The history of worship of Kumara-Skanda, the eternally young god of war, is remarkable for its dynamic and undulating developement. From a deity, combining plenty of folklore and tribal elements with limited local significance it rises to a prominent and spread all over North India cult, flourishing in many dynasties between 2th BC and 5th AC only to fade into obscurity and spread downward to the South, where it is still venerated with pomp under the name of Murugan. In this work I attempt to trace back the genesis and evolution of the image of Skanda with its its complexity and multiplicity by researching the most important Indoeuropean heritage – the Sanskrit literature – and to outline the basic religio-political reasons which brought up the transformation of his character from a demonic personage with dangerous conduct into god of war and protector of the brahmanic orthodox.
Многоликият образ на бога-юноша Сканда в санскритската
литературна традиция
автор: Николай Янков
© източник: "От Индия към Индия" - сборник
Историята на култа към Кумара-Сканда, вечно младия бог на войната, е забележителна по ред причини. Образът му се развива изключително динамично и вълнообразно - от божество, съчетаващо много фолклорни и племенни елементи с тясно локално значение, то си проправя път в ортодоксалната брахманическа ситема и се превръща в универсален за Индия хиндуистки бог, чиито култ процъфтява по време на управлението на редица династии между II в.пр. Хр и Vв.сл.Хр., за да залезе напълно в северна Индия до края на VII век и да пренесе своя пламък на юг, където до ден днешен е почитан под образа на Червения Бог – Муруган. Основна цел на настоящия доклад е да проследи генезиса и еволюцията на Кумара-Сканда с неговата характерна разнородност и многопластовост, като се опирам на най-значимото индоевропейско наследство - санскритската литература - и да откроя основните религиозно-политически причини, довели до трансформацията на неговия образ от демоничен персонаж с опасно поведение в бог на войната и закрилник на ортодокса.
Сведенията, които получаваме за Сканда в най-древния корпус от текстове – Ведите - са оскъдни, непълни и само загатват неговото бъдещо развитие и значимост. Във Ведите Кумара–Сканда се появява основно в контекста на огнения бог Агни. Съществителното кумара се среща седемнайсет пъти, главно в значението си на „син”; „дете”; „младеж” (Агравала 1967:1) Използвано е като епитет на Агни, за да опише „младото” състояние на току що запаления огън. (РВ 5.2.) В тези и други подобни примери кумара се явява само със своята лингвистична семантика, без да носи конкретна митологизация. Текстът на Ригведа неколкократно заявява, че кумара е син на бог Агни - заключение, което ще предпостави бъдещото развитие на образа на бога юноша като естествено продължение на функциите и качествата на Агни, а в по-късен план и като проявление на Шива. Така Кумара съвсем логично ще унаследи двете най-важни черти на баща си – войнствеността и тясната връзка със слънцето.
От целия корпус на Ведите най-подробна информация за Кумара-Сканда откриваме в допълнителните части към Атхарваведа. В Атхарва паришиста присъства описанието на сложен ритуал за умилостивяването на Сканда-Кумара чрез хома. Изпълнява се с цел прогонване на зловредни влияния от домакинството, като в центъра на ритуала стои изготвянето на специален защитен амулет и поставянето му на ръката на домакина. По време на ритуала се четат откъси от Камасукта, което подсказва за любовно-еротичните нишки, вплетени в характера на божеството, които взимат превес в южноиндийския вариант на култа, в частност древнотамилската литература. Ритуалът завършва с изпращането на божеството и думите: „О, най-богати, донеси ми дар”, като тези думи биват изречени от мъжа и са насочени към неговата съпруга, като вид алюзия за добиване на потомство. (20.6.10.) Този любовно-еротичен аспект на Сканда отново препраща към Агни. В Атхарваведа (3.21.4) и Тайтирия Самхита (2.2.3.1) Агни се появява с епитета Кама - бог на любовта (Донигер 1973: 90). Нещо повече в друг химн от Атхарваведа (6.130.4) той е призован с идеята да нанесе любовна магия на човек. В друга сцена от Тайтирия Самхита (5.5.4.1.) Агни пожелава съпругите на Варуна (водите) и излива семето си в тях, като по този начин се оформят земята, небето и растенията. Мотивът за семето е ключов за Ригведа. Златният зародиш Хиранягарбха съдържа в себе си соларния аспект и изливането му в космическите води, в утробата на богиня Адити, поражда сътворението на физическия свят. Тези три елемента – на семето, огъня и водата – лежат в основата на мита за рождението на Кумара-Сканда, представен за пръв път в епосите Махабхарата и Рамаяна. Това недвусмислено показва, че неговият образ черпи вдъхновение от концепции, вече засвидетелствани в Ригведа. (Клоти 2005:52)
В Грихя – и Дхармасутрите за пръв път се сблъскваме с още по-древнен пласт от характера на Сканда – връзката му с децата и майките. Там той е умилостивяван с цел да не вреди на плода и потомството. В Параскара Грихясутра (1.16.24.) името Кумара се появява като демон с образа на куче, (шунака) тормозещ и крадящ новородените. В медицинските трактати като Сушрута самхита Скандаграха е главатар на всички вредоносни за децата сили, обединени под общото име Граха („ловци“). Подобна представа за демони, атакуващи плода и здравето на новородените е разпространена повече сред местното, неарийско население на полуострова, което изкушава мнозина изследователи да обвържат Сканда с дравидските култове. Това се потвърждава и от връзката на Сканда с друго фолклорно божество - неговата съпруга Шастхи. В индийския фолклор Шастхи е богинята-закрилница на децата. На нея се молят в случай на импотентност, безплодие и фригидност. Позната е като Джатаматри („майка на родените“) и Бахупутрика („имаща много деца”). Преди да се превърне в „майка на родените”, богинята е позната като Джатахарини („онази, която краде родените”) и на нея се приписват редица злодеяния като това да краде зародишите или да разкъсва новородените на шестия ден от появата им. Ричард Ман и Уенди Донигер са сред застъпнциите на идеята, че Сканда и Шастхи обединяват в себе си представи от древния култ към Майките, характерен за коренното дравидско население. Остава отворен въпросът обаче докъде се простира приносът на Индската цивилизация (края на III хил.пр.Хр.) в сформирането на тези представи. При всички случаи връзката на Сканда и Шастхи с децата и родилките, отразена в Атхарваведа няма как да е случайна.
В този най-древен слой от развитието си Кумара-Сканда притежава най-вече земен характер и функциите му се фокусират върху всекидневните нужди и тревоги на хората. Докато стои близо до бита и вярванията на миряните, богът юноша се радва на широка популярност. Култът му се гради върху страха от неговата сприхава, демонична природа, която би могла да донесе нещастия и болести в семейното огнище. Брахманизмът все още е в разцвета си и не вижда причини да обръща внимание на тъмните фолклорни представи на автохтонното население на полуострова. Но с упадъка на ведическите традиции, с удара от появата на учения като будизъм и джайнизъм, брахманското съсловие е принудено да се бори за вярата на миряните и прави всичко възможно, за да приобщи в своята традиция доскоро неглижираните примитвни фолклорни персонажи.
Този процес на трансформация и преразглеждане на неблагоприятните аспекти на божеството намира отражение в страниците на Махабхарата. В текста си проличава чувството на неудобство, дори напрежение по отношение на ролята и позицията на Сканда в йерархията. Епическитете певци си позволяват да преобразуват изначалния Кумара - Сканда в божество, което да се съвместява с традиционния мироглед. За да го брахманизират и превърнат в част от канона, редакторите на епоса трябвало да го поставят в центъра на своя религиозен наратив, да го обвържат с ведическото минало, така че да се превърне в естествено продължение на брахманската традиция.
Друга важен момент, обвързващ Сканда с демоничното е епизодът, в който бива пронизан от копието на Индра. При удара с копието от тялото на Сканда се пораждат страховити мъжки създания (kumārakāḥ), както и женски демоници с огромна сила (kanyāś mahābalāḥ), които отвличат духа на новородените или все още неродени деца. Това е един от мотивите, който допринасят за утвърждаването на имиджа на Сканда като детеносец, като даряващ по магичен начин потомство на бездетните. (Клоти 2005: 52) Защо е било необходимо на авторите да включат тези негови аспекти след като виждат в тях пречка за ортодоскалния възглед? Явно по това време името на Сканда се е свързало достатъчно силно с култа към Граха/Кумара/Матри, за да бъдат напълно ниглижирани тези негови черти.
Преобразеният Сканда
Възможно най-добрият и лесен начин пред Вяса да представи Сканда в по-елегантна и благоприятна светлина е да подчертае роднинството му с Агни. Агни е едно от най-висшите и значими божества в брахманската традиция. Ако Агни е чист и свят, то и неговият син неминуемо ще бъде чист и свят. Емфазата върху връзката баща-син между Агни и Сканда стои в центъра на целия наратив. Тя се осъществява на различни нива, но най-често чрез засилената употреба на сходни епитети и характеристики. Агни и Сканда носят един и същи епитет кумара („юноша, младеж“). И Агни, и Сканда имат изразена сексуалност. Жреците гледат на Агни като на „дете на слънцето” , като земно проявление на Слънцето. (Макдонъл 1963:90) В наратива на Махабхарата изобилства от подобни препратки, подчертаващи слънчевата природа на Сканда. Друга неколкократно подчертавана нишка на подобие между двата персонажа е ролята им на демоноубийци и предводители на армия (сенапати).
Втората стратегия включва връчването му на божествена роля, отговорност, а това означава и подобаващо потекло. В представите на текстописците Сканда трябва да бъде „осиновен” от божествено семейство, което да го легитимира пред обществото. Всъщност множеството му заявки за родителство и попечителство го вписват в контекста на отговорността, дълга и йерархията, т.е. отявлен опит за опитомяване на инак „дивата” му, екзотична, неарийска природа. До 217 глава от книга трета на епоса родители на Сканда се явяват Агни заедно с множество майки – Сваха, Ганга, Карттикея демоните Матри. От 218 глава Сканда ще бъде вкаран в контекста на двойката Шива и Ума. От този момент образът на Сканда сменя рязко своята траектория. Представен е като заобиколен от богинята на благоденствието Шри, облечен в червени одежда със златна броня, диадема и обеци. Тези начални редове от главата поставят Сканда в контекста на елитарното и аристократичното - нещо, което напълно отсъства в предходните глави. Мъдреците брахмани се обръщат към Сканда с молбата той да заеме мястото на Индра. Сканда обаче отказва позицията, но за сметка на това склонява да попълни вакантното място на комадир на божествената армия. Само няколко епизода преди това поведението на Кумара-Сканда е описано като амбивалентно – граничещо с това на демон, докато в настоящите части на повествованието богът е натоварен с големи отговорности – да закриля кравите и брахманите, а с това и порядъка в света.
Въвеждането на Рудра-Шива като истинския баща на Сканда също става много рязко в текста и е придружено с радикалната промяна на Сканда в знатен и благороден пълководец. Глава 219 съдържа следното твърдение: „Граха не закачат онези, които почитат Махешвара”. (3.219.58.) Цитатът дава да се разбере, че умилостивяването на Сканда и демоните Граха може да бъде избегнато, ако човек проявява правилно отношение към Махешвара, устойчив епитет на Шива. Така текстът решава проблема за йерархията на боговете. Кумара-Сканда може да бъде укротен чрез неговия баща Шива. Следователно култът към Сканда бива смекчен, дори обезсмислен, като определя почитането на Шива като по-ефективно.
Третата важна стъпка е Сканда да бъде ситуиран в парадигмата на брахманските ритуали. Фолклорните обичаи за измолване на потомство, правене на защитен амулет са заместени с нови. Ритуалът абхишека по встъпване на длъжност ( в случая на пълководец) е тясно свързан със Сканда в наратива на Махабхарата. Церемонията цели да отличи някого като специален. Тя въвежда човек в елитарния кръг и висшите ръководни ешелони. След церемонията абхишека Сканда получава и своята армия. Тя го почита и величае, а той ѝ дава утеха (3.218.40-41). Ако допреди това беше ясно, че Сканда е почитан само за да бъде укротен гнева на хаотичната му природа, сега с назначаването му за махасена (генерал на армията) неговата непредсказуемост е неутрализирана и той е почитан като защитник и представител на порядъка (рита). Ако допреди това е бил почитан от богобоязливите миряни, страхуващи се от неговия гняв, сега почитта идва главно от войнското съсловие.
До края на трета книга Сканда вече е напълно трансформиран в генерал и пазител на божествения порядък, а с него и на брахманските ценности. Тъй като в следващите глави епическите певци няма какво да редактират в образа му, те се заемат да подсилят благородните качества на Сканда. Нов мотив в митологичния му образ е обвързването му с учението за йога и с аскетичните практики. Тъй като аскетичните сили на Сканда не са резултат от продължителна аскеза и отшелничество, поне до нас не са достигнали истории, свидетелстващи за това, би трябвало да приемем, че те са наследство от баща му, който с акта на зачеването му предава част от мощта си. Краят на процеса и прелмоният момент в развитието на култа на Кумара-Сканда е превръщането му в подчинено божество. Поставен в ролята на подопечен спрямо Шива, момчето воин се обезличава. Раждането и делата на бога юноша започват да служат за издигането и подчертаването на статута на неговия нов баща Шива. След като бива превърнат в пълководец на армията на боговете, доскорошната му роля на лечител и закрилник от болести се обезсмисля. Доскорошните му функции са иззети от Шива и неговата кохорта от помощници, наречена Гана. Така се поставя началото на абсорбирането на култа на Кумара-Сканда в шиваизма - процес, който е част от развитието на хиндуизма и започва още в глава трета на Махабхарата, но достига завършеност в корпуса на Пураните.
Заключение
След като митът за Сканда бива инкропориран в шиваизма, на преден план остава единствено подкрепата от страна на армията и висшата аристокрация, която все още почита Сканда като свой патрон и победоносец. Периодът от II-I век пр.Хр. до IV-V сл. Хр. е белязан от особено динамични процеси, свързани с множество войни и борба за надмощие, като военният образ на Сканда определено е в унисон с историческата обстановка и не случайно той се радва на голяма популярност. Възможно е точно тази причина да е подтикнала създаването на бог с отявлени войнски функции по подобие на гръцкия Арес и римския Марс, който да се превърне в патрон на царската власт и символ на победата над враговете. Създаването на подобен образ би придало повече тежест и сакралност на управляващата войнска класа. Това може да обясни защо Кумара-Сканда се появява рязко на редица монети от династията Кушана, Яудхея и Гупта. Тази тенденция към елитарност в митологията му несъмнено води до неговата маргинализиция, тъй като обезмисля изначалната му същност на божество, което е умилостивявано от страх, че ще донесе безплодие и болести в дома. До VII век сл. Хр. Сканда е загубил толкова много от своята популярност сред народа, че без покровителство от страна на владетелите за отрицателно време култът му потъва в забвение. Историята на хиндуизма познава редица божества и образи, които в даден отрязък от времето се превръщат в излишни, нерелевантни или претърпяват трансформация в смисъла и предназчението си, а често се превръщат в компонент от по-нов и свеж култ, когато историческите обстоятелства го изискват. По същия начин Кумара-Сканда губи позиции за сметка на своя брат Ганеша и баща си Шива, но интересът към него се пренася на юг, където култът му не ерозира до обслужване на елита, а обхваща всички обществени кръгове. Така и до днес Кумара-Сканда е патрон на тамилската култура под името Муруган.
Библиография:
1. Agrawala P.K, Skanda-Karttikeya - Varanasi Hindu University, 1967
2. Clothey, Fred : The many faces of Murukan: The hisotry and meaning of a South Indian God, Munshiram Manoharlal, 2005
3. Chatterjee, Asim Kumar: The cult of Skanda-Karttikeya in Ancient India, Punthi Pustak, Calkutta, 1970
4. Doniger O Flaherty, Wendy : Siva – the erotic ascetic, Oxford Press, 1973
5. Gonda, J : Vedic Literature: A History of Indian Literature, Vol 1, Wiesbaden:Otto Harrassowitz, 1974
6. Gordon White, D. : Kiss of the Yogini: Tantric sex in its South Asian context, University of Chicago Press, 2006
7. Gupta, S.M : Karttikeya – The Son of Shiva, Somaiya Publications, 1988
8. Mann, Richard : The Early cult of Skanda in North India: from Demon to Divine son, McMaster university, 2003
9. Monier-Williams, M. : A Sanskrit-English Dictionary, Delhi, Motilal Banarsidass,1999
10. Rana, S.S : A study of Skanda Cult, Nag Publishers, Delhi, 1995
Няма коментари:
Публикуване на коментар