tag:blogger.com,1999:blog-85250642380546851162024-03-12T19:07:37.428-07:00Elenikindiaблогът на дребните нещаElenikindiahttp://www.blogger.com/profile/05971585487112220867noreply@blogger.comBlogger612125tag:blogger.com,1999:blog-8525064238054685116.post-14822854638378942082019-04-07T04:47:00.001-07:002019-04-07T04:47:18.481-07:00Новата ни книга е посветена на каракачаните - романът "βλάχος" (A novel about the Sarakatsani people)<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://3.bp.blogspot.com/-eLN88FXMzAs/XKnjF9ax06I/AAAAAAAALBM/Xvu3FDqb_IY05P0VgVFK8pdrVHbFe4fswCLcBGAs/s1600/korica_variant%2BII.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="603" data-original-width="875" height="275" src="https://3.bp.blogspot.com/-eLN88FXMzAs/XKnjF9ax06I/AAAAAAAALBM/Xvu3FDqb_IY05P0VgVFK8pdrVHbFe4fswCLcBGAs/s400/korica_variant%2BII.jpg" width="400" /></a></div>
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
</div>
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;"><br /></span>
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;"><br /></span>
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;">Здравейте приятели,</span><br />
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;"><br /></span>
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;">с най-голяма радост искаме да споделим с вас новината за излизането на новата ни книга "βλάχος". Романът вече е наличен в големите книжарници в страната.</span><br />
<br />
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;"><br /></span>
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;">“Влахос” е роман за последните истински номади на Европа – каракачаните. Това е история за смисъла на вървенето и за силата на разказването, история за вечния кръговрат между долното и горното, бялото и черното, за камъните, които никога не спират да се търкалят, защото всеки застой ражда бурени, а във всеки бурен се спотайва мъничко смърт. Но преди всичко “Влахос” е една съвременна история за това какво е да носиш душа на номад в началото на XXI век.</span><br />
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;"><br /></span>
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;">-----</span><br />
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;"><br /></span>
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;">“Животът е просто факт. Черна точица и нищо повече. Смъртта също. Просто една точица на белия лист. Нито животът прави живеенето, нито смъртта – умирането. И за двете се изисква дарба. Изисква се смелост. Живеенето е за тези, които не ги мързи, които не признават граници и не се страхуват от никоя условност. То е за тези, които вървят срещу течението и не чакат да им се допее, за да запеят, а знаят, че веднъж почнат ли песента, с нея задължително идва и радостното чувство. Живеенето е за тези, които умеят да се борят, да играят, да търсят и които не спират да гледат света с широко отворени очи. И най-вече за тези, които обичат. За такива хора, живели шумно, разточително и пълноценно, дори трийсет години са дълголетие! </span><br />
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;"><br /></span>
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;"> Всичко това научих от едно момиче, което срещнах случайно в автобус номер 101 преди повече от двайсет години. Научих го от един истински влахос.” </span><br />
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;"><br /></span>
<br />Elenikindiahttp://www.blogger.com/profile/05971585487112220867noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-8525064238054685116.post-62406651074261153352018-12-24T04:24:00.000-08:002018-12-24T04:25:58.953-08:00Какво е да си хетера в Индия през Средновековието (Indian hetaira)<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://4.bp.blogspot.com/-Z4XYi9adX7U/XBzbeoIiUwI/AAAAAAAAK-M/XCIK41WTTfkuUc9bsrSZr-bzAnUzcuoygCLcBGAs/s1600/the_courtesan_mb26.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="524" data-original-width="850" height="394" src="https://4.bp.blogspot.com/-Z4XYi9adX7U/XBzbeoIiUwI/AAAAAAAAK-M/XCIK41WTTfkuUc9bsrSZr-bzAnUzcuoygCLcBGAs/s640/the_courtesan_mb26.jpg" width="640" /></a></div>
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;"><br /></span>
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;">Дандин ни разказва любопитни неща за живота на хетерата в Индия през ранното Средновековие.</span><br />
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;"><br /></span>
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;">"Учителю! Тази изправена пред теб блудница дойде тук, за да ме обвини, че съм постъпила зле с нея. А в същото време целият ми грях е в това, че строго съм изпълнявала задълженията си. Защото майката (от нашата каста) на една хетера е длъжна да стори следното. </span><br />
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;">Още от самото раждане се грижи за физическото й възпитание. Тялото трябва да получава умерена храна, която поддържа равновесието между основните елементи на здравето и укрепва блясъка, силата, красотата и ума. След петата си година бъдещата хетера не бива да вижда мъже, дори родния си баща. На рождения й ден, ако е празник, се извършва богослужение у дома, след което има тържествен обяд. Преподават й се науки, отнасящи се до любовта. Основно се изучават танци, пеене, свирене на различни инструменти, театър, живопис, приготвяне на сладкиши, парфюми и изкуството да се подреждат букети и гирлянди. Задълбочено се усвояват също писането и умението да се води разговор. А науките граматика, логика и астрономия се изучават повърхностно само колкото да се знае за какво става дума. Задълбочено трябва да се познават средствата за живот, да се овладее игривата лекота при водене на разговор и изкуството на хазартните игри. Колкото до тайните изкуства, те се изучават старателно под ръководството на добре обучени лица. По време на процесии, празници и прочие аз старателно обличам и кича дъщеря си и я представям в обществото, обкръжена от многобройни прислужници. Ако се наложи да участва в концерт, успехът й е винаги сигурен благодарение на продажните клакьори, подбрани своевременно. Старая се да разнеса славата й с помощта на познавачите на едно или друго изкуство. Гадателите пък ми помагат да известя всички за щастливите признаци по тялото й. Знатните младежи, танцьорите, служебните ухажори, шегобийците, сводниците не пропускат да похвалят във висшите кръгове красотата, характера, уменията, маниерите и нежността й.</span><br />
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;"><br /></span>
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;"><br /></span>
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;"><br /></span>
<a href="https://2.bp.blogspot.com/-tSedyZ6pdmI/XBzblsGvYmI/AAAAAAAAK-Q/cV1mzikf2zA6s_y0hg8k-GjTvWJNMI9aQCLcBGAs/s1600/Courtisan.jpg" imageanchor="1" style="clear: right; float: right; margin-bottom: 1em; margin-left: 1em;"><img border="0" data-original-height="850" data-original-width="573" height="320" src="https://2.bp.blogspot.com/-tSedyZ6pdmI/XBzblsGvYmI/AAAAAAAAK-Q/cV1mzikf2zA6s_y0hg8k-GjTvWJNMI9aQCLcBGAs/s320/Courtisan.jpg" width="215" /></a><span style="font-family: Verdana, sans-serif;">И когато тя се превърне в обект на най-страстни желания за знатнаша младеж, моя грижа е да й определя най-високата цена и да я дам за държанка на някой солиден мъж с добър произход, красив, богат, здрав, неопетнен, щедър, ловък, любезен, образован, с приятен характер, като предполагам, че той сам ще се увлече по нея или тя от своя страна ще му разкрие чувствата си и така ще го подлуди. Мога да дам дъщеря си и на по-малка цена, когато очаквам, че ще получа твърде много след време от човек, макар и не тъй солиден, но с особени качества и необикновен талант. Или бих могла да уредя похищението на дъщеря си от някой все още несамостоятелен млад човек и след това да поискам от родителите му богат откуп. Ако те откажат, ще го получим чрез съда, като предварително с любовни ласки привлечем на своя страна сърцето на съдията. Към влюбения в нея дъщерята е длъжна да се държи като вярна съпруга. По всички начини да измъква от поклонниците си пари, до последния им грош, като иска не само постоянна издръжка, но и подаръци. Ако този, който я издържа, е скъперник и й отказва, то тя трябва да се скара с него и да го изостави или пък да разпалва щедростта на стиснатия си поклонник, като кокетничи със съперника му. Ако се появи беден поклонник, той трябва да бъде обсипван с язвителни думи и публично обругаван, а на дъщерята да се забрани да го приема - нека капризите й го заставят да се срамува от положението си. Майката е длъжна да претегли материалната страна на въпроса, свързан с един или друг кандидат, и постоянно да среща дъщеря си с богати, непорочни, щедри хора, способни да я спасят от всякаква беда. Хетерата трябва да изпитва към поклонника си само леко чувство, но не и истинска любов. Ако се случи наистина да се влюби, тя въпреки това не бива да се противопоставя на майка си и възпитателката си.</span><br />
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;"><br /></span>
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://4.bp.blogspot.com/-xaTw6CSCLCI/XBzbtNzyPYI/AAAAAAAAK-U/-m0t0qJaWHMiNZsFoR_7c0qnyOJyq8K0gCLcBGAs/s1600/Tantric%2BSex.jpg" imageanchor="1" style="clear: left; float: left; margin-bottom: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="400" data-original-width="267" height="320" src="https://4.bp.blogspot.com/-xaTw6CSCLCI/XBzbtNzyPYI/AAAAAAAAK-U/-m0t0qJaWHMiNZsFoR_7c0qnyOJyq8K0gCLcBGAs/s320/Tantric%2BSex.jpg" width="213" /></a></div>
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;">Дъщеря ми наруши закона на своята каста, установен от бога и прекара месец в любовна връзка с някакъв млад брахман, появил се неизвестно откъде, чието единствено богатство бе красотата му. Тя харчеше за него собствените си пари. А на многобройните си и богати поклонници отказваше, с което ги дразнеше, и така остави семейството си без средства, доведе го до отчаяние. Когато започнах да я вразумявам и й казах, че тази нейна несполучлива любов няма да свърши добре, тя се разсърди и отиде в гората с намерението да живее там като отшелница.Ако решението й е окончателно, всички тези хора, които дойдоха при тебе, лишени от други средства за съществуване, ще трябва да умрат от глад."</span><br />
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;"><br /></span>
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;">Из <i>"Приключенията на десетте принца" (<b>Daśakumaracarita</b>), композирана около 7в.сл.Хр. от Дандин, превод Росица Бърдарска, 1991г.</i></span>Elenikindiahttp://www.blogger.com/profile/05971585487112220867noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8525064238054685116.post-41556076704984232742018-12-23T04:22:00.000-08:002018-12-23T04:22:09.266-08:00Говорещият гарван (The talking raven)<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://2.bp.blogspot.com/-NtX0XMV_kNE/XBza_DSxSOI/AAAAAAAAK-A/i3ODBdP4RjgWgYsmIFNoGmyZZ_hRMiLhQCLcBGAs/s1600/elenikindia_muslim_traveller_india.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="900" data-original-width="1600" height="360" src="https://2.bp.blogspot.com/-NtX0XMV_kNE/XBza_DSxSOI/AAAAAAAAK-A/i3ODBdP4RjgWgYsmIFNoGmyZZ_hRMiLhQCLcBGAs/s640/elenikindia_muslim_traveller_india.jpg" width="640" /></a></div>
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;"><br /></span>
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;"><br /></span>
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;">"Един човек, посетил Индия, ми разказа за индуистките вълшебници. Когато такъв вълшебник излезе в полето и види, че по въздуха се носят птици, той очертава по земята кръг. Птиците започват да кръжат над чертата, накрая се спускат в кръга и не могат повече да излязат от него. Тогава вълшебникът влиза зад чертата и хваща колкото иска птици, а останалите пуска на свобода. Ако пък птици пасат по полето, вълшебникът ги заобикаля с черта, която те не могат да престъпят. Тогава той се приближава до тях и си взема колкото му трябват.</span><br />
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;">Аз зная от думите на очевидец, че в Индия много хора се занимават с предсказания. Ето какво разказал на мой събеседник един сиратски тръговец.</span><br />
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;"><br /></span>
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;">Веднъж, когато се готвел да пътува по суша от Сеймур до Субара (близо до днешен Мумбай), той помолил сеймурския владетел да му даде водач, който да го пази по пътя. Владетелят му дал един от своите пехотинци.</span><br />
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;"><br /></span>
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;">„Ние излязохме от Сеймур – разказвал търговецът, – и седнахме да отпочинем край таладж и джерам (водоем и градина). Хапвахме ориз. Изведнъж наблизо изграчи гарван. „Знаеш ли ти, -ме попита индусът – какво каза този гарван?“ „Не“, отговорих аз. - „Той каза: непременно ще ям същия ориз, който вие ядохте сега.“ </span><br />
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;"><br /></span>
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;">Тези думи ме учудиха – продължил търговецът – защото ние изядохме целия ориз без остатък. След като закусихме, ние продължихме пътя си. Не успяхме да изминем и два фарсаха, когато срещнахме малък отряд от пет-шест индуси. Като ги видя, моят спътник целият започна да трепери от вълнение и възкликна: „Аз непременно ще се сражавам с тези хора!“</span><br />
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;">–„Защо“ - попитах го аз. „Между нас има стара вражда“. </span><br />
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;"><br /></span>
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;">Но докато моят придружител ми казваше за своето намерение, индусите измъкнаха своите кинжали, хвърлиха се заедно срещу него и му разпориха корема така, че вътрешностите му изпаднаха навън. При вида на всичко това, аз се изплаших така, че не се удържах на краката си и паднах на земята, като почти загубих съзнание. „Не се бой – казаха ми убийците, – с този човек имахме стара вражда, но на теб няма да сторим нищо лошо“. След това индусите заминаха по пътя си. Те не се бяха отдалечили още, когато към убития се спусна гарван – аз не се съмнявам, че беше същият, и започна да кълве ориза, който беше излязъл от неговите вътрешности“</span><br />
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;"><br /></span>
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;"><i>Бузург ибн Шахрияр</i>,<i> от "Книга за чудесата на Индия" (Аджаиб ал Хинд), 10 век.</i></span>Elenikindiahttp://www.blogger.com/profile/05971585487112220867noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8525064238054685116.post-8861917376835226032018-12-22T04:19:00.000-08:002018-12-22T04:19:06.222-08:00Женско царство (Women realm)<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://4.bp.blogspot.com/-EfXglrW8hfE/XBzaTSUA5TI/AAAAAAAAK94/LYsmO5g7iRorbgSOcg2RWTyXy1eY4hLIACLcBGAs/s1600/cover1-5.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="485" data-original-width="750" height="257" src="https://4.bp.blogspot.com/-EfXglrW8hfE/XBzaTSUA5TI/AAAAAAAAK94/LYsmO5g7iRorbgSOcg2RWTyXy1eY4hLIACLcBGAs/s400/cover1-5.jpg" width="400" /></a></div>
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;"><br /></span>
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;">В Индия и Тибет все още има места, където се практикува полиандрия. Наименованието идва от гръцките думи „поли” – много, и „андрос” – мъж. Многомъжеството е рядка форма на брак, при която жената има едновременно няколко съпрузи. А когато жена е омъжена за няколко братя, става дума за фратерална полиандрия. Според много антрополози тя е най-често срещаната форма на брачно съжителство</span><br />
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;">от този вид. Споменете си също така за петимата герои-братя от епоса Махабхрата, които имат една съпруга - хубавицата Драупади.</span><br />
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;"><br /></span>
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;">Едни от първите, които стават свидетели на практиката, са доста озадачени от нея. Ал-Бируни я нарича "неестествен брак", свещеникът йезуит Дезидери, един от първите, посетили Тибет, я заклеймява като "отвратителен обичай". В романа си "Ким", издаден през 1901г. Киплинг описва областта като "земя,където жените се любят" и разказжа поучителна история за жена-будистка от Киннаур, която нарича съпрузите си "добитък". Мишел Песел, френският изследовател, който се интересува от обичаите на дардите, описва карикатурно дардските жени като "свирепи...шумни и агресивни създания", които "бият съпрузите си" и са "истински вещици".</span><br />
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;"><br /></span>
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;">Китайците, които пишат за тибет през 50-те на 20 век, се присъединяват към общата глъчка на възмутените от този "извратен брак". Фратералната или аделфна полиандрия (практиката няколко братя да имат една съпруга) е забранена в Ладакх от махараджата на Кашмир през 1941, а в Тибет - от китайците през 1959 г. Въпреки това семействата в Ладакх все още я практикуват.</span><br />
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;"><br /></span>
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;">Причината е отчасти културна, отчасти икономическа. Полиандрията поддържа по-ниска раждаемост, благодарени на нея се избягват проблеми с наследството и се намалява израхоздването на оскъдните природни ресурси. многобройните бащи допринасят за благоденствието на общите си деца. В контраст с други места от долината жените в Ладакх са влиятелни и имат силни позиции.</span><br />
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;"><br /></span>
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;"><br /></span>Elenikindiahttp://www.blogger.com/profile/05971585487112220867noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8525064238054685116.post-27485611730900032522018-12-21T04:13:00.005-08:002018-12-21T04:15:05.081-08:00Индийското кино и мафията (Indian cinema and the mafia)<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://1.bp.blogspot.com/-2oDiz8DWjGw/XBzYR2j5qKI/AAAAAAAAK9s/IGQ14X7it4UXk_bl9epPSxGTM3NF6D12QCLcBGAs/s1600/bollywood.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="512" data-original-width="1024" height="320" src="https://1.bp.blogspot.com/-2oDiz8DWjGw/XBzYR2j5qKI/AAAAAAAAK9s/IGQ14X7it4UXk_bl9epPSxGTM3NF6D12QCLcBGAs/s640/bollywood.jpg" width="640" /></a></div>
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;"><br /></span>
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;"><br /></span>
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;">"Ние вярваме, че Шахрукх Кхан е бог, който се е преродил на Земята" - неведнъж сме чували индийци да изричат подобни твърдения в ефира на индийската телевизия.</span><br />
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;"><br /></span>
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;">Индийското кино е храм с милиони поклонници. Нека да припомним, че индийската филмова индустрия е най-мащабната в света, като произвежда повече филми и привлича повече публика от Холивуд. В САЩ през 2012г. са заснети 476 филма, докато през същата година в Индия са заснети 1600, една трета от които на хинди.</span><br />
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;"><br /></span>
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;">И ако Боливуд е религия, то Шахрукх Кхан е главният бог. В действителност Шахрукх Кхан печели и като бог. Казват, че хонорарът му е един милион долара на филм, а по официални данни в сметката му постоянно се мъдрят едни 600 милиона долара.</span><br />
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;"><br /></span>
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;">Интересно е, че въпреки, че мюсюлманите съставляват само 12 процента от населението на Индия, трима от петимата най-прочути актьори са точно мюсюлмани и имат една и съща фамилия, без да са родствено свързани. Това са Шахрукх Кхан, Амир Кхан и Салман Кхан.</span><br />
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;">Всеки в Индия обаче е наясно, че историята на Боливуд е и история на мумбайската мафия. Една немалка част от босовете в подземните среди имат съществена роля в утвърждаването на индийското кино на световната сцена.</span><br /><a name='more'></a>
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;"><br /></span>
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;">През 2000г. Индия най-сетне признава Боливуд за официална индустрия, отваряйки пътя на банките към финансирането на филми. Публична тайна е, че допреди това продуцентите били принудени да се обръщат за парична помощ към подземния свят на Мумбай, в резултат на което босовете изнудвали звездите да играят във филмите им, тероризирали непокорните членове на индустрията (има дори опити за убийство на режисьори като случая с Ракеш Рошан, баща на Хритик Рошан) и отправяли смъртни заплахи към актьори и продуценти. В началото на 21 век няколко продуценти попадат в затвора (един от тях е Назим Ризви) заради укриване на участието на гангстерите във финансирането на филмите им, а топ актьори били призовани да свидетелстват. Актрисата Прити Зинта ("Вир Зара") била една от малкото, които оказали съдействие на прокурорите, като разказала за обажданията на гангстерите с цел изнудване. Вестниците я нарекли "единственият мъж в света на киното". Известният директор Махеш Бхатт неотдавна сподели в интервю за индийска медия, че "едва ли има човек във филмова индустрия, който да не е бил потърсен от мафията."</span><br />
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;"><br /></span>
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;">Счита се, че днес влиянието на подземния свят е значително намаляло.</span><br />
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;"><br /></span>
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;">Повече инфо: <a href="https://www.belfercenter.org/publication/bollywoods-affair-indian-mafia?fbclid=IwAR2j1mhnIQImNeLXaj7JZuW4Ro_2cikh89vEL3_2yH4U_D76-LQfPaNtV0M">https://www.belfercenter.org/</a></span><br />
<br />
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;"> <a href="https://timesofindia.indiatimes.com/entertainment/hindi/bollywood/photo-features/bollywood-celebs-who-were-threatened-by-the-underworld/bollywood-celebs-who-were-threatened-by-the-underworld/photostory/41357441.cms?fbclid=IwAR0t61Oi4m_v3HAFpRZ3haTlwIYUbnDrXH0FS0goP2QHnths7JszE9rmaMQ">https://timesofindia.indiatimes.com/</a></span><br />
<br />
<a href="https://india.blogs.nytimes.com/2013/03/28/newswallah-bollywood-and-organized-crime/?fbclid=IwAR04u7PVr7RU0FgcejpJXKhZoYz7Z7vcslqPMshN3KJrWU9tmNyp-zQiPjA"><span style="font-family: Verdana, sans-serif;">https://india.blogs.nytimes.com/</span></a>Elenikindiahttp://www.blogger.com/profile/05971585487112220867noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8525064238054685116.post-36083557349742131042018-11-18T07:34:00.000-08:002018-11-18T07:34:01.195-08:00Гризачите, хрускащи живота (On the etymology of the word for mouse)<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
</div>
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://3.bp.blogspot.com/-A1yhEfIPsM4/W_GGOCsUxcI/AAAAAAAAK58/fCpI_HgwWW0IkxR0RGKb5JWBF8_bq05bgCLcBGAs/s1600/iStock_58118916_LARGE.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="413" data-original-width="620" height="425" src="https://3.bp.blogspot.com/-A1yhEfIPsM4/W_GGOCsUxcI/AAAAAAAAK58/fCpI_HgwWW0IkxR0RGKb5JWBF8_bq05bgCLcBGAs/s640/iStock_58118916_LARGE.jpg" width="640" /></a></div>
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;"><br /></span>
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;"><br /></span>
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;"><b>Когато кажем „плъх“, </b>в главата ни изскачат образи на сметище, канализационни шахти, мръсотии, болести, зарази, изгризани мокети и изровени дупки. Плъхът е напаст, обитател на нечистото, враг на селянина, разрушител на имуществото. Като индолог не мога да не направя паралел със санскрит. </span><br />
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;"><br /></span>
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;"><b>Санскриткската дума</b> за мишка е „мушака“ (<b>मूषक</b>) и е дериват от глаголния корен „муш“ със значение „крада“, „задигам“. Мишката се препитава, като краде и поради своите низки навици, поради своята лакомия и „гризкаво“ дребнотемие тя олицетворява евтините страсти и нисши емоции. В митологията на хиндуизма те се изобразяват в нозете на божествата и въплъщават проблемите и тревогите, с които изобилства битието на глухия и слепия за бога и трансцендентното. „Няма нищо по-разрушително за тялото от тревогата, а този, който вярва поне малко в Бог, няма причина да се тревожи въобще“, казва Махатма Ганди.</span><br />
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;"><br /></span>
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;"><b>Гризачите в човешкия свят</b> са онези на вид нищожни и досадни проблеми, които ловко се измъкват от решенията ни или които все ни надхитрят и нищят нервната ни система. Онази сметка, която не можеш да изчистиш, онзи шофьор, който те засича, съседът, който пали кофата за смет под проснатото пране, пъпката на носа в неподходящия момент, теча на бойлера, който все избива, спрелия интернет, верижката с ключове, която не намираш, когато бързаш за работа. Това са плъховете в ежедневието ни, крадците на безценния дар, наречен живот, гризачите, хрускащи от покоя и радостта.</span>Elenikindiahttp://www.blogger.com/profile/05971585487112220867noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8525064238054685116.post-54061859659948414062018-11-18T07:29:00.002-08:002018-11-18T07:29:13.567-08:00Етимология на славянската дума "брак" (Etymology of the word for wedding)<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://3.bp.blogspot.com/-4vmQd0dfT1A/W_GFEq3YfUI/AAAAAAAAK5w/JcjFKAGSeaEcZIIiBsmyU4V8MrXVsMKxQCLcBGAs/s1600/wedding-rings-shutterstock.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="386" data-original-width="700" height="352" src="https://3.bp.blogspot.com/-4vmQd0dfT1A/W_GFEq3YfUI/AAAAAAAAK5w/JcjFKAGSeaEcZIIiBsmyU4V8MrXVsMKxQCLcBGAs/s640/wedding-rings-shutterstock.jpg" width="640" /></a></div>
<span style="font-family: verdana, sans-serif;"><br /></span>
<span style="font-family: verdana, sans-serif;"><br /></span>
<span style="font-family: verdana, sans-serif;"><b>Брак</b> в славянския език произлиза от глагола <b>берà </b>(взимам, грабвам) т.е. носи значението на вземане на жена (по Георгиев; Гълъбов; Заимов; Илчев 1971). И до днес българите казваме "взимам еди-кой си за своя законна съпруга". </span><br />
<span style="font-family: verdana, sans-serif;"><br /></span>
<span style="font-family: verdana, sans-serif;">В санскрит <b>विवाह </b>(виваха) носи подобен смисъл. Буквално означава „отнасяне“; „повеждане“ и препраща към отвеждането на булката в дома на съпруга. </span><br />
<span style="font-family: "verdana" , sans-serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "verdana" , sans-serif;">В английския <b>wedding </b>идва от <b>wed </b>със значението „давам обет“ ; вричам се. Думата Wed има много общо с to bet, която в английския значи "залагам", "обзалагам се". Говорим за един и същ корен.</span><br />
<span style="font-family: "verdana" , sans-serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "verdana" , sans-serif;">Wed е английският еквивалент на нордическото <b>veðja </b>и датското <b>vedde </b>"давам облог," старофризийското <b>weddia </b>"обещавам," готското <b>ga-wadjon</b> „обручвам, давам оброк". </span><span style="font-family: verdana, sans-serif;">Тоест в английския вариант думата е запазила идеята, че сключването на брачен съюз е вид оброк, обещание, договорка, която и двете страни са длъжни за спазват. Това подсказва и за обичаите браковете да се уреждат между бащите, а обещанията за бъдещото сливане на родовете да се скрепява чрез "дадена дума" или чрез подобаващи дарове.</span>Elenikindiahttp://www.blogger.com/profile/05971585487112220867noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8525064238054685116.post-44697153305800798552018-11-18T06:02:00.001-08:002018-11-18T06:04:53.137-08:00Марко Поло за Индия (Marco Polo on India)<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://2.bp.blogspot.com/-5z4v08iRsBs/W_FvHv7gFTI/AAAAAAAAK4k/gkrj_RCNCZkpDlNG4dxDpxoZq1kkEskuACLcBGAs/s1600/hith-marco-polo-china-2.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="1136" data-original-width="1200" height="302" src="https://2.bp.blogspot.com/-5z4v08iRsBs/W_FvHv7gFTI/AAAAAAAAK4k/gkrj_RCNCZkpDlNG4dxDpxoZq1kkEskuACLcBGAs/s320/hith-marco-polo-china-2.jpg" width="320" /></a></div>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;">Щом пътникът напусне Цейлон и отплава на запад в про-дължение на около 60 мили, достига до голямата област ар, която наричат Велика Индия (1). И наистина това е най- добрата част на Индия. Тази област представлява част от континента. Управлява се от петима царе, всички рождени братя. Ще разкажа за всеки един от тях отделно. Трябва да се знае, че това е най-богатата и великолепна област в света. Ще разкажа какво представлява.
Първото царство на областта се управлява от един от братя¬та, който се нарича Сендербанди Девар. В царството му се намират едри и красиви перли. Читателят трябва да знае, че Малабар и Цейлон общо осигуряват перлите и скъпоценните камъни в света. Сега ще разкажа как намират перлите и ги събират.
</span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;">Читателят трябва да знае, че в това море има залив между острова и сушата; и в този залив водата не е по-дълбока от осемдесет клафтера (2) и на места не повече от два клафтера. Именно в този залив събират перли и ще опиша как става това.
</span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><b>Как индийците събират перли
</b></span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;">Група търговци се сдружават, правят си сдружение или компания и наемат кораб, специално построен за целта, на който всеки има каюта, пригодена за целта, с вана и други приспособления. Съществуват много такива кораби, защото мнозина са търговците, които се занимават с този улов. И съдружниците от един кораб имат няколко лодки, които да го теглят през залива. Наемат мъже за определена заплата на месец от април до средата на май, защото това е ловният сезон в залива. Мястото, където перлите са най- много, се нарича Бетала и се намира на сушата. Оттук се отправят на седемдесет километра на юг и пускат котва. След това излизат с малки лодки и започват да ловят по един начин, който ще опиша. Хората в малките лодки, наети от търговците, скачат във водата и се гмуркат, понякога на три клафтера дълбочина, поня¬кога четири, понякога до десет. Остават под водата колкото могат. Когато повече не могат да издържат, излизат на повърхността, почиват си малко и отново се гмуркат - и така продължават цял ден. Докато са на дъното на морето, събират миди, големи и малки и най-разнообразни. Отварят мидите и ги поставят в корита с вода, както вече описах. Перлите се намират в месото на мидите. Във водата месото на мидата изгнива, тя се отпуска и започва да прилича на белтък от яйце. Мидата плува в този вид до повърхността, докато перлите, изчистени от примеси, остават на дъното. Ето как се събират мидите. И уверявам читателя, че получените количества са неизброими, защото той трябва да знае, че така събраните перли от този залив ги изнасят по цял свят, защото повечето от тях са кръгли и лъскави. През средата на ме¬сец май уловът се прекратява, защото вече не се срещат миди с перли. Но е известно, че ги има през септември и началото на октомври на около 300 мили.
Уверявам читателя, че царят на това царство получава огроомен доход от митото, което се заплаща от този улов. Търговците му заплащат десятък от печалбата си. Извън това и над този десятък заплащат по двадесет перли на хора да предпазват гмуркачите от хищни риби чрез заклинания. Тези заклинатели наричат брамини. Заклинанията си изговарят само през деня, нощем спират да ги правят, така че рибите са необезпокоявани. Брамините също така са опитни в заклинания срещу всякакви зверове, птици и животни.
</span><br />
<a name='more'></a><span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://3.bp.blogspot.com/-E_Orb3I9tIw/W_FvPSeVEKI/AAAAAAAAK4o/r7ZpfKatkUIapaYKFqAgsYjmm0xAfqGIwCLcBGAs/s1600/Marco-Polo-travelling.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="619" data-original-width="995" height="248" src="https://3.bp.blogspot.com/-E_Orb3I9tIw/W_FvPSeVEKI/AAAAAAAAK4o/r7ZpfKatkUIapaYKFqAgsYjmm0xAfqGIwCLcBGAs/s400/Marco-Polo-travelling.jpg" width="400" /></a></div>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><b>Какво носи малабарският цар
</b></span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;">Трябва да кажа на читателя, че в тази област Малабар няма нито шивач, нито крояч, който може да среже плат или да го зашие защото хората ходят голи цялата година, тъй като тук времето е винаги умерено - нито е студено, нито горещо. Ето защо ходят голи, т.е. само с препаска около бедрата. Царят им не е об¬лечен повече от останалите, като се изключат някои украси, за които ще разкажа. Трябва читателят да знае, че и той е съвсем гол, с изключение на една красива препаска, която по краищата си е покрита със скъпоценни камъни - рубини, сапфири, бри¬лянти и други ярки скъпоценни камъни, така че тази препаска струва цяло състояние. Около врата му има гердан от коприна и по този гердан висят 104 мъниста, които представляват големи и прекрасни перли и безценни рубини. Ще разкажа защо носи този гердан. Прави го, защото негово е задължението сутрин и вечер да казва 104 молитви, за да почете своите идоли. Такива са изискванията на вярата им и на тяхната религия и такава била волята на техните предшественици царе, която те им завещали. Ето защо царят носи тези 104 скъпоценни камъка около врата си. Молитвата се състои от думите „Пекаута, пекаута, пекаута“ и нищо друго (3). Освен това носи на три места по ръката си злат¬ни гривни, обсипани със скъпоценни камъни и скъпи едри пер-ли. По същия начин носи гривни на три места на краката, три гривни, украсени със скъпи перли и скъпоценни камъни. Освен това нека кажа на читателя, че същият цар носи на пръстите на краката си прекрасни перли и други скъпоценни камъни, така че представлява великолепна гледка. Нужни ли са повече думи? Достатъчно е, че носи толкова много скъпоценни камъни и перли на стойност повече от един великолепен град. Всъщност никой не може да изчисли общата стойност на всичките скъпоценни камъни, които носи. И няма нищо чудно, че носи по себе си толкова много, като знаем, че перлите и камъните се намират в собственото му царство.
</span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;">Нека разкажа за нещо друго. Никому не разрешават да изнесе от неговото царство какъвто и да е голям или скъп камък или която и да е перла, която тежи над половин сагио. В това царство е обичайно няколко пъти на година по време на управлението си да издава прокламация всички, които имат перли и особено хубави камъни, да ги представят в двора и той ще им върне двойно толкова камъни за всички хубави камъни. Затова търговците и останалите, които притежават камъни, са достатъчно склонни да ги занесат в двора заради доброто заплащане. Ето как този цар има такива богатства и толкова скъпоценни камъни.
</span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://1.bp.blogspot.com/-yRqoSpVWpJM/W_FvaEJMuOI/AAAAAAAAK4w/pu0MCLGAKV0H59j-JoikvXz34IPFaR-9gCLcBGAs/s1600/nieuhoff1.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="739" data-original-width="900" height="327" src="https://1.bp.blogspot.com/-yRqoSpVWpJM/W_FvaEJMuOI/AAAAAAAAK4w/pu0MCLGAKV0H59j-JoikvXz34IPFaR-9gCLcBGAs/s400/nieuhoff1.jpg" width="400" /></a></div>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><b>За някои обичаи в царство Малабар
</b></span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;">Нека сега разкажа за някои други чудеса. Най-напред трябва да повярвате, че царят има цели 500 жени, т.е. наложници. Уверявам читателя, че види ли красива жена или девойка, взема я за себе си. Веднъж това го довело до глупост, за която ще разкажа. Харесал си една хубава жена, която била жена на брат му, отнел я от него и я задържал за себе си. А брат му, който бил мъдър човек, мирно приел това и не се карал с него. Неведнъж бил готов да започне война с него, но майка им показала гърдите си, казвайки: „Ако се сбиете, ще отрежа тези гърди, от които и двамата сте сукали.“ И така враждата се забравила.
</span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;">Ето нещо, което може да предизвика почуда. Уверявам читателя, че на този цар не липсват твърде необикновени и верни придворни; това са придворните му на този свят и в отвъдния, както те самите казват. Те му прислужват в двора, яздят с него, радват се на високопоставени длъжности в двора - където и да иде, тези велможи го съпровождат и имат високо положение в цялото царство. А след това, когато царят умре и тялото му гори на една грамадна клада, всичките тези велможи, както казах, се хвърлят в огъня и изгарят с него, за да могат да го придружат в отвъдния свят.
</span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;">Ето и още един обичай, който често практикуват в това царство. Когато царят умре и остави след себе си голямо богатство, синът му не го докосва за нищо на света. Защото казва: „Притежавам цялото царство на баща ми и целия му народ, така че съм в състояние да си посрещна разходите, както и направих.“ Затова царете от това царство никога не се докосват до съкровищата, а ги предават от един на друг, като всеки един натрупва собствено богатство. Затова общото богатство, което натрупват, е наистина огромно.
</span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><b>Защо в Индия развъждането на коне е проблем
</b></span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;">Нека разкажа по-нататък защо в тази страна не развъждат коне. Следователно годишният приход или по-голямата част от него се харчи за закупуване на коне; ще обясня защо. Трябва да се знае, че търговците от Хормуз и Кайс, от Дхофар и Шихр и Аден, области, където развъждат коне за кавалерията и други коне, купуват най-хубавите коне, натоварват ги на кораби и ги изнасят за този цар и неговите четирима братя царе. Някои ги продават за по 500 сагио злато, което се равнява на малко повече от 100 марки сребро. И уверявам читателя, този цар купува по 2000 и повече коня ежегодно, както и братята му. А към края на годината не оцеляват повече от 100. Умират заради лошите грижи за тях, защото няма ветеринари и не знаят как да ги гледат. Нека кажа, че и търговците, които ги внасят, не пращат никакви ветеринари, нито позволяват на ветеринари да дойдат само защото са твърде доволни, че толкова много коне умират при този цар.
</span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><b>Самоналожена смърт при престъпление
</b></span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;">В това царство имат друг обичай. Когато някой е виновен за престъпление, което влече смъртна присъда, и царят е обявил, че е осъден на смърт, виновният обявява, че желае да отнесе сам живота си заради почитането на някакъв специален идол. Царят дава съгласието си. Тогава роднините на осъдения и приятелите му го вземат и поставят на един стол и му дават десетина ножа и го прекарват през града, като шумно разгласяват: „Този храбър мъж ще се самоубие заради почитането на еди-кой си идол.“ Така го разкарват през целия град. Когато достигнат мястото, където се изпълнява присъдата, осъденият взема нож и вика на висок глас: „Убивам се от почит към еди-кой си идол.“ И с тези думи той взема два меча и пробожда бедрата си с един удар. След това пробожда двете си ръце, два в корема и два в гърдите. И така се намушква, като всеки път шумно извиква при всеки удар: „Убивам се от почит към еди-кой си идол.“ Щом се прободе с всич¬ките ножове, хваща един двурък нож, подобен на онези, които използват за правене на бъчви, поставя го срещу пъпа си и със силен удар дърпа и си отрязва сам главата, защото ножът е изключително остър. След като се е самоубил, роднините му кре- мират тялото и вдигат голямо тържество.
</span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;">И още един обичай. Когато човек умре и тялото му се кремира, жена му се хвърля в същия огън и се оставя да изгори с мъжа си. Жените, които правят така, получават големи похвали. И уверявам читателя, че мнозина правят така, както разказах.
Народът в това царство са идолопоклонници. Повечето по¬читат воловете, защото казват, че били нещо много хубаво. За нищо на света не докосват говеждото месо и никой не е готов да убие за каквото и да било вол. Сред тях има едни хора, наричани гави (4), които се хранят с говеждо месо; тези гави ядат вол или кра¬ва, когато умре от естествена смърт или по някаква друга причи¬на. Освен това нека разкажа по-нататък как покриват къщите си с оборски тор.
</span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://4.bp.blogspot.com/-iR20hTX1loE/W_FvjAhEfLI/AAAAAAAAK44/_WFc1moHO60yiLLgdGKF4a0WULbY9uijQCLcBGAs/s1600/_63651397_114-115.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="549" data-original-width="976" height="225" src="https://4.bp.blogspot.com/-iR20hTX1loE/W_FvjAhEfLI/AAAAAAAAK44/_WFc1moHO60yiLLgdGKF4a0WULbY9uijQCLcBGAs/s400/_63651397_114-115.jpg" width="400" /></a></div>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><b>Други впечатления от царството и населението
</b></span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;">Ето още един от техните обичаи. Царят и неговите велможи и всички останали сядат на земята. Ако ги попитате защо не сядат по по-достоен начин, заявяват, че е достатъчно достойно да се седи на земята, защото сме направени от пръст и на пръст ще се превърнем, така че никой не може да не уважава земята и никой не бива да гледа на нея с презрение.
</span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;">Нека разкажа по-нататък, че тези гави, т.е. онези, които се хранят с крави, след като са умрели от естествена смърт - те са същите, които в миналото са погубили св. апостол Тома . Нека добавя: никой от кастата на париите няма право да влиза там, където лежи тялото на св. Тома. Защото читателят трябва да знае, че десет души няма да допуснат един гави парий на това място, нито двадесет и повече да доведат един парий, където лежи тялото; просто няма да ги допуснат до мястото, защото тялото е свято.
</span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;">Това царство не произвежда жито, а само ориз. И тук има един важен въпрос, който си струва да припомним: ако един чистокръвен жребец се качи на кобила, кончето, което се ражда, е малко, с криви крака. Такива коне не струват нищо и не могат да се яздят.
</span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;">Тукашните хора влизат в бой с копие и щит и войниците им са голи. Това не са смели хора, а страхливи същества без дух. Не убиват зверове или живо същество. Решат ли да се нахранят с овца или звяр, или птица, наемат един сарацин или някой друговерец или чужденец, който да ги убие вместо тях. Друг техен обичай е, че и мъже, и жени измиват тялото си със студена вода два пъти дневно - т.е. сутринта и вечерта. Онези, които не се мият, смятат за аскети, подобно на патарините.
</span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://3.bp.blogspot.com/-c5_4V8LdTfA/W_Fvu5ECHZI/AAAAAAAAK5A/z-GzOYPmdhwXBvRElUMwKUGFR-P83DWBgCLcBGAs/s1600/Malabar%2BWomen%2BPounding%2BPaddy%2B-%2BKerala.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="599" data-original-width="950" height="251" src="https://3.bp.blogspot.com/-c5_4V8LdTfA/W_Fvu5ECHZI/AAAAAAAAK5A/z-GzOYPmdhwXBvRElUMwKUGFR-P83DWBgCLcBGAs/s400/Malabar%2BWomen%2BPounding%2BPaddy%2B-%2BKerala.jpg" width="400" /></a></div>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><b>Как се хранят и пият вода индийците от Малабар
</b></span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;">Трябва да се знае, че когато се хранят, си служат с дясната ръка; не докосват храна с лявата. Онова, което е чисто и до-стойно, правят с дясната ръка и докосват с дясната ръка; храна за нищо на света не докосват с лявата ръка. Каквото е чисто и добро, правят и докосват с дясната ръка, защото вярват, че ля¬вата ръка е отредена за такива задачи, които са нечисти и долни, като бърсане на нос или почистване на други части на тялото и подобни. Така всеки пие само от собствената си чаша; никой не е готов да пие от чашата на друг. Когато пият, не допират чашата до устните, а я държат над тях и наливат течността в устата си. По никакъв начин не докосват чашата с устни, нито я подават на непознат да отпие от нея. Ако странникът желае да пие и не носи съд със себе си, наливат му вино или течност в шепите и той пие от тях, така че собствените му ръце му служат за чаша.
</span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><b>Правосъдието е сурово
</b></span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;">Уверявам читателя, че в това царство правосъдието към онези, които са извършили убийство или кражба или каквото и да било друго престъпление, е изключително сурово. По отноше¬ние на дълговете имат следното правило и практика. Ако един длъжник след много напомняния от неговия кредитор да му върне дълга продължава всеки ден да отлага с обещания и ако кредиторът успее да го намери така, че да нарисува един кръг около него, длъжникът няма право да напусне кръга, преди пър¬вом да задоволи кредитора или да даде сигурна и достатъчна гаранция за пълното изплащане в същия ден. В случай че понечи да напусне кръга, без да е заплатил или дал гаранции, той ще по¬несе наказанието смърт като онзи, който е нарушил правото и правосъдието на владетеля. И господин Марко видя как това се случи със самия цар. Царят бил задлъжнял към някакъв чуждестранен търговец за някакви стоки, които получил от него, и след многократни искания търговецът отложил изплащането, за да си спести неприятности. След това търговецът, който бил сериозно затруднен в делата си поради забавянето, отишъл до царя, както яздел на открито, и след като подготвил да нарисува кръг около него ведно с коня и всичко по земята, нарисувал кръга. Щом царят видял това, дръпнал юздите на коня и не напуснал мястото, докато не изплатил всичко на търговеца напълно. Гледката накарала хората наоколо да възкликнат с възторг: „Вижте как самият наш цар се подчинява на собствените си закони!" И царят отвърнал: „Аз ли, който съм наредил това правило, ще го наруша просто защото се е обърнало срещу мен? Несъмнено се отнася преди всичко и за мен.“
</span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;">Повечето хора тук избягват да пият вино. Нито онзи, който пие вино, нито моряците могат да бъдат свидетели или гаранти за дълг. Защото, казват, онзи, който плава по море, е отчаян човек. От друга страна, трябва да се знае, че не смятат никаква форма на сексуално удоволствие за грях.
Климатът е изключително горещ, което обяснява защо ходят голи. Дъжд не вали освен през юни, юли и август. Ако не бяха дъждовете през тези три месеца, които освежават въздуха, жега¬та щеше да бъде толкова тежка, че никой не би могъл да я понесе. Но благодарение на тези дъждове горещината е по-малка.
</span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><b>Гадаене по чертите на лицето
</b></span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;">ИЗМЕЖДУ ТЯХ ИМА МНОГО ХОРА, опитни в изкуството, позна¬то като физиогномика, т.е. познаването по характера на мъже и жени дали са добри или зли. Правят го просто като погледнат мъжа или жената. Също са опитни в срещи с птици и зверове и тук обръщат повече внимание на гадаене на бъдещето откъдето и да било другаде и умеят да различават добрите предзнаменования от лошите. Уверявам читателя, че когато някой се отправи на път и чуе някой да кихне, веднага сяда на пътя и не продължава повече; кихне ли втори път, става и продължава пътя си; иначе се връща от пътешествието, което е започнал, и се прибира у дома .
</span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><b>Лошите часове
</b></span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;">По същия начин казват, че всеки ден в седмицата има и един лош час, който наричат чойах. Например в понеделник този час е в седем сутринта, във вторник - след девет, в сряда - първият час след обяд, и т.н. през годината. Всички тези дни са записани и определени в техните книги. Часа познават, като измерват височината на сянката на човек в стъпки. Например на еди-кой си ден сянката срещу слънцето е седем крачки, след което следва часът чойах. Премине ли тази дължина, било като е нараснала, или се е свила, със залез слънце чойах вече свършва. При друг ден, когато сянката е дванадесет стъпки дълга, настъпва чойах; и когато тази дължина изчезне, чойах свършва. И всичко това е записано. И читателят трябва да знае, че през тези часове избягват да сключват сделки или да се занимават с търговия. Когато двама души се пазарят, някой се изправя срещу слънцето и измерва сянката; и ако съвпадне с границите на забранения час според деня, веднага им казва: „Чойах е, нищо не правете“ И спират. След това измерват още веднъж и когато открият, че часът е минал, казват: „Чойах свърши. Свършете каквото сте решили“ И умеят майсторски да правят такива изчисления. Защото казват: сключи ли човек сделка през тези часове, не само няма да има печалба от това, но и нищо няма да излезе от нея.
</span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;">Освен това къщите им са пълни с едни животинки, наречени тарантули, които се катерят по стените като гущери. Ухапването им е отровно и причинява зло на човек, ако се случи. Издават звук, като че ли казват „чие“ - това е звукът, който издават. Тези тарантули приемат като знамение по следния начин: пазарят ли се мъжете в къща, изпълнена с тарантули, и една тарантула издаде този звук над тях, отбелязват от коя страна се намира тарантулата от пазарящия се, бил той купувач или търговец, дали отляво или отдясно, отпред или отзад, или пряко отгоре - според посоката, за която знаят, определят дали е добро или лошо знамение. Ако знамението е добро, сделката се сключва, ако е лошо, отказват се от нея. Понякога сделката е добра за продавача и лоша за купувача или обратното. Тези неща се основават на опит.
</span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;">В това царство, щом едно дете се роди, независимо дали е момче или момиче, бащата и майката записват датата на раждането, т.е. деня на раждането, месеца, лунния цикъл и часа. Правят това, защото направляват действията си според съветите на ас¬тролозите и заклинателите, които владеят уменията на заклина¬ние, магия и геомантия.
</span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><b>Житейски уроци за децата
</b></span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;">Освен това мъж, който има синове, ги отпраща от дома си, щом навършат тринадесет години, като отказва да ги храни у дома. Защото казва, че вече са на възраст да си изкарват прехраната и да търгуват, като правят печалба, както него. Дава им двадесет или двадесет и четири гроша на всеки или равностой¬ността им, за да се пазарят и да правят печалби. Това прави, за да могат да придобият опит и всякакви умения и да свикнат с търговия. Ето какво правят момчетата. Цял ден не престават да тичат напред-назад, купуват това или онова и го продават. Ко¬гато уловът на перли е на върха си, те бързат към пристанищата и купуват пет-шест перли от рибарите според това колко перли имат да предложат. След това ги предлагат на търговците, които стоят в колиби заради силното слънце, и казват: „Искате ли да ги купите? Мен ми излязоха толкова. Дайте ми печалба, колкото решите.“ И търговците им дават малко над пазарната цена. След това се връщат или казват на търговците: „Искате ли да ида и купя нещо?“ По този начин стават много добри и хитри търго¬вци. Могат да занесат храна на майките си, която те да сготвят, и да ги облекат, но бащите не ги хранят.
</span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;">Трябва да се знае, че в това царство, всъщност в цяла Индия, зверовете и птиците са съвсем различни от нашите освен една птица - пъдпъдъка. Тук пъдпъдъците несъмнено приличат на нашите, но останалите птици са съвсем различни. Уверявам читателя, че тук има и прилепи, птици, които летят нощем и нямат пера, големи са като сврачки, черни като врани и отлично летят и ловуват като соколи. Нека добавя нещо друго, което заслужава да се припомни: хранят конете си с месо, сготвено с ориз, и много други сготвени храни.
</span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><b>За девойките, забавляващи боговете
</b></span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;">Нека разкажа по-нататък, че имат много идоли в манастирите си - както женски, така и мъжки, и много девойки се жертват на тези идоли по следния начин. Майка им и баща им ги предлагат на определени идоли, каквито изберат. Веднъж предложени, щом монасите на тези идоли поискат, девойките идват в манастирите да забавляват идола, тъй като са призвани; те пеят и предлагат живо забавление. А броят на тези девойки е твърде голям, защото те представляват големи групи. Няколко пъти на седмица всеки месец те носят храна на идолите, на които са посветени; ще обясня как ги довеждат и как те съобщават, че идолът се е хранил. Някои от девойките, за които говоря, приготвят вкусни ястия от месо и друга храна и ги донасят за идолите в тези манастири. След това слагат масата пред идола, разпола-гат ястия, които са приготвили, и ги оставят за известно време. Междувременно пеят и танцуват и предлагат най-веселата игра в света. И след като са се развличали толкова време, колкото е нужно на голямото божество да се нахрани, казват, че духът на идола е изял храната. След което вземат храната и пируват при голямо веселие. Най-сетне се завръщат - всяка у дома си. Това правят, докато се омъжат за мъжете си. Такива девойки ги има в изобилие из цялото царство и те се занимават с всички тези неща, за които разказах. Викат ги да забавляват идолите по тази причина. Често пъти жриците на идолите обявяват: „Жриците са отчуждени от богинята. Богинята не съжителства с другия идол, нито пък си говорят. И тъй като те са отчуждени и сърдити, ако не се сдобрят и отново станат приятели, делата ни няма да успе¬ят и всичко ще върви от развала към провала, защото идолите не дават благословията си и благопожеланията си.“ И така, както казах, девойките постъпват в манастира. И там съвсем голи, с изключение на препаска, пеят пред божеството и богинята. Божеството стои отделно на един олтар под балдахин, богинята на друг олтар под друг балдахин. И хората казват, че често пъти се забавлява с нея и се съвкупява с нея. Но когато са сърдити, се въздържат и тогава девойките идват да ги умилостивяват. Когато са в манастира, отдават се на песни, танци, скокове и претърколване и всякакви действия, които са предназначени да забавляват божеството и богинята и да ги сдобрят. И докато ги забавляват по този начин, те извикват: „Боже, защо си сърдит на богинята ни? Защо си изстинал към нея? Защо духът ти е далеч от нея? Да не би тя да не е красива? Да не би тя да не е приятна? Наистина такава е, затова умоляваме те, Боже, помири се с нея и се порадвай с нея; защото тя наистина е изключително прекрасна.“ И след това девойката, изрекла тези думи, вдига крака си над врата и прави пирует за удоволствие на божеството и богинята. Щом се наситят на това, прибират се у дома. На сутринта жрецът идол с голяма радост съобщава, че е видял божеството с богинята и че хармонията помежду им е възстановена. И всички се радват и въздават благодарности. Тялото на тези девойки, докато не се омъжат, е толкова твърдо, че никой не може да ги хване или щипне някъде: за една пара те позволяват на някой мъж да ги ощипе колкото може. След като се омъжат, тялото им остава твърдо, но не толкова, както преди. Поради това гърдите им не увисват, а са изправени напред.
</span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><b>Как спят индийците</b></span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;">Леглата на мъжете са леки, направени от тръстика така, че след като те си легнат, когато искат да спят, могат да се изтеглят нагоре към тавана и да се прикрепят там. Това правят, за да избегнат паяците тарантула, паяците, чието ухапване е отровно; правят го и за да избегнат бълхите и други насекоми; освен това така стоят на прохлада и могат да се преборят с жегата. Не всички правят така - само знатните и главата на семейството. Останали¬те спят по пътя. Щом някой странник нощем реши да преспи някъде и има торбичка с перли или други скъпоценности, странникът си поставя торбата под главата и спи, там където е достигнал, и никой нищо не губи от кражби, нещо, което само доказва какво е правосъдието на царя им; защото хората по-скоро пътуват нощем, а не денем, защото е по-прохладно; странникът си поставя торбата под главата и спи там, където е достигнал, и никой не го обира. А изгуби ли торбичката, веднага го обезвъзмездяват, стига да е спал на пътя, а не получава никакво обезщетение, ако е спал встрани него. В такъв случай подозрението е срещу него. Защото властите запитват: „А не спиш ли далеч от пътя, защото имаш някакви съмнителни намерения?“ и съответно го наказват и не му възстановяват загубите.
</span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://4.bp.blogspot.com/-sYzocmSL79E/W_Fv8FvOqbI/AAAAAAAAK5I/yZTxLKFqJzkE7KB_Ffta3yZkEuJA8A6_ACLcBGAs/s1600/Le_livre_des_merveilles_de_Marco_Polo-pepper.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="983" data-original-width="1600" height="245" src="https://4.bp.blogspot.com/-sYzocmSL79E/W_Fv8FvOqbI/AAAAAAAAK5I/yZTxLKFqJzkE7KB_Ffta3yZkEuJA8A6_ACLcBGAs/s400/Le_livre_des_merveilles_de_Marco_Polo-pepper.jpg" width="400" /></a></div>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><b>Царство Мотупали
</b></span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;">Мотупали е едно царство, което се достига, като се пътува на северозапад от Малабар (бреговете на Коромандел) в продължение на 1000 мили . Управлява се от царица, която е много мъдра жена . Уверявам читателя, че цели четиридесет години са изминали от смъртта на мъжа й. И тъй като тя била силно при¬вързана към него, обявила, че Бог не желае тя да се омъжи пов- торно, тъй като онзи, когото тя е обичала повече от себе си, бил мъртъв. Ето защо отказала да се омъжи отново. Мога да кажа на читателя, че през тези четиридесет години тя управлявала царството си твърде справедливо и добродетелно, както мъжът й по-рано. И наистина нямало царица или цар, толкова много обичан от своите поданици.
</span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;">Хората тук са идолопоклонници и не плащат дан никому. Живеят от ориз, мляко, риба и плодове.
В царството добиват елмази. Нека разкажа как ги добиват. Трябва да се знае, че в царството има много планини, където се намират елмази. Когато вали, водата се оттича през тези плани¬ни, като си пробива път през дълбоки долини и пещери. Щом дъждът престане и водата се изтече, хората почват да търсят елмази по тези тесни долини, откъдето е дошла водата, и ги намират в изобилие. През лятото, когато е топло и когато няма капка вода, елмазите се намират в изобилие по тези планини. Но жегата е направо непоносима. При това в тези планини изобилстват огромни и дебели змии, така че хората не могат да минат където и да било, без да се изложат на голяма опасност. И въпреки това обикалят, колкото могат, и намират отлични големи камъни. Нека разкажа по-нататък, че тези змии са изключително отров¬ни и страшни, така че хората не смеят да влизат в пещерите, къ¬дето змиите живеят. Затова събират елмазите и по други начини. Известно е, че има една дълбока долина с толкова стръмни стени, че никой не може да влезе в нея. Но ще разкажа какво правят. Вземат множество късове окървавено месо и го хвърлят надолу в долината. А по хвърлените късове се налепват много елмази. В тези планини има множество бели орли, които се хранят със змии. Забележат ли орлите късовете на дъното на долината, спускат се долу и ги отнасят. Хората наблюдават къде кацат орлите и щом видят кацнала птица и как преглъща къс месо, изтичват до мястото колкото могат по-бързо. Уплашени от внезапната поява, орлите отлитат, като оставят късовете на място. И щом стигнат до месото, намират елмазите полепнали за него. Другият начин, по-който стигат до елмазите, е следният. Щом орлите изядат месото, те поглъщат елмазите. След това нощем, щом орелът се завърне, елмазите излизат с изпражненията му. Хората се изкачват до гнездата и събират елмазите - там също намират елмази в изобилие. Ето, читателят научи за трите начина на събиране на елмазите. Има и много други. Трябва да се знае, че никъде по света няма елмази освен в това царство. А и елмазите са в изобилие и с отлично качество. Не бива да се смята, че елмазите от първата вода стигат до нашите страни от християнския свят. Всъщност ги изнасят за Великия хан и за царете и князете от различни области и царства. Защото те са онези, които имат богатства, та купуват тези твърде скъпи камъни.
</span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;">Нека се обърна към други въпроси. Трябва да се знае, че в това царство правят най-качественото памучно платно в света. Това е много фин плат с най-фина текстура и е най-скъп. Уверявам читателя, че са много подобни на платовете от Реймс. Няма цар или царица на света, които не биха се радвали да носят дреха от този плат, който е толкова нежен и красив. В страната има много зверове, както и най-големите овце на света, и в голямо изобилие и най-различни храни. Изглежда, няма какво повече, което да си заслужава да се спомене, затова ще напуснем това царство и ще разкажем за мястото, където е погребан св. Тома Апостола.
</span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><b>Гробът на Св.Тома
</b></span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;">Градът има малко жители и търговци не го посещават; тук няма нищо като стока, която си струва да се закупи, и място-то е съвсем откъснато от света, но е важно както за християни, така и за сарацини като място за поклонение. Уверявам читателя, че в тази страна сарацините силно вярват, че св. Тома е сарацин и голям пророк, и го наричат ауапип, което ще рече „свят човек“ (5).
</span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;">Християните, които пазят църквата, имат много кокосови палми, от които правят вино, като берат кокосовите орехи. Един кокосов орех стига да се нахрани човек и замества и месото, и питието. Външната черупка е покрита с нишки, които използват по различни начини и те служат за различни цели. Отдолу се намира храната, която засища човек. Много е вкусна, сладка е като захар, бяла е като мляко, във вид на чаша, около която се намират нишките. Храната вътре представлява сок, достатъчен да напълни една чаша - сокът е чист и хладен, с чудесен аромат. След като свърши с вътрешността на кокосовия орех, изпива неговия сок. И така от един кокосов орех човек може да се нахрани и утоли жаждата си. Защото за всеки кокосов орех християните плащат по грош на месец на един от братята, царе на Малабар.
</span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;">Нека разкажа за нещо вълнуващо, свързано с гробницата. Читателят трябва да знае, че християните, които отиват на по¬клонение, вземат шепа пръст от мястото, където святото тяло е лежало, и си я носят в собствената си страна. Ако някой се разбо¬лее от треска, четиридневна или тридневна, му дават отвара от тази пръст. Щом я изпие, той се излекува. Този лек е безотказен. И трябва да се знае, че тази пръст е червена на цвят.
</span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;">Нека разкажа по-нататък за едно великолепно чудо, което станало през лето господне 1288. Тъй се случило, че един благородник от тази страна имал голямо количество от един вид жито, познато като ориз. И изпълнил всичките къщи около църквата с него. Когато християните, които пазят църквата и мощите, виде¬ли, че този идолопоклонник благородник пълни къщите по този начин, така че да няма къде да отсядат поклонниците, те много се разтревожили и много го умолявали да спре. Но той, един безскрупулен високомерен човек, не обърнал внимание на мо¬литвите им, а продължил да пълни къщите както си иска, без да се съобразява с волята на християните. Тогава, след като напълнил всичките къщи на манастира и предизвикал негодуванието на братството, станало онова голямо чудо, за което ще разкажа. През нощта, след като били изпълнени къщите, св. Апостол Тома му се явил с вилица в ръка и я допрял до гърлото на княза с ду¬мите: „Ако веднага не изпразниш къщите, те чака ужасна смърт.“ И с тези думи натиснал здраво врата, така че княза, изглежда, го е заболяло много и още малко и щял да загине. След това свете¬цът си тръгнал. На следващата сутрин князът станал и наредил да изпразнят всичките къщи. Разказах какво направил светецът с него, което се приело като истинско чудо. При това християните се изпълнили с радост и доволство и оказали благодарности на св. Тома и безкрайно благославяли името му. И уверявам читателя, че много големи чудеса се случват тук цялата година, които онези, научили за тях, смятат за чудеса, особено изцелението на недъгави и хроми християни.
</span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;">След като разказахме това, бихме искали да разкажем и как светецът загинал, така както тукашните хора го разказват. Истината е, че св. Тома бил навън от уединеното си жилище и се молел на своя повелител Бог. Около него имало пауни - читателят трябва да знае, че пауните тук са по-изобилни откъдето и да било по света. И както се молел, един идолопоклонник от париите, от гавите, изпратил една стрела от своя лък, за да убие един от тези пауни около светеца. Самия светец той не видял. Но стрелата, предназначена за пауна, улучила светеца отдясно. След като стрелата го ударила, той почнал още по-силно да се моли на своя създател и умрял от тази стрела. Но е известно, че преди да дойде на мястото, където умрял, покръстил мнозина в Нубия - как стана това ще разкажа според времето и мястото му.
</span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><b>Бебетата се мажат със сусамово масло
</b></span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;">А СЕГА ДА СЕ ОБЪРНА към нещо друго - в тази страна, когато се роди дете, веднъж седмично го намазват със сусамово масло, което го прави по-тъмно, отколкото е било, когато се е родило. Уверявам читателя, че най-тъмните хора са най-почитани и ги смятат по-добри от останалите, които не са толкова тъмни. Нека също така добавя, че е самата истина, че тези хора изобразяват и представят боговете си и идолите си черни и дяволите си бело- снежни, защото казват, че Бог и всичките светци са черни, а дяволите бели. Ето защо ги рисуват така и представят такива, както ги описах. И по подобен начин рисуват идолите си черни.
</span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><b>Почит към воловете
</b></span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;">Читателят трябва да знае, че мъжете в тази страна страшно почитат воловете и толкова много ги смятат свещени, че когато тръгват на война, вземат един косъм от див бик, за което разказах. Ездачите поставят косъм от бик в гривата на коня си, а пешите войници ги закрепват към щитовете си. Някои също така го закачат към собствената си коса. Правят това, защото смятат, че заради косъма ще бъдат сигурно запазени и опазени от нещастие. Такъв им е обичаят сред онези, които отиват на война. По тази причина косъмът на дивите бикове високо се цени тук; никой не смята, че е в безопасност без такъв косъм.
</span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><b>Пословичната честност на брахмана
</b></span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;">Нека разкажа по-нататък за една област на име Дар[5], която се намира на запад от мястото, където е погребан св. Тома Апосто-
ла. От тази област идват всички брамини в света и произхождат оттук. Уверявам читателя, че тези брамини са измежду най-добрите търговци на света и най-много може да се разчита на тях. За нищо на света не са готови да излъжат и дума не казват, която не е вярна. Но трябва да се знае, че когато чужд търговец дойде в тази област, без да познава нравите и обичаите на страната, намира един от тези търговци брамини и му поверява богатствата и стоките си за съхранение, като го натоварва да води делата му от негово име, та да не бъде излъган поради незнание на местните обичаи. След това брамините търговци веднага поемат делата на чуждия търговец и работят по тях не по-малко почтено, като купуват или продават и защитават интересите на чужденеца с не по-малка грижа, а, напротив, с по-голяма грижа, като че ли стоките са техни. За тази услуга браминът не търси заплащане, освен ако чужденецът не пожелае да му направи подарък в знак на щедрост. Не се хранят с месо и не пият вино. Живеят добродетелен живот, както го разбират. Нямат сексуални връзки освен с жените си. Не посягат към нищо, което принадлежи другиму. Никога не убиват живо същество, нито извършват действие, което смятат, че е грешно. И трябва да се знае, че всички брамини в света се познават по знака си. Всичките носят парче от корда на рамото си и я привързват през кръста под другото рамо и откъм гърба. Познават ги по този знак където и да отидат. И уверявам читателя, че имат цар с несметни съкровища, който силно желае да закупува перли и други скъпоценни камъни. Затова е направил споразумение с всички търговци в страната си да изкупува всичките перли, които те внасят от царството Малабар, което те наричат Чола - най-прекрасната и най-изисканата област в Индия, и бил готов да им заплати двойно на цената. Съответно брамините отиват в царството Малабар и изкупуват всички добри перли, които могат, и ги занасят на своя цар. Казват му истинската цена и царят начаса им плаща двойно толкова. Така никога не губят от сделката. По тази причина те са изкупили огромно количество едри перли с отлично качество.
</span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><b>За разни суеверия сред брахманите
</b></span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;">Тези брамини са идолопоклонници и вярват повече на гадания по поведението на зверовете и птиците, отколкото който и да е друг на земята. Нека разкажа малко за това. Най-напред при тях се среща следният обичай. През всеки ден от седмицата има ясен, различен знак и аз ще разкажа за него. Случи ли се да се пазарят за някаква стока, онзи, който смята да купи, става прав и поглежда сянката си на слънцето. След това запитва: „Кой ден е днес?“ „Еди-кой си ден.“ След това нарежда да измерят сянката му. Ако сянката е достатъчно дълга в този ден, сключва сделката; ако ли не, отказва се и чака, докато сянката достигне определената дължина според правилата. И точно както съм го описал за този ден, така имат определено за всеки един ден на седмицата колко дълга да е сянката им. Докато сянката не стигне съответната дължина, сделка не сключват и не се занимават с търговия. Но когато дължината е точно такава, каквато трябва да бъде, настъпва часът за пазарлък или търговия.
Ето и нещо, което още повече заслужава отбелязване. Когато преговарят, било на закрито или на открито, и видят да доближава тарантула - а тези същества са в изобилие, - ако купувачът види, че тарантулата идва от посока, която той приема за добро знамение, купува стоките начаса, веднага; идва ли от посока, която смята за лошо знамение, отказва се от сделката и не купува нищо.
</span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;">Също така, когато излизат от къщата и чуят някой да кихне, ако не им се стори добро знамение, спират на място и не продължават. И когато тези брамини си вървят по пътя и видят лястовица да лети срещу тях, било отпред или отляво или дясно, ако според обичая им идва от посока, считана от тях за благоприятно знамение, продължават напред; ако ли не, не продължават, а се връщат.
</span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;">Тези брамини живеят най-дълго от когото и да било друг в света. Това се дължи на леката им храна и голямото им въздържание. Зъбите им са много запазени благодарение на една билка, с която са свикнали, която много подпомага храносмилането и е много здравословна за човешкото тяло. И трябва да се знае, че тези брамини не практикуват флеботомия или каквато и да била друга форма на кръвопускане.
</span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><b>За аскетите-джайнисти
</b></span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;">Сред тях има едни хора, наречени йоги, които живеят по свой начин. Те живеят по-дълго, стигат до 150 или 200 години. И телата им остават толкова активни, че се движат както си искат и изпълняват службата в манастирите за идолите и им служат все така добре, както когато са били по-млади. Това е заради въздържанието им и малкото количество чиста храна, с което се хранят. Хранят се предимно с ориз и мляко. Нека също разкажа за специалната им храна, която, сигурен съм, ще порази читателя като нещо забележително. Защото - уверявам читателя - че вземат живак и сяра, смесват ги, от това правят напитка, която изпиват. Казват, че това осигурява дълголетие и затова живеят по-дълъг живот. Пият от напитката два пъти месечно и практикуват това от детството си, за да живеят повече. И несъмнено онези, които достигат толкова години, са свикнали със сярата и живака.
</span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;">В това царство Малабар съществува един религиозен орден на онези, които се наричат йоги, които упражняват въздържание до крайности, за които ще разкажа и които водят суров живот на лишения. Трябва да ми повярва читателят, че ходят голи, без никакво облекло, като даже не прикриват срамните части и члена. Почитат биковете и повечето от тях носят малка фигурка на бик от позлатена мед или бронз в средата на челото си. Трябва да се знае, че фигурката е привързана към челото. Нека по-нататък кажа, че горят изпражненията на кравите и от тях правят прах. С това намазват разни части на тялото си с голямо благоговение, не по-малко от онова на християните, когато употребяват светена вода. Ако някой се отнася с благоговение към тях, когато преминава по улицата, намазват го с този прах по челото в знак на благословия. Не се хранят от чинии или копани; вместо това се хранят на листа от райски ябълки или други големи листа - не зелени, а изсушени листа, защото заявяват, че зелените листа имат душа и че това би било грях. В отношенията си с всички живи същества грижливо внимават да не правят каквото смятат за грях. Всъщност по-скоро са готови да загинат, отколкото да направят каквото и да било, което приемат за грешно. Когато останалите ги попитат защо ходят голи и не се ли срамуват да показват члена си, те казват: „Голи ходим, защото не желаем нищо от този свят. Родили сме се голи, без дрехи. Не се срамуваме да покажем члена си, защото не вършим никакъв грях с него, затова не се срамуваме, колкото вие не се срамувате да си покажете ръката или лицето, или друго, което не участва в греховна похот. Покривате члена, защото си служите с него в греха и похотта и затова се срамувате. Но ние не се срамуваме повече от него, отколкото от пръстите си, защото не извършваме грях с тях.“ Такова обяснение дават на онези, които ги питат защо не се срамуват от голотата си. Уверявам читателя по-нататък, че не са готови да убиват каквото и да било живо същество, нито муха, нито бълха, нито въшка, нито каквото и да е друго насекомо, защото казват, че имат душа. По същата причина отказват да се хранят с животни заради греха, който биха си навлекли. Уверявам читателя, че не се хранят с нищо прясно, било растение или корен, докато те не изсъхнат, защото обявяват, че докато са зелени, имат душа. Когато трябва да се облекчат, отиват на плажа или на брега и там изпразват екскрементите в пясъка при водата. След това, след като се измият във водата, вземат пръчка или малка пръчица, с която разпръсват екскремента си и го начупват на малки части, така че нищо не се вижда. Запитани защо правят това, отговарят: „Това ще нахрани червеите. И червеите, така създадени, когато храната им е изядена от слънцето, биха умрели от глад. И тъй като това идва от тялото ни - защото не можем да живеем без храна, бихме извършили тежък грях при загиването на толкова много души, създадени от нас. Следователно унищожаваме това вещество, така че никакви твари не могат да се родят от него, само и само да не загинат по наша грешка и вина от глад.“ Нека разкажа по-нататък, че спят голи на земята без никаква постелка под тях и без завивка. Наистина е чудо, че не умират и живеят толкова дълго, както казах. Също така упражняват голямо въздържание при храненето; постят цяла година и не пият нищо освен вода.
</span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;">Ето нещо, което си заслужава да се разкаже. Имат си монаси, които живеят в манастири, за да обслужват идолите. За да вземат нови монаси, след като един от монасите е починал, същите трябва да преминат изпитание, преди да ги приемат и изберат негов приемник. Довеждат девиците, които предлагат на идолите, и ги карат да опипват кандидатите в пробен срок. Докосват ги по разни части на тялото, прегръщат ги и ги галят и ги допускат до най-дълбокото земно щастие. Ако един мъж, когото галят по този начин, успее да лежи неподвижен, без да реагира на докосването на девиците, той преминава изпитанието и бива приет в техния орден. Ако, от друга страна, членът му реагира на докосване, не го задържат, начаса го прогонват, като заявяват, че между тях няма място за такъв покварен мъж: толкова строги са тези идолопоклонници - и толкова упорити в заблудите във вярата си.
</span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;">Основанието да изгарят мъртвите си е това, че ако едно тяло не бъде изгорено, ще почнат да се появяват червеи; изядат ли червеите тялото, червеите неизбежно ще умрат. И казват, че със смъртта на душите на умрелите ще си навлекат голям грях. Ето причината за кремирането на мъртвите. И те сериозно поддържат, че червеите имат души.
</span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://1.bp.blogspot.com/-juO74zqg9Ww/W_FwDe-wAeI/AAAAAAAAK5Q/-Z98l8iHlaEJEpkMYQv2NNxSL-ajOBZSQCLcBGAs/s1600/malabarforbes2.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="606" data-original-width="850" height="285" src="https://1.bp.blogspot.com/-juO74zqg9Ww/W_FwDe-wAeI/AAAAAAAAK5Q/-Z98l8iHlaEJEpkMYQv2NNxSL-ajOBZSQCLcBGAs/s400/malabarforbes2.jpg" width="400" /></a></div>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><b>Историята на Буда
</b></span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;">След като разказах за обичаите на тези идолопоклонници, нека се обърна към една чудесна история, която забравих да разкажа, когато говорехме за Цейлон. Ще разкажа историята и съм уверен, ще ви направи впечатление.
</span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;">ЦЕЙЛОН, КАКТО КАЗАХ В ПРЕДИШНАТА книга, е ГОЛЯМ остров. Известно е, че на този остров има една много висока планина, така оградена от стръмни пропасти, че никой не може да се изкачи там освен по един начин и аз ще разкажа как. По склона на планината са окачени много железни вериги, така че човек по тях може да достигне върха. Казват, че на върха на планината има паметник на Адам, нашия прародител. Сарацините казват,
че това било гробът на Адам, а идолопоклонниците го наричат паметника на Шакямуни Бурхан (т.е Буда). Този Шакямуни бил първият мъж, чието име дали на идолите. Според традициите той бил най-добрият човек, живял сред тях, и първият, когото почитали като светец и чието име било дадено на тези идоли. Бил син на един богат и мощен цар. Живял толкова добродетелен живот, че не обръщал внимание на земните неща и не желаел да стане цар. Когато баща му видял, че не желае да стане цар или да се занимава със земни дела, бил дълбоко натъжен. Предложил му нещо твърде голямо: обещал да го короняса за цар на царството, за да управлява както желае, защото самият той искал да се оттегли от трона и властта, така че синът му да стане единствен владетел. Синът му заявил, че не желае да чуе за това. Когато баща му се убедил, че не приема короната за нищо на света, толкова голяма била тъгата му, че едва не умрял. И нищо чудно, защото нямал друг син, на когото да предаде царството си. Тогава царят разрешил въпроса така. За да накара сина си да се отдаде на земни дела и да приеме короната и царството, той го настанил в най-великолепния дворец и му осигурил 30 000 най-красиви девици, които да го очароват и да се грижат за него. В двора не допускали мъже, само тези девици; девици му прислужвали при леглото и го хранели и го забавлявали по цял ден. Пеели и танцували пред него и правели всичко възможно да го зарадват, както царят им бил наредил. Но уверявам читателя, че всичките тези девици не могли да изкушат царския син към някакъв разврат, а той водел още по-отшелнически и по-целомъдрен живот от преди. Продължавал да води твърде добродетелен живот според разбирането си. Той бил нежен юноша, който не бил излизал от двореца и не бил виждал мъртъв човек, нито някой болен, защото царят не позволявал пред сина му да се явяват стари и хроми хора. Тъй се случило, че когото младежът яздел по пътя, видял един мъртвец. Ужасен, спрял и като някой, който не е виждал такова нещо, запитал хората от свитата си какво е това. Отвърнали му, че това било мъртвец. „Как така - извикал царският син, - всички ли хора умират.“ „Да, така е“, му отговорили. Младежът не казал нищо, а продължил дълбоко замислен. Не бил изминал много, когато попаднал на един старец, който не можел да ходи и нямал нито един зъб в устата. Когато царският син видял сивата му брада, запитал го кой е и защо не може да ходи. Спътниците му обяснили, че поради старост той нямал сили да ходи и зъбите му изпаднали. Когато царският син узнал истината за мъртвеца и стареца, върнал се в двореца и се зарекъл да не остава в този лош свят, а да потърси онзи, който никога не умира и който го е създал. И така, напуснал двореца на баща си и се отправил към високите и пусти планини, там прекарвал остатъка на дните си добродетелно и живеел в уединение и аскетично. И несъмнено, ако бе християнин, щеше да е голям светец наред с нашия пове- лител Иисус Христос.
</span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;">Когато този княз умрял, донесли го пред царя, баща му. И когато царят видял, че синът му, когото обичал повече от себе си, е мъртъв, няма защо да питам дали е бил поразен от скръб и болка. Най-напред обявил дълбок траур. След това наредил да изваят статуя с неговия образ, цялата от злато и скъпоценни камъни, и наредил народът да го почита и боготвори като божество. А те казали, че той, синът му, бил умрял осемдесет и четири пъти. Защото, казали те, когато умрял за пръв път, се превърнал в бик, втория път умрял и се превърнал в кон. И така, казвали, умрял осемдесет и четири пъти и всеки път ставал някакво животно куче или някакво друго същество. Но на осемдесет и четвъртата си смърт се превърнал в божество. И идолопоклонниците го смятат за най-добрия и велик бог, който те имат. И читателят трябва да знае, че това било първият идол, правен от идолопоклонниците, и оттук идват всичките идоли на света. И това се случило на остров Цейлон в Индия.
</span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;">Научихте вече откъде изникнали първите идоли. Нека разкажа сега, че идолопоклонници от далечни места идват тук на поклонение, точно както християните ходят на поклонение на светилището при св. Якоб. А идолопоклонниците разказват, че паметникът на тази планина е паметник на царския син, за когото току-що чухте, и че зъбите и косата, и копанката, които са тук, също принадлежали на този княз, чието име било Шакямуни Бурхан, т.е. Шакямуни Светеца. А многобройните сарацини, които също идвали на поклонение, казват, че това било паметник на Адам, нашия прародител, и че зъбите и косата, и копанката също така били негови. Така че сега, разбирате, идолопоклонни- ците обясняват, че той бил онзи царски син, който бил първият идол и първото им божество, а сарацините, че той бил Адам, нашият прародител. Но Бог единствен знае кой е той и какъв е бил. Защото ние не вярваме, че на това място е Адам, защото нашето свещено писание обявява, че Адам е на друго място на земята.
Тъй се случило, че Великият хан узнал, че на тази планина има паметник на Адам, както и зъбите му и копанката, в която се хранел, и решил да види тези реликви. Затова изпратил тук голямо пратеничество през годината на нашия повелител 1284. Какво повече да кажа? Читателят трябва да знае, че пратениците на Великия хан, голяма свита, се отправили на път и достигнали толкова далеч по море и суша остров Цейлон. Отишли при царя и толкова добре се справили с мисията си, че успели да набавят два големи зъба от челюстта, няколко косъма и копанка, направена от великолепен порфир. С тях се отправили обратно и се върнали при своя повелител. И когато се доближавали до Ханба- лик, където ханът се намирал, му изпратили вест за идването си и че носели всичко, за което били изпратени да донесат. Тогава Великият хан наредил на целия народ да излезе и посрещне тези реликви, като навсякъде известили, че реликвите били на Адам. Какво да разкажа надълго и нашироко? Достатъчно е, че всичкият народ в Ханбалик излязъл да посрещне реликвите и монасите ги приели и ги поднесли на Великия хан, който ги приел твърде радостен и с голяма церемония и голямо почитание. И уверявам читателя, че в писанието намерили един пасаж, който съобщавал, че копанката имала това качество, че ако някой постави храна в нея за един човек, храната стига за пет. И Великият хан обявил, че проверил това и то било съвсем вярно.
Ето как Великият хан се сдобил с тези реликви, за които читателят узна.
</span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;">А СЕГА, СЛЕД КАТО РАЗКАЗАХМЕ истината в този разказ както трябва, нека се обърна към други неща.
</span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;">НАЙ-НАПРЕД НЕКА РАЗКАЖА ЗА ЕДИН голям и великолепен град Каял[6]. Той принадлежи на Ашар, най-възрастния от царствените братя. И трябва да се знае, че това е пристанище за всички кораби, които търгуват със Запада - т.е. с Хормуз и Кайс и цяла Арабия, - доставят коне и други стоки. Търговците използват това пристанище, защото е удобно разположено и предлага добър пазар за стоките. И търговците се събират тук от много страни, за да купуват коне и разни стоки. Царят има страшно много съкровища; украсява дрехите си с много скъпоценни камъни и обикаля с подходящата свита. Добре управлява страната си и раздава строго правосъдие, особено при сделките с търговците, които идват тук - т.е. чуждите търговци. Поддържа ги с голямата си справедливост. Затова търговците идват тук с радост, защото този добър цар твърде много ги закриля. И действително печалбата им тук е голяма и търговията им преуспява.
</span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;">По-нататък читателят трябва да знае, че царят има 300 жени и дори повече; защото тук толкова повече уважават човека, колкото повече жени има. Когато избухне спор между петимата царе, които са рождени братя, родени от един баща и от една майка, и те решат да се сражават един с друг, майка им, която тогава била още жива, се намесвала помежду им и не допускала да се бият. Често се случвало, когато тя ги умолявала да не се бият, те да упорстват в решимостта си да се бият; тогава майка им грабвала един нож и извиквала: „Ако не престанете да се карате и не се помирите, ще се убия начаса. Първо ще си отрежа гърдите, с които съм ви кърмила с майчино мляко.“ Щом синовете виждали колко е наранена майка им и колко силно ги умолявала, осъзнавали, че това е за тяхно добро, споразумявали се и сключвали мир. Това се е случвало няколко пъти. Но уверявам читателя, че след смъртта й неизбежно ще избухне остър сблъсък помежду им и те взаимно ще се самоунищожат.
</span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://4.bp.blogspot.com/-rvNasKkKlG0/W_FwIpFcfoI/AAAAAAAAK5U/KoBYVyhyY7Yyyw3CNXbdUJ7D_y_2U2JlgCLcBGAs/s1600/agents-of-venice-banner.png" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="505" data-original-width="850" height="237" src="https://4.bp.blogspot.com/-rvNasKkKlG0/W_FwIpFcfoI/AAAAAAAAK5U/KoBYVyhyY7Yyyw3CNXbdUJ7D_y_2U2JlgCLcBGAs/s400/agents-of-venice-banner.png" width="400" /></a></div>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><b>"Струваш колкото плюнката ми"
</b></span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;">Читателят трябва да знае, че всичките тези народи, дори всички индуси са пристрастени към един навик, който доставя известно удоволствие - непрекъснато държат в устата си едно листо, което наричат тембул. Непрекъснато дъвчат тези листа и изплюват сдъвкания бетел. Навикът се среща особено сред благородниците, богатите и царете. Смесват листата с камфор и други подправки, както и с варовик и непрекъснато го дъвчат. Това било особено добро за здравето им. Ако някой е обиден на някого и желае да го засегне, когато го срещне на улицата, събира сместа в устата си и се изплюва в лицето му, като казва: „Струваш колкото плюнката ми“, т.е. онова, което е изплюл. Останалите, които считат това за смъртна обида и предизвикателство, се оплакват на царя, че са засегнати и обидени и страшно желаят да си отмъстят. Обиденият или неговият клан моли за разрешение да си отмъсти на този човек, който го е предизвикал, или на клана му, за да се види дали не е по-достоен от него. Ако пък обидата е лична, тогава умолява да му разрешат да се оправят двамата. Тогава царят разрешава на двете страни да се разправят. Но ако борбата включва клановете, всеки водач на клана се подготвя за битката заедно с рода; тогава обличат единствената ризница, която носят за защита на кожата си от рождение. На бойното поле удрят врага, раняват го и го убиват с мечовете си. Царят лично присъства наред с множество зрители, дошли да наблюдават боя. Щом царят види, че мнозина са убити от едната или другата страна и една от страните изглежда, че започва да надвива над противника си, поставя между зъбите си края на едно парче плат, който е увил около себе си и го държи на една ръка разстояние. Тогава сражаващите се спират боя и нито един удар повече не се нанася. Често пъти битката така свършва. Ето как протича двубоят, ако е между двама мъже. Двамата са голи, както обикновено ходят, и всеки е въоръжен с нож. Майстори са в отбраната с тези ножове; умеят със същата сръчност да отблъснат удар, както и да го нанесат. Ето впрочем какво правят. Както читателят знае, това са тъмнокожи хора. И така, единият очертава един кръг с бяло по кожата на другия, където си избере, и му казва: „Знай, ще те пробода в този кръг и никъде другаде. Пази се колкото можеш.“ И другият прави същото с първия. И след това нека победи, който е по-добрият, и толкова по-зле за по-слабия! Защото несъмнено ударът, който достигне целта, непременно ще бъде тежък.
</span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><b>Царство Куилон
</b></span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;">ДОСЕГА РАЗКАЗАХМЕ ЗА ЕДИНИЯ ЦАР, нека поговорим за царството Куилон, което се намира на около 800 километра на югозапад от Малабар. Народът е от идолопоклонници, макар измежду тях да има и някои християни и евреи. Говорят си свой език. Царят им не плаща дан никому. Ще разкажа какво има в царството и какво произвеждат.
</span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;">Читателят трябва да знае, че в тази страна правят куилон- ско бразилско дърво, както и пипер в големи количества. Пиперът се бере през май, юни и юли. И мога да кажа на читателя, че пиперът се сади, напоява и отглежда в плантации. Има добро индиго в изобилие, което получават от едно растение: събират това растение без корените и го поставят в един голям съд, добавят вода и го оставят, докато изгние. След това го оставят на силното слънце, водата се изпарява и се образува паста, която се нарязва на малки парчета. Тук топлината е толкова голяма и слънцето толкова силно, че едва се издържа. Уверявам читателя, че ако се постави яйце в една от реките, няма да има нужда да се чака дълго, преди да се свари. Трябва да кажа по-нататък, че тук идват търговци от Мандзъ и Арабия и Левант и въртят голяма търговия, като носят разни неща от собствените си страни по море и изнасят други обратно.
</span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;">В страната има най-различни зверове, съвсем различни от онези в останалия свят. Има черни лъвове, без никакви други цветове. Някои зверове са изцяло бели - бели като сняг, - с червени крака и клюнове. Други в червено и синьо - няма по-пре- красна гледка от тези в цял свят. Също така има някои съвсем мънички, които също така са много красиви. Освен това има пауни, различни от нашите, много по-големи и по-представителни, и кокошките им са съвсем различни от нашите. Какво повече да кажа? Всичко там е различно в сравнение с това у нас и по-хуба- во по отношение на големината и красотата. Нямат нашите плодове, нито зверове като нашите, нито птици. Дължи се на страш- ната жега. Нямат жито, само ориз. Вино правят от захар1 и наистина то е отлично вино и човек се напива по-бързо, отколкото от вино от грозде. Всичко нужно да живее човек го има в изобилие, много е евтино, с изключение на зърнените култури, освен ориза. Не им липсват опитни астролози. Имат лекари, които умеят да запазят тялото на човека в добро здраве. Всички са чернокожи и ходят голи - както мъжете, така и жените, освен шарените пре- паски. Не смятат никаква форма на разврат или плътска похот като грях. Брачните им обичаи са такива, че един мъж може да се ожени за братовчедка си или за вдовицата на баща си, или онази на брат си. И по цяла Индия имат тези обичаи. И сега, след като разказах нещо за това царство - каквото си струва да се разкаже, нека преминем към Коморин.
</span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><b>Царство Коморин
</b></span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;">КОМОРИН Е ЕДНА ОБЛАСТ В Индия, където за първи път може да се види Полярната звезда, която през цялото това време не сме виждали, откакто напуснахме Ява1. От това място може да се излезе в открито море и да се види изгряващата от водата Полярна звезда на разстояние един кубит. Мястото не е никак цивилизовано, а определено диво. Има всякакви зверове, особено маймуни, някои от които с такава външност, че можеш да ги вземеш за хора. Също така има маймуни, известни като gat paul които са толкова особени, че са същинско чудо. Лъвовете, леопардите и рисовете са в изобилие. И тъй като няма нищо друго, заслужаващо споменаване, ще преминем към Ели (т.е Делхи).
</span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;">Ели е едно царство на около 300 мили от Коморин. Народът са идолопоклонници, управлявани от собствен цар, който никому не плаща дан, и си говорят свой език. Ще разкажа накратко за обичаите на страната и какво произвеждат. Читателят ще може по-добре да ги разбере, защото се доближаваме до по-цивилизовани места. В тази област или царство няма пристанище, само една голяма река с отлично устие. Пиперът расте в изобилие, както и джинджифилът наред с много други подправки. Царят им има много богатства, но няма достатъчно хора. Но входът за царството е естествено укрепен, така че враждебна войска не би могла да влезе; затова не се бои от никого.
</span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;">Нека разкажа нещо друго. Случи ли се така някой кораб да влезе случайно в устието на реката и да се отправи навътре, те го пленяват и конфискуват целия товар. Заявяват: „Пътувахте за другаде и Бог ви изпрати при нас, затова можем да вземем всичко каквото имате." И така заграбват каквато стока има на кораба и я задържат за себе си и не смятат, че са сторили нещо нередно. Този обичай съществува във всичките провинции на Индия. Ако кораб е принуден поради бурно време да се скрие не на място, за което плава, конфискуват го начаса, щом слязат на брега, и обират всичко на борда. Местните жители казват: „Отправили се бяхте другаде; но за наш късмет и наша полза се озовахте тук, затова ще вземем всичко, което притежавате.“
</span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;">Трябва да се знае, че кораби от Мандзъ и от другаде идват тук през лятото, товарят от четири до осем дни и напускат, щом могат, защото няма пристанище и е много опасно човек да остане тук - има единствено пясъчни плажове. Също така е вярно, че корабите на Мандзъ не се боят да спрат на пясъка, както останалите, защото имат здрави дървени котви, които могат да удържат кораба.
</span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;">Там има лъвове и други зверове, както и изобилие от дивеч. Сега ще разкажа за голямото царство Малабар, което се намира по-нататък на запад и си има собствен цар и език. Хората са идолопоклонници, царството не плаща дан никому. Оттук По- лярната звезда се вижда по-ясно, като изглежда, че се издига на два кубита над водата. Трябва да знае читателят, че от Малабар и съседната област Гуджарат над сто корсарски кораба всяка година обикалят, плячкосват други кораби и обират търговците. А те наистина са пирати от голям мащаб. Уверявам читателя, че водят жените и децата си със себе си. Прекарват цялото лято в плаване. Големи загуби причиняват на търговците. Повечето от тези долни корсари се разпръсват тук-там, оглеждайки морето, на лов за търговски кораби. Понякога обаче злото, което причиняват, е по-преднамерено. Плават в линеен строй, да речем на разстояние 5 морски мили един от друг. По този начин двадесет кораба следят 100 мили от морето. Забележат ли търговски кораб, единият подава сигнал на друг, така че никакъв кораб не може да премине, без да го забележат. Търговците пък, които познават навиците на тези престъпни корсари и са сигурни, че ще попаднат на тях, са добре въоръжени и съоръжени, така че не се боят да се изправят срещу тях, след като корабите им са били забелязани. Отбраняват се храбро и нанасят големи удари на нападателите. Неизбежно е някой кораб да не бъде завладян от време на време. Пленят ли корсарите търговски кораб, вземат си каквото искат от кораба и товара; хората не закачат. Казват им: „Вървете и ни донесете още някаква друга стока. И тогава, ако имаме късмет, ще можете да ни дадете още нещо.“
</span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;">В това царство има изобилие на пипер и на джинджифил, както и много канела и други подправки, турбит, особени домашни гълъби и кокосови орехи. Тук правят най-хубавата и най- фина тъкан в света. Изнасят много други стоки. Корабите на търговците, които се връщат от моретата, са натоварени с бронз, който служи за баласт, със златотъкани платове и коприна, копринени платове, злато, карамфил и други подправки, нард, които не се раждат тук. Читателят трябва да знае, че корабите идват от много места, особено от Мандзъ, и стоките се изнасят за много страни. Онези, които отиват в Аден, оттам ги носят в Александрия.
</span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;">След като разказах за Малабар, ще започна с Гуджарат. Читателят разбира, че не изреждаме всичките градове в тези царства, защото списъкът ще бъде прекалено дълъг, тъй като във всяко царство има безброй градове.
</span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><b>Гуджарат
</b></span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;">Подобно на Малабар Гуджарат е голямо царство. Жителите са идолопоклонници и си имат цар и собствен език, и никому не плащат дан. Страната им е разположена на запад. Тук Полярната звезда все още се вижда ясно, с видима височина шест кубита. Тук са най-наглите корсари в света. Нека разкажа за мръсните им трикове. Читателят трябва да знае, че когато пленят търговци, карат ги да пият тамаринд (, така че да повърнат съдържанието на стомаха си. След това събират повърнатото и ровят в него, за да видят дали няма перли или скъпоценни камъни. Защото корсарите казват, че когато пленят търговци, търговците гълтат перлите и други скъпоценни камъни, за да не могат да бъдат открити. Ето защо нищо не ги спира да ги карат да пият тази напитка.
</span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;">Пиперът е в изобилие, както и джинджифил, и индиго. Има памук в изобилие, защото храстите тук растат на голяма височина - достигат шест крачки след двадесет години. Но достигнат ли тази възраст, вече не раждат памук, който може да се тъче, а само става за пълнене на юргани. Тези дървета растат по такъв начин, че до дванадесет години раждат памук за предене, а от дванадесет до двадесет дават нискокачествен памук.
В това царство правят големи количества кожени изделия, т.е. изделия от обработените кожи на кози и биволи, бикове, ед- норог и много други зверове. Правят достатъчно, за да товарят няколко кораба годишно. Изнасят ги за Арабия и много други страни. Всъщност това царство снабдява много други царства и провинции. Също правят красиви плетени постелки от червена кожа, украсени със златни и сребърни нишки, майсторски изработени. Много са изящни - представляват същинско чудо. Читателят трябва да знае, че сарацините спят на тези постелки, за които споменавам и които са много добри за тази цел. Също така правят златотъкани възглавници, които са толкова великолепни, че струват цели шест сребърни марки. Някои от тези кожени постелки са от такова качество, че струват десет сребърни марки. Какво повече да кажа? Стига да кажа, че в това царство произвеждат кожени изделия, по-изящни откъдето и да е по света и по-скъпи.
</span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://3.bp.blogspot.com/-ZvEBzF1FxBE/W_FwV7UY0kI/AAAAAAAAK5g/rFtJr1It9Yg6YsNfm9rDB3IVIEHuz1FOgCLcBGAs/s1600/marco%2Bpolo-map.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="340" data-original-width="469" height="288" src="https://3.bp.blogspot.com/-ZvEBzF1FxBE/W_FwV7UY0kI/AAAAAAAAK5g/rFtJr1It9Yg6YsNfm9rDB3IVIEHuz1FOgCLcBGAs/s400/marco%2Bpolo-map.jpg" width="400" /></a></div>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><b>Остров Салсет (недалеч от Мумбай)
</b></span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;">Сега, след като разказах какво има в това царство, следва да продължа и да започна със следващото царство, наречено Тана.
Тана е едно голямо и великолепно царство, разположено на запад. Управлява се от един цар и не плаща дан никому. Хората са идолопоклонници и си говорят собствен език. Нямат пипер в големи количества, нито други подправки, както в другите царства, за които говорих. Тамян не липсва, но е бял тамян, а има кафяво около края. Тана е оживено търговско средище и голям център на корабоплаване, откъдето изнасят кожени изделия, изработени в различни стилове, с отлична изработка и направа. Също така изнасят много фин памучен плат и памук. Търговците пък внасят с корабите си злато, сребро и бронз, както много други стоки, от които царството се нуждае, в замяна на такива стоки, които се надяват да продадат изгодно другаде.
Ето нещо друго, което не е сигурно. Читателят трябва да знае, че това царство е базата за много корсари, които излизат по морето и нанасят тежки загуби на търговските кораби, при това със съучастието на царя. Той се е разбрал с корсарите да им даде всички коне, които те завладеят. Това означава значителна част от плячката, защото, както споменах по-рано, тук има оживена търговия с коне във всички части на Индия и малко са корабите, които плават в тази посока, без да вземат коне. Ето защо царят се разбрал с корсарите да му дават всички коне, които заграбят, а останалите стоки - злато, сребро и скъпоценни камъни - да задържат за себе си. Ето една недостойна и позорна договорка на един цар.
</span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><b>Царство Камбай (Мумбай)
</b></span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;">НЕКА СЕГА ПРЕМИНА КЪМ КАМБАЙ1, едно голямо царство на запад. Имат си свой цар и собствен език и не плащат дан никому. Хората са идолопоклонници. От това царство Полярната звезда се вижда по-ясно, защото колкото по-нататък се отива на запад, Полярната звезда се вижда по-добре. Това царство е център на оживена търговия. Индигото е в изобилие и от добро качество. Произвеждат фин памучен плат и памук в изобилие, който изнасят за много провинции и царства. Също има и оживена търговия с кожени изделия с различна направа и вкус, която търговия е в голям мащаб, тъй като средното качество на изработката е високо както другаде, така и тук. Освен това имат други стоки, за които няма да споменавам, защото ще бъде уморително да ги изреждам. Много търговски кораби се отбиват тук с различни стоки, особено злато, сребро и бронз. Корабите носят продуктите от своите страни и натоварват местни продукти, тъй като се надяват да ги продадат с печалба. Читателят трябва да знае, че в това царство няма корсари; хората живеят от търговия, занаяти и са честни хора. Няма нищо друго, заслужаващо да се спомене.
</span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;">НАПУСКАЙКИ КАМБАЙ, СТИГАМЕ ДО ГОЛЯМОТО царство Сомнат, което се намира на запад. Хората са идолопоклонници, имат си свой цар и език и не плащат дан никому. Не са корсари, а живеят от търговия и занаяти, както би трябвало да живеят почтени хора. Трябва читателят да знае, че търговията в това царство преуспява, че това е царството, където много търговци от много страни донасят стоките си и изнасят други на връщане. И все пак трябва да добавя, че хората твърдо и упорито следват вярата на идолите си. И тъй като няма нищо друго особено за отбелязване, ще продължим и ще преминем към Кесмакоран[7].
</span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;">КЕСМАКОРАН Е ГОЛЯМО ЦАРСТВО СЪС собствен цар и собствен език. Някои от жителите са идолопоклонници, но повечето са сарацини. Препитават се от търговия и занаяти. Имат ориз и жито в изобилие. Основната им храна е оризът, месото и млякото. Тук се струпват множество търговци по море и суша с множество стоки и оттам изнасят произведеното в царството. Няма нищо друго, заслужаващо отбелязване.
</span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;">Трябва да кажа, че това царство е последната област на Индия в посока запад-северозапад. Всички земи, които лежат между Малабар и тази област, т.е. всичките царства и провинции, които описах от Малабар дотук, съставляват Голяма Индия, по-голямата част на Индиите. Читателят трябва да знае, че от Голяма Индия описах само провинциите и градовете, които са разположени по крайбрежието. За вътрешността нищо не съм разказал; разказът няма да има край. Затова напускаме тази област и ще разкажа за едни острови, които също са част от Индиите.
</span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;">1. <i>Малабар
</i></span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;">2. <i>1 клафтер = 182 см.
</i></span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;">3. <i>вариант на произнасяне на Бхагавата
</i></span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;">4. <i>навярно се има предвид най-нископоставеното съсловие, това на париите
</i></span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;">5. <i>Област Лар Деса или Лат Деса, при мюсюлманите Лар или Ларан;
област около Гуджарат, понякога отъждествявана с Гуджарат; според други източници е по-скоро около Майсор.
</i></span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;">5. <i>Градът около предполагаемата гробница на св. Тома се е наричал Майлапур, днес Сао Томе, и е разположен около Мадрас.
</i></span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;">6.<i>Дн. град Каил, на р. Тамрапарни около устието й, недалеч от гр. Тутикорин.
</i></span><br />
<span style="font-family: "georgia" , "times new roman" , serif;">7. <i>Някъде на границата с днешен Пакистан или Балучистан.</i></span>Elenikindiahttp://www.blogger.com/profile/05971585487112220867noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8525064238054685116.post-28644472594668198312018-11-01T05:46:00.003-07:002018-11-01T05:49:19.373-07:00Откъде идват думите за "съпруг" и "съпруга" (pati-patnī) в хинди и санскрит<table align="center" cellpadding="0" cellspacing="0" class="tr-caption-container" style="margin-left: auto; margin-right: auto; text-align: center;"><tbody>
<tr><td style="text-align: center;"><a href="https://3.bp.blogspot.com/-FRSYiAY-DgA/W9r1RGY6VGI/AAAAAAAAK38/4tQ4GC_mUQ4EG4tmJzE4sog2kkckGZ3sQCLcBGAs/s1600/kerala-wedding-photography-11-1.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><img border="0" data-original-height="651" data-original-width="1000" height="260" src="https://3.bp.blogspot.com/-FRSYiAY-DgA/W9r1RGY6VGI/AAAAAAAAK38/4tQ4GC_mUQ4EG4tmJzE4sog2kkckGZ3sQCLcBGAs/s400/kerala-wedding-photography-11-1.jpg" width="400" /></a></td></tr>
<tr><td class="tr-caption" style="text-align: center;">ПРЕДИ БРАКА<br />
Снимка: dreamsweddingcreation.com</td></tr>
</tbody></table>
<span style="font-family: "verdana" , sans-serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "verdana" , sans-serif;">Двете думички за съпруг и съпруга в хинди и санскрит са следните: पति (pati) е "съпруг", а पत्नी (patnī) - съпруга. Като обяснението за произхода им е много любопитно. Съдържа се сред редовете на</span><span style="font-family: "verdana" , sans-serif;"> </span><span style="font-family: "verdana" , sans-serif;">Брихадараняка упанишад (1.4.1.3-4).</span><br />
<span style="font-family: "verdana" , sans-serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "verdana" , sans-serif;">Историята е следната (тук я преразказвам): </span><br />
<span style="font-family: "verdana" , sans-serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "verdana" , sans-serif;">В началото съществувал само Аз-ът (атман) под формата на пуруша (космическият човек). Пуруша се оглеждал, ала около него нямало нищо друго освен неговият собствен Аз. Бил изплашен, но после си рекъл: "Че какво да му се плаша, като не съществува друго освен мен." И страхът, както се появил, така си отишъл. Защото страхът, както ни напомнят авторите на упанишадата, се поражда само когато има външен фактор, нещо, което е извън нас самите и различно от собствения ни Аз. </span><span style="font-family: "verdana" , sans-serif;">Но Пуруша все още бил неудовлетворен, затова и човекът, казват, е устроен да страда, когато живее в самота подобно на космическия си първообраз. </span><br />
<span style="font-family: "verdana" , sans-serif;">Пуруша не бил удовлетворен. Затова и самотникът е неудовлетворен. Закопнял Пуруша за другар. Тогава Пуруша излъчил от себе си друга личност, единна същност. Той накарал това ново тяло да се разпадне </span><span style="font-family: "verdana" , sans-serif;">(от глагола ("пат") </span><span style="font-family: "verdana" , sans-serif;">на две половини. От раздвоението на това тяло се появил съпругът (пати) и съпругата (патни). Затова мъдрецът Яджнавалкя казал. "Всеки от тях е половинка (от цялостта)". </span><br />
<span style="font-family: "verdana" , sans-serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "verdana" , sans-serif;">Неслучайно съчетанието </span><span style="font-family: "verdana" , sans-serif;">pati-patnī носи смисъла на семейство.</span><span style="font-family: "verdana" , sans-serif;"> </span><br />
<span style="font-family: "verdana" , sans-serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "verdana" , sans-serif;">Когато двете изначални половинки се събрали отново и сношили, от единението им се зародило човечеството. </span><br />
<span style="font-family: "verdana" , sans-serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "verdana" , sans-serif;">Но тогава жената я осенило проникновение. Помислила си: "Как е възможно той (мъжът) да се съешава с мен, когато всъщност това е Пуруша, който ме е родил от собствения си аз? Трябва да се скрия." Жената се превърнала в крава, но Пуруша се преобразил като бик и отново се сношавал с нея. От това се появили рогатите животни. После се преъврнала в кобила, а той в жребец и отново я връхлетял. Тя се превърнала в магарица, той в магаре и отново се чифтосвали. Така се родили нечифтокопитните животни. После тя се превърнала в коза, той в козел, сетне приела облика на овца, а той на овен и отново я настигнал. Така били създадени чифтокопитните животни.</span><br />
<span style="font-family: "verdana" , sans-serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "verdana" , sans-serif;">По този начин бил населен целият свят, всички създания, от китовете до мравките, са проявление на Пуруша. </span><br />
<span style="font-family: "verdana" , sans-serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "verdana" , sans-serif;">Във всички е посят копнежът към единение с върховното знание и тайнство (Пуруша).</span><br />
<span style="font-family: "verdana" , sans-serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "verdana" , sans-serif;"><br /></span>
<br />
<table align="center" cellpadding="0" cellspacing="0" class="tr-caption-container" style="margin-left: auto; margin-right: auto; text-align: center;"><tbody>
<tr><td style="text-align: center;"><a href="https://4.bp.blogspot.com/-fNTfJUmN4Xg/W9r1gAkYv0I/AAAAAAAAK4A/s0qk68VGGxcbE6xcejr8EC2YhJyphYJcACLcBGAs/s1600/sled%2Bbrak.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><img border="0" data-original-height="636" data-original-width="960" height="265" src="https://4.bp.blogspot.com/-fNTfJUmN4Xg/W9r1gAkYv0I/AAAAAAAAK4A/s0qk68VGGxcbE6xcejr8EC2YhJyphYJcACLcBGAs/s400/sled%2Bbrak.jpg" width="400" /></a></td></tr>
<tr><td class="tr-caption" style="text-align: center;">ГОДИНА СЛЕД БРАКА</td></tr>
</tbody></table>
<br />Elenikindiahttp://www.blogger.com/profile/05971585487112220867noreply@blogger.com1tag:blogger.com,1999:blog-8525064238054685116.post-73941410973753838792018-06-01T04:19:00.003-07:002018-06-01T04:19:25.229-07:00За индската цивилизация и индийците (On Indus civilization)<table align="center" cellpadding="0" cellspacing="0" class="tr-caption-container" style="margin-left: auto; margin-right: auto; text-align: center;"><tbody>
<tr><td style="text-align: center;"><a href="https://1.bp.blogspot.com/-PQoEDTiAKZo/WxErTi9U5OI/AAAAAAAAK2o/6Uo3fRlsXOcy1jHyrDRmzO3Cq4-p8LivwCLcBGAs/s1600/33624381_1593416497437551_2067799119757312_n.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><img border="0" data-original-height="960" data-original-width="958" height="640" src="https://1.bp.blogspot.com/-PQoEDTiAKZo/WxErTi9U5OI/AAAAAAAAK2o/6Uo3fRlsXOcy1jHyrDRmzO3Cq4-p8LivwCLcBGAs/s640/33624381_1593416497437551_2067799119757312_n.jpg" width="638" /></a></td></tr>
<tr><td class="tr-caption" style="text-align: center;">picture: Embleton</td></tr>
</tbody></table>
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;"><b>За индийците Индската цивилизация</b> е извор на национална гордост по простата причина, че е нещо самобитно индийско, което не е плод на някакви си там нашественици (арийци, моголи или други). Когато предците на колониалните господари от Великобритания използвали още примитивни каменни оръдия, жителите на Инд водели високо развит градски живот. Как да не поражда този факт чувство на национална гордост!</span><br />
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;"><br /></span>
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;"><b>Цивилизацията от долината на Инд</b> е откритие, което преобразява разбирането за индийската история. Колониалните викторианци описвали историята на Инд като изостанала, непоучителна, а за единствено светло петно в нея смятали странстванията на Александър Велики. В средата на второто хилядолетие пр.Хр. от алувия на река Инд обаче била възникнала огромна империя. Улиците били широки, къщите - солидни. Имало обществени контейнери за смет, вътрешни тоалетни и покрити канавки. Къщите на жителите били двуетажни.На запад била крепостта, в която се намирали житниците, залите за събрания и обществената къпалня. Жилищната част побирала впечатляващите 75 000 души. Това е Мохенджо-даро (могилата на мъртвите).</span><br />
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;"><br /></span>
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;"><b>Това е един от първите планирани градове в света.</b> Стотици големи и малки градове покрай реката били еднакви, правени като по калъп. Линейна империя, използваща силата на реката. За разлика от Египет и Месопотамия тук най-големите постройки не били тези, свързани с царската или жреческата власт, а били граждански сгради като обществената къпалня и житниците. Твърди се, че малко са примерите в света, където водата била овладявана по този технично напреднал начин. Жителите на индските градове се радвали на "воден разкош". Почти всеки дом имал вътрешна баня с теракотени улеи или канали през стената, които отвеждали мръсната вода навън. Улиците били умело отводнени, а ямите с отходни води чистени редовно.</span><br />
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;"><br /></span>
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;"><b>Куриозът е</b>, че почти всичко свързано с тази цивилизация, с която се отъждествяват индийците, остава в рамките на Пакистан след злощастното Разделение през 1947г.</span>Elenikindiahttp://www.blogger.com/profile/05971585487112220867noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8525064238054685116.post-66381738690385943592018-06-01T04:12:00.000-07:002018-06-01T04:12:09.982-07:00Индийският герб (Indian state emblem)<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://4.bp.blogspot.com/-GR-IDZN4o3I/WxEp5jCEM8I/AAAAAAAAK2c/jzgYSOf0egYRlIcVr6XB7M0m1emfKdi1wCLcBGAs/s1600/lion-capital-ashoka-indian-flag-color-emblem-india-watercolor-texture-backdrop-73661157.jpg" imageanchor="1" style="clear: right; float: right; margin-bottom: 1em; margin-left: 1em;"><img border="0" data-original-height="900" data-original-width="636" height="320" src="https://4.bp.blogspot.com/-GR-IDZN4o3I/WxEp5jCEM8I/AAAAAAAAK2c/jzgYSOf0egYRlIcVr6XB7M0m1emfKdi1wCLcBGAs/s320/lion-capital-ashoka-indian-flag-color-emblem-india-watercolor-texture-backdrop-73661157.jpg" width="226" /></a></div>
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;"><b>Националният герб на Република Индия </b>е символ на индийското послание за мир и добронамереност към целия свят. Лъвският капител с чакра (колело), разположена между кон и бик от двете страни, е владетелската инсигния на маурския император от III в. пр. Хр. Ашока. Оригиналът се съхранява в Археологическия музей в Сарнатх, край Варанаси в Утар Прадеш.
Шедьовърът на Маурите, който е изваян от пясъчник чунар, някога величествено е красял колона на Ашока в Сарнатх - място, дълбоко тачено от будистите по цял свят. Сарнатх, който в момента лежи в развалини, се намира на 10 км североизточно от Варанаси - свещен индийски град, разпо-
ложен там, където се сливат три реки: Ганг, Ямуна и митическата Сарасвати. Археологическите останки в Сарнатх дори и днес привличат хиляди будистки поклонници, историци, студенти и туристи от Индия и цял свят. </span><br />
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;"><br /></span>
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;"><b>Сарнатх е едно от четирите </b>най-свещени места в будистките легенди. Това е мястото, където Буда е завъртял Колелото на Закона</span><span style="font-family: Verdana, sans-serif;">, след като е постигнал Просветление. Всичко това намира израз в образа на лъвския капител - символът на Буда като Шакя-симха (Лъвът на шаките, родът, към който принадлежи Буда).
Колоната в Сарнатх първоначално е имала предназначението да символизира великото
колело с двадесет и четири спици. Има четири животни - слон, кон, бик и лъв, изваяни релефно на мястото, където е изобразено колелото, символизиращо четирите посоки на света. Това може да се интерпретира в традицията на ведическата митология, като се вземе предвид факта, че в Ригведа лъвът се разглежда като цар на гората, бързо галопиращият кон - като возило на бога Слънце, а бика - като возило на бог Индра. </span><br />
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;"><br /></span>
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;"><b>Със смелия замисъл, прецизните пропорции</b> и хармоничност това творение предизвиква възхищението на зрителя и припомня за първата проповед на Буда в Сарнатх. Четири лъва се издигат на върха на Сарнатхския капител и всеки от тях е разположен с лице към една от четирите посоки на света. Позата и напрегнатите им крайници свидетелстват за въображението на един талантлив майстор-художник. Лицата им, както и свободно веещите се гриви, подчертаните контури на изваяните им тела и изкусното релефно моделиране разкриват точната и уверена ръка на майсторите-художници в двора на Маурите.
Характерното за времето на Маурите ослепително шлифоване придава на колоната и лъвския капител една пълна завършеност, мекотата на камъка и една жива и до днес сияйност, макар хиляди години колоната да е била изложена на слънце, дъжд и прах. Умението за постигане на гладкост и блясък вероятно се корени в местно майсторство в изкуството за обработка на камък, наследство на
епохата на династията Мауря от цивилизацията на Долината на Инд от третото хилядолетие преди Хр. Скулптурите и колоните от Маурския период са свидетелство за най- възвишен талант и финес по отношение на устойчивия блясък, постигнат чрез техника, вероятно наследена от потомствени каменоделци. Според някои специалисти изключителният блясък, който придава кристално лъскава полировка на каменната повърхност, е постигнат навярно чрез мъчителното изглаждане с пила от полускъпо-ценния камък ахат.</span><br />
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;"><br /></span>
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;"><i>източник: сп. Светилник</i></span>Elenikindiahttp://www.blogger.com/profile/05971585487112220867noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8525064238054685116.post-7690315686277184132018-06-01T04:00:00.000-07:002018-06-01T04:00:02.625-07:00Индийската дипломация през вековете (Indian diplomacy through the years)<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="http://2.bp.blogspot.com/-FYwsXWqqCxw/Vm_mUemfg8I/AAAAAAAAJAE/qPPlSvI9gX0/s1600/kautilya_header.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" height="180" src="https://2.bp.blogspot.com/-FYwsXWqqCxw/Vm_mUemfg8I/AAAAAAAAJAE/qPPlSvI9gX0/s640/kautilya_header.jpg" width="640" /></a></div>
<i style="font-family: verdana, sans-serif;"> източник: сп.Светилник</i><br />
<span style="font-family: "verdana" , sans-serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "verdana" , sans-serif;">"Разбира се се, че вярвам в единен свят. Как би могло иначе?”, казвал Махатма Ганди. Тази негова вяра изразява в най-висока степен философското виждане за живота, следвано от Индия от незапомнени времена. Тази гледна точка е дълбоко вкоренена в древноиндийската мисъл и знание, история и традиция и се развива с течение на времето. Нали именно санскритската сентенция <b>Васудхейва кутумбакам</b> (“Светът е едно семейство”) е схващането, вдъхновявало отношенията на Индия с другите страни още от освободителната борба и Независимостта насам. Историята е свидетел, че Индия никога не е хранила териториални амбиции. Тя нито се е впускала във военни завоевания на по- малките си съседи, нито е влизала във война с по-големите. Водена от принципа на ненасилието (ахимса), нейното кредо винаги е било: “Живей и остави другите да живеят”. </span><br />
<a name='more'></a><span style="font-family: "verdana" , sans-serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "verdana" , sans-serif;">Както историческите свидетелства посочват, още през вековете пр. Хр. Индия е обменяла <b>мирни пратеничества с други страни</b>. Измежду ранните примери за това е пребивавалият в двора на първия владетел от династията Мауря - Чандрагупта, гръцки посланик Мегастен. Мегастен бил представител на Селевк Никатор - пълководец на Александър Македонски, наследил впоследствие и част от империята му. Гръцкият посланик е оставил ярко описание на маурското управление и бил особено впечатлен от Чанакя, тогава министър, съветник и преди всичко напътстващ Чандрагупта негов най-приближен съратник. Чанакя, по-познат като Каутиля, е автор на известния трактат “Артхашастра” (Наука за управлението), в който измежду другите теми са изложени и основните правила при воденето на отношения с други народи.
Самият Каутиля е бил безскрупулен в практикуването на изкуството и хитростта на дипломацията. За него всички средства, необходими за осъществяването на държавническото изкуство и отношенията с външния свят, са честни, доколкото са в интерес на собствената държава. Именно тази е и прокламираната от Макиавели идея десет века по-късно. Забележително е, че много преди Клаузевиц, Каутиля е отбелязал, че “войната е продължение на държавната политика с други средства”. Но в синхрон с индийския етос, Каутиля е допълнил, че "войната трябва винаги да служи на големите политически цели, а не да става цел сама по себе си”. </span><br />
<span style="font-family: "verdana" , sans-serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "verdana" , sans-serif;">Установените от Чандрагупта <b>контакти между Индия и Западния свят </b>продължават и по време на властването на сина му Биндусара. Пратени от Птоломей, владетел на Египет, посланици пристигали в Маурския двор в столицата Паталипутра. Антиох, синът на Селевк, също изпраща свои представители в Паталипутра. Великият император Ашока, внукът на Чандрагупта, доразвива тези контакти. Той се качва на престола през 273 г. пр. Хр. и управлява Индия в продължение на 40 години. По това време страната се развива като важен международен център, предимно поради бързото разпространение на будизма. Посланиците и пратениците на Ашока достигат на запад Египет, Сирия, Гърция; на север - Централна Азия; на изток - Бирма (днешен Мианмар), Сиям (днешен Тайланд) и др. Владетелят дори изпраща сина си Махендра и дъщеря си Сангхамитра на о-в Цейлон (днешна Шри Ланка) с посланието на Буда.
От първия век на християнската ера нататък малко по малко индийски колонии започват да се простират на изток и югоизток - в Цейлон, Бирма, Малайзия, Ява, Суматра, Борнео, Сиям, Камбоджа. Именно поради тази причина дипломатическите, икономическите и културните контакти с тези райони нарастват през периода.
<b>Учени от Индия и Китай редовно пътуват</b> и в двете посоки и се превръщат в неофициални посланици на страните си. Индийци, като Кашяп Матанга и някои други, поемат дълго и трудно пътуване към Китай. Най-изтькнатите китайци, предприели такова нелеко пътуване към Индия, са Фа Сиен (V в. сл. Хр.) и Сюен Цан (VII в. сл. Хр.). Владетелят на Северна Индия Харшавардхана и съвременният му китайски император от династията Тан също са си обменяли посланици. </span><br />
<span style="font-family: "verdana" , sans-serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "verdana" , sans-serif;">Друг известен пътешественик из Индия през XI в. сл. Хр. е персиецът <b>Ал-Бируни</b>. Два века по-късно той е бил последван от арабина <b>Ибн Батута</b>. Обширните знания на последния за страните, простиращи се от Египет до Гуам, са били използвани от делхийския султан Мохаммад бин Тугхлак (1326-1351) по нов начин. Той назначава Батута за свой посланик. По времето на управлението на неговия син Джахангир (наричан още Салим) те са били разбити в морска битка от британците в индийски води. Скоро след това, през 1615 г. Сър Томас Роо, посланик на английския крал Джеймс I, се представя в двора на Джахангир. Моголската империя видимо отслабва при управлението на Аурангзеб (внук на Джахангир) и след смъртта му послед-вал бързият й упадък. През този период дипломатическата активност спада значително, а и напористите британци предпочитали хитростта пред дипломацията. </span><br />
<span style="font-family: "verdana" , sans-serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "verdana" , sans-serif;">През дългите години на британското господство над Индия за дипломацията не може да се каже много. Партията <b>Индийски национален конгрес</b> (ИНК) обаче започва да развива виждането на Индия за света, още в годините на борбата за отхвърляне на британската власт. ИНК оказва подкрепа на борбите за свобода в различни краища на света - осъжда Хитлер и неговия национализъм, Мусолини и неговия фашизъм, японския авантюризъм. ИНК застава в подкрепа на световния мир и пълното разоръжаване и решава страната да остане настрана от силовите блокове. Независимо че това е била позицията на един потиснат народ, тя достига до правителствата по света.
Когато през 1947 г. Индия става свободна, тя избира демократичния път и се придържа към него, независимо че демокрациите край нея забуксуват. </span><br />
<span style="font-family: "verdana" , sans-serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "verdana" , sans-serif;">Колкото до <b>външната политика</b>, страната вече има богат опит и не са й необходими големи усилия в тази посока. Независимата индийска външна политика идва като продължение на политиката, развивана през вековете, дори и по време на освободителните борби. Трябва да се отбележи, че съществува пълен национален консенсус за принципите, целите и начина на водене на външната политика. Наред с твърдата си подкрепа за освободителните борби и движенията срещу апартейда Индия заема челно място в Движението на необвързаните страни, което добива сила в годините на Студената война.
Краят на Студената война беше най-епохалното събитие на XX в. Ню Делхи не загуби време в приспособяване на политиката си към новата международна реалност. Паралелно с поддържането на традиционно приятелските отношения с Русия и страните, били някога част от Съветския съюз, Индия не пропусна нито една възможност да изгради приятелски отношения и със САЩ, въпреки че Ню Делхи не отстъпи от позицията си относно подписването на договора и режима за неразпространение на ядрените оръжия. </span><br />
<span style="font-family: "verdana" , sans-serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "verdana" , sans-serif;"><b>Отношенията на Индия със съседите</b> й от Южна Азия, а именно Бангладеш, Бутан, Малдивската република, Непал и Шри Ланка са топли и приятелски. Колкото до <b>Китай</b>, е ясно, че горчивото минало на спорния граничен проблем е забравено и двете страни поставят ново начало в отношенията си, изградено на основата на диалог.
Въпросът с Пакистан обаче продължава да е заплетен. Повече от 55 години Ню Делхи опитва да нормализира двустранните отношения, но без успех. <b>Пакистан </b>отвръщаше с инвазията на племената през 1948 г., агресиите от 1965 г. и 1971 г., предателското нахлуване по Линията на контрол в каргилския сектор на индийския щат Джаму и Кашмир през 1998 и нарастващ пограничен тероризъм от 1988 насам. Терористичната атака срещу парламента в Ню Делхи на 13 декември 2001г. бе момент на най-голямо изпитание за индийската дипломация. Тя успя да покаже далновидността си, съдействайки на САЩ да успокои ситуацията. Деескалацията на напрежението отбеляза триумф за индийската дипломация.
</span>Elenikindiahttp://www.blogger.com/profile/05971585487112220867noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8525064238054685116.post-38430636074561584942018-06-01T03:55:00.002-07:002018-06-01T03:55:56.658-07:00Каквито делата, такъв и човекът (Sutra from Brihadaranyaka Upanisad)<table align="center" cellpadding="0" cellspacing="0" class="tr-caption-container" style="margin-left: auto; margin-right: auto; text-align: center;"><tbody>
<tr><td style="text-align: center;"><a href="https://1.bp.blogspot.com/-_N15ZoAFtQw/WxElxX97kMI/AAAAAAAAK2Q/JYG-aGz3LaExgJIZm7vckeI58PtAJDrZwCLcBGAs/s1600/sergey-ivanov-04.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: auto; margin-right: auto;"><img border="0" data-original-height="800" data-original-width="1200" height="426" src="https://1.bp.blogspot.com/-_N15ZoAFtQw/WxElxX97kMI/AAAAAAAAK2Q/JYG-aGz3LaExgJIZm7vckeI58PtAJDrZwCLcBGAs/s640/sergey-ivanov-04.jpg" width="640" /></a></td></tr>
<tr><td class="tr-caption" style="text-align: center;">photo: Sergey Ivanov</td></tr>
</tbody></table>
<div style="text-align: center;">
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;"><br /></span></div>
<div style="text-align: center;">
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;"><br /></span></div>
<div style="text-align: center;">
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;">यथाकारी यथाचारी तथा भवति</span></div>
<div style="text-align: center;">
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;">साधुकारी साधुर्भवति</span></div>
<div style="text-align: center;">
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;">पापकारी पापो भवति</span></div>
<div style="text-align: center;">
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;">पुण्यः पुण्येन कर्मणा भवति</span></div>
<div style="text-align: center;">
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;">पापः पापेन </span></div>
<div style="text-align: center;">
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;"><br /></span></div>
<div style="text-align: center;">
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;">yathākārī yathācārī tathā bhavati</span></div>
<div style="text-align: center;">
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;">sādhukārī sādhurbhavati</span></div>
<div style="text-align: center;">
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;">pāpakārī pāpo bhavati</span></div>
<div style="text-align: center;">
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;">puṇyaḥ puṇyena karmaṇā bhavati</span></div>
<div style="text-align: center;">
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;">pāpaḥ pāpena</span></div>
<div style="text-align: center;">
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;"><br /></span></div>
<div style="text-align: center;">
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;">(Bhridaranyaka Upanishad 4.4.5) </span></div>
<div style="text-align: center;">
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;"><br /></span></div>
<div style="text-align: center;">
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;">Каквото е действието и поведението, такъв е и човекът,</span></div>
<div style="text-align: center;">
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;">който върши добрини, става добър</span></div>
<div style="text-align: center;">
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;">който върши грехове, става грешен.</span></div>
<div style="text-align: center;">
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;">Добродетелен се става с добри дела</span></div>
<div style="text-align: center;">
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;">грешник - с греховни.</span></div>
<div>
<div style="text-align: center;">
<br /></div>
<div style="text-align: center;">
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;">Брихадараняка упанишад 4.4.5</span></div>
</div>
Elenikindiahttp://www.blogger.com/profile/05971585487112220867noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8525064238054685116.post-35887660745453813762018-05-25T12:16:00.000-07:002018-06-06T01:04:13.611-07:00Любопитно за Тадж махал (Some peculiarities about Taj mahal)<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://1.bp.blogspot.com/-JJzWHY7OlOM/WwcPNy1TR7I/AAAAAAAAK1w/NMVT_1ePlWUS8pasdqCqBB4t0qlriTK0wCLcBGAs/s1600/Taj-Mahal-Photography-May-2015-1440x960.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="960" data-original-width="1440" height="426" src="https://1.bp.blogspot.com/-JJzWHY7OlOM/WwcPNy1TR7I/AAAAAAAAK1w/NMVT_1ePlWUS8pasdqCqBB4t0qlriTK0wCLcBGAs/s640/Taj-Mahal-Photography-May-2015-1440x960.jpg" width="640" /></a></div>
<span style="font-family: "verdana" , sans-serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "verdana" , sans-serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "verdana" , sans-serif;"><b>За украсяването на Тадж махал</b> пристигнали от Багдад 540 къса халцедон, от Тибет – 670 къса тюркоаз, от Русия – 614 къса малахит, от Декан – 559 къса оникс, от централна Индия – 625 диаманта. Само за надгробната плоча на Мумтаз-и-Михал, съпругата на Шах Джахан, са използвани 10 000 перли, а за орнаментите – 111 304 камъка от 36 различни вида, които Шах Джахан е получил от навабите, раджите и другите велможи на Индия.</span><br />
<span style="font-family: "verdana" , sans-serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "verdana" , sans-serif;"><b>Създателят на Тадж махал</b> е останал анонимен, кандидатите обаче са няколко – французинът Августин Бордо, италианецът Джеронимо Веронео, мистериозният майстор Устад Иса и главният архитект на моголите Устад Лахори.</span><br />
<span style="font-family: "verdana" , sans-serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "verdana" , sans-serif;">Толкова векове са минали, а орнамените продължават да красят мраморните стени на паметника. Вярно е, че по времето на английското владичество на няколко пъти се е обсъждала идеята за демонтиране на гробницата и разпродаване на строителния материал с оглед използването му за нещо по-полезно, но за щастие проектите си останали неосъществени.</span><br />
<span style="font-family: "verdana" , sans-serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "verdana" , sans-serif;"><b>Днес мавзолеят е застрашен </b>не от друго, а от безхаберието на управниците в Индия, сред които се прокрадват напълно естествени за болестотворния мозък на националиста идеи (такава именно са мозъците на управляващата партия от БДжП), че той не заслужава да получава държавни субсидии за поддръжката му, тъй като е символ на мюсюлманското владичество.</span><br />
<span style="font-family: "verdana" , sans-serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "verdana" , sans-serif;">През 2017г. <b>официалната туристическа брошура </b>на щата Уттар прадеш, където се намира Тадж махал, не вписа архитектурния шедьовър сред известните забележителности на района, с което предизвика вълни от недоволство.</span>Elenikindiahttp://www.blogger.com/profile/05971585487112220867noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8525064238054685116.post-19087867802581300612018-05-24T12:13:00.004-07:002018-05-24T12:13:59.802-07:00Защо в българския и в санскрит един от пръстите се казва "безименен" (Ring finger)<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://3.bp.blogspot.com/-2CgJgSGJO8g/WwcOjjffAuI/AAAAAAAAK1o/AS9MncMr1y47GgQWKswAkPh0dhWO6jJAQCLcBGAs/s1600/ring-elenikindia.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="434" data-original-width="670" height="412" src="https://3.bp.blogspot.com/-2CgJgSGJO8g/WwcOjjffAuI/AAAAAAAAK1o/AS9MncMr1y47GgQWKswAkPh0dhWO6jJAQCLcBGAs/s640/ring-elenikindia.jpg" width="640" /></a></div>
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;"><br /></span>
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;"><b>Много интересно</b> е защо в толкова много езици, сред които санскрит и българският, безименният пръст си няма име. Нарича се именно "безименен", на санскрит "анамика" (अनामिका). В древността много са се впечатлявали от този пръст. Наричан бил "пръстът на сърцето", тъй като се считало, че някакъв нерв свързва директно този пръст със сърцето. Римляните наричали въпросния нерв или вена vena amoris и това е причината да носим златни халки именно на него.</span><br />
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;"><br /></span>
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;"><b>Безименният пръст</b> бил специален пръст, а специалното означава мистично, магическо. Това, което е магическо и специално т.е. свещените обекти според разбиранията на древния човек не бивало да се назовават пряко. Ето защо и пръстът си остава неназован.</span><br />
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;"><br /></span>
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;"><b>Кое друго може да е магическото</b> в безименния пръст освен връзката със сърцето? Една интересна анатомична особеност. Има пряка връзка между безименния пръст и тестостерона в организма. В смисъл при мъжете обикновено безименният пръст е по-висок от показалеца, а при жените равен с него или една идея по-къс. Поне това твърдят съвременните проучвания, според които имало пряка връзка между дължината на пръста, нивата на тестостерон в организма и оформянето на мозъка.</span><br />
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;"><br /></span>
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;">Ето тук едно от изследванията:</span><br />
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;"><br /></span>
<a href="http://news.ufl.edu/archive/2011/09/male-female-ring-finger-proportions-tied-to-sex-hormones-in-embryo-may-offer-health-insights.html"><span style="font-family: Verdana, sans-serif;">Male-female ring finger</span></a>Elenikindiahttp://www.blogger.com/profile/05971585487112220867noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8525064238054685116.post-16075507343660257232018-04-21T01:35:00.000-07:002018-04-21T01:35:11.185-07:00Наста - дупчица на носа (Nasta word)<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://1.bp.blogspot.com/-pmOdnTDTc6g/WtmlrJwJbYI/AAAAAAAAKyA/1AcQKwA7aBI7KIG6NYlJHGYzmFdjBpqKgCLcBGAs/s1600/Padmavati-Movie-Stills-32.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="583" data-original-width="875" height="266" src="https://1.bp.blogspot.com/-pmOdnTDTc6g/WtmlrJwJbYI/AAAAAAAAKyA/1AcQKwA7aBI7KIG6NYlJHGYzmFdjBpqKgCLcBGAs/s400/Padmavati-Movie-Stills-32.jpg" width="400" /></a></div>
<br />
<br />
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;"><b>Знаете ли, че в санскрит си</b> има название за дупчицата, пробивана през септума на носа, за която се захваща обецата при жените. Казва се नस्ता (nastā) "наста" и разбира се идва от думичката за нос - "нас" на санскрит. Това е индоевропейска дума, която срещаме в различни варианти в познатите ни езици - nose (на английски); nase (на немски); naso (на италиански); nariz (на испански); nez (на френски).</span><br />
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;"><br /></span>
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;"><b>Самата обеца на носа в хинди</b> се нарича नथ (natha), "натха", а глаголът "натхна". Пробиването на носа в Индия е израз на красота и женственост, но също и на социален статус. Такива са носели придворните дами в индийските царства, като често обеците били правени от перли, сапфир, злато, сребро. По-късно практиката се пренася и сред обикновените дами.</span><br />
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;">Сред божествата, които са изобразявани с обеца на носа, са Парвати, а също и пастирският любовчия Кришна.</span>Elenikindiahttp://www.blogger.com/profile/05971585487112220867noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8525064238054685116.post-84474525381747403732018-04-20T01:30:00.002-07:002018-04-20T01:32:20.673-07:00Маджун - за една странна рецепта от древността (Majun cake)<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://3.bp.blogspot.com/-QGGWpAEo668/Wtmk0RZNN7I/AAAAAAAAKx4/aloUj6y0QvkNDuWTZy9XhiADwsp2-5o7gCLcBGAs/s1600/30730052_1559088840870317_6187632570142818304_n.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="539" data-original-width="960" height="223" src="https://3.bp.blogspot.com/-QGGWpAEo668/Wtmk0RZNN7I/AAAAAAAAKx4/aloUj6y0QvkNDuWTZy9XhiADwsp2-5o7gCLcBGAs/s400/30730052_1559088840870317_6187632570142818304_n.jpg" width="400" /></a></div>
<br />
<br />
<span style="font-family: "verdana" , sans-serif;"><b>В Пакистан може да опитате </b>едно нещо, което на езика пущу се нарича "маджун". Това е нещо като сладкиш с канабис, но всъщност така звучи доста семпло на фона на това, което е включвало преди. Традиционната рецепта от времето на Бабур се състояла от тестиси от водно прасе, пъп от елен, вътрешности на новородено камилче, мозък от врабче, лапис лазули, сребърен варак, тигров саламандар, масло от нар, мед, канабис и щипка златен прах.</span><br /><a name='more'></a>
<span style="font-family: "verdana" , sans-serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "verdana" , sans-serif;"><b>Бабур бил голям почитател</b> на маджуна. Наследникът на тюрко-монголския завоевател Тимур първо обичал да попийва вино, но след като веднъж вкусил от маджуна, забравил за всяка друга наслада. Маджунът оказал такова смазващо въздействие върху бъдещия император на Индия, че често не бил в състояние да посещава вечерните молитви. Може и маджунът да е зад успеха му да покори Индия, знае ли човек?</span><br />
<span style="font-family: "verdana" , sans-serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "verdana" , sans-serif;"><b>Въпросната смес „маджун“</b> представлявала любовен елексир. Според поверието знанието за маджуна дошло от Гърция. Мощните афродизиаци заедно с вино, и смокини били сред основните стоки, които разменяли Чандрагупта Маурия и Селевк Никатор, наследник на Александър Велики. Юнани медицината (от юнан „гръцка"), практикувана от мюсюлманските лечители „хакими“, се развива в Багдад през VIII в., където благодарение на покровителството на халиф Харун ар-Рашид медицинското познание на Древна Гърция се съчетава с това на Арабия и Индия.</span>Elenikindiahttp://www.blogger.com/profile/05971585487112220867noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8525064238054685116.post-83819030707843008952018-04-16T00:47:00.000-07:002018-04-16T00:47:21.954-07:00За привързаността към обичаите от Херодот (Herodotus on attachment to customs)<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://4.bp.blogspot.com/-sS_1Tc32yLc/WtGxtW4eOUI/AAAAAAAAKxc/LI7ueLk8r2I3yg_P3Z9VoK-7KFnCAHezACLcBGAs/s1600/29597530_1538868229559045_6661390220947727912_n.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="638" data-original-width="960" height="265" src="https://4.bp.blogspot.com/-sS_1Tc32yLc/WtGxtW4eOUI/AAAAAAAAKxc/LI7ueLk8r2I3yg_P3Z9VoK-7KFnCAHezACLcBGAs/s400/29597530_1538868229559045_6661390220947727912_n.jpg" width="400" /></a></div>
<br />
<br />
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;">Пример за това как народите са привързани към обичаите си. Разбира се, трябва да гледаме на "историята на Херодот" на една приказна новела с много фантасмагории. И все пак ендоканибализмът е съществувал на много места включително в средновековна Европа. Знаете ли например, че е исторически документиран факт, че френските йезуити са предписвали прах от костите на покойник като лечение на различни болести, считайки я за особено свещена. Вярване, което ги е доближавала до разбиранията на коренните жители на Америка, които също възприемали костите за целебни и особено сакрални.</span><br />
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;"><br /></span>
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;">---</span><br />
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;"><br /></span>
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;">„Дарий, подир възцаряването си, повикал неколцина елини, които били под ръка, и ги попитал какво да им заплати, та да се решат да изяждат телата на умрелите си бащи. Отвърнали му, че нямало да го сторят за нищо на света. Подир тях Дарий повикал едни индийци от племето калати, които изяждат бащите си, и в присъствието на елините, които можели да следят разговора с помощта на преводач, ги попитал колко да им заплати, та да приемат, когато умрат техните бащи да изгорят телата им. Индийците надали високо вик и го замолили да не споменава подобно нещо. [...]Обичаят над всичко е цар.“</span><br />
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;"><br /></span>
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;"><i>Херодот 484– 425 пр.н.е.</i></span>Elenikindiahttp://www.blogger.com/profile/05971585487112220867noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8525064238054685116.post-17312537425511998172018-04-15T00:43:00.000-07:002018-04-15T00:43:22.488-07:00Херодот за индийското злато (Herodotus on Indian gold)<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://3.bp.blogspot.com/-dDuLQ_58AMA/WtGwvxi06FI/AAAAAAAAKxM/GeRvI2G6I4sOFj7S1syQWoNCKhSOEMC3QCLcBGAs/s1600/Gold-Pile.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="422" data-original-width="632" height="266" src="https://3.bp.blogspot.com/-dDuLQ_58AMA/WtGwvxi06FI/AAAAAAAAKxM/GeRvI2G6I4sOFj7S1syQWoNCKhSOEMC3QCLcBGAs/s400/Gold-Pile.jpg" width="400" /></a></div>
<br />
<br />
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;"><b>Долината на река Инд и злато</b> – две неща, които вървят ръка за ръка горе-долу през цялата история на човечеството.</span><br />
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;"><br /></span>
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;">Да си припомним култовия откъс от „Историята“ на Херодот, в която става въпрос за злато, мравки с големина на лисици, които преследват хора на камили....</span><br />
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;"><br /></span>
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;">----</span><br />
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;"><br /></span>
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;">„Народът на Индия е далеч по-многобройният от всички, които познаваме, и индийците докарват данък съответно спрямо всички останали народи – триста и шестдесет таланта златен пясък, това била двайсетата област (от тези, които плащат данък на Дарий)...</span><br /><a name='more'></a>
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;"><br /></span>
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;">[...]<b>Голямото количество злато</b>, за което стана дума и от което на царя доставят споменатия златен прах, индийците придобиват по следния начин. Източната част на Индия е пясъчна; защото ние познаваме тези земи и е истина това, което се говори за тях – че първи обитатели на Източна Азия, там където изгрява слънцето, са индийците; защото наистина индийската земя на изток е пустиня поради пясъка. Има много индийски племена и те говорят различни езици; от тях едни са номади, а други – не; някои живеят в блатата и се хранят със сурова риба, която улавят, плавайки на тръстикови лодки...; други индийци, които живеят на изток от онези, са номади, които ядат сурово месо и се наричат падайой.</span><br />
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;"><br /></span>
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;"><b>В тази пустиня и пясък</b> се въдят мравки на големина по-малки от куче, но по-големи от лисица; и царят на персите има няколко уловени оттам. Тези мравки, които си правят жилища под земята, разкопават пясъка по същия начин като мравките у елините; и по външен въд са твърде подобни с елинските; а разкопаваният пясък е златоносен. За този пясък биват изпращани в пустинята индийците, всеки с впряг от три камили, като от двете страни теглела по една мъжка камила, а в средата – една женска камила; индиецът възсяда женската, измисляйки с хитрост как да я отдели от малките й и да я впрегне, защото камилите им не са по-бавни от конете, а освен това могат да носят много по-голям товар[...]</span><br />
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;"><br /></span>
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;"><b>Та индийците по такъв начин </b>с такива впрягове след зряло обмисляне тръгват за златото, така че да бъдат там през най-големите жеги и да го грабнат, защото в жегата мравките изчезват под земята[...] Щом дойдат на това място, индийците напълват торбите, които носят, по най-бързия начин с пясък и тръгват обратно; защото мравките веднага ги подушват, както всъщност разказват някои перси, и ги подгонват. По бързина нямат равни на себе си, така че ако индийците не вземат преднина, докато мравките се събират, никой от тях не би се спасил. Мъжките камили, тъй като наистина са по-слаби в бягането от женските, започват да се влачат и тогава една по една ги отвързват от впряга; а женските си спомнят за малките си камилчета, които им липсват, и не се отпускат. Та по този начин индийците се сдобиват с по-голямата част от златото, както твърдят персите; друго злато рядко се намира в страната и то се копае. (III.99-106)</span><br />
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;"><br /></span>
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;"><i>Херодот - История, част първа. (пр. Петър Димитров).</i></span><br />
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;">----</span><br />
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;"><br /></span>
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://3.bp.blogspot.com/-e6ScaKgZUR0/WtGxDUWBUjI/AAAAAAAAKxQ/EnSYe3slA-0NVhcKQC1u4Z8SwKreScjLQCLcBGAs/s1600/Himalayan-Marmot.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="378" data-original-width="755" height="200" src="https://3.bp.blogspot.com/-e6ScaKgZUR0/WtGxDUWBUjI/AAAAAAAAKxQ/EnSYe3slA-0NVhcKQC1u4Z8SwKreScjLQCLcBGAs/s400/Himalayan-Marmot.jpg" width="400" /></a></div>
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;"><br /></span>
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;"><br /></span>
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;"><b>През 1984г. френският изследовател</b> Мишел Песел твърди, че е разплел загадката на разказаната от Херодот легенда. Местните селяни в Кашмир в миналото пресявали златоносния пясък от разровените дупки на мармотите. Къде са мармотите и къде мравките, ще каже някой. Но експериментите показват, че препредаването на информация от човек на човек винаги води до сериозни загуби и отклонения по трасето. Мармотът, който живее в земята, като нищо може да се превърне в гигантска мравка, че и кръвожадна при това, докато стигне Гърция. Може пък Херодот да е преувеличил "лекиинко", че да допринесе за „екзотиката“ на полуострова или да предпази Хималаите от нови вълни от златотърсачи? Един бог знае какво му е било в главата </span>Elenikindiahttp://www.blogger.com/profile/05971585487112220867noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8525064238054685116.post-44472014183484004092018-04-14T00:31:00.000-07:002018-04-14T00:31:00.845-07:00Неру за санскрит (Nehru on Sanskrit)<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://4.bp.blogspot.com/-fziJLyJrfKw/WtGt2Nr-KTI/AAAAAAAAKxA/LcUvX9-6eQ8qBCJzKpfAfxY5bdeBAU_igCLcBGAs/s1600/Nehru1.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="1104" data-original-width="1568" height="281" src="https://4.bp.blogspot.com/-fziJLyJrfKw/WtGt2Nr-KTI/AAAAAAAAKxA/LcUvX9-6eQ8qBCJzKpfAfxY5bdeBAU_igCLcBGAs/s400/Nehru1.jpg" width="400" /></a></div>
<span style="font-family: "verdana" , sans-serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "verdana" , sans-serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "verdana" , sans-serif;">"Езикът е нещо неизмеримо по-широко от граматиката и филологията. Това е поетично завещание на духа на народа, на неговата култура и живо въплъщение на онези мисли и образи, под чието влияние те са се формирали. Значението на думите се мени от век на век и старите идеи се превръщат в нови, като често пъти запазват своята форма. Трудно е да се долови смисълът, а още повече духът на древните думи или на древната фраза. Необходим е известен романтичен и поетичен подход, ако искаме да проникнем в този стар смисъл и да разберем мислите на хората, говорили някога този език. Колкото по-богат и многообразен е езикът, толкова по-голяма става тази трудност. В санскрит, както и в другите класически езици, има множество думи, които притежават не само поетична красота, но и дълбоко значение и пораждат множество асоциации, които не могат да се предадат на език, чужд по своя дух и форма. Дори неговата граматика, неговата философия са наситени с дълбоко поетично съдържание. Може би именно затова един от старите санскритски речници е съставен в поетична форма...За нещастие, учените и специалистите рядко са поети, а за тълкуване на езика е нужен учен-поет." </span><br />
<span style="font-family: "verdana" , sans-serif;"><br /></span>
<span style="font-family: "verdana" , sans-serif;">(Джавахарлал Неру, "Пробуждането на Индия")</span>Elenikindiahttp://www.blogger.com/profile/05971585487112220867noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8525064238054685116.post-48961953480111561742018-03-28T04:47:00.002-07:002018-03-28T04:47:46.766-07:00За индийците от римския риторик Апулей (Apuleius)<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
</div>
<br />
<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://4.bp.blogspot.com/-MLQmTmKN1Pg/WruAf7CV2zI/AAAAAAAAKv0/5rFqWoEpkPILKOjRg4BPWJeS48RbMQM0QCLcBGAs/s1600/sadhu.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="1107" data-original-width="1600" height="442" src="https://4.bp.blogspot.com/-MLQmTmKN1Pg/WruAf7CV2zI/AAAAAAAAKv0/5rFqWoEpkPILKOjRg4BPWJeS48RbMQM0QCLcBGAs/s640/sadhu.jpg" width="640" /></a></div>
<br />
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;">"Индийците, многоброен трудолюбив народ, заселен по обширни земи, живеят на изток, далече от нас и близо до мястото,където океанът прави чупка, а слънцето изгрява – там, където звездите започват, а земята се свършва, отвъд земите на учените египтяни, на суеверните юдеи, на търговците набатеи, на облечените в развяващи се дрехи арзациди, на бедните откъм плодове итиреи и богатите с благовония араби. И така, аз се възхищавам на индийците не толкова заради купищата слонова кост, обилието на подправки или търговията с канела, нито пък за това, че топят умело желязото и имат сребърни рудници и златоносни реки, нито пък за това, че тъкмо при тях Ганг, най-великата от всички реки, мощната източна речна царица, на сто се разцепва, острови сто образува и сто пълноводни ръкави и в океана се впива с гигантска стоуста целувка.</span><br />
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;">Още по-малко се учудвам на това, че същите тези индийци, макар и да живеят там, където изгрява белият ден, имат тела черни като нощта; нито пък на това, че чудовищните им змейове завързват гибелни схватки с огромните слонове и са техни равностойни противници[...]</span><br />
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;"><br /></span>
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;">При тях има и различни видове занаяти. Там има едни хора, които не умеят нищо друго освен да пасат волове и затова са получили прозвището „воловари“. Има и хитри търговци, и сръчни стрелци, пускащи отдалеч своите стрели, и храбри бойци в ръкопашните схватки. Освен това при тях има още един забележителен вид хора, които се наричат „гимнософисти“. Аз се възхищавам най-много на тях. Те не са майстори нито в присаждането на лози, нито в прекопаването на земята; и не умеят нито да орат нивите, нито да промиват злато, нито да обяздват коне, нито да усмиряват бикове или пък да стрижат овце и да пасат кози.</span><br />
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;"><br /></span>
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;">Тогава какво? Вместо всичко това умеят едно-единствено нещо – да лелеят мъдростта и като наставници на стари години, и като юноши-ученици. Но най-много харесвам в тях това, че мразят духовната леност и бездействието. И така, когато масата е приготвена и всички юноши се прибират за ядене от различните места и след различните занимания, техните наставници, преди храната да е поставена, ги разпитват кой какво добро дело е извършил от изгрев-слънце до този миг на деня. Тогава един разказва как двама спорещи са го избрали за помирител и как от врагове ги е направил първи приятели, успявайки да заглади свадата, да възстанови дружбата и разпръсне подозренията; друг пък разказва как е изпълнил някаква заповед на родителите си; трети – как е узнал нещо, като или го е открил сам, или пък някой му го е обяснил; с една дума, всеки разказва по нещо. А който не е заслужил храната си с нищо, изхвърлят го навън да поработи гладен."</span><br />
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;"><br /></span>
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;">Апулей (124 – 170 сл.н.е.) , из "Апология"</span>Elenikindiahttp://www.blogger.com/profile/05971585487112220867noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8525064238054685116.post-76617074895987676662018-03-28T04:45:00.001-07:002018-03-28T04:45:05.089-07:00Думичката "баини" (baini)<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://1.bp.blogspot.com/-Vb9Tg2L8c0o/WruAH7p4hHI/AAAAAAAAKvs/gaTKGNmN2yktR7bDCdR8xF6OsfaPpMN4ACLcBGAs/s1600/24210400_1431179210327948_2214903625065788876_o.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="668" data-original-width="1000" height="266" src="https://1.bp.blogspot.com/-Vb9Tg2L8c0o/WruAH7p4hHI/AAAAAAAAKvs/gaTKGNmN2yktR7bDCdR8xF6OsfaPpMN4ACLcBGAs/s400/24210400_1431179210327948_2214903625065788876_o.jpg" width="400" /></a></div>
<br />
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;">В Индия си имат думичка за тръстиковия или бамбуков кош, в който се пренасят змиите за танцовите им спектакли. Казва се बाईनी - баини. В Ebay е популярен артикул и се продава като кош за декорация. Навярно без дремещи вътре кобри!</span>Elenikindiahttp://www.blogger.com/profile/05971585487112220867noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8525064238054685116.post-1725338074998507462018-03-28T04:39:00.000-07:002018-03-28T04:39:26.769-07:00Думичката "джунун" (junoon)<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://4.bp.blogspot.com/-LFBePCSurbk/Wrt-mIKoAQI/AAAAAAAAKvg/vp_ljgG8LeEyVTuQdzu6uhr_yEq1l56-wCLcBGAs/s1600/1286668_Wallpaper2.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="480" data-original-width="640" height="300" src="https://4.bp.blogspot.com/-LFBePCSurbk/Wrt-mIKoAQI/AAAAAAAAKvg/vp_ljgG8LeEyVTuQdzu6uhr_yEq1l56-wCLcBGAs/s400/1286668_Wallpaper2.jpg" width="400" /></a></div>
<br />
<br />
Думата जुनून (джунун) е една от най-често срещаните в хинди песните. Означава "лудост"; "безумие", но особен тип лудост - това е състоянието на обсебеност, което изпитваш поради любов. Най-интересното е, че думата произлиза от जिन्न или това, което знаем като "джин" или "дух". Тоест при любовта ти си като обесебен от дух.<br />
Ислямската традиция представя джиновете като разумни същества с огнена или водна природа, можещи да приемат всякаква форма. Създадени са от Аллах от бездимен огън. Те могат да изпълняват всякакви желания.<br />
<br />
Джиновете се раждат, растат, женят се помежду си, размножават се и умират подобно на хората. Измежду тях има лоши и добри, вярващи и невярващи, затова на Съдния ден ще бъдат питани – награждавани в Джанна (рая) или наказвани в Джаханнам (ада) също като хората.<br />
<br />
В Делхи може да откриете и т.нар. 'Къща на джиновете", в която мюсюлмани от всички краища на града оставят дарове и молитви към духовете.Elenikindiahttp://www.blogger.com/profile/05971585487112220867noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8525064238054685116.post-26436528128458401212018-03-28T04:34:00.002-07:002018-03-28T04:34:28.359-07:00Хинди думичка, която си нямаме (karvat)<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://1.bp.blogspot.com/-tIDOeubZHNg/Wrt73l1ymzI/AAAAAAAAKvU/fuyooMPJzGknvG-V3Z95yhgXo5T-2OzWgCLcBGAs/s1600/karvat.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="1200" data-original-width="1600" height="480" src="https://1.bp.blogspot.com/-tIDOeubZHNg/Wrt73l1ymzI/AAAAAAAAKvU/fuyooMPJzGknvG-V3Z95yhgXo5T-2OzWgCLcBGAs/s640/karvat.jpg" width="640" /></a></div>
<br />
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;">Една от любимите ни хинди думички, които си нямат еквивалнет в българския.</span><br />
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;"><br /></span>
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;"><b>करवट </b>(карват) – онази страна от тялото (лява или дясна), на която лежиш, спиш или почиваш. "Карват" също така се нарича и позицията на странично лежане. Индийците препоръчват лявата страна за здраве.</span><br />
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;"><br /></span>
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;">Тук на някой обожател на стъкмистиките, би му хрумнало да доказва културно-историческите връзки между българи и индийци, като направи паралел с думичката "креват". Все пак "страна, на която лежиш" и "нещо, на което лежиш" - има доста голяма близост, не мислите ли.</span><br />
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;"><br /></span>
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;">Да, ама думичката "креват" е гръцка.</span>Elenikindiahttp://www.blogger.com/profile/05971585487112220867noreply@blogger.com0tag:blogger.com,1999:blog-8525064238054685116.post-31098002802632073792018-03-28T04:25:00.001-07:002018-03-28T04:25:09.668-07:00Думата "пари" - откъде идва<div class="separator" style="clear: both; text-align: center;">
<a href="https://2.bp.blogspot.com/-zzsYQhHLovQ/Wrt7P9wxFrI/AAAAAAAAKvM/uJgu9NT-CPcmG6RSaC_B8LgPSl6CTKdRgCLcBGAs/s1600/pari.jpg" imageanchor="1" style="margin-left: 1em; margin-right: 1em;"><img border="0" data-original-height="436" data-original-width="1090" height="256" src="https://2.bp.blogspot.com/-zzsYQhHLovQ/Wrt7P9wxFrI/AAAAAAAAKvM/uJgu9NT-CPcmG6RSaC_B8LgPSl6CTKdRgCLcBGAs/s640/pari.jpg" width="640" /></a></div>
<br />
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;">Знаете ли, че думата "пари" идва у нас през посредничеството на турския, а думата по произход е <b>персийска </b>и освен това се съдържа в <b>хинди</b>.</span><br />
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;">Пара̀ идва от турското "para". Para е сребърна монета, пусната в обращение през 1623 г. при управлението на османския султан Мурад IV и става номинал на основна османска монетна единица. Първоначално е с тегло 1.10 gr, като постепенно намалява до 0,22 gr в началото на ХХ век. Оттогава стойността ѝ непрекъснато пада, докато не остава 1/40 от гроша. Сеченето на монетата от сребро се преустановява през 1857 г., когато се заменя с меден еквивалент.</span><br />
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;"><br /></span>
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;">В турския език днес "пара" (para) е нарицателно за пари.</span><br />
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;">Също като в турския и албанския името на тази парична единици в българския език и впоследствие в македонския литературен език се превръща в нарицателно наименование на парите.</span><br />
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;"><br /></span>
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;">В турския обаче думата навлиза от персийската лексема pārah, което означава "парче; късче". Същата фарси дума е оказала влияние и на хинди, където отново срещаме думата पारा (пара) с оригналното си значение на "парче, къс, фрагмент".</span><br />
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;"><br /></span>
<span style="font-family: Verdana, sans-serif;">Ето ви типичен пример за двупосочно лексикално странстване - и на запад, и на изток.</span>Elenikindiahttp://www.blogger.com/profile/05971585487112220867noreply@blogger.com2