За вдъхновение

   

Засега имаме петима потвърдили за "Градината на Боговете" през март. 
    Чакаме включване от още петима и вдигаме гълъбите, яхваме метлите и обираме крушите за Индия.

С НИКИ И ЕЛИ В ЮЖНА ИНДИЯ - ПИЛИГРИМСТВО И ПРИКЛЮЧЕНИЕ В ГРАДИНАТА НА БОГОВЕТЕ

Индия – онова кътче на планетата, което те кара да носиш цветни дрехи, да съчетаваш несъчетаемото, да се смееш и плачеш, да бъдеш спонтанен, неузнаваем и непредсказуем дори за самия себе си. Онзи вечно течащ поток, в който осъзнаваш, че ти също олицетворяваш многообразието в единството и че не си единствен в многообразието.

Очарователно безумие, пъстроцветна дъга, която напомня за вечното, непресъхващо детство, където всички сме поклонници на Бога на дребните неща – онези дребни неща, криещи големи истини. Страната на подправките, отправила взор към нас със своята неподправена красота.


Индия...Индия...Индия.... 

Приятели, много пъти сте ни питали кога най-после ще организираме екскурзия до Индия за повече хора, за да споделим заедно пъстроперите емоции, с каквито само Индия може да дарява пътешественика. И така, ние сме готови за път. И сме приготвили маршрут-мечта за самото начало на март (02.03.-23.03.2012)

Маршрут, който в първата си половина е посветен на едни от най- значимите и завладяващи поклоннически места в Южна Индия, за да прелее във втората си част в незабравими приключения из резервати и паркове, където ни чакат походи из джунглата, сафари със слонове, лодки, бойни изкуства, аюрведични терапии, съчетано с колела, отдих по плажове, пазари, и разбира се, божествената южноиндийска кухня.

Уредили сме 17 нощувки в хотели с отлични условия, частен превоз + едно пътуване с влак (задължително преживяване), а аз и Елена ще сме на ваше разположение през цялото време, 24-часа в денонощието, и като водачи, и като приятели, и като съпътешественици.

И най-хубавото е, че с помощта на друга пътешественичка и наша дружка Кeти от Лотус спирит успяхме да договорим наистина добра цена за тези 20 незаменими дни – 898 долара или 1 347 лв.


В тази цена не влиза самолетния билет, но и там обещаваме да съдействаме, за да намерим най-изгодния вариант, което ще рече да е в рамките на 600 евро в две посоки. Там нещата се менят доста динамично, затова очакваме потвърждение от вас за пътуването най-късно до края на януари.

И така, за 2500 лв ще можем да се гмурнем заедно в страната на чудесата и да се убедим, че Индия може да е всичко, но не и „тъмна“.


Nota bene!!!! (Важно съобщение!!!)

Пътуването с нас ще е заразително, тоест, като се върнете в България, не се учудувайте, ако несъзнателно сте прихванали навика да се пазарите на поразия, да вмъквате някоя друга хинди дума и да жестикулирате като индийци. Това е неминиуем ефект. Очакват ви още много културни зарази.

И още нещо, няма смисъл после да търсите специални билки отмайничета, да ходите при баячи и врачове да развалят магия. Веднъж омаяни, веднъж запленени, магията Индия остава за цяла живот. Нелечимо е. :)

По-долу ще видите подробен план на екскурзията, както и какво още включва и не включва тя.

В царството на тигъра и антилопата

Клуб „Приятели на Индия”,

специалност Индология в СУ и

Посолство на Република Индия в България

Ви канят на

В царството на тигъра и антилопата –

обиколка из природните паркове на Индия

илюстриран с прожекция на снимки разказ

на Николай Янков

и представяне на

брой 14 на клубното списание „Светилник”

19 декември 2012 г., сряда, 18.00 ч., в Зала 1 на

Центъра за източни езици и култури на СУ, бул. „Тодор Александров” № 79

(спирка „Опълченска” на метрото)

The Friends of India Club,

The Indology Department of Sofia University and

The Embassy of the Republic of India

have the pleasure of inviting you to

In the Realm of the Tiger and the Antelope -

a Walk through the Nature Parks in India

a talk-cum-slide show by Nikolay Yankov

and the release of

Club’s magazine “Svetilnik” No 14

December 19^th, 2012, Wednesday, 6.00 p.m. at the Centre for Eastern

Languages and Cultures, hall 1, 79 “Todor Alexandrov” Blvd.

Никулден по индийски

            

                      Като ще е гарга, да е рошава :)

India wildlife adventure- Elenikindia

India Wildlife Adventures Slideshow: Elenikindia’s trip to 14 cities including and Mysore was created with TripAdvisor TripWow!

Последният чай (The last cup of tea)

© literaturensviat.com

Казват, че петък вечер е парти вечер. За мен също е време за парти. Но по-необичайно. Решила съм да се нагостя с балканска реч и чай, но не обикновен, а последен. Тези, които следят книжните новини вече се досещат - подарявам си представяне на книга „Последният чай” на македонската писателка Винка Саздова.

Издателите от “Бард” и книжарите от “Пингвините” са се подготвили: масичка с два стола, чаша чай за писателката. Вероятно чаят не е последен и е приготвен с любов от балкански билки.

До началото има няколко минути и аз се зачитам в анотацията на гърба. „Състрадателен, обичащ, нежен и същевременно силен” роман, „който отключва нашите собствени истории.” Това звучи обещаващо. Книжарите още се суетят. Мога да разгърна страниците напосоки. Това е игра, която играя от малка. Понякога ме разсмива, а друг път ме води до прозрение. Нахъсана съм да разбера коя от моите истории би отключило случайно изречение от тази книга. Попадам на епизод, в който към героинята се залепва дете, нарича я „мама” и я следва навсякъде. Замислям се за женската си участ и за необходимостта да бъда мама, не само у дома за собствените си деца, а и за ученици, за приятели… при толкова различни ситуации. 

Поглеждам

Индийски приключения с Николай и Елена

   
   http://www.peika.bg/statia/Indiyski_priklyucheniya_s_Nikolay_i_Elena_l.a_i.72306.html

    "Преди около пет години една студентска стипендия отвежда Елена Щерева и Николай Янков за първи път в Индия. Те прекарват около осем месеца там, като живеят в студентско общежитие в град Агра и пътуват надлъж и нашир из страната. Приключенията и пътешествията им до Индия не спират, а значителна част от безкрайните им забавни истории са събрани в книгата „Химикал, шоколад и две рупии“, която за авторите е материален израз на благодарност към всички изпълнени с емоции и щастие мигове от първото им индийско приключение."

     Вижте тук интервюто ни за  www.peika.bg/,  а в края му ще разберете и как да спечелите копие от книгата "Химикал, шоколад и две рупии".

Тантра - пътят на познанието в епохата на Кали Юга (Tantra)

   

     текст: Николай Янков 
     снимка: Сонали Чаудхари (Third eye creations)

       При все че израства от същите семена, дали живот на традиционната индийска представа за света, тантра с времето е изградила своя своеобразна доктрина, която неведнъж в различните епохи бива разглеждана като еретическа и застрашаваща традициите, най-вече заради това, че нарушава общоприетите представи за порядъчно поведение (ачара) и насърчава човека независимо от произхода му да развива мистична връзка с божественото вътре в себе си. И все пак и най-чудатите и неконвенционални практики на тантризма намират обяснение в традиционната индийска философия. Нещо повече тантра не само зачита авторитета на Ведите (древните индийски текстове), но в много отношения се доказва като единствен приемник на ведическия ритуал. Чрез посредничеството на тантра за първи път в историята на арийска Индия идеята за Великата Богиня Майка започва да заема господстващо положение. А преоткриването на богинята е до голяма степен свързано с чувственото, сетивно състояние на духа на епохата Кали Юга - епоха на огрубяване и разпад на ценностите. Авторите на тантрическите трактати представят своето учение като ново откровение на истината, адресирана към човека от "смутната епоха", когато духовното е скрито под покривалото на сетивното, телесното и материалното.
       Едно от значенията на думата тантра е „система от напътствия"; „доктрина". Но мнозина изследователи като Андре Падукс, Катрина Ана Харпър виждат в тантризма не толкова определена система, култ или учение, колкото конкретен мироглед - идеи и схващания, които са залегнали , къде по-силно, къде по-слабо в съществена част от индийските учения и религии. Тантра според тях е повече методология и по-малко система от вярвания или теология. Повече наука за преживяването и психология, отколкото религия. Може би най-добър отговор дава пионерът в анализирането на тантризма Джон Уудроф: „Тантра по същество е енциклопедична наука. Напълно практична и лишена от многословност, тя запалва факела на знанието и огрява стъпка по стъпка пътя на пътника, докато той не достигне края на своето пътешествие."[1]
          Тантра не е хомогенна доктрина и има множество разновидности, които като цяло се побират в две направления - дакшина марга, „тантра на дясната ръка", която е в по-голям синхрон с ортодкса и конвенционалното поведение и вамачаря или „тантра на лявата ръка", която е хетеродоксална по своя характер, тоест обзвързана е с нарушаване на социалните табута и общоприетите морални норми. Тя е по-крайната и по-силно ориентирана към култа към женската сила, за разлика от дакшина марга, където фокусът пада върху мъжкото начало. Така че няма да е напълно вярно, ако възприемаме тантра като единствено и само култ към Богинята Майка и нейните проявления.
      Когато днес посетим сърцето на тантризма в индийските щати Асам, Кашмир или Западен Бенгал, край бреговете на реките ще видим брадати мъже със сплъстени коси и покрити с пепел от изгорелите клади тела да разговарят помежду си, докато отпиват по глътка вино или уиски под клоните на банянови дървета, украсени от горе до долу с боядисани в червено човешки черепи, много от които очевидно детски. Ще видим около домовете им изображения на Деви, Богинята Майка, тризъбци на Шива - нейния съпруг, гирлянди и пръснати навред животински черепи и кости. За поклонничка на тантризма като Маниша Ма Бхайрави Бог е съвършен и след като няма нищо на този свят, което да не е негово творение, то няма нищо, което да не е съвършено. В „Девет живота: по следите на свещеното в съвременна Индия" (Уилям Далримпъл, 2009) тя дава следния отговор на въпроса защо предпочита да живее на гробището, заобиколена от черепи, кости и мърша наместо в красивите и спокойни Хималаи:

„Кой казва, че гробищата не са място за просветление и осъзнаване? Тара (епитет на богинята Кали) е навсякъде около нас в Тарапитх: в листата на дърветата, в пъпките на ориза, в сока на палмите, в дъждоносните облаци. Ние само палим огньове в нейна чест, напяваме мантри и извършваме ритуали. Тя прави останалото... Не с страхуваме, защото тя ни обича... грижи се за нас."

Пълната статия може да прочетете тук: http://notabene-bg.org/read.php?id=246

Изначалният беззвучен звук и учението за АУМ

   
© автор: доц. Милена Братоева, преподавател по санскрит и древна и съвременна литература на Индия към  катедра Индология на СУ

    "Всяко поучение в упанишадите - пише Бриретън (цит. по: Оливъл 1996: lv ) - създава интегрална визия, възглед за цялото, което свързва в едно отделните елементи на света  и ги сбива в една форма." Едно от най-изкусните потвърждения на обобщението на американския индолог е упанишадата, чиито идеи ще се опитам да разтълкувам в настоящия доклад.    
      „Мандукя упанишад" е на-кратката от така наречените „класически" или фундаментални упанишади, създадена в традицията на „Атхарваведа" призлизително в периода 450-400 г. пр. Хр., тоест към края на ведическата епоха. За неин създател традицията почита мъдрец на име Мандукя, което означава „син на Мандука", а думата majduka означава „жаба", „жабок". В традицията съществуват редица спекулации във връзка с тази, най-малкото любопитна и не докрай прозрачна етимология на името, на които няма да се спирам. Ще отбележа само, че в „Ригведа" има химн (7. 103), в който жреците, провеждащи ритуали в чест на растението бог Сома са отъждествени с жаби и затова химнът е известен като „жабешкия химн".
        „Мандукя упанишад" се състои само от дванадесет сутри, с които би могла да остане дори незабелязана сред респектиращите, разбира се не само като обем, „Брихадараняка"-, „Чхандогя"- или „Тайттирия упанишад". Религиозно-философската традиция в Индия, обаче, й придава изключителна значимост, синтезирана по следния начин в един средновековен образец от комплекса на упанишадите - „Муктика упанишад":
     „За [постигането] на абсолютното освобождение от желаещите да се освободят е достатъчна единствено и само Мандукя упанишад."
     Това обобщение е продукт до голяма степен на високия статут, който придобиват идеите, изложени в нея, във философията на адвайта веданта, „забелязани" и откроени от един от най-великите първоучители на адвайта - Гаудапада, който ги коментира в знаменитите си „Мандукя карика" („Дефиниции в мерена реч върху Мандукя"). Квинтесенцията на учението, изложено в „Мандукя", е обобщена в т.нар. „велика мисъл", букв. „велико изречение" (mahavakya), кое то гласи следното:

  Ayam atma bráhma – Този атмане брахман. 

Това е т.нар. "истина на истините", или "реалност на реалностите", която е непостижима по рационален път. Този „велик израз", както и останалите три, идеи на упанишадите, но се използват и като медитативен инструмент за постигане на идентификацията на ātmán и bráhman. Формулирането на тази фундаментална за индийската религиозно-философска традиция, теза се явява до голяма степен закономерен резултат от усилията на древните мислители да прозрат и назоват единствената и абсолютна субстанция, до която може да бъде редуцирано безкрайното множество от феномени във видимия свят. Съзерцанието и осмислянето на външната обективна реалност довежда до изкристализирането на идеята за bráhman, докато самовглъбяването и проникването в дълбините на човешкото съзнание - до идеята за ātmán. В своето мистично прозрение духовните учители от епохата на упанишадите, така да се каже, обективизират субективното начало и субективизират обективното и осъзнават ātmán, като абсолютния еквивалент на bráhman на равнището на субективното. Затова, както подчертава Олденберг, "когато искат да опишат ātmán,, казват, че е bráhman. Ако някой попита за bráhman , те обясняват, че е ātmán." (Олденберг 1997: 35)

  Какво представлява ātmán?

      Изначалната субективна субстанция, представляваща иманентна същност на индивидуалното съзнание, започва да се нарича постепенно в упанишадите ātmán, термин, засвидетелстван, макар и много рядко, още в "Ригведа". Значението, с което се употребява в РВ  е „дъх", „а чак впоследствие се развиват и останалите й значения „същност, природа, дух, душа", както и употребата й като възвратно местоимение...." (Русева 2012: 22)

     Първоначалното значение на думата - "дъх", "дихание", "дишане" препраща към определени народни вярвания, предшестващи философската доктрина за Аза в упанишадите. Според едно такова популярно вярване Азът дъх, чиято "обител" е сърцето, напуска тялото на човека нощем по време на сън, приемайки формата на птица. Вярвало се, че това пътуване на Аза може да бъде опасно, защото винаги е можело да се появи причина, поради която дъхът да не се завърне обратно в тялото и да причини смъртта на човека. Затова стряскането от сън при внезапно събуждане се е мислило за особено опасно, защото би могло да доведе до смърт. Впоследствие, както е добре известно, сънят и съновиденията придобиват изключителна значимост в интерпретацията на ātmán. Друга народна представа, обвързана с предходната, разглежда слънцето като последна обител на диханието (Аза) на мъртвите, при това на най-добродетелните и на най-мъдрите.

  Пълната статия, четете тук: http://notabene-bg.org/read.php?id=248