понеделник, 16 януари 2012 г.

За Бог и бръснаря



© "Нека ти разкажа" - Хорхе Букай
      снимка: интернет


      Един човек влязъл в бръснарницата както обикновено правел, за да го избръснат и подстрижат.
      Заприказвал се с бръснаря, който го обслужвал. Говорили за разни неща и изведнъж станало дума за Бог.
      Бръснарят казал:
- Каквото и да ми говорят, аз не вярвам че съществува Бог.
- Защо? – попитал го клиентът.
- Та нали това и така е ясно. Достатъчно е да излезеш на улицата, за да се убедиш, че няма Бог. Кажете ми, ако Бог съществува, откъде има толкова много болни хора? Откъде са безпризорните деца? Ако той наистина съществуваше не би имало нито страдания, нито болка. Трудно ми е да си представя любящ Бог, който допуска всичко това.
Клиентът се замислил за миг, но решил да си премълчи, за да не влиза в спор. Когато бръснарят си свършил работата, клиентът си тръгнал. Излизайки от бръснарницата той видял на улицата рошав и необръснат човек ( като че ли не се е подстригвал цяла вечност – толкова бил рошав). Тогава клиентът се върнал в бръснарницата и казал на бръснаря:
- Знаете ли какво ще ви кажа? Не съществуват бръснари.
- Как така? – учудил се бръснарят – А нима аз не влизам в сметката? Аз съм бръснар.
- Не! – възкликнал клиентът – Те не съществуват, иначе нямаше да има рошави и необръснати хора, като ето онзи човек, който върви по улицата.
- Но, мили човече, работата не е в бръснарите. Просто хората не идват при мене.
- Точно в това е работата! – потвърдил клиентът. – И аз казвам същото: Бог има. Просто хората не го търсят и не отиват при него. Ето защо има в света толкова много болка и страдания.


четвъртък, 12 януари 2012 г.

ЖИТИЯ НА БЕЗДЕЛНИЦИ И ПРОПАДНАЛИ МИСТИЦИ


Калина Иванова

Какво предизвиква в съзнанието ни мисълта за Индия? Смътно си представяме шумни пазарища, тъмнокожи рикшари и долавяме аромат на подправки. В своята книга Николай Гроздински заобикаля всяка банална представа за тази страна и превежда читателя си отвъд очевидното, чак до границата на реалното и измисленото. С искреността на очевидеца и с фино чувство за хумор, той представя жива поредица разкази, със собствен сюжет и акцент. Въпреки вътрешните си граници обаче, книгата притежава цялостния облик на една истинска история за човешката душа и нейното източно Аз.

Героите на Гроздински са облечени в дрипи, с обезобразени тела, опразнени погледи и... не притежават обувки. Техни спътници са кравите, които преживят вестници вместо трева. Техен дом е разпокъсаният стар кашон, довян от вятъра и пропит от дъждовна влага. Ала макар да живеят на границата на физическото оцеляване, сред дима на хашиша, тези чудати образи не са трагични. Простотата на техния живот е наистина съвършена. Дъждовният сезон и неговите бури отстъпват пред слънчеви дни и сватбарски приготовления. Дните на разсеян размисъл се заменят с дни на ленива безметежност. Вечността е отегчителна, смъртта е неизбежна и затова не тревожи никого.

Просяците на Николай Гроздински не се сравняват с никого. От дъното на своята крайна бедност те притежават онова спокойствие, което е недостижимо за обществото на материалистите. "Всъщност те не бяха много радостни от това, че всички, които минаваха по пътя, се спираха да ги наблюдават, но знаеха, че хората с обувки изпитват огромна необходимост да се сравняват с нещо низшо и низвергнато, за да могат да се чувстват уверени в себе си и поради тази причина те като просяци играеха своята част от тази игра - нали за това бяха от другата страна на реката?"

Николай Гроздински подсказва, че щастието няма размер - то е достижимо за всеки, защото се измерва по много начини. Понякога то се рее над Долината на падащите облаци, понякога е в кесията на Рошлата, а може би дори в сънищата на черните влюбени прасета. Потърсете го сред тях и може би ще откриете малко щастие и за себе си.

Страниците на "Жития на безделници и пропаднали мистици" ще бъдат уютно убежище за всеки,

вторник, 10 януари 2012 г.

Безплатна храна (Freedom of food)


freedom of food and the golden temple from the source project on Vimeo.

Безплатна храна...всеки ден...единствено и само в сикхската "гурдвара"

понеделник, 9 януари 2012 г.

Табу - свръхнабожност



Изключително интересен епизод, в който има впечатляващи кадри от хинду фестивала Тхайпусам, провеждащ се в чест на Мурунга или Сканда (син на Шива)от тамилските дравиди на Южна Индия, както и от тамилските общности в Малазия. Кулминацията при него е пробиването на плътта и даването на лична жертва. Във филма може да видите и повече за храма на плъховете в Биканер, Раджастан, където тези недолюбвани твари са почитани като свещени създания, предци за местното населние.

Човешко жертвоприношение в щата Чхаттисгарх


Понеже темата силно ме интересува, не мога да подмина новината, която БиБиСи пусна преди няколко дни за поредното извършено човешко жертвоприношение на територията на Индия, този път в щата Чхаттисгарх.

www.bbc.co.uk

Седемгодишната Лалита Танти е била принесена от членове на племето гонда в жертва на богинята Кали, осигуряваща плодородие на земята. Според поверията реколтата на земеделците ще бъде силна, ако боговете предварително получат човешки черен дроб.

Момиченцето Лалита Танти изчезнало мистериозно от училище и родителите алармирали за това полицията. Издирвателните работи отвели проверяващите след седмица до затънтен горски район, където полицаите се натъкнали на обезобразения труп на детето. След разпити и проследявания били арестувани вождовете на племето. Двамата мъже признали, че са отвлекли момиченцето и са разпоредили екзекуцията му. Те обаче не чувствали вина, тъй като според традиционните закони на племето жертвоприношението не е престъпление. При все че подобни практики са инкриминирани според индийската конституция, все още има отделни случаи на човешки жертвоприношения, идващи най-вече от племенния пояс на страната - Ориса, Андхра Прадеш и Чхаттисгарх. Чхаттисгарх е с 90 % племенно население. В същия щат през 2010 година два пъти са намирани телата на убити деца, за които се предполага, че също са били погубени в акт на жертвоприношение.

    Фактът, че в 21-ви век съществува практиката на човешките жертвоприношения с цел оплодяване на земята показва

четвъртък, 5 януари 2012 г.

India is...True Love


India is... True Love from Nuno Beira on Vimeo.

Един собственик на книжарница


снимка: National geographic

Собственик на магазин за книги на окултна и езотeрична тематика:

„Поне чужденците като дойдат в магазина ми, търсят заглавия, свързани с Йога, Тантра, Гита, Упанишадите. Понякога се ядосвам, че те не барват работа, а аз трябва да работя катадневно, за да издържам семейството си при положение, че животът днешно време е скъп. Но дори да не работят, поне чужденците идват и отнасят нещо божие със себе си. А нашите хора, индийците, когато влязат в магазина, търсят книги за секс и порно списания. Може да се каже, че чужденците работят като магарета, но мислят като крале, докато ние индийците, мислим като магарета и работим като крале.”

вторник, 3 януари 2012 г.

“चिंता के समान शरीर का नाश

превод от хинди: Elenikindia ©

“चिंता के समान शरीर का नाश करने वाला और कुछ नहीं है, सो जिसे भी ईश्वर में जरा भी विश्वास हो उसे किसी बात की चिंता करने की ज़रूरत नहीं.” - महात्मा गांधी

"Няма нищо по-разрушително за тялото от тревогата, а този, който вярва поне малко в Бог, няма причина да се тревожи въобще" - Махатма Ганди

понеделник, 2 януари 2012 г.

आप मुझे जकड़ सकते हैं...

превод от хинди: Elenikindia ©

“आप मुझे जकड़ सकते हैं, आप मुझे यातना दे सकते हैं, आप मेरे शरीर को नष्ट भी कर सकते हैं, लेकिन आप मेरे मन को कभी कैद नहीं कर सकते।” - महात्मा गांधी

"Може да ме оковете, да ме мъчите, да унищожите това тяло дори, но никога няма да сложите вериги на ума ми" - Махатма Ганди

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...