Долината Ару ( The Aru valley )

Снимки: Еленикиндия, 2008

"Къде са минавали ордите на великите моголи?...Къде е "Тронът на Соломон"? Къде са пътищата на странника Христос? Къде е отразена бон-шаманската религия на демоните? Къде са градините на Джахангир-Шалимар? Къде са пътищата на Памир, Лхаса, Хотан? Къде е тайнствената пещера Амаранта? Къде е пътеката на великия Александър към забравената Таксила? Къде са стените на Акбар? Къде е учил Ашвагхоша? Къде са мъдрите камъни на владетеля Ашока? Всичко е преминавало през Кашмир. Тук са старите пътища на Азия. И всеки керван проблясва като брънките, свързващи великото тяло на Изтока."

Н.Рьорих

Тръгнахме към долината Ару, за да се поразтъпчем сред природата. Джипът ни остави в живописна долина, от която дъхът ни сякаш секна. Зеленият ѝ цвят беше толкова наситен и жив, че погледът ми се разми и навлажни.

Това беше най-тихото и райско място за хора, които обичат чистия планински въздух, съчетан с уханието на борове, смола и животинска тор.

Колкото повече се изкачвахме нагоре, толкова повече се приближавах към България. Долу в ниското ни приветстваха чинари със своите подобни на длани нарязани листа, каквито можем да видим по поречието на Струма или Арда, а горе ни посрещнаха гигантски по размери борове като тези в гората Черночето край Широка лъка.

Село на овчари ( The shepherd's village )

© Снимки: Еленикиндия, 2008

С всяка стъпка приближавах България
из дневника на Ники: „Чувствопис на пътя и пътепис на чувствата“

     Джипът навлезе в пределите на курортно градче, разположено на 2130 метра надморска височина. Тъкмо намаляваше скоростта, когато от двете ни страни се изсипаха тълпи от брадати, смугли хора, облечени в сиви вълнени роби, които тичаха успоредно с нас и се опитваха да отворят вратите от отвън. „Боже, какви са тези бабаити!?“, помислихме си ние и начаса се заключихме отвътре. За всеки случаи прибрахме портфейлите си на сигурно място. Джипът паркира и спря. Ние се поколебахме дали да слезем, но шофьорът не даваше вид на притесенен, затова отворихме вратите. В мига, в който подадохме главите си , попаднахме сред гора от ръце, протягащи визитни картички и рекламни брошури. Едните ни подканяха към хотелите си, други към конните си бази, а трети към ресторантите си. Така наречените от нас „бабаити“ не бяха ни повече, ни по-малко вечно гладни за туристи местни бизнесмени. А робите, които носеха, се наричали пхеран и се слагали върху чистите дрехи, за да ги предпазват от изцапване.

    От всички места, на които сме били досега Кашмир най-много напомняше на родните земи в България,

Воден свят ( Water world )

© Снимки: Еленикиндия, 2008

Перфектната двойка

Последното пътуване. След него се връщахме в родната България, която вече започваше да ни липсва. Но мисълта за края също ни натъжаваше. Краят на свободата, на приключението, на учението, на необятното, необозримото и неизброимото. И за накрая бяхме оставали най-апетитното. Малко познатото място - планинския щат Джаму и Кашмир.

Джаму и Кашмир – най-северният индийски щат, разположен на границата с Пакистан и Китай – е бил любимо място за отдих на моголските династии от миналото, но и днес продължава да пленява окото и сърцето на туриста със своите магични планински пейзажи. Тук земите притежават онази удивителна способност да карат човек да скланя глава в израз на безмълвно, интуитивно благоговение. Няма друго място в Индия, което така силно да напомня на швейцарските Алпи. Няма друго място, което зад всеки завой да поднася на туриста или поклонника толкова могъщи и прелестни изненади. А това, което прави щата дори още по-уникален е, че притежава три своеобразни лица. Сякаш трима братя с три различни вери са намерили дом под покривалото на Хималаите.

Кацнал върху първото възвишение, издигащо се от Пенджабските низини, се намира град Джаму - зимната столица на щата. Градът е известен още под името Дуггар, тъй като е основан през 1730 г. от знатната раджпутска династия Догра, преселила се на север от земите на Раджастан. И днес догри се говори сред по-голямата част от населението, което е и преобладаващо хиндуистко. Заради по-добрата си инфраструктура Джаму е икономическият център на щата, което обаче не му пречи да бъде познат още като “Град на храмовете”. Най-добрият начин да добиете ясна представа е като се качите на платото, върху което е построена близо тристагодишната крепост в града – Баху форт, откъдето ще се разкрият чудните терасовидни градини на моголските владетели, лъкатушещата река Тави и хилядите храмови куполи и кули, извисяващи се над този интересен град.
Но Джаму привлича най-вече със скалното светилище Вайшнодеви. Всяка година стотици хиляди поклонници изминават разстоянието от 13км от градчето Катра до височинното скално светилище Вайшнодеви, минавайки през тесни участъци и ледено студени води, за да отдадат почит на трите женски изображения в дъното на дългата 30 метра пещера.

Второто лице на щата, областта Кашмир, представлява смарагда в короната на Индия. А най-сияйно смарагдът блести в Кашмирската долина, притисната като сандвич между Хималаите и Пир Панджал. За тези места император Джахангир се изказва по следния начин: „Ако има рай на Земята, то това е Кашмир.“ Моголските владетели изминавали големи разстояния само за да се насладят на тихите, прохладни летни дни и нощи. Кашмирската област, в която ислямът се изповядва от 97 % от населението, предоставя идеални условия на земеделци, рибари, скотовъди, търговци и занаятчии. В цяла Индия са известни кашмирските портокали, праскови, ябълки и череши. Няма човек, който да не е чувал за качеството на кашмирския шафран и вълна, а в спорта най-добрите хилки за крикет са смятани тези, правени от кашмирска върба. Популярността на Кашмир сред европейците се дължи най-вече на места като Шринагар, посещавани в миналото от видни личности като Нийлс Армстронг и фамилията Рокфелер. Във Шринагар Западът и Изтокът, Северът и Югът сякаш се сливат в едно. Старият град, истинското лице на Кашмир, е запазил своя средновековен вид, множеството канали и мостове над река Джелам наред с плаващите гондоли и отразяващите се в огледалната повърхност на езерото Дал разбовани лодки-къщи те карат да се чувстваш като във Венеция. Но Венеция, такава каквато никога не си я виждал. Защото освен всичко друго Шринагар е и “град на градините”.

И ако Шринагар вече ви е пленил, то не забравяйте, че само на 50 км от него, се намират други две незабравими места. Няма нищо по-великолепно от това да се спускате със ски или сноуборд по снежните върхари на Гулмарг, да вървите пеш заедно с милиони хора към природния феномен на пещерата Амарнатх, където се съхранява голям леден Шива лингам, или да се разхождате в Пахалгам сред тукашните светлолики мъже, облечени в дълги до земята, вълнени роби, да слушате тропота на конски копита, докато топите хляба в кюфтета с доматен сос и млечно къри и отпивата чай кехва, приготвен от единайсет местни подправки.
Третото характерно лице на щата е