Какво е култура?
Културата е инструментът за стабилизиране на човешкото същество, за интегрирането му в определена социална среда, средство за консолидиране на дадена общност и регламентиране на взаимотношенията между индивида и света. Културата съдържа моделите за поведение, представите за време, пространство, порядък, добро и зло, ценностната система на човек. Културата е и механизъм за съхраняване на колективна памет, а тя се изразява именно в конкретни ценности, норми и модели. Най-ярък израз на една култура е езикът. Езикът е огледало на обществото, на промените, които настъпват в него. Както пише Емил Бенвенист "езикът тълкува обществото, но езикът и съдържа обществото." Езикът е културен декодер, чрез които дешифрираме не само природата на културата, но и природата на човека. Езикът оказва огромно въздействие върху това как гледаме на света. Да владееш втори език е като да имаш втора душа. Хората говорят различни езици, но дали това предполага и да мислят по различен начин. Обикновено се налага.
За една особена конструкция в хинди
В тази връзка в хинди имаме следната лингвистична особеност, характерна за езиците от Южна Азия. Нещо, което в граматиката е познато като неагентивен експериенцер или дативен субект. Ако в повечето европейски езици имаме изречения, в които субектът, извършителят на действието, е на преден план – „Аз паднах”, „Ти виждаш”, „Той обича” ; „Гладен съм", „Ние знаем” – то за езикът хинди са характерни конструкции, в които не субектът, а преживяването (ескпериенцала) е от значение. Ако в европейските езици имаме много повече изявено "Аз", по-его ориентирани и оформени около активния вършител изречения, то в хинди главно действащо лице е действието, случката, чувството и преживяването, докато лицето, на което се случват нещата е просто пасивен наблюдател.
Ето примери:
Много по-често се казва „Бхукх лагти хе“ (лепи ми се глад) пред „Бхукха хун“ (гладен съм).
Казваш „Мудже малум/пата хе“ (известно ми е) пред „аз знам“ ;
„Мудже пасанд хе“ (нрави ми се/ харесва ми) пред „Аз харесвам“
"Мудже дукх хе" (мъка ми е) пред „Аз съм тъжен“
„Мудж се гари чхут гаи“ (влакът ми се изплъзна) пред „Изпуснах влака“
„Уско китаб чахие“ (иска му се книга) вместо „той иска книга“
„Мудже нади дикхаи дета хе“ (вижда ми се/явява ми се река) вместо „виждам река“
„Мудже тейрна ата хе” (идва ми/удава ми се плуването) вместо „Умея да плувам“
„Мудже вишвас хе” (у мен има вяра) пред „Аз вярвам”
„Кяа ис камре ме кхали камра милега” (ще се намери ли за мен празна стая в хотела) пред въпроса „Ще получа ли/ ще ми намерите ли празна стая”
Хинди и действителността
Но това не бива да ни учудва, защото индийската действителност е точно такава. В много случай когато се озовеш в Индия, ти сам влизаш в ролята на пряко или непряко допълнение, на наблюдателя, на получателя/рецепиент на всички действия, желани или нежелани. Те просто ти се стоварват отгоре. Всичко само започва да те намира, да те среща или да ти се лепва.
Седиш си в нищото и само при мисълта за някаква дестинация пред теб се материализира автобус в посоката, която ти трябва. Магия? Не, просто наложена от обстоятелствата необхдоимост. Как иначе би се придвижвал този многомилионен народ?
Пазарът и той винаги сам те намира. Храната и водата тичат след теб под формата на мустакати чичковци с продрани от викове гърла. Напече те главата, горещо ти е и в този момент, разчел мислите ти, изскача шапко- или ветрило-продавач. Дори в пустинята. Седиш си край огънчето и съзерцаваш тишината, необозримата безмерност и си казваш наум: „Сега да имах студена бира, щях да съм в рая“. В този момент явно някое от онези 330 милиона божества е надало ухо и те е чуло, защото на секундата абсолютно от нищото се появява облечен в бели дрехи и оранжева чалма проводник на божията воля! Да, точно така, продавач, който ти предлага студена бира от хладилна чанта насред пустинята.
Същото и когато се качиш на лодка. Плаваш си и след пет загребвания те чукне нежно лодката на търговец, който започва да вади една по една своите стоки и да ти предлага неустоими изкушения. В блъсканицата в метрото едва-едва си проправя път крехък, изпит човечец и съвсем разумно предлага на пътуващите към своето работно място разни калъфчета за мобилен телефон или подвързийки за документи.
Или пък сутрин рано звъни се на вратата. Отваряш. Носят ти газ. След един час ново звънене. Отваряш. Бидоните с вода. Ново звънене. Млекарят. Пореден звън. Вестникарят. Звън. Обедът ти в тифин и т.н и т.н.
Да, в Индия можеш да се разтовариш от багажа на деятелялността, на егото, което иска да си пробие път и да материализира своите желания. Но в Индия е по-инак. Егото се поочуква и омеква. Научава се, че с рогата напред няма да стане, ще го боли или ще го "таксуват' премного. Понякога не е необходимо друго освен просто да се огледаш.
Няма коментари:
Публикуване на коментар