превод: проф. Татяна Евтимова
"Ако трябваше да преровя света и да открия коя е страната, най-щедро надарена с цялото богатство, енергия и природна красота – в някои части като самия рай на земята – аз бих посочил Индия. Ако ме попитат под чие небе човешкият ум е развил в най-голяма пълнота най-съвършените си качества, най-проникновено е размишлявал над величавите проблеми на битието, намерил е разрешение на някои от тях, над които си заслужава да се замислят дори познавачите на Платон и Кант – аз бих посочил Индия. А ако си задам въпроса коя е литературата, от която ние европейците, възпитавани изключително в идеите на гърците и римляните, а и на една семитска раса, евреите, можем да намерим коректива, който ни е така важен и нужен, за да подобрим вътрешния си мир, да го направим по-богат, по-пълен и в крайна сметка по-истински човечен, да живеем не само докато сме живи, а да имаме преобразен и безкраен живот – аз отново бих посочил Индия."
"Навсякъде в Индия ще се озовавате на границата между необятно минало и необятно бъдеще, отрупани с възможности, каквито Старият свят никога не би могъл да ви предложи. Вземете всеки парлив въпрос на деня – масовото образование, висшето образование, парламентарното представителство, създаването на закони, финансите, емиграцията, борбата с бедността, ако има дори едно нещо, което искате да научите или да опитате, или едно нещо, което да наблюдавате и да разберете, Индия е научната лаборатория, каквато няма да откриете никъде другаде."
"В това изучаване на историята на човешкото мислене, в това изучаване на самите себе си, на нашата истинска същност, с Индия по нищо не може да се мери която и да било друга страна. Която и област на човешкото мислене да изберете за своето специално проучване – дали език, дали религия или митология, дали философия или обичайно право, примитивно изкуство или примитивна наука, за всичко това трябва да отидете до Индия, независимо дали ви харесва или не, тъй като едни от най-ценните и информативни материали в историята на човечеството са запазени само в Индия и никъде другаде."
"Kолко несъвършено би могло да остане нашето познание за историята на вселената, нашето проникновено познание за развитието на човешкия интелект, ако ограничим хоризонта си до историята на гърците и римляните, на саксонците и келтите, на мъглявия фон на Палестина, Египет и Вавилон, и ако не обърнем поглед към нашите най-близки духовни роднини – индийските арии – ваятелите на най-прекрасния език санскрит, зидарите на общата сграда на фундаменталното мислене, отците на най-вродената сред родените религии, творците на най-прозрачната сред митологиите, създателите на най-проникновената философия, и ковачите на най-прецизните закони."
"Ние всички идваме от изток – всичко, което ценим най-много, също идва до нас от изток; чрез пътуване на изток всеки, а не само онзи, който е преминал някакво ориенталистично обучение, би поощрил достиженията на либералното историческо образование и сам би изпитал усещането, че се „завръща у дома“ – в старата къща, пълна със спомени, които само трябва да успее да разчете."
Фридрих Макс Мюлер (1823-1900) е виден английски учен санскритолог, надарен лингвист. Немец по произход, Макс Мюлер е роден в Десау. Започва да изучава санскрит при проф. Брокхаус в Берлин и бързо превръща санскритологията в своя академична съдба. Учи и работи последователно в Берлин, Лайпциг и Оксфорд. На 20-годишна възраст защитава докторат по санскрит. През 1844 г. в Лайпциг публикува превода на средновековния сборник с поучителни приказки Хитопадеша. През 1847 г. е нает от Източноиндийската компания да редактира изданието на Ригведа и така на бял свят се появяват шест тома с превод и коментари на култовия ведически текст. Началото и последвалото бурно развитие на науката компаративистика обикновено се свързва и с неговите христоматийни думи: „Ако ме попитат кое смятам за най-крупно откритие на XIX в. в изучаването на древната история на човечеството, бих привел само простото етимологично съответствие санскритското Dyaus Pitar = гръцкото Zews Pater = латинското Jupiter“. Автор е на История на древната санскритска литература, Въведение в науката за религията, За познаването на митологията. Преводът му на поемата Мегхадутта (Облакът-вестоносец) на Калидаса е сочен за образец на изящната словесност.
Няма коментари:
Публикуване на коментар