Показват се публикациите с етикет Уттаракханд (Uttarakhand). Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет Уттаракханд (Uttarakhand). Показване на всички публикации

петък, 29 ноември 2013 г.

Дехрадун (Dehradun)

Столицата на щата Уттарaкханд, उत्तराखंड - от उत्तर (северен) и खंड (страна). 

© Elenikindia 2013




сряда, 2 декември 2009 г.

Тигри и британци ( Tigers and britons)


© текст и снимки: Еленикиндия, 2008

Изваяният от гръдта на Уттар Прадеш планински щат Уттаранчал става 27-ят щат на Република Индия през 2002 г. Състои се от три главни области – Гархвал, Кумаон и Джаунсар. Неговите царствени планини, девствени реки, гори и ливади, както и богатата флора и фауна събуждат у всекиго чувство на възхищение и преклонение. Обхваща общо 12 района и се простира на територия от 51,082 кв.км. Наричан Дева Бхуми ( Земя на Боговете), щатът е благословен със снежнобели върхове, чисти водопади, свещени реки и диви пейзажи, които даряват с утеха тъгуващите души, а на други носят блажена наслада. От незапомнени времена щатът е притегателна точка за туристи и поклонници не само от Индия, а от цял свят, тъй като е дом на най-святата река – Ганг, както и на множество места за поклонение като Бадринатх, Кедарнатх, Хемaкунд и световно известната „Долина на цветята“.

Без съмнение Уттаранчал е един от най-красивите планинсkи щати на Индия. Неговият благотворен климат го прави идеалното място за почивка и отдих.
Двете области Гархвал и Кумаон предлагат едни от най-завладяващите гледки на заснежените хималайски върхове. Световно известният планинец д-р Т.Л. Лонгстаф се изказва ласкаво за красотите на Гархвал, като ги описва като „най-красивите земи сред планините на азиатския субконтинент.“ Със основание се твърди, че ако Кумаон е хималайско бижу, то Гархвал е гордостта на Хималaите – и двете бляскаво красят щата Уттаранчал. Местните жители са изключително трудолюбиви и красиви хора, а жените особено обичат богатите украшения.

събота, 17 октомври 2009 г.

Речните градове ( The River Towns )

© текст и снимки: Еленикиндия,2007-2008

Животът е вода
из дневника на Ники: „Чувствопис на пътя и пътепис на чувствата“


     Индия е благословена с много реки, които през вековете са допринасяли за процъфтяването ѝ. Тя самата прилича на река. Бъбли, кипи във вечна промяна и въпреки това винаги остава една и съща. И точно там, където водите ѝ изглеждат най-плитки, тя е най-дълбока. Там, където изглежда кристално бистра, всъщност е най-мътна. Ако си сигурен, че можеш да я преплуваш, ще потънеш. Ако искаш да я прекосиш, бързеят ще те отнесе с главата надолу. Можеш да я гледаш от брега или да се носиш по нейната повърхност, но най-трудно е да я прекосиш. Да, Индия е река. Дори името ѝ за пред света води началото си от родената от хималайските ледове и снегове река Инд или Синдху, която в своето пътешествие от Тибет до Арабско море изминава 4200 километра. В миналото гръко-персийците са я наричали лъв, който понякога спи, друг път реве, а случи ли се да излезе от леговището си, залива безпощадно цели долини, селища и градове, оставяйки хората без покрив над главите. По-могъща и разрушителна от Нил, десетилетия наред река Инд всявала ужас сред крайбрежното население, докато съвсем неотдавна правителството не озаптило звяра с масивни бетонни барикади и обширни преливници и резервоари.
Няма сила, която може да се равнява на водата. В зората на сътворението вода и само вода е обгръщала Земята. От вода произлязъл земният живот. Ние самите сме изградени от вода. Тя се съдържа в нас в по-големи количества от всеки друг елемент. Може да се каже, че ние, човеците, сме подвижни езера, плуващи в морето на Абсолюта. Вода прелива във вода и всичко това е Вселената.
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...