Банганга (Banganga tank)

  © Elenikindia 

Ето едно място в Мумбай, на което човек може да намери сигурно убежище от градската шумотевица и оживление. Районът, разбира се, са хълмовете Малабар. В прикътаните падини ма Малабар се гушат най-живописните и уютни местенца - "Hanging gardens", от които се разкрива прекрасна гледка към разстлалия се нашироко мегаполис, „Кулата на мълчанието”, където парсите оставят телата на своите роднини да бъдат отнесени от лешоядите и разбира се, храмът Валкешвар и прилежащия към него тих водоем Банганга, които макар и вехти и позанамарени, са едни от най-светите места за Мумбай, предоставящи идеална възможност да оставите главите си да отпочинат. 

Отново Мумбай ( Mumbai again)

© Снимки: Elenikindia 2013

"В тази първа минута в Бoмбай мирисът ме развълнува и възхити. Не го разпознах, а и не можех. Днес зная, че това е сладката потна миризма на надеждата – а надеждата е точно обратното на омразата; това е киселият застоял мирис на алчността, а тя е точно обратното на любовта. Това е мирисът на богове, демони, империи и цивилизации, които се възраждат и загниват. Това е мирисът на синята кожа на морето, независимо къде се намираш в Града на островите, и кърваво-металният мирис на машините. Така миришат мърдането, сънят и изпражненията на шейсет милиона животни, повече от половината – човеци и плъхове. Мирише на

Матхеран, област Райгарх (Matheran hill station, Raigarh)

   © Снимки: Elenikindia

Майка къпе дете на улица в Мумбай (Mother bathing a child in Mumbai)

       
Не помня някога, независимо дали сме били в претъпкани автобуси, влакове, метро или фестивали, да съм подушвал миризмата на пот, на спарено, застояло или мръсно, лъхащо от нечистоплътни тела. 
    Първото нещо, което ще направи и най-опърпаният, ошмулен от живота велорикшаджия, след като се събуди сутрин в своя "дом" на тротоара, е да отиде до близката улична помпа и да се изтърка. При това такова търкане пада, че всеки би казал, че и най-греховният човек да бе, толкова усилено не би се шкурил и стържел....като че от това зависи по-доброто му бъдещо прераждане.  

Още когато преди няколко столетия европеецът е помирисвал баня едва веднъж в годината, индиецът се е къпел, тоест стържел всеки ден, а сетне се обливал, както прави и днес, с благовонни масла. Нека припомня само, че думата шампоан идва от хинди думата "чамп" (натискам), защото употребяването на шампоан в Индия винаги се е съпровождало с масажиране на тялото и главата. Думата "чампи" означава както шампоан, така и масаж. За пръв път думата "шампоан" се появява официално в печата в Англия през 1762 в статия, разказваща за особеностите на колониалния живот на британците в Индия. 
     
    

Мумбай - митичният Молох, поглъщащ хора и съдби

© текст: Елена Щерева

снимки: Еленикиндия, Стефан Манчев
Списание Европа 2001

Мумбай си е Мумбай - друг стандарт, други порядки. Град на палати и палатки. На лъскави небостъргачи и ошмулени обувкочистачи. На английска подреденост и поразяващ хаос. На изискани клубове и ресторанти и улични сергии. "Ей, та това е Мумбай!", натъртено ми казва хотелиерът, когато се опитвам да спазаря стая на по-ниска цена. А просещото момче, на което давам една рупия, ми хвърля сърдит поглед, измънква нещо и ми връща монетата. 

В съзнанието на мнозина името Мумбай събужда две основни асоциации – Боливуд и „Беднякът милионер”. За Мумбай обаче (както и за Индия като цяло) всяко определение е оправдано и достоверно. Името Бомбай е изкривена форма на португалското наименование Bom Bahia („Добър залив“). През 1995 г градът е официално преименуван на Мумбай в хода на кампания за премахване на европейските наименования на градовете в Индия. Новото име е изведено от това на хиндуистката богиня Мумбадеви, която се счита за покровителка на селото и много отдавна, когато Мумбай било малко рибарско селище, нейният храм бил опорен център, който се е намирал в района на днешната гара Чхатрапати Шиваджи.

   Да, Мумбай си е Мумбай.

   Всеки ден 13-милионният мегаполис набъбва заради прииждащите орди от търсещи препитание и нови хоризонти завършили студенти, за много от които Мумбай е като друга държава.
    И няма как да не е. Мумбай е най-голямото пристанище в Западна Индия и обработва повече от половината от пътническия трафик в страната, затова е наричан "морската врата на Индия". Той е и финансовият център, като в града са седалищата на централната банка, най-големите фондови борси и индийски компании. Средният дневен доход е три пъти по-висок от общия за страната. Въпреки относително високия общ жизнен стандарт обаче, 55 % от населението на Мумбай живее в гета, сред които първенец по известност е Дхарави.То например е в списъка на топ 10 туристически места. Дузина агенции се бият да предлагат на туристите обиколки из “града на щастието". В момента само то е дом на повече от милион души. Този град в града е приютил хора от всички краища на Индия -

Мумбай, мафията и Викрам Чандра (Interview with Vikram Chandra)

© От френски Жана Русева

Последният роман на индийския писател Викрам Чандра, носител на най-високата литературна награда на Индия, под заглавие "Sacred Games" получи международно признание и бе обявен за световен бестселър. Това бе повод за журналисти от сп. “Нувел Обсерватьор” да се срещат с писателя. Тази творба, която може да се определи като епичен трилър и като картина на съвременна Индия, отразява всъщност една страна от живота на всеки голям град с необхватните му проблеми.

- Подтикна ме да напиша тази книга, - споделя писателят, - потресаващият начин, по който престъпността се отразява върху различни аспеkти на живота на моя град и на света, в който живея. Впрочем криминалният роман открай време е служел именно на това. Анкетиращият автор проучва всички пластове на града – исторически, социални, и докато той разкрива връзките между света на богатите и този на бедните, между минало и настояще, читателят си съставя една своеобразна карта на света. Не единствената карта, а една възможна, частична карта. И обяснителното, разясняващо значение на тази карта прави криминалните романи толкова атрактивни, макар че най-добрите от тях създават толкова мистерия, колкото и разкриват.

Н.О - Във вашата книга Бомбай представлява сам по себе си персонаж. Този град отразява ли сложността на живота в огромната ви страна?

В.Ч. - Бомбай е град на имигранти, дошли от всички райони на Индия, дори и от чужбина. Тук се смесват много езици, общности, религии, социални слоеве и политически убеждения. Много често тези общности се обособяват в собствени жизнени пространства: жилищен блок, обитаван само от джайнисти от Гуджарат, квартал от бидонвили, населен от тамили и пр. Така че е изкушаващо да откриеш как в един микрокосмос се възпроизвежда цялото разнообразие на Индия. Но в градския пейзаж на Бомбай с характерните си крайности се зараждат условия на живот и специфични видове натиск, които изискват приспособяване, мутации и промени. Моят град ми заприличва понякога на огромен казан под налягане, в който врят и кипят безпрецедентни идеи, политики, стилове, мечти, мании и лудости. Още от самото си създаване Бомбай е бил град, в който парите могат да променят човешки съдби и съществувания: той е Златният град, който привлича мечтатели и им обещава преуспяване, ала също така, поне в моите очи, е нещо като митичния Молох, поглъщащ хора и съдби.

“Н.О” - Вие описвате бедността, корупцията, религиозния фанатизъм, насилието. За останалия свят обаче Индия е страната на Ганди, който сътвори “ненасилието”. Как си обяснявате това противоречие?

В.Ч. - Винаги ми се е струвало крайно опростенческо да се гледа на Индия като страната на Ганди.

Колхапур (Kolhapur)

   Колхапур е град, разположен по поречието на р. Панчаганга в щата Махаращра. Това е вторият след Мумбай град с най-голям брой движещи се по пътищата мерцедеси. Поне на хартия. Известен е със кожените си чепици и сандали (най-добрата кожа била колхапурската, твърдят специалистите), традиционните борби-кушти, кухнята, филмовите си продукции и храмовия комплекс Махалакшми.

     Легендата гласи, че някога демонично същество на име Колхасур покрило града със своето мрачно наметало и ледено дихание. Спасението дошло от богинята Махалакшми. Тя победила демона, а предсмъртното му желание било жителите на града да почетат паметта му, като кръстят града на негово име. В древните текстове пише, че тук се намирал домът на Деви Лакшми, което прави мястото особено важно за поклонниците на Шактизма - женското начало във вселената.

© снимки: Еленикиндия & Бай Стеффо, 2009

По пътя за Колхапур (On the way to Kolhapur)

© Снимки: Bai Steffo, 2010

Гоа ряпа да яде! ( Goa can only bite the dust)

На 375 км от Мумбай по бреговете на ивицита Конкан...декември 2009

Според преданието Ганапати (Богът-Слон) някога се преместил от родното си местенце Гуле, за да заживее в Пуле, откъдето идва името на това китно градче Ганапатипуле...Плажовете му са толкова добри, че смело мога да река: "Гоа ряпа да яде!"

Значи да ви оплача, домакините ни, скромно ганапатипулско семейство, което дава също толкова скромни стаи под наем, ме водят да ме запознаят с един от синовете си. Всички се скупчват около мен за да видят как ще протече международната среща. Момчето, на около 15-16 години, подава ръка и се представя с усмивка на лице: "Сополеле", казва то. Досмешава ме, разбира се...как няма. Че кой нормален човек би кръстил детето си Сополеле. Едва не прихвам да се смея, ала се удържам от уважение към домакините. Стискам ръката на момчето и се представям и аз: "Здравей, Аз съм Николай", отвръщам и кимам...В този момент домакините и момчето избухват в неистов смях, а гърдите им се тресат като земетресение 8 по Рихтер : "Хахах...Николай...ахахах"...

Аз съм в потрес...Значи моето Николай излиза по-забавно от тяхното Сополеле...А, аз се стисках да не прихна от някакъв си там етикет...Е,на това му викам сблъсък на културите...

Градината на Али (The Garden of Ali)

      На около стотина км от Мумбай се намира „Градината на Али”, кръстена на името на природолюбителя-орнитолог Салим Али. Казват, че местността, богата на чисти плажове, украсени с кокосови палми и бетелови дървета, е предпочитано място за отдих от боливудските звезди, които твърди се, изкупували тук вили напоразия. Е, вероятно къщите им бяха твърде малки и скромни, или скрити нейде в горите, защото не видяхме друго освен селски къщя и малки тихи улички, които извеждаха до превъзходната брегова ивица. Пък всички знаем, че боливудските звезди не са от най-скромните и пестеливи, ама как да е...
      В 10 часа се запътихме към плажа. Морето се бе отдръпнало, сякаш някой бе издърпал одеялото, с което то покриваше бялата си снага и бе разголил бедрата му. Преспокойно цепехме през дълбокото до коляно море, в което се движеха дори туристически каручки. Идеята беше да стигнем крепостта, разположена на около километър навътре в морето преди 13:00 часа, когато нивото на водата започваше да се покачва и щяхме да поизмокрим не само коленете си.
     Разбира се, както пред Gateway of India,

Мумбай "Абсолют" - Mumbai "Absolut"

Казват, че един ден разходка из Мумбай се равнява на 20 изпушени цигари. Аз не пуша цигари, но ако някога пропуша, то ще е по този начин – като вдишвам дълбоко Бомбай през лявата ноздра и издишвам Мумбай през дясната. Това e моята марка цигари и моята марка алкохол – Мумбай Абсолют.

Мумбай си е Мумбай, друг стандарт, други порядки. "Хей това е Мумбай!", натъртено ми рече хотелиерът, когато се опитах да спазаря стая на по-ниска цена.

А момчето просяк, на което дадох монета от една рупия, ме изгледа сърдито, измънка си под нос (може би псувня) и ми я върна.

Да, Мумбай си е Мумбай.

Град на палати и палатки. На лъскави небостъргачи и ошмулени обувко-чистачи. На най-величайшите арии и на най-низшите парии. На онези живеещи там в Боливудското небе звезди и на онези продънили земята, които гледат света през погледа на насекомо, лазейки в нечии крака и автомобилни гуми.

Ако се намираш в бедно селце....

Битката при Андхери ( Battle of Andheri)

Скъпи Мумбай,

да знаеш само как ми липсва бойното поле и твоето сутрешно събуждане без кафе,
да знаеш, че от всички битки на света, тази при Андхери си я спомням най-добре....

Всичко започна като по вода. В местния влак имаше едва двама-трима пътници. Ех, че гот! Сигурно цялата тарапана беше към центъра, докато ние в този момент бягахме в посока Мумбайската периферия. Уви, както кротко се ширехме на празните седалки, за едно премигване с очи и влакът се оказа пълен...натъпкан като курник. От нашата перспектива се виждаха само долепени глави (на идеално разстояние за лесни и безпрепятсвени въшкови миграции) и плетеница от ръце, в която хората се объркваха коя ръка на кого е. В момента, в който влакът наближеше някоя спирка, пътниците вътре (не някакви ми ти там прошляци, а добре облечени инженери и програмисти с черни куфарчета в ръце) се подготвяха за ръкопашен бой с кандидат-пътниците, чакащи на спирката. Най-смелите атакуваха в движение, готови с цената на живота си да се докопат до драгоценните седалки. Насреща им обаче ги смазваше огромна костюмирана армия.

Муруд-Джанджийра ( Murud-Janjiira)

На 165 км от Мумбай по крайбрежната ивица на Махаращра, наречена Конкан, попадаме на чудни плажове и приятно, обагрено в зелено курортно селище Муруд. Малко навътре в Арабско море пък едно каменно чудовище сякаш подава глава и изплува от морските глъбини – крепостта Джанджийра. Има две тълкувания за името на крепостта – едното предполага, че идва от арабското джазиийра, което означава “остров”, а другото го разглежда като словосъчетание от думите “джал” ( вода) и “джийра” (крепост).

Крепостта първоначално е била дървена структура, построена от потомци на племето бхили, едно от най-многобройните в Индия( колкото населението на България). Тези родственици на бхилите, известни като Коли или Мудираджу - крале на перлите, били изкусни риболовци и воини, които дълго време отблъсквали атаките на мюсюлманските нашественици.

Областта е наричана Хабшан, земя на Хабшите, тъй като след редица неуспешни опити абисинците (етиопци, заселели се в Индия, наричани хабиши) успяват да превземат крепостта с много хитроумен ход. Престорили се на търговци и помолили да им бъдат отворени вратите, тъй като екипажът им се нуждаел от почивка. Вечерта извадили завидно количество алкохол и напили пазачите. Абисинските войници, които дотогава се спотайвали в уж пълните със стока варели и контейнери, изскочили и с лекота обезоръжали напитите воини и станали новите владетели на крепостта. Те съборили дървеното укрепление и на негово място изградили масивна крепост от камък с кладенец с питейна вода и множество кули.

Нито португлаци, нито британци или маратските армии на Шиваджи успели да превземат крепостта. Чак сега тя започва да отсъпва пред водната армия на Арабско море.

©Снимки: ЕлеНикИндия и Бай Стефо, 2010

>