четвъртък, 16 март 2017 г.

Дейвид Хеър и Индия (David Hare and India)


Днес се случва това, а същото се е случило и в началото на юни 1842 година. Улиците плувнали във вода, каретите хвърляли кал по минувачите. Неприятните условия обаче не попречи­ли на няколкостотин души, повечето индийци, да присъстват на едно погребение. С наведени глави и натежали сърца, те вървели редом с ковчега на Дейвид Хеър, шотландски часов­никар, който се превърнал в просветител и филантроп. Чув­ствата били силни. „Хората ридаеха, като че ли са осиротели след смъртта му“, разказва един свидетел на събитието. Един от ораторите възхвалявал Хеър като „защитник на каузата на модерното образование, вестител на ерата на разума в държа­ва, потънала във вонящото блато на суеверията, безстрашен борец за свобода, истина и справедливост... приятел на хора­та без приятели“.

сряда, 15 март 2017 г.

думичка за деня: Frotteur


Френското Frotteur [frawt-ER] се отнася за онзи странен индивид сред навалицата в автобуса или площада, който се забавлява като допира чатала си плътно в задните части на дамите, стоящи пред него.

Сещаме се за няколко такива ситуации, които са се случвали както на нас, така и на наши приятелки и трябва да признаем, че нито един от тях няма връзка с Франция, но пък франсетата си имат думичка за "тая работа". В Индия не сме чували за конкретно наименование на тази толкова почитана"професия" (работещите я просто се знаят като "личар-лафанга" сиреч "отрепки", но пък престъплението си има име и то се нарича breast stroke (отъркването става най-фино, докато маневрираш между хората в тълпата и държиш ръцете си на нивото на гърдите или като симулираш падане)

А иначе явно френското Frotteu е голяма работа щом се е домогнало до международно признание, защото като влезете в уикипедия може да прочетете за понятието фротеризъм - вид сексуална девиация, при която сексуалното удовлетворение се постига чрез търкане на полови органи в непознати.

Честито на печелившите, които се возят в автобус номер 9 и 72 в час пик.

вторник, 14 март 2017 г.

думичка за деня: саугат (सौगात)



думичка за деня:

Време е за подаръци, нали? Е, като сме на тая вълна, нека ви кажем един любопитен факт. Даже не един, ами цели два. В хинди има една думичка „саугат“ (सौगात), която означава не просто "подарък", а "подарък, който се дава при завръщане от дълго пътуване". Обикновено завърналият се е този, който трябва да донесе специално подаръче за близките си. А близките, ако им е домъчняло за госта, го посрещат с вкусна гозба. И ние българите го правим, ама си нямаме специална думичка за това.

Нямаме си и немското Drachenfutter [DRACH-ern-FOOT-er] Буквално това означава „фураж/храна за дракони“, но думата препраща към онези подаръци, които немските съпрузи правят на съпругите си, когато се прибират у дома след голямо закъснение или след като предния ден са сгазили здраво лука с някоя прибързана реплика. Тогава именно мъжът предлага на жената малко фураж, т.е извинително подаръче като кутия с бонбони, цветя, някой хубав парфюм. :)

понеделник, 13 март 2017 г.

думичка за деня: аюбован


Понякога е много хубаво, когато в един език имаш една единствена дума за „добро утро“; „добър ден“; „добър вечер“ „лека нощ“ и „довиждане“. И особено ако думата е красива като синхалийското „аюбован“ (официалния език на Шри Ланка), което означава „бъди дълголетен“. Тук не става въпрос за бедност на езика, а за едно по-различно отношение в начина, по който човек посреща и изпраща отсрещния. Представете си колко хубаво би било българското „здравей“, което е също толкова красиво като поздрав, да се използва в гореспоменатите случаи.

Аюбован от нас и успешна седмица!

събота, 11 март 2017 г.

Само безстрашният може да изповядва ненасилие (Only the fearless can follow ahimsa)

статията е публикувана в сп."Йога за всички", 37 бр. (2014)

Като тръгнем от централната гара Ню Делхи, минем покрай Червената крепост и портите на Делхи, излизаме на десния бряг на река Ямуна, покрай която се стелят паркове. На това място, известно като Раджгхат, се издига една от най-почитаните светини - черна мраморна платформа с размера на погребална клада, на която е изсечен простият и скръбен възглас „О, Рам“ – думите, с които Ганди напуска този свят, думите, изтръгнали се в мига, в който трите куршума пронизали тялото му на 30 януари 1948 г. На шестия път, колкото са общо на брой извършените срещу него опити за убийство, атентатът успява, с което индийският народ собственоръчно убива „бащата на своята независимост“.

През целия си живот Ганди се опитва да пречисти въздуха от черните облаци на болката и страха, от киселинните дъждове на грубите нападки и насилието, от отровния газ на пошлите мисли и дела. А най-големият му успех е, че успява да пренесе от абстрактния небесен свят на думите позабравените принципи на истинност, чистота и ненасилие и да ги посее тук на земята в коравата, дори безплодна почва на политиката. Принципите, които проповядва Ганди, не са новост – той е от бания (търговската каста), характеризиращи се със своето пуританство, строго вегетарианство и религиозен консерватизъм. Нещо повече – отраснал е в Гуджарат, където доктрината за ненасилие, истина и чистота е част от хилядолетната традиция на джайнизма. Самият той признава, че Бхагавадгита, джайнизмът и Толстой оформят житейската му философия. 

Салман Рушди за религията (Salman Rushdie on Religion)


Салман Рушди бе толкова потресен от една наскорошна вълна от религиозни кланета в Индия, че написа цяла статия под надслов „Религията, както винаги, е отровата в кръвта на Индия". 

Ето и неговия заключителен параграф:

„Има ли нещо, което да уважаваме в това, а и в което и да е друго от престъпленията, които напоследък се вършат почти ежедневно из целия свят в името на религията? Колко добре умее религията да издига тотеми, да не говорим за фаталните последствия, и колко лесно се съгласяваме да убиваме заради тях! А когато убиваме прекалено често, се притъпяват и моралните ни сетива, което пък ни улеснява да го правим отново и отново.“

петък, 10 март 2017 г.

Ахимса – централна доктрина в индийската култура (Ahimsa - central principle in the Indian culture)

автор: ЕлиНики
източник: Йога за всички, брой 26

    Всички ние живеем в един свят на постоянно получаване. Слънцето ни дарява със своята топлина и светлина. Въздухът и вятърът ни довяват дъха на живота. Облаците ни обливат с водите си. Океаните, моретата и реките напояват земята и тя ражда всякакви видове растения, семена, плодове. Нашите тела са съставени от всички тези дарове. А с какво всъщност ние се отблагодаряваме на тази щедра природа? Когато нещо е в изобилие, ние не го споделяме с друг, а взимаме повече от полагаемото. Въпреки че получаваме предостатъчно, ние позволяваме на пренебрежението, страха, апатията и егоизма да ни заслепят и не оценяваме щедростта на Майката Земя. Докога ли природата ще търпи нашата неблагодарност? Макар и кратък, ние можем да направим престоя си на тази планета смислен и пълноценен, ако изберем и решим да живеем по природните и вселенски закони.

четвъртък, 9 март 2017 г.

Рабиндранат Тагор (7 май 1861 - 7 август 1941)(Rabindranath Tagore)

Всеки Ренесанс има нужда от Ренесансов човек. Флорен­ция има Леонардо. Единбург има Дейвид Хюм. Калкута има Рабиндранат Тагор. Поет, есеист, драматург, активист и Но­белов лауреат, той олицетворява пълния разцвет на бенгал­ския Ренесанс. Макар да носел толкова много дини под една мишница, към края на живота си той обобщил своето съ­ществуване с три думи: „Аз съм поет“. За Тагор всичко друго било вторично, производно на това. Което ни води към една очевидна, но въпреки това важна характеристика на хората, които водят креативен живот - те се виждат като хора, кои­то водят творчески живот и не се страхуват да го кажат. „Аз съм математик“, отсича Норберт Винер в заглавието на авто­биографията си. Гертруд Щайн отива още една крачка напред, като смело заявява „Аз съм гений!“
Днес Калкута повече боготвори, отколкото чете Тагор. Образът му - винаги с дълга, надиплена се брада и мъдри очи, заобиколени със ситни бръчици, е навсякъде. Песните му гър­мят от високоговорители но улиците. Книжарниците са от­делили цели секции за трудовете му. „Трябва да прочетете Тагор“, ми казва всеки, след което ми цитират Йейтс, който из­рекъл знаменитата фраза, че да прочетеш един стих от Тагор е достатъчно, за „да забравиш всички грижи на света“. Има два вида гении: едните ни помагат да разберем света, а други­те - да забравим за съществуването му. Тагор успява да нрави и двете.

сряда, 8 март 2017 г.

Бен­галският ренесанс (The Bengali Renaissance)


Някъде между 1840 и 1920 година Калкута е била една от културните столици на света, сърце на творческия разцвет, който обхващал изкуствата, литературата, науката и рели­гията. Градът дава на света първия азиатски Нобелов лауре­ат, един носител на „Оскар“, изумителна литература, която не е нито западна, нито източна, (в Калкута се издавали повече книги от където и да е другаде, с изключение на Лондон), как­то и един уникално нов и различен начин на общуване, наре­чен „аdda ”. (Adda e групов разговор, форма на интелектуален обмен между членове на една общност или група, които първоначално са били от същия социал­но-икономически слой, но процесът се демократизира в модерните вре­мена. Адда е най-популярна сред младежите, които принадлежат към така наречената „средна класа интелигенция“. Въпреки че Калкута се смята за родното място на Ада културата, Сатяджит Рай (в своя филм „Agant.uk“) проследява произхода на традицията до провежданите в Древна Гърция по времето на Сократ или Платон редовни интелектуални диалози. Ада е предпочитано занимание за свободното време в Индия и Бангладеш) И това е само началото. 
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...