
© текст и снимки: Еленикиндия
"Пълни очите си с багрите, дето играят в потока на красотата — напразно се опитваш да ги сграбчиш. Това, което гониш със желанието си, е сянка. Това, което тръпне в опнатите струни на живота ти, е музика. Виното, дето пият на пира на боговете, няма ни тяло, нито мярка. То е в забързаните ручеи, в цъфтящите дървета, в усмивката, която танцува в крайчеца на тъмните очи. От него пий на воля." (Тагор)
Някога тук било пустош...голи полета...забравени земи. Един човек ги купил за жълти стотинки. Казал си: “Тук трябва да има училище. Но не обикновено. Не..не! Класната стая е затвор. Аз не искам учениците да се учат в затвор. Искам да създам обител на покоя, красотата и природата, от която учениците да вдишват, да поемат с пълни гърди и да се вдъхновяват да творят." Така Рабиндранат Тагор създава училището Шантиникетан, което впоследствие прераства в университета Вишва Бхарати (“Университет на Света”) - първият в Индия с безплатно обучение за времето си.
Тук не са нужни изпити. Те не дават реална оценка за способностите на ученика. Най-справедливата оценка е тази, която ученика сам си дава. Собствената удовлетвореност от онова, което върши. Няма изпити, защото няма съревнование. Тук всеки се учи на онова, което обича и може да прави най-добре. Усъвършенства се. Няма място за конкуренция, когато целта не е да си най-добрият. А да си удовлетворен и уверен в уменията си.