неделя, 31 юли 2011 г.

За карма от Гийта Мехта



© Текст Гийта Мехта, "Karma Cola"
 Превод: Еленикиндия

 От всички философски термини в хиндуизма никой друг не може да се похвали с такава слава, както понятието карма. В най-популярния диалог, посветен на карма, намиращ се сред страниците на Бхагавадгита, задължително четиво за всеки правоверен хиндуист, Арджуна моли своя колесничар, въплътения бог Кришна, да му даде поне някакво разумно обяснение защо е необходимо да влиза в битка срещу своите учители, роднини и приятели.

„По-високо ти поставяш разума от действието, О Кришна, а защо към действия ужасни ме подтикваш?”

Кришна обаче не дава ни троха утеха за ума на Арджуна, нито дори утехата на лесните доводи, типични за войнствените и колонизиращи култури – справедлива война, свещена война, освободителна война. Кришна отговаря на Арджуновите жалби с неумолимите думи:

„Защото си заставен да действаш от природната си даденост. Само действието ще те освободи от привързаността на действието.”

Това е карма. Или поне така изглеждаше преди. Така нявга изглеждаше Кришна. Син гадняр. Но вече не. Сега карма се възприема като вид вибрация, а Кришна е хубавец с очи на кошута. Способността ни да разбираме природата на необходимостта изглежда силно ограничена, а карма придобива съвсем нови значения.

„Не мога да ходя в Лондон повече. Кармата там е твърде тежка за мен” – оплаква се ирански фризьор.

„Вчера катастрофирах с колата. Сигурно имам лоша карма” –жалва се мексикански студент.

„Този човек е опасен за околните. Има тежка карма – обснява нарокопласьор от Харлем.

„Дявол да го вземе! Нямахме карма в тая игра” – вайка се приятелката на комарджията.

„Дъщеря ми се казва Рани”, споделя майка от Германия. „В нощта, в която тя се роди в Гоа, приятелите ни в Лос Анджелис също се сдобиха с дъщеря и я кръстили Рани. С тях ни свързва такава силна карма.”

Съвпадение, късмет, дежа вю, всичко минава за карма.

четвъртък, 14 юли 2011 г.

Окованият слон


Като малък бях влюбен в цирка и най-много от всичко обичах животните. Особено слона, който беше любимо животно и на други, както разбрах по-късно. На всяко представление той демонстрираше невероятното си тегло, ръста и силата си...Но след номера и дори малко преди да излезе на арената стоеше все вързан за едно колче, забито в земята със закачена на крака му верига.
А колът беше само парченце дърво, забито едва няколко сантиметра в земята. И въпреки дебелата и здрава верига, ми беше съвсем ясно, че едно толкова силно животно, способно да изтръгне цяло дърво от корен, би могло много лесно да се освободи от кола и да избяга.
Тук явно има някаква загадка. Какво го спира тогава? Защо не бяга?
Когато бях на шест-седем години, още вярвах, че възрастните са много умни. И попитах един учител, един отец и един мой чичо за загадката на слона. Някой от тях ми обясни, че слонът не бягал, защото бил дресиран.
Тогава зададох съвсем ясно въпроса: „Щом дрсиран, защо го оковават?”
Не си спомням да съм получил никакъв смислен отговор. С времето забравих за слона и
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...