Хинди и индийската действителност (Hindi and Indian culture)

© статията е публикувана в сп. "Йога за всички" брой 2/2015 г.

Какво е култура?

Културата е инструментът за стабилизиране на човешкото същество, за интегрирането му в определена социална среда, средство за консолидиране на дадена общност и регламентиране на взаимотношенията между индивида и света. Културата съдържа моделите за поведение, представите за време, пространство, порядък, добро и зло, ценностната система на човек. Културата е и механизъм за съхраняване на колективна памет, а тя се изразява именно в конкретни ценности, норми и модели. Най-ярък израз на една култура е езикът. Езикът е огледало на обществото, на промените, които настъпват в него. Както пише Емил Бенвенист "езикът тълкува обществото, но езикът и съдържа обществото." Езикът е културен декодер, чрез които дешифрираме не само природата на културата, но и природата на човека. Езикът оказва огромно въздействие върху това как гледаме на света. Да владееш втори език е като да имаш втора душа. Хората говорят различни езици, но дали това предполага и да мислят по различен начин. Обикновено се налага.

В Индия всичко е митология (All is mythology in India)

© Снимка и текст: Elenikindia

В Индия всичко е митология. При това жива, пулсираща, непресъхваща митология. И това е още една от причините да я обичаме толкова. Всяко кътче от индийския пейзаж е одухотворено от истории и митове, които препращат към някое от великите паниндийски божества Шива, Вишну или Деви в някои от множеството им проявления: на този бряг, до този храм Парвати предприела аскеза, за да привлече вниманието на Шива, на онзи връх изчакала края на огромния Вселенски потоп, а в онази горичка Кришна се задявал с пастирките. В това селце пък Шива танцувал триумфално след победата си над демоните, а в другото, обезумял от мъка, танцувал с тялото на мъртвата си съпруга своя най-разрушителен танц „тандава“. По тази скала оставил отпечатък принц Рама на път към Ланка. Ето тази пък скала била някога зъл слон, който се опитал да стъпче брахманите от градчето, но бог Шива го вкаменил; този храм отбелязва мястото, където станало ясно, че женски паун с красиви „очи“ на опашката всъщност е предрешената богиня Ума; онази река е създадена от бог Муруган, за да утоли жаждата на един от гостите на сватбата си, който адски ожаднял, след като прекалил със солен ориз. От тази алея ни гледат все лицата на сестри, превърнали се в различни видове дървета - манго, тамаринд, банан, смокиня и слива. Малко по-надолу

Парите в Индия (Money in India)

Парите в Индия са по-захабени и от войнишко пране. Някои от тях трябва да вървят със здравна бележка от правителството и предупредителен надпис за вредите, които може да ти нанесе парцаливото и употребено от безброй немирисали сапун ръце хартиено тяло. Интересното е, че една банкнота може да е перфорирана на няколко места, с дупки големи колкото куршум, през които преспокойно можеш да гледаш кино и това е съвсем приемливо. Може също така да е намацана с мастило или да е изписана от горе до долу с числа, адрес и друга информация като адекватен заместител на визитната картичка и всичко това е напълно приемливо... Но ....Забележете, ако банкнотата е дори леко скъсана, даже не скъсана, а цепната в крайчето – не минава, ако ще и турско ( в случая английско) да става! Връщат ти я в най-неудобния момент, когато нямаш друга в наличност и си на път да изпуснеш влака. Ако се опиташ да пробуташ такава на рикшаджия, може да си навлечеш една камара главоболия. Нас един ни гони с рикшата си по индийските сокаци и ни заплашваше с бой, доде не му се изплъзнахме. 

Ако някой се опита да ви пробута цепната банкнота, използвайте правото си да му я върнете и поискате нова. Ако отказва, заплашете с полиция. Номерът винаги минава. 

Всяка индийска банка приема и заменя банкноти в недобро състояние, така че имайте го предвид.

15 индийски парадокса (Indian paradoxes)

"Псуваш на английски и хората смятат, че си много готин. Псуваш на хинди и те мислят за простак."

"Взимам прах от нозете" или Падаспаршан (Padasparshan)

Всеки знае онзи момент във вечерта преди Пасха, началото на Тайната вечеря, когато Христос се навежда, за да умие нозете на учениците си, както е прието да правят прислужниците за някой високопоставен гост в дома. С един едничък жест той изпепелява гордостта, самомението и показва на своите ученици какво значат те за него. Изравнява ги до Бога. Това е един от най-изразителните начини да почетеш и възвисиш човек в християнския мироглед. 

Но ако този израз на почитание е отдавна забравен в съвременния християнски свят, то символиката около нозете, умиването и докосването им, е все още жива в индийската култура и традиция.
Нозете според хиндуистките представи са смятани за най-нечистата част от човека. Не случайно най-нисшата каста се възприема като произлязла от краката на Първочовека Пуруша. Според етическите правила стъпалата никога не бива да сочат към уважаван човек, към храм, олтар или изображения на божество. Когато настъпи някого, хиндуистът се извинява невербално, като го докосва с дясна ръка по крака, а после докосва челото или гърдите си. Ако настъпи книга или банкнота, прави отново извинителни поклони или жестове. Настъпването на книга или документи се смята за обида към Сарасвати, богинята на знанието, и е гаранция, че ще имаш проблеми на предстоящите, да речем, кандидат-студентски изпити. Настъпването на банкнота е не по-малко зло. Така накърняваш честта на Лакшми, богинята на богатството и благоденствието. Затова за да избегне резки спадове в бизнес печалбите, хиндуистът бързо ще се извини като на човек.

    Възможно най-оскърбителният жест в Индия е

Магията, наречена бакшиш (The magic of baksheesh)

"Бакшиш" е дума, която отваря и най-здраво залостените врати в Индия, така както стотици хиляди други думи, изговорени с най-милия и неустоим тон не биха могли да го сторят. Бакшиш е дума, която върши чудеса...истински чудеса. За по-малко от трепване на окото намира липсващи вещи, топла вода или добра стая, осигурява алкохол, трева, животоспасяващо лекарство, документи и разрешителни, даже просветление и избавление от земните окови и привързаности и каквото още поискаш независимо от това колко труднопостижимо или забранено е то, дава достъп до непристъпни за чужденци места, намира транспорт в последния момент, за която посока ти скимне, издава ти болничен дори когато си напълно здрав, осигурява ти свидетели дори когато е нямало такива, гарантира ти тишина и спокойствие, когато изпитваш болезнения им дефицит. 

Бакшиш е намек за почерпка. Но това не е като бакшишa, който даваш за добре свършена работа, а стимулът тя да бъде свършена въобще. Бакшиш е единственият сигурен начин да мотивираш полицая, хотелиера, рикшаджията, лекаря, продавача, чистача или който и да е друг да си свърши работата бързо и прецизно. Бакшиш е магическа дума, мантра, която гарантира по-високо качество на услугите. Осигурява на мига близък до европейския стандарт. 

Това не е рушвет, или както хинди-говорящите казват „ришват“. Повтарям БАКШИШЪТ не е РУШВЕТ. Рушветът е нещо обидно за човешкото достойнство, нещо престъпно и сенчесто, а повечето, които ще вземат бакшиш са все почтени и услужливи хора. 

Единствената причина нещата в Индия да се случват въпреки смразяващата, унищожаваща цели човешки животи бюрокрация е ефикасността на „феномена бакшиш.“

 Затова когато се озовете в Индия, бъдете готови по-често да казвате: „бакшиш чахие, бхай сахаб?“

Истинското богатство струва точно 1 рупия

©Photo: Rajagopalan Sarangapani
  Text: Elenikindia 


   Вчера си припомних една популярна индийска притча. Историята за Чайтра и Майтра. Знаете ли я? Един ден техният гуру им дал по една рупия и ги завел в две празни стаи. Накарал ги да използват рупията така, че да успеят да напълнят стаята. Майтра се втурнал към пазара и се опитал да намери нещо за една рупия, с което да успее да напълни стаята. Разбира се, нямало нищо на тази цена. „Ще отида при продавача на смет”, решил той и купил цяла камара вмирисани отпадъци, с които гордо напълнил стаята. Чайтра обаче медитирал в стаята си, после спокойно излязъл и купил кибрит, пръчка тамян и един светилник. Запалил светилника и напълнил стаята не само със светлина, но и с прекрасен аромат. 
Когато гуру дошъл да провери стаите, отвратено се извърнал от пълната с отпадъци стая, но радостно влязъл в осветеното помещение, където ухаело на сандалово дърво и жасмин. 

    Тази история ми напомня, че и ние всеки ден с излюпващото се слънце получаваме по една такава монета от един голям и животворен Гуру. Подхвърля ни тази монетка и тя се разкрива пред нас под формата на новия ден, новите възможности и свежи сили, които идват с него. От нас зависи как ще я похарчим, в какво ще въплътим усилията си – дали ще я вложим във вмирисани отпадъци, с които ще изпълним стаичката на сърцето си или ще я изпълним с благоухание и светлина. Всеки божи ден Гуру ни подхвърля 1-та рупия и всеки ден ние правим своя избор. Всеки ден имаме шанса да избираме между Чайтра и Майтра. И в тази едничка паричка се състои цялото богатство на света.

За упътването в Индия

   Снимка: Vanya Topalska
 

   Ако пътуваш към непознато място в Индия и се налага да питаш за пътя и посоката, питай поне няколко пъти от няколко различни места, а в най-добрия случай различни по възраст, тегло и вероизповедание хора. Защо точно тези три характеристики, още не е научно доказано. Но със сигурност е най-добрият (тестван) начин да съберете възможно най-обективна информация, тъй като тези три критерия предполагат принадлежност към различни социални среди. После анализираш получената информация, съпоставяш казаното от всички и където отговорите се дублират, има шанс това да е вярното. Но не е задължително. Индийците са болезнено, дори опасно любезни. Винаги искат да бъдат полезни на "гостите на страната", чувстват го като висш граждански дълг. Готови са да те упътят дори когато нямат ни най-малка представа за мястото, за което питаш. Защото за индиеца няма нищо по-срамно от това да каже твърде принизяващите за него думи - "не знам". 

Знанието дава смирение (विद्या ददति विनयम्)

     Снимка: интернет
 © Текст: Elenikindia

     
   विद्या ददति विनयम्  (Vidya dadati vinayam ) "Знанието дава смирение" гласи прочут стих от санскритския нравоучителен текст Хитопадеша. Мисля си, че смирението би трябвало да е най-съществената характеристика на човека, вървящ по пътя към самоусъвършенстване. По това би трябвало да разбираме дали един човек действително работи върху себе си или просто си прави духовна прическа и педикюр. Работата ни в холистичен център предпоставя това да се срещаме с най-различни "търсещи" и "алтернативни" хора. Но за жалост почти не минава и ден, в който да не се сблъскаме с толкоз духовни и ефирни особи, че вече едва стъпват по земята; "хелиеви балони", които до вчера са били ученици, а днес надуват перки, че са учители и инструктори, които явно няма какво повече да учат от другите. Хора, които изпълняват безупречно своите асани, но в общуването си с отсрещния човек, в овладяването на своето его и гордост не са постигнали ни най-малка трансформация независимо от дългите години практика.

    Мисля си все пак, че

Да бъдеш пеперуда или човек на мига

 © Текст и снимка: Elenikindia

©  статията е публикувана в брой 4 на сп. Алтернатива

       • Богът Амбиция

      „Насочи се към нещо по-перспективно” – бяха думите, които най-често чувахме от роднини и приятели, когато бяхме кандидат-студенти. Десет години по-късно песента звучи по сходен начин, но с нов рефрен. „Няма ли най-накрая да си намерите сериозна работа?” Да правиш нещата, които обичаш явно никога не е минавало за сериозна работа. Нито пък отговорът, че това те прави щастлив. От момента, в който записахме специалност Индология в СУ приехме бремето, което неминуемо идва с това да изучаваш нещо нестандартно и неконвенционално – бремето да вървиш по неотъпкан път и да ти внушават, че си вечно недорасъл, витаещ в облаците Малечко-Палечко. Обществото иска от теб да бъдеш Гъливер. То щади великаните, но презира лилипутите. Колкото повече са твоите желания и амбиции, толкова повече се увеличава и ръстът ти… поне в хорските очи.   
       Винаги ни е било странно що за система ще измерва човек единствено и само по амбициите, които храни, по професията и капиталите, които има и същевременно ще оставя понятия като щастие и здраве ( да не говорим за обикновените човешки достойнства) да бъдат последната дупка на кавала. Безспорно общество с нездрав ум. Но с времето установихме, че по-добре да си здрав и щастлив лилипут, отколкото богат и нещастен великан.

Детето-чудо (Edmund Thomas Clint)

    Едмънд Томас Клинт, живял само 7 години (1976-1983), е роден в южноиндийския пристанищен град Кочи, щата Керала. Известен е като детето-чудо, което успява да нарисува повече от 25 000 картини за краткия си живот от 2522 дни. Едмънд умира от бъбречна недостатъчност. Започва да рисува прости картинки на двегодишна възраст и когато става на 5, вече печели първо място с творбите си в състезание за много по-големи от него художници. Какво ли щеше да е постигнал досега, ако беше жив? 

      Вижте това кратко видео за живота и картините на Едмънд

Нова видео сглобка :)

People, markets and food from Nikolay Yankov on Vimeo.

Гениално (Incredible India)

To live is to dance - забавни кадри от Индия 2013

A day in India - cool video

Предпразнично!

   
 Отминава и този ден, поредното мънисто към огърлицата на времето, седя и си мисля ...

       Не сме ли всички ние пътешественици по природа? Че нали животът сам по себе си е най-великото пътуване. Пътуване, за което сме чакали много, може би десетки години, и сме дали всичко, не просто спестяванията си, а собствената си душа сме заложили на карта. За да бъдем точно тук и сега. Животът на Земята е единственото, което притежаваме и то не во веки. Единственият дар. Всичко друго е фалш и илюзия. Ала ние намираме време да се оплакваме, да разхищаваме, да обезсмисляме, да губим, да разпиляваме на вятъра ценните песъчинки на времето. Да забравяме. О да, най-вече да забравяме. Не бива да забравяме, че най-големият ни враг е забравата. Забравяме колко много сме вложили и сме чакали, за да поемем по своята земна пътека и да следваме своето предназначение.

     Нека не забравяме, че сега живеем в Кали Юга, в тъмни времена от религиозно-философска, етична, екологична и социална гледна точка. Времена на раздори, упадък на традиции и ценности, на разбити връзки и неспокойни души. Това е дъното на колелото на живота, точката на кипеж, където времето е ускорено, а животът обтегнат до краен предел. Епоха на забързаността и динамиката, които съвсем естествено са антипод на проникновеното разбиране, спокойствието, хармонията и мъдростта. Наричат времето, в което живеем „хоас, тъма и дори Ад“.

     Нека не забравяме, защото замислете се, приятели, колко невъобразимо красив и прелестен е всъщност света, в които живеем. Колко прекрасни неща разкрива той пред гледащия и търсещия ум. С колко вдъхновяващи и спиращи дъха от удивление неща може да ни изпълни някое кътче на земята, някой човек, нечий жест или просто мисъл..... И се чудя и мая как е възможно да съществува нещо по-приказно от това „тук и сега“ Ако отвъд ни чакат по-добри светове и епохи, ако това е дъното на дъното, а душата ми хич биля не ще и да напуска „тукашния ад“, то колко ли повече красота и великолепие съществува някъде „там и тогава“.  

    Тогава не ми остава друго освен с радост и вълнение, без капка страх и неувереност, да посрещна всяко утро и всяка промяна.

     Защото ако това е Ада и епохата на хаоса и тъмата, мисля, имаме всички основания да бъдем повече от щастливи и доволни. Всеки ден..всеки миг...Вървим и почитаме....Вървим и почитаме....

Времето е странно нещо...

     Времето наистина е нещо странно. Разтегливо като локум, гъвкаво като гума, относително като пластелин. Свива се, разширява се. Часовете могат да бъдат дълги като дни, а понякога дните и месеците хвръкват за минути. Понякога Времето е като отвратителен плъх, който гризе за секунди небитието, а друг път го яде лениво и постепенно като тромав дървояд. Преди девет години на този ден смелостта най-накрая реши, че излезе от мишата си дупка, където се спотайваше през последните дни и месеци, за да човърка още повече в огъня на душевния раздор, и пламенно се метна на коня на желанието и устрема, който пък на свой ред хукна по мъхестата, но и чат-пат трънлива пътека на Любовта.

    С една дума там на пейката в същия като днешния мразовит ден, когато есента оцапваше света с шарената си кръв, а слънцето хвърляше уморени лъчи над главите ни, ние с Елена се погледнахме в кладенчетата на очите, душите ни се харесаха и засвириха в резонанс своята обща песен. Като две малки щурчета. Девет години, които са като девет секунди, а в същото време са толкова пълни от спомени и емоции, красиви и цветни, понякога тъжни, че ако ги сложа в торба и я зафича на дървото на спомените тя сериозно би натежали, та дори скършили клона.
      Дай Боже песента да продължи, все така в резонанс, и през следващия деветгодишен цикъл и никога да не запявам друга песен, че какво по-голямо нещастие от това - да секне песента на Любовта.

Indie - две сърца в едно

И с нещо ми напомня на една песен:

Две луни
не могат да целунат
две слънца.
Две вълни 
едва, едва се срещнат 
и се разделят.
Две реки преливат,
две скали горят,
две ръце изстиват, но

две тела в едно лесно се събират,
две тела в едно сливат своя път,
две сърца в едно въздуха раздират,
две сърца в едно заедно кървят.

Две очи ...

Звуци, превърнати в хитове ( Sound tripping)

Звуци, събирани от Пенджаб превърнати в песен. Как става това може да видите в предаването на индийката Санеха Кханвалкар, която обикаля Индия заедно със своя екип и записва всевъзможни, странни, откачени или съвсем битове звуци от индийската действителност, а после ги превръща в хитове песни :)
Предаването се излъчва по индийското  MTV. Enjoy!

 

Заключени в малка стая (Locked in a little room)

    Човек трябва да гледа на живота като на пътуване, за което е дал всичките си спестявания. Все едно е работил с години и е вложил всичко, което има в това едничко пътуване на планетата Земя. Само че вместо да се наслаждаваме на всяка крачка, която правим по тази непозната земя, ние сме се затворили в малка стая и дори не помирисваме свежия въздух отвън. Коя е тази стая, ако не страхът... Страхът да живеем, да рискуваме, да дръзнем, да прескачаме граници и да растем. Всеки може да стане по-възрастен. Това не изисква усилие, талант или способности. Но да растеш зависи единствено и само от теб самия. А за да растеш трябва да си готов за промяна. Всеки един ден, всеки един миг...Единствените, които се страхуват от възрастта и смъртта са онези, изпълнени със съжаления. Онези, останали цял живот в своята малка стаичка на страха....без да подозират, че никой никога не ги е заключвал там.