Don't worry, be Hampi

  © Снимки: Elenikindia & Vanya Topalska

   Don’t worry be Hampi или Be Hampi not grumpy са два от най-разпространените надписи на тениски из Хампи. И наистина такова безвремие е обхванало тия места, че няма как настроението ти да не "хампияса". Времето в Хампи е като вконачило се подобно на всички онези хиляди издялани фигури, пръснати из градчето. Абсолютно неподвижно, непоклатимо. Вечер седиш на пластмасово столче на руфтопа с джинджифилов чай в ръка, хлътнал си в посипалата се като черен прах нощ и съзерцаваш бледото очертание на храма Вирупакша и изронените от бурите на времето скали. Наоколо е море от мрак. Само храмът като крайбрежен фар стои насред тъмата и праща своята спасителна дрезгава светлина към удавниците от света на блуждаещите. Небето е огромно и като поръсено със звездни капчици.

Отново в Майсур (Mysore again)

    © Elenikindia

Бангалор (Bangalore)

 © Elenikindia & Stefo Manchev

Манастирът Намдролинг в Билакупе (Namdroling monastery, Bylakuppe)

  © Elenikindia and Vanya Topalska

Маттур и Хосахали – последните пазители на девабхаша (Mattur & Hosahalli sanskrit villages)

   

   ©  снимки: Vanya Topalska & Elenikindia, 2013

   ©  текст: Elenikindia

   ©  сп. Светилник

          

       Когато един език спре да бъде средство за общуване, той се обявява за мъртъв. И ако някои смятаха досега, че санскрит също спада в тази категория поради употребата му само в контекста на религиозните песнопения и ритуали, то скорошното „преоткриване“ на санскритските селца Маттур и Хосахали изцяло опровергават това твърдение.

      Научихме за двете единствени

Хампи (Hampi - Bedrock of India)

                 



    © снимки Бай и Elenikindia, 2010

      С погълнатите от джунглата древни руини, превзети от стадата маймуни, разхвърляните по хълмовете неръкотворни и ръкотворни каменни формации, изкусните каменни улици, аквадукти, крепостни стени, умивани от море от зеленина, със своята величествена река Тунгабхадра, пеещите колони на храма Виттхала и още редица великолепия, Хампи навява асоциации едновременно на древен Рим, Мачу Пикчу, джунглите на Маугли и Бедрок на семейство Флинтстоун от каменната ера. 
    За всеки случай няма човек, посетил Хампи, който да не му е отредил специално място в раклата от спомени. Дали заради магията на светлините и хипнотичната храмова музика, дали заради силата на камъка, говорещ чрез своите съвършени форми, или заради отсъствието на време, откъсването от оживлението и хаоса, пулсиращ във вените на другата Индия, но Хампи безспорно е изящна картина за сетивата, спасителен пристан за душата.

Трудно е да не харесаш Майсур ( It is impossible to dislike Mysore)

    © снимки: Бай Стефо и Еленикиндия, 2010 

   Адски е трудно да не харесаш място като Майсур. Трябва да положиш много усилия, за да не откриеш нищо очарователно в този спокоен, уреден и чист град. Трябва да си голям непукист, че индо-сарацинският "Палат на махараджата", или пеещите и сияещи от цветове "Вриндаван гардънс", или излъчващото съзерцателно спокойствие езеро Каранджи да не събудят поне малко възхищение в теб. Майсур е едно от местата, където с удоволствие бих живял, а не в сивата и криминална Агра, която дружно обсипвахме с псувни, докато се задушавахме в нейната хватка. Но сега от призмата на времето дори Агра ми се струва поносима, даже мила и навяваща носталгия.

    Майсур си заслужава заради много неща...заради храмовете на Чамунда Хил, руините от крепостта на Типу Султан или крокодилите в парка Ранганитту. И не на последно място заради пазарите. Там, където изведнъж сякаш бликва водопад от цветове и те плисва в лицето с меки струи светлина и звуци, се намира "Деварадж маркет". Приветливи продавачи, каквито не можеш да намериш на Женски пазар, те подканват отдалеч да погледнеш живите купчини от бои на прах (тика), изпъстрени във всички цветове на дъгата, благовонни пръчици и парфюми, подправки, чаршафи и зеленчуци до безкрай. Абе пак гащи и тигани на едно, но какви гащи и какви тигани само!

Старчески дом за слонове - Дубаре (Dubare forest reserve)

© Снимки: БАЙ СТЕФФО и ЕЛЕНИКИНДИЯ, 2010 

Област Кодагу в Карнатака. Дом на етноса кодава, на тибетския бежански лагер, на река Кавери и на резервата за слонове Дубаре.

Една легенда разказва, че Брахма скрил във всяко животно по една трудна за откриване тайна. Тайните на мистичните срички скрил в коня. Тайната на душевността в кравата. Тайната на пророкуването скрил в хамелеона. Тайната на дълголетието във враната. А в слона, това лунно създание с бивни с формата на полумесец, появило се от разбиването на океана, скрил тайната на младостта. Само че дори пазителите на тайната на младостта един ден остаряват.
Дубаре е старчески пансион за слонове. Тук се гледат слонове, които вече не са годни за работа в джунглата. Като казвам "гледат", това е малко относително. Вярно е къпят ги, за да привличат туристи, потенциалните билетокупувачи, а също така и ги хранят. Нашите пенсионери обаче доста ще се стреснат, ако видят какво е да си слонски пенсионер. Ако бяха видели как ги влачат с вериги и ги шибат с тоягата между очите, за да легнат, биха оценили сегашното си незавидно положение. Ако трябва да сме честни, по слоновете удряше само един неопитен хлапак. Момчето беше по-объркано и от слона, който се чудеше какво точно се иска от него - да седне ли, да легне ли, да пръдне ли. Слонът стоеше като вкаменен, докато момчето-възпитател не реши, че трябва да покаже мъжество и да върне уважението си пред неговия питомник с малко кютек. Какъв ми ти юнак само! Да налага грохнал, стар пенсионер! Свиваше заплашително юмрук на слона и го ругаеше, с което окончателно спечели сърцата на зрителите.

Но пък местата са чудни. Росните ливади, червената пръст, диханието на реката, прорязващите я островчета. Най-зеленото зелено и най-синьото синьо. А накрая срещнахме и беден сладоледопродавач, който ей така ни рече: "Вие знаете моите проблеми, а аз знам вашите. Но истината е, че това не са истински проблеми. Има само един богат на този свят - Оня Отгоре. Той единствен притежава всичко и раздава всичко."

Още снимки:

Златният храм за тибетските будисти (The Tibetan Buddhist Golden Temple)

   

Билакупе в окръг Майсур е вторият по големина тибетски бежански лагер в Индия. След китайската инвазия през 1959 г. хиляди тибетци се установяват в района, където впоследствие правителството на щата им предоставя 1200 хектара земя. Един доста великодушен жест от страна на местните власти. Лагерът се състои от няколко малки селища насред голи полета и включва редица мъжки и женски манастири и храмове от тибетската традиция. Имахме намерение да пренощуваме в някой от селцата, но се оказа, че за целта ни е нужно специално разрешително, издавано от Делхи. Разбира се, веднага полюбопитствахме дали въобще някой би научил за нашето присъствие, ако все пак решим да останем. Но рискът, казаха монасите, бил твърде голям, тъй като вечер манастирите и малките странноприемници се претърсвали за нередовни посетители като нас. Поне успяхме да си издействаме едночасова разходка из комплекса на Златния храм, като междувременно се стараехме да не разсейваме молещите се ученици, които явно бяха свикнали на досажданията на разните му там чужденци и индийски туристи.

СНИМКИ: ЕЛЕНИКИНДИЯ И БАЙ СТЕФО, 2010

Резерват за птици Ранганатиту (Ranganatittu bird sanctuary)

   © текст и снимки: Еленикиндия, 2010

   ПО-ДОБРЕ ДА ОСТАРЕЕМ, ГЛЕДАЙКИ ПТИЦИТЕ, ОТКОЛКОТО ВЗИРАЙКИ СЕ В ЧАСОВНИКА.

   Всеки път, когато отидеш ей така на тихо и спокойно сред природата , било то в резерват за птици, парк за елени или ботаническа градина, не може да не забележиш следните две особености – десетки спотайващи се в храсталаците романтично настроени индийски двойки, които единствено на такива места си позволяват да изразят, макар все така срамежливо, чувствата си и момчешки групи, дошли на тиферич, за да послушат на тихо не песента на природата, а някои от любимите си поп парчета. Дори най-бедният хлапак вече притежава gsm и то не какъв да е, а задължително музикален, с голям капацитет и богат набор от песни. За тези хора музиката е неизменна част от битието, малко релакс за ума в безконечния поток от шумове и глъч.

Хвърляне на бебе за здраве ( Baby Tossing ritual )

Източник: БГНЕС

Властите в южната част на Индия планират да наложат забрана на вековен обичай родители да хвърлят бебетата си от върха на храмове, предаде АФП.

Ритуалът се извършва от 500 години всяка първа седмица на декември на много места в района на индийския щат Карнатака.

Селяните хвърлят бебета от върха на хиндуистки храм върху одеяло, държано от събралата се отдолу тълпа.

Всяка година на събитието присъстват хиляди хора.

Те вярват, че ритуалът носи добро здраве, дълъг живот на детето и просперитет на семейството.

Според местните нито едно бебе не е пострадало по време на ритуала. Изглежда обаче властите възнамеряват да прекратят практикуването му.
-------------------------------------------------------------------------------------

Everyone hopes to have a healthy baby, but some parents in India literally go to great heights bring their kids good health!

Worshippers at this Muslim shrine in western India drop babies from a tower for good luck. The babies are tossed from the tower onto a cloth sheet more than 50 feet below.

This 500-year-old ritual is thought to bring the children good health. People say there have never been any accidents.