Индия блести. Сияе от цветове и динамика. Това е така, защото всеки път, когато пътуваме, я преоткриваме. Защото когато си на път, животът кипи. Няма място за скука и рутина. В уседналия живот понеделникът се сблъсква с неделята и единствената разлика в дните е с какви дрехи отиваме на работа. Когато пътуваш, отброяваш дните другояче. Имаш чувството, че всеки един удар на сърцето ти е скъпоценен дар. Рабиндранат Тагор, индийският поет и философ, е казал, че пеперудата не брои в месеци, а в мигове, защото животът й е съвсем кратък на фона на човешкия. Но въреки това нейният живот е красив и пълноценен. Когато си на път, и ти ставаш като пеперудата. Започваш да цениш всеки миг. Потъваш в тоталността на мига. Когато си на път не мислиш за нищо друго освен "тук и сега". Няма бъдеще, няма минало. Плуваш във водите на безвремието. Като скок с бънджи.
Когато си на път в една и съща минута сърцето ти може да проклиня и да благодари, да ликува и да страда. Индия може да е хаотична, несигурна и направо безумна, но не може да бъде скучна. Ако тук, в Европа, цари комфорт, който ни успива, ред, в който се губим, то Индия е изначалният хаос, от който се поражда животът, безумието и "тъмнината", в която се откриваме.
Няма коментари:
Публикуване на коментар