За племето хунза и пословичното им здраве (On the myths of hunza tribe)

Има две племена, които са любими на веге сайтовете, сайтовете за самолечение и алтернативна медицина, Ню Ейдж порталите и псевдо-научните списания - това са индийското племе тода и пакистанското хунза. Като отвориш някой сайт или списание от горните категории неизменно ще прочетеш, че тези пастири били пълни вегетарианци и на това дължали пословичното си дълголетие.


Ето и цитат от списание Осем: "През 1984 г. на летище „Хийтроу" в Лондон слизат двама хунзийци. Когато на паспортния контрол разглеждат паспорта на единия... бум! Пише, че е роден през 1823-а, човекът е на 160 години! Заговарят го... и помни събития от по-миналия век.В племето до 100-годишна възраст хората се движат постоянно, играят на игри. Жените на 40 са като момиченца, често раждат на 65, нерядко доживяват 120-130 години."

За племето тода, при които сме се отбивали в нашите пътувания, вече сме писали колко е глупаво да се твърдят подобни лъжи при положение, че първата етнографска книга, в която се зачете човек, опровергава тези измислици. Даже цитирахме преведената на български "Златната клонка" на Фрейзър - там има за жертвоприношенията на тода.

За хунза нещата са абсолютно същите. През 1955 г. Джеръм Родейл пише книгата „Здравите хунзи“ (Healthy Hunzas), в която разказва историята на древното пакистанско племе Хунза, приписвайки им свръхчовешки качества и дълголетие. В книгата си Родейл твърди, че хунзите живеят в крепко здраве до 145-годишна възраст благодарение на стриктната си вегетарианска диета от плодове, кайсиеви ядки и зърнени храни.

Още от първите справки в книгите и енциклопедиите става ясно, че хунза не само не са вегетарианци, но и страдат от всички модерни болести. Средната им продължителност на живот не е по-дълга от тази на останалите пакистански племена, което значи не повече от 53 години. Според клиничните изследвания, на които попаднах (CLARK1 963; HARADA аnd MIYOSHI 963; GILES 1984, 351) страдат доста често от ревматизъм, паразити, катаракт, дизентерия, апендисит, туберкулоза, сърдечни заболявания и др.

Не само това, ама и духовете на планината, в които вярват те, приемат единствено козата за свещено животно и храна. Духовете се наричат "пари", а "битан" е избранникът да общува с тях и да ги умилостява, така че да се избегнат лавини, болести и всякакви други социални беди. Битан задължително предлага на боговете кървави жертви, а част от способностите му, които доказват връзката му с боговете, е способността да пие директно кръв от пожертвеното животно, а както споделя един от потомствените шамани - битан Ибрахим - "когато пиеш кръвта от врата на козата, тя им вкус на най-хубавото мляко, което се намира в планините. Докато аз пия кръвта, знам, че боговете също пият от нея" (M. H. SIDKY 1994: 78)

И отново си спомняме за шлоката, че "съмнението е най-висшата форма на знание"

До Розмари Де Мео и нейните читатели (To Rosemary De Meo)

Не обичаме да критикуваме. Когато критикуваш, всъщност си придаваш важност, сякаш гледаш от позицията на по-добрия, по-достойния, за когото изречените критики не важат, а както някой бе казал: „Не се смей, ако смениш името, шегата ще стане за твоя сметка.“ В България всички сме критикари, сочим с пръст, независимо дали някой е заседнал в калта или излиза от нея, и го замеряме с кал, а не си даваме сметка, че и да уцелим, и да не уцелим, все си цапаме ръцете. И не само тях.

Но не можем и да подминем лъжата, особено когато е дългоопашата и те гъделичка с опашката си по корема.

Преди време се обърнахме в писмо до обичания от нас Стефан Цанев за неточностите в сходствата между думи от езика хинди и българския, които дава в своя първи том на "Български хроники" (не че такива няма, има, но не и тези, които е изредил в книгата си, явно подведен от драсканиците на Петър Добрев). Но той, като човек с голяма душа, не криеше в публичните си изказвания, че той не е историк и че на "Българските хроники" не трябва да се гледа толкова като на реалната история на България,за което в никакъв случай не претендира, колкото като на една поема за българския народ. Историята на България така, както би изглеждала, ако бъде написана от истински поет, милеещ за родината си и обичащ да чете история. В този смисъл грешките и неточностите му са оправдани и маловажни.

Този път писмото ни е до Розмари Де Мео и нейните читатели. Надяваме се, че тя ще има доблестта на Стефан Цанев да признае художествеността си в "изобретяването" на българските традиции или поне читателите й да "имат очите" да го съзрят.

Небето помни на Константин Каменов - ревю

Много тъпо е, когато някой афишира с невежеството си и още по-тъпо, когато му се дава шанс да заразява и други с мисловните си скатологии. В крайна сметка ясно е, че мозъкът е орган като всеки друг, който при едни еволюира повече, при други си остава рудиментарен, но трябва ли да оставяме читателите да падат жертви на подобни австралопитеци, бълващи екскременти. Защото Константин Каменов е поредният сладоледопродавач, станал "историк" за един ден, който си пробутва идиотизмите, та даже и обявил война на БАН, които не знаели друго освен да пишат лъжливи история и учебници.

Аргументът "така каза моят гуру" ("My guru said so" statement)

Вече на няколко пъти ни се случва да водим полемика с хора, чиито аргументи се свеждат до „така каза моят гуру”. Няма факти, няма доказателства, няма логически обяснения или някакви елементарни доводи. "Виж сега, чух го от моя гуру, значи е така." 

Не знам защо, но разговорите от този тип ми напомят на оня виц с чукчата, който не познавал друго животно освен северния елен. Знаете ли го?

Отишъл чукчата на екскурзия в Африка. Връща се след един месец и съплеменниците го разпитват: - Видя ли някоя зебра? - Видях. - И как изглежда? - Нали сте виждали северен елен? - Виждали сме. - Ами, като елен, само че черно-бяло. - А жираф видя ли? - Видях. - И как изглежда? - Нали сте виждали северен елен? - Виждали сме. - Ами, като елен, само че с много дълга шия и на петна. - А крокодил видя ли? - Видях. - И как изглежда? - Нали сте виждали северен елен? - Виждали сме. - Е, северния елен няма нищо общо с крокодила.

Смешно е наистина. Трудно  да се говори с човек, който не познава друго освен северния елен, т.е казаното от гуру. Такъв човек прилича много на дете, стискащо се плахо за полата на майка си? 

На вниманието на всички йога инструктори

Често в интернет пространстовото може да се видят статии от сорта на "Седемта стадия на любовта според Ведите" (нищо че това е толкова релевантно колкото и заглавие като "Седемте стадия на любовта според Боко харам" или да речем "Седемте чакри според философията на Исляма"). Същото важи за изказвания от рода на  "Йога е на 6000 години (нищо, че съвременните физически упражнения в йога са разработени едва през 19-ти век) или "Рисуването с къна (механди) е древна ведическа практика" (нищо че всъщност е мюсюлмански обичай, проникнал в Индия при управлението на моголите).

Ясно е, че в интернет има всичко, но когато такива твърдения излизат от устата на йога преподаватели и се споделят мълниеносно във фейсбук си е чиста проба престъпление. Престъпление към фактите, историята, литературата, пък и към човечеството. Сигурно не сме единствените, които като прочетат такова нещо, преживяват пост-травматичен шок, придружен с диария и обрив.

Защо Майка Тереза не спечелва индийските сърца (Mother Teresa never won Indian heart)

Всеки човек греши, това е така. Някой просто го правят системно, регулярно и преднамерено. Простено им е, нали са светци.  

Майка Тереза - една от знаменитостите в съвременната ни история, за която в Индия установихме с почуда, че калкутци имат не едно, ами цели две наум по отношения на дейността на основания от нея орден - "Мисионерите на милосърдието." 

Чели ли сте „Empire of the soul” на Пол Робъртс? Няма да забравя интервюто, което дава Майка Тереза за книгата му. Там тя споделя, че няма по-хубаво от това, че съществуват болката и страданието по света, защото това е велика и свята възможност за правоверните християни да докажат своето милосърдие и така да се единят с бога. Оттам целият разговор тръгва в тази насока - как гладните епидемии и чумите, на които тя е свидетел в Индия, са всъщност невероятна благодат, златен шанс за християнина да докаже своя алтруизъм. Вкусът, който остава след прочетеното е това, в което я обвиняват и много калкутци – маскираният като състрадание кариеризъм и фанатично преследване на една едничка цел – почетно място в светите небесни земи... 

Публикуваме една чудесна статия на "Капитал" по темата. Казва се "И тази майка също"...

Богове пият мляко (Gods drinking milk)

 „Боговете пият мляко” – това заглавие разтърсва индийските вестници и телевизии през 1995 г. За пръв път феноменът се появява в храм в Делхи, когато вярващ предлага на бог Ганеш чаша мляко и тя бива бързо опразнена. Първоначално изглежда като че става дума за нова маркетингова кампания на млекопроизводителите, но нещата стават сериозни. Мълвата за настъпилото "истинско чудо" се разнася със скоростта, с която комунист прибира рушвет. 

     Хората хукват да носят мляко на статуите на своите богове. В този ден уличното движение в Делхи е

Я да видим кон боб яде ли ( Hiran Manek debunked)

    Я да видим кон боб яде ли, слънцеяд в ресторант пърди ли?

विचारः परमं ज्ञानं -  Съмнението е върховното знание, казва Йога Васиштха, а първото значение на "гуру" в санскрит е "тежък", човек, който тежи на мястото си, защото е натежал от знания. Затова преди да започнат да се размиват материалните ни очертания от предозиране с ефирните сили в стремежа си да се извисим духовно, от време на време е добре да пълним торбата на акъла с по някой камък..ей така да натежаваме със знание... че малко тъпо е да живееш на земята, но да витаеш в облаците.

Внимавайте за гурувци марка "Карма кола"

© автор: Гита Мехта (Карма Кола)
превод: Индиянков
снимка: Интернет

        Сред писмата, които получих от читатели на Карма Кола има едно, което не излиза от ума ми. Написано е от млада жена, заключена в дом за психично болни в САЩ. В него описва себе си като една от хилядите западнячки, заминали за Индия в търсене на онези светци, способни да я избавят от досадата и отчаянието на все по-материално ориентирания свят. Малко след пристигането си, разказва тя, разхождайки се из индийските улици, тя среща мъж в шафранена роба на отрешението, който без да се церемони й предлага да стане нейн духовен наставник. Въодушевена, че просветлението чука на вратата й, тя тутакси се съгласява и го последва в пещера в Хималаите, където според думите на гуруто тя ще бъде инициирана в света на източния мистицизъм от група просветени духовни водачи. Наставниците й дават храна, предварително напоена със силна дрога и след като я опияняват, я изнасилват. Със седмици тя е държана като наркотизирана секс играчка от лъжеучителите, докато един ден успява да избяга и да се върне в САЩ, където я настаняват в болница за душевно болни. В най-скоро време очаква да бъде изписана от клиниката, но вече има сили да се смее, дори и на себе си, защото, пише тя, „след като прочотх книгата ти, осъзнах, че въобще не е трябвало да се доверявам на гуру, който носи маратонки Адидас.”
     И все пак, от сегашна гледна точка онези дни изглеждат тъй невинни – когато глобалният ескапизъм, маскиран под формата на духовен глад в най-лошия случай водеше до индивидуална лудост, а в най-добрия до купеното на скъпа цена осъзнаване, че благословията на сменящите се като носни кърпи гурувци рядко се различава от евтини шменти-капели и че при сгоден случай мистичният Изток може да даде добър урок по материализъм на Запада.

За карма от Гийта Мехта

© Текст Гийта Мехта, "Karma Cola"
 Превод: Еленикиндия

 От всички философски термини в хиндуизма никой друг не може да се похвали с такава слава, както понятието карма. В най-популярния диалог, посветен на карма, намиращ се сред страниците на Бхагавадгита, задължително четиво за всеки правоверен хиндуист, Арджуна моли своя колесничар, въплътения бог Кришна, да му даде поне някакво разумно обяснение защо е необходимо да влиза в битка срещу своите учители, роднини и приятели.

„По-високо ти поставяш разума от действието, О Кришна, а защо към действия ужасни ме подтикваш?”

Кришна обаче не дава ни троха утеха за ума на Арджуна, нито дори утехата на лесните доводи, типични за войнствените и колонизиращи култури – справедлива война, свещена война, освободителна война. Кришна отговаря на Арджуновите жалби с неумолимите думи:

„Защото си заставен да действаш от природната си даденост. Само действието ще те освободи от привързаността на действието.”

Това е карма. Или поне така изглеждаше преди. Така нявга изглеждаше Кришна. Син гадняр. Но вече не. Сега карма се възприема като вид вибрация, а Кришна е хубавец с очи на кошута. Способността ни да разбираме природата на необходимостта изглежда силно ограничена, а карма придобива съвсем нови значения.

„Не мога да ходя в Лондон повече. Кармата там е твърде тежка за мен” – оплаква се ирански фризьор.

„Вчера катастрофирах с колата. Сигурно имам лоша карма” –жалва се мексикански студент.

„Този човек е опасен за околните. Има тежка карма – обснява нарокопласьор от Харлем.

„Дявол да го вземе! Нямахме карма в тая игра” – вайка се приятелката на комарджията.

„Дъщеря ми се казва Рани”, споделя майка от Германия. „В нощта, в която тя се роди в Гоа, приятелите ни в Лос Анджелис също се сдобиха с дъщеря и я кръстили Рани. С тях ни свързва такава силна карма.”

Съвпадение, късмет, дежа вю, всичко минава за карма.

Изцереният американец ( a Geeta Mehta story)

автор: Гита Мехта
превод: Еленикиндия

По време на престоя си в Бенарес американец научил за силата на сексуалния контрол, която притежавал местен садху. Американецът бил сценарист, изоставил охолството на Холивуд, за да намери начин да пребори необузданите си сексуални нагони в страна като Индия. Било му дошло до гуша от секса. От досадната регулярност, с която тялото му огладнявало за секс. От сексуалната символика, от звездните кокони с позлатени тела, от двусмислиците и фалистичните мании. Тогава решил да се откаже от секса, ей така, както се зарязват цигарите. Но не смятал, че притежава достатъчно сила и характер. Решил да изложи проблема си пред един медитиращ на брега на Ганг садху.

Слънцето замирало над водите на свещената река. Било време за церемония арти, когато боговете се почитат чрез силата на огъня и благовонието. Из цял Бенарес поклонници биели звънчета пред семейните олтари или в дворовете на големите храмове. Американецът, заслушан в гласа на звънците, гледал как димът от далечна погребална клада се виел в пурпурното небе. Чудел се как точно да подхване разговор със свещения човек.

- Извинете сър – накрая казал. – Говорите ли английски?

  Оцапаният с кал до кръста аскет извърнал голото си тяло към американеца.

- Да, Говоря. Някога бях лекар.
- Наистина ли? Практикуващ лекар? – попитал разпалено американецът.
- Защо се вълнуваш толкова? – попитал на свой ред аскетът. - Нещо странно ли има в това да се грижиш за човешкото тяло?

И аскетът се върнал към началната си медитираща поза.

Американецът се опитал отново да грабне вниманието на свещения мъж.

"Баба Комерс" ( Baba Commerce")

В един хотел в Индия....

...реших да преборя студа с малко телевизия. Вкарах щепсела в контакта и натиснах копчето за включване. Изведнъж гръмовен глас разцепи тишината и ми зашлеви такава плесница, че аз едва не се тръшнах възнак на леглото. Опитах се да напипам копчето за намаляване на звука, но за моя изненада точно на неговото място имаше процеп. Някой умник тактично беше извадил копчето. Загледах се в образа. Някакво подобие на шиваистки поклонник в оскъдни дрехи и със сплъстени коси от канал „Вяра” рекламираше магически амулети с интонацията на някой водещ от WS Teleshop:

"Ако искате децата ви да се учат добре, ако искате да си купите любимата кола, да сте здрави и защитени от злочестия, купете си шившанкар кавач – медальон, който ще ви накара да повярвате в чудесата на Шива. Ако купите сега, получавате бонус – лепенка, пазеща дома ви от зли сили. А за най-бързите има и втори бонус – лепенка, която създава щит около колата ви. Всичко това само за 3400 рупии! Ако сметнете, че няма ефект от него и сте недоволни, можете по всяко време да върнете медальона и да вземете парите си!”

Изключих телевизора. Стори ми се, че сега от стаята струеше дваж повече хладина и неуют, така че макар да бе дъждовно навън, решихме да направим опит да излезем.

Пазарлъци с Бога (Bargaining with God)

Здравей, Рама! Как я караш? Имаш ли минута да поговорим? Преди време ми обеща бързо и евтино просветление, само че още нищо не съм получил от теб. Ако до един месец не удържиш на думата си, ще се принудя да те зарежа и да се обърна към Шива. Чух, че той дори позволявал на последователите си да пушат хашиш. Твоите морални принципи само ме напрягат. Ако искаш да знаеш просветлението при Шива е на промоционална цена и казват, става къде-къде по-бързо и ефективно от твоето. Така, че ако не се вземеш в ръце и не се размърдаш малко, обещавам ти, ще си намеря друг Бог! - казал аскетът и се спънал в една консервна кутия с нежния облик на Кришна.