 |
| photo:Neetesh Kumar |
"Дил то бачча хе, тхора качча хе, джи", сърцето е дете, леко недопечено. Една от любимите ни песни.
Няма по-големи деца от индийците, защото няма по-големи любопитковци от тях. Вечно искат да те разпитват за живота ти. Няма по-големи деца, защото още вярват в приказки за магии, призраци и таласъми и в това, че актьори като Амитабх Баччан са инкарнация на Вишну. Като деца са и защото могат да те изкарат извън релси с абсолютно неразгадаемото си, непредвидливо и неподатливо на разумни експликации поведение. Като деца са, защото просто идват при тебе и се запознават без да имат усвоените от нас изкуствени бариери. Като деца са и защото след като се запознаете и си размените пет реплики накръст, искат да те срещнат със семействата и родителите си, а по пътя ти задават възможно най-странния въпрос "Вече сме приятели, нали?" Като деца са, защото са страшно емоционални и докачливи. Един оставен в чинията залък или дребен недомислен жест може тутакси да смени израза на лицето им.
Овсен всичко друго стъпъването ни в Индия винаги е отключвало в нас ефекта на вдетеняването. Ние самите ставаме любопитни и търсещи като деца. Индия много бързо ни дезОКСИДЕНТира и ни настройва на вълна ОРИЕНТиране. За нула време започваш да отброяваш времето другояче - не с часове, а с мигове. Като децата. И като децата започваш да наблюдаваш и попиваш.
Да, дил то бачча хе, джи! И така да си остане.
Няма коментари:
Публикуване на коментар