Сиким и визуалната антропология на Баликси

Проф. Баликси е български антрополог от световна величина, изключително популярен с направените от него антропологични филми. Името му е включено в множество енциклопедии и учебници по антропология. На професионалния му опит са посветени два антропологически филма, направени от немски и американски антрополози. Проф. Баликси е почетен член на Кралския антропологически институт. Носител е на множество международни награди, отличаващи негови филми или цялостния му принос за развитието на антропологията.
Той е един от създателите и от корифеите на цял нов раздел в антропологията - т.нар "визуална антропология"; това е заснимането на научни филми на даден обичай, ритуал, културно явление в пълни подробности и с анализ на детайлите, които са важни за антропологията.

Ето тук едно кратко филмче с негово участие за Сиким

"Хълмът, който изпълнява желания" ( The Wish-Fulfilling Hill )

© Снимки: Еленикиндия, 2008
Много хубаво, не е на хубаво
из дневника на Елена: „Ученици на Бхарата“

    След хубав ден, винаги внимавай! Правилно е казал българинът: „Много хубаво, не е на хубаво!“ В днешния ден като че ли непрестанно ни съпътстваше лош късмет. Сбогувахме се с Юксам и потеглихме към Намчи, нашата последна дестинация преди да напуснем Сиким. Това, което правеше града известен, бе гигантската статуя на Падмасамбхава, благословена от самия Далай Лама през ноември 1997 г. Точно към нея се бяхме насочили и ние.
     Още по път нещата не тръгнаха като хората. Първо в джипа ми се догади от многото завои и дори солта в пъпа не помогна. После като пристигнахме, се оказа, че хотелите са, меко казано, неприветливи. Изкачихме стотици стъпала преди да се установим някъде. Сетне научихме, че точно в днешния ден всички магазини и заведения по някаква причина са затворени, а направо умирахме от глад. Хайде още няколко тегела на улиците, докато намерим как да потушим вълчия глад. Намерихме все пак едно отворено ресторантче. Разбира се, не се разминахме без объркване на поръчките и неадекватно обслужване. Сервитьорът, младо момче със селско-кръчмарска унифрома, сиреч по потник, толкова старателно се протягаше да вземе чиниите от масата, че рунтавите косми под мишниците му почти докосваха ръба на чашата ми.....

Горски дебри и воали от мъгла ( Forest labyrinth and veils of fog )

© Снимки: Еленикиндия, 2008
    Духът на планината
    из дневника на Ники: „Чувствопис на пътя и пътепис на чувствата“


    В Равангла покоят леко избледня. Имаше го, но все пак поизбледнял. От Равангла ще останат в сърцето ми две места - хълмовете Маенам и пещерата на Падмасамбхава. Първо поехме към висините, а после щяхме да се спуснем в земните недра. Хълмовете бяха облечени в чудна одежда от зелен мъх и ефирен шал от мъгла. Белите облаци над тях им стояха като раджастански тюрбани. Изглеждаха неотразимо. Малко след тръгването установихме, че вървим не просто из гора, а из джунгла. Навсякъде бе така пропито с влага, че беше немислимо да седнем да отдъхнем. И като истинска джунгла беше гъста и непроходима. Дори да искахме не можехме да се отклоним от пътеката, тъй като щяха да ни трябват големи ножове, с които да си проправим път, а и храстите бяха като маскирани хищници, които те раздираха с дългите си нокти. Усещането за джунгла се засилваше и от мистиката, която излъчваха дърветата. Стояха като исполини, разперили ръце, готови да сграбчат всеки, който мине покрай тях. А растенията наоколо изглеждаха още по-особено. Стъблата им бяха като навити на кълбета. Сякаш имаха глави и ни наблюдаваха. Готвеха се за угощение. Имах чувството, че всеки миг и щяха да разгънат пипалата си, да ни всмучат като мухи и да ни разложат в своите смилателни сокове. И склопът от листа, сякаш щеше да оживее, да ни похлупи като със зелено одеяло и да ни стисне в своя вълчи капан. Отвсякъде долавях живот. Тялото ми, цялото в тръпки, също го усещаше.

    В този момент се сетих за необикновената история, която ми разказа едно малко момче бхутия непосредствено преди да заминем за Сиким. Беше му се случила на него, така че я разказа живо и пламенно, както само едно седемгодишно момче може да разказва.

Еверест на покоя ( Everest of peace)

© Снимки: Еленикиндия, 2008

Пътьом един пияница ни счупи стъклото. Шофьорът ни наби спирачки и понечи да му се развика, но като видя клетия му вид, се отказа.

"На върха на хълма" ( Gangtok - On top of the Hill )

Нейде в Бихар...по пътя за Гангток...

© снимки: Еленикиндия, 2008