Отново индийски филмов фестивал в София от 30.05 - 7.06.2013

Повече инфо за филмите може да видите на сайта на Намасте България

http://bulgarianamaste.com/

Матриархат през XXI век ?

снимки: интернет

от френски Жана Русева   

сп. Светилник

     Да, съществува нещо подобно на матриархат и то в Индия, страна на непоклатими патриархални отношения. Там, в едно кътче на северния й край, в щата Мегхалая и земите на народа кхаси властта принадлежи на жените. Но, внимание, това съвсем не означава онзи учебникарски смисъл на думата, защото няма ни най-малка следа от женско царство, господстващо над мъжете. Напротив царува взаимно уважение към труда, уменията и отговорността и на двата пола към общите задачи и цели, а общността се радва на завидно равновесие.

     Този удивителен феномен се оказал силно интригуващ повод за френски журналистически екип от сп. „Пари мач“ да отлети до далечното кътче на земята, за да свидетелства и документира в репортаж неговата достоверност.

Ето накратко техният разказ:

      „Щатът Мегхалая с петмилионното си население е наричана "Шотландия на Изтока" заради свежеия климат и пищната зеленина. Там властта се предава от майка на дъщеря и това общество, чиято история датира от 1200 години, се гради върху едно смислено, перфектно действащо съгласие, ненакърнено от векове относно ролите и задачите на двата пола. Женените мъже нямат нищо общо против да живеят в семейството на съпругата. Децата вземат името на майката, а най-малката дъщеря, наричана „хаду“ наследява земята и дома на родителите си. За сметка на това обаче тя се обвързва с големи задължения: успешно да стопанисва имота, да се грижи за възрастните роднини и задължително да се вслушва и съобразява с общественото мнение, което е от огромно значение.

      Животът в Мегхалая протича спокойно и балансирано върху основата на равното и справедливо разпределение на задачите и усилията за постигането на целите на рода и общността. Жените управляват стопанството, пазят и бдят над имота, а мъжете се грижат за продоволствията, техниката и преди всичко за взимането на важните решения по политическите и обществени въпроси. А това става не без предварителното съгласуване и одобрение на представителите на другия пол.

         Младите момичета и жени в Шилонг, главният град на щата, се ползват с пълна свобода, облечени било в модни, било в традиционни костюми. Те работят, учат, карат със самочувствие моторетките си, а вечер някои обичат да се отбиват в кварталния бар-чайна, за да споделят с приятелки преживяното през деня на чаша местно слабо червено вино или чай с подправки.

Водопадите Нохкаликаи

  

         Изуменият пътешественик се пита: в резултат на какво чудо това общество е съхранило нрави и обичаи така коренно различни от всички останали в региона? Обяснението не е така сложно. На първо място - географската изолация. Мегхалая граничи от една страна с река, причиняваща страхотни наводнения в съседния Бангладеш, а от друга – гъстата джунгла на Хималайското подножие. Що се отнася до правното и административно устройство - по силата на член от индийската конституция, поощряващ съхранението на местните закони и правила – в този щат традиционните неписани закони имат предимство пред общонационалните, а очевидно са и ефикасни.

         „Ние добре съзнаваме нашия шанс - споделя Патриша Мукхим пред журналистите. - В нашия край да се родиш жена е истинска благословия. /Тя е директор на Службата за женски трудови ресурси, която функционира безупречно/. Ние имаме неограничен достъп до труд и образование. Сами си избираме съпрузи. А ако се наложи, при непреодолим конфликт, примерно неизлечим алкохолизъм, се развеждаме, като отпращаме провинилия се съпруг обратно при неговите родители...Един тукашен мъж никога не изисква от жена си да му пере бельото и дрехите, което той смята за унизително...Изобщо знайте, че това, което се счита за табу в Западния свят, тук не важи.“

         Неотдавна едно местно събитие се превърнало в празник в един от кварталите на града -откриването на клон-филиал на най-голямата банка в Индия, изцяло действаща и движена от женски персонал, като по този начин отново се засвидетелствало уважение към матрилинейната /предавана по женска линия/ система на местното общество. Тук търговията е предимно в женски ръце: „Ние сме по-успешни търговци от мъжете, - с усмивка твърдят продавачки, - защото сме по-любезни и учтиви, с по-добър търговски усет и сме по-търпеливи за разлика от мъжете. Те пък са добри в други неща.“

           Контролът на движението по улиците, спазването на реда и чистотата е също поверено на млади жени и момичета, всички облечени в униформени жълти фланелки.

     Всичко това в очите на европееца, а и не само в неговите, изглежда едва ли не като епизод от научно-фантастичен филм, до такава степен навиците, правилата и ролите са обърнати с „главата надолу“. Впрочем напоследък така донякъде са склонни да мислят и не малък брой мъже от района, обособили се като опозиция на съществуващия ред. Това са т.нар. „маскулинисти“ - нечуван досега термин – антипод на феминизма. Засега те се делят на две крила – умерени и крайни. Умерените претендират за равнопоставеност примерно при унаследяването, а крайните просто искат въвеждането на патриархат.

Кхаси са известни със своята силна
войнска традиция

       „Всичко това става под въздействието на сателитната телевизия, -оплаква се 34-годишната Росана. - Проблемът е в мъжкото его и глобализацията. И особено в главите на богатите мъже, които пътуват зад граница и си идват напомпани с мачовски настроения. Това им създава комплекси.“

         Бащата на Росанам, 70-годишен здравеняк с отлично самочувствие, възразява: „Я ме погледни мен, имам ли вид на потиснат човек? Аз имам пет дъщери, двама сина, тринадесет внука. И съм горд, удовлетворен и спокоен. В нашето общество се радваме на прекрасно равновесие между мъже и жени. Това че жените у нас са уважавани и че децата ни носят името на майката, съвсем не означава, че ние, мъжете сме дискриминирани. Напротив ние сме спокойни, самоуверени, горди.“

       Съвременният живот обаче поставя някои нови проблеми за решение пред обществото в Мегхалая. И жените са съгласни с това: „Разбирам претенциите на умерените „маскулинисти“, - споделя Силверин Суер, 96-годишна старейшина на рода. - Някои наши обичаи вече не са подходящи за новото време. Днес младите предпочитат да се отделят от рода и да създават сами семейство. А и ролята на най-малката дъщеря вече е непосилна за нея и създава несправедливи неравенства. Освен това тя често жертва личния си живот и щастие заради тежките отговорности...“

      Този разговор се води по време на празника на абитуриентите в града. Момичетата, обикновено с по-голям успех, са облечени в красиви униформи и дефилират с грейнали лица. Мусонините дъждове през този сезон са временно притихнали. Слънцето отново наднича и свеж ветрец полюшва прелестната зеленина. Атмосферата е все още наглед идилична. Но човек неволно се замисля дали това хармонично общество не е застрашено от неудържимо нахлуващото модерно време и дали то не изживява последните си дни...“

Малко снимки от тазгодишното "Приключение и пилигримство с Ники и Ели" :)

      Каква група бяхме само!!!  Навярно вече няма индиец, който да не изговоря с респект (подправен с известна доза изумление) името България. Ще кънти още дълго между крайбрежията на Бенгалския залив и Арабско море :)

Отново сме българчета!

                                

 Отново сме българчета и дишаме роден въздух. Завърнахме се живи и здрави след двумесечн скитня, торбите ни преливат, лицата ни сияят, ръцете ни сърбят да пишем.

 Благодарни сме, че и този път имахме добри спътници и красиви пътеки. Сега се залавяме да творим... 

И нещо като за завръщане от любимата на всички Мария Донева

 Храбра млада костенурка

 с лъскав фотоапарат 

  в приключения се гмурка 

(две напред – една назад) 

 В куфара й – рокля бална

 с цвят на паднали листа

 Тя е плавна, танцувална,

  но й пречи скромността. 

Тиха е, цени уюта 

и сега, на дълъг път, 

в корабната си каюта 

украсява всеки кът. 

 Сувенири, талисмани, 

чашки, романтичен шал 

От респект към капитана –

 поглед нежно заблестял. 

 И че се е престрашила 

да се грабне да пътува, 

някак е задълбочило

 радостта, че съществува. 

Тя се смее, тя сияе 

и предметите прегръща, 

и не ще да си признае, 

че й се прибира в къщи.

फिर मिलेंगे ! До скоро!

                      


      Приятели, вдъхновени от предвестниците на пролетта ние хващаме по утъпканите и неутъпкани друмища. Този път се дигаме цяла банда от 15 души, а в края на март, живи и здрави, продължаваме сами. Пожелайте ни попътен вятър и добри пътеки. 
    
     Не знаем дали ще можем да обновяваме блога, но пък като се върнем през май се надяваме да сме напълнили торбата с безценни мигове и спомени :) 

 Бъдете в радост и сила!

Курсове по хинди от май (Hindi courses)

                                 

     Щом сте попаднали тук, навярно вече имате свои собствени причини да искате да учите Хинди, но ето и още няколко:

 * Хинди се нарежда на трето място по брой хора, говорещи езика - близо 800 милиона души. Само в Индия за над 300 милиона Хинди е първи език, а за около 200 милиона е втори. Широко разпространен е в: Германия, Мавриций, Непал, Нова Зеландия, Сингапур, Южна Африка, Уганда, САЩ и Великобритания. Още повече, Урду, официалният език на Пакистан, може да бъде свободно разбиран от хората, говорещи Хинди, заради общия произход и близостта на двата езика. 

 * Само през последните 8 години интересът към изучаването на Хинди е нараснал с 50%. 

 * Всяка година милиони туристи посещават Индия. Говоренето и разбирането на Хинди (дори и на ограничен брой фрази) прави пътуването много по-лесно, интересно и приятно, като дава възможност за по-добро опознаване на индийската среда и култура. 

* Голяма част от международните компании, особено в областта на технологиите, изнасят дейността в Индия. Дори и да нямате намерение да посещавате Индия, то със сигурност е голям шансът да се наложи да общувате с хора, говорещи Хинди. Корпорациите, отварящи офиси в региона на Южна Азия считат за огромно предимство владеенето на Хинди.

* Филмите на Боливуд и индийската музика на Хинди, на които ще може да се наслаждавате без помощта на субтитри.

 * Ако пък сте от хората, които обичат да учат различни езици, Хинди е едновременно и предизвикателство, и приятно занимание, което развива ума и логическите способности. По статистика Хинди се нарежда сред един от най-усвоимите езици, що се отнася до подредбата и логическата му последователност. Обликът на буквите, тяхното съчетаване, силната обвързаност и съотносимост на лингвистични с културни, ежедневни и битови особености, превръща изучаването на Хинди в изучаване на самата индийска култура. 

Първи модул - 8 часа, 1 месец (2 пъти по 1 час седмично)

 1. Представяне на езика Хинди и писмеността Деванагари (теоретично представяне - произход на Хинди, подредба на буквите в Деванагари, някои общи принципи и правила)
2. Изписване на гласните и съчетания гласна-съгласна (въвежда се само една съгласна, за да се дадат примери в съчетание с гласна)
3. Изписване на съгласните. Основни лигатури (съчетания от 2 съгласни - "тр", "кш" и др.).
4. Упражнение - писане на срички и думи. Глаголът "съм" - спрежение ("аз съм", "ти си", "те са").
5. Словоред на простото изречение в Хинди. Лични местоимения (аз, ти, той и т.н).
6. Прости съобщителни, въпросителни и отрицателни изречения (Как си? ; Казвам се...; Къде е..?) . Притежателни местоимения (мой, твой, негов и т.н).
7. Съществително име. Особености на родовете съществителни имена. Основни видове съществителни имена от мъжки и женски род и форми за множествено число..
8. Някои основни думи (малко прилагателни, числителни бройни до 10 (или 20), въпросителни местоимения и някои наречия) и съставяне на изречения.

 Завършилите този модул могат да пишат и четат на Хинди и да съставят прости изречения без следлози (респ. предлози в българския)

 Втори модул - 8 часа, 1 месец (2 пъти по 1 час седмично)

 1. Преговор и затвърждаване на наученото в Модул 1 - четене, кратка диктовка, изречения
2. Съгласуване на прилагателни със съществителни (изменяеми и неизменяеми прилагателни). Следлози, косвен падеж - теория.
3. Основни прости следлози и примери с тях.
4. Форми за косвен падеж на съществителните имена.
5. Упражнение. Косвен падеж на прилагателните имена и притежателните местоимения в съчетание със съществителни)
6. Следлогът ко - значение, употреба (много общо). Косвен падеж на личните местоимения - в това число и кратките форми на личните местоимения+ ко (mujhe, tujhe и др.)
7.Упражнение. Словоред на разширени (прости) изречения - с пряко, непряко допълнение.
8. Косвен падеж на някои въпросителни (кой, какво) и неопределителни (някой, нещо) местоимения. Кратък разговор с прости (разширени) изречения.

Завършилите този модул могат да проведат кратък разговор на Хинди с въпроси и отговори, да употребяват пряк и косвен падеж на имената, да съставят изречения, в които присъстват: определения, пряко и непряко допълнение, различни видове обстоятелствени пояснения.

   За повече информация относно местоположението и записването може да видите в страницата на център Ананда, където ще се провеждат заниманията.

http://ananda-bg.com/index.php?page=ezikovo-obuchenie#uslovia ezikovi kursove

Аз съм от племето "двайсет и девет" (Bishnoi tribe)

 
   снимки: Интернет
© текст: Еленикиндия

       Племето "двайсет и девет" не е клуб на навършилите двайсет и девет години или нещо подобно, а една общност от страстни природопоклонници, за която малцина на запад са чували. Общността им е основана преди четиристотин и петдесет години от средновековния светец и философ Гуру Джамбхешвар или Джамбоджи след продължителна суша в марварския район. Той съградил устоите на организацията върху 29 принципа, оттам е и името им, бишнои означава „двайсет и девет”. За бишнои всяко посегателство към дърво или животно е недопустимо, тъй като природните дадености са неразривна част от свещения извор на тяхната духовност. В мирогледа на бишнои всички живи създания имат еднакво право на живот и използване на природните блага, затова общността прави всичко възможно да поддържа благоприятни условия за всички. Съхраняват дъждовна вода в подземни резервоари и я споделят с животните наоколо. Орат умерено и не нараняват дълбоките слоеве на земята. Не носят дрехи със син цвят, защото за изработката на багрилото се хабят много растения. Когато събират дърва, първо ги почистват от населяващите ги насекоми. Въпреки че са хиндуисти

Кратко видео от беседата "Индия на светло"

Тхайпусам - да пронижеш злото (Thaipusam)

     

     На 26-ти януари 2013 в Индия, Малайзия, Сингапур, Тайланд, Мянмар и още няколко страни с с по-голямо тамилско присъствие се проведе големият празник Тхайпусам. Думата произлиза от съчетанието на две названия - 'Тхай', името на месеца по тамилския календар и 'Пусам', названието на благодатна звезда, която  в този период е в своята върхова точка. Празникът пресъздава момента, когато богинята Парвати дарява своя син Муруган със свещено копие 'вел', с което той побеждава демона Сурападма.

       Празникът е особено характерен с даването на обет или  кавади, чрез който се измолва милостта на бога. Най-често обетът се изразява в даването на лична жертва. Някои поклонници носят тежки товари на главите и плещите си по време на процесията до свещения храм на Муруган като например това може да е гьом, пълен с мляко или дървено скеле-олтар, отрупано с множество дарове, посветени на божеството.
      По-тежките форми на кавади изискват пронизване на плътта - вярващите пробиват бузите и езика си с метални шишове, символизиращи копието на Муруган, а на гърбовете си окачат 108 куки, всяка от която има по един плод (зелен лимон). По думите на участниците силата и милостта на Муруган притъпява болката и ги дарява с особена лекота. Носещите кавади, мъже, жени и дори юноши, се превръщат в проводници на божията мощ и целебна сила, затова всеки присъстващ иска да се докосне до тях и да получи благословия. От далите обет участници се очаква да спазват редица правила. Подготовката трае месеци наред, а в този период носещите кавади трябва да спазват целибат, да ядат чиста (сатвична) храна по само веднъж на ден и да посвещават мислите си на Бога.

    Муруган е сред най-обичаните божества за Южна Индия. Съдбата му на полуострова е изключително интересна. От божество, съчетаващо много фолклорни и племенни елементи с тясно локално значение се превръща в универсален за Индия култ, процъфтяващ в редица династии в периода 2 в.пр.Хр. - 5.-ти сл.Хр. само за да залезе напълно в северна Индия до края на 7-ми век и да пренесе своя пламък на юг, където е почитан до ден днешен като Червения Бог - Муруган.
      
    Сигурно е, че повече от две хилядолетия, от ведически времена до съвремеността, от Кайласа на север до Катарагама на юг, жителите на индийския субконтинент почитат Муруган под различни форми и този култ е успял да се адаптира и да удържи на всички социални вълнения и перипетии. За неговото значение може да съдим дори само по това, че никое друго божество в многомилионния хиндуистки пантеон не е заобиколено от толкова много версии за родителско попечителство. От друга страна никой не може да даде еднозначен отговор за произхода на божеството.
      
    Още по-интересна линия се оказва неговата многопластовост. За брахманите Муруган е олицетворение на жертвопринасянето, за воините вдъхновение и победоносец и бог на войната, за мъдреците – той самият е махайоги и неизчерпаем източник на духовна мощ и мъдрост. Бездетните майки се молят на него да ги дари с мъжко отроче, а крадците и престъпниците се обръщат към него за подкрепа преди да извършват своите удари. В същото време на юг е смятан за благодеятел за настоящата Епоха на Раздора, раздаващ на своите поклонници успехи и богатство.