Eдно трябва да призная на индийците - умението им да спят навсякъде и по всяко време. Индиецът може да се унесе и да заспи между надуващите клаксони коли, на тротоара на най-шумната улица, сред навалицата, до жп-релсите, в рикшата, на велорикшата. Това е висша форма на себевглъбеност. Древна разработка на фини шумоизолиращи дограми, които индиецът създава и вгражда вътре в себе си с медитация. За разлика от европееца. Просто сетивата и главно ушите на европееца не са пригодени за подобна какофония от звуци.
Хаосът на улицата е неизразим. Той е постоянен и еднакво интензивен във всяка минута от деня. Няма миг спокойствие. Кънтеж от кирки и лопати, бумтеж на машини, клаксони, примесени с човешки викове и животински рев....
А индийците са закърмени с шума от деца. Непрестанната олелия действа смазващо на организма. Състарява го, скъсява живота му. Може би затова индиецът намира в религията - в трансовото рецитиране на химни, в упражненията за дишане и в медитацията - онази животоспасяваща частица мир и подреденост, за която подсъзнателно копнее. Мир и покой. За някой покоят е крайна цел, плуване във вечните блажени води на Универсума, но за мнозина той е временно бягство от шума. Анти-стрес хапче, без което ще изперкат.
PHOTOS: STEFO, ELENA & NIKI , INTERNET
Няма коментари:
Публикуване на коментар