"Разбира се се, че вярвам в единен свят. Как би могло иначе?”, казвал Махатма Ганди. Тази негова вяра изразява в най-висока степен философското виждане за живота, следвано от Индия от незапомнени времена. Тази гледна точка е дълбоко вкоренена в древноиндийската мисъл и знание, история и традиция и се развива с течение на времето. Нали именно санскритската сентенция Васудхейва кутумбакам (“Светът е едно семейство”) е схващането, вдъхновявало отношенията на Индия с другите страни още от освободителната борба и Независимостта насам. Историята е свидетел, че Индия никога не е хранила териториални амбиции. Тя нито се е впускала във военни завоевания на по- малките си съседи, нито е влизала във война с по-големите. Водена от принципа на ненасилието (ахимса), нейното кредо винаги е било: “Живей и остави другите да живеят”.
Както историческите свидетелства посочват, още през вековете пр. Хр. Индия е обменяла мирни пратеничества с други страни. Измежду ранните примери за това е пребивавалият в двора на първия владетел от династията Мауря - Чандрагупта, гръцки посланик Мегастен. Мегастен бил представител на Селевк Никатор - пълководец на Александър Македонски, наследил впоследствие и част от империята му. Гръцкият посланик е оставил ярко описание на маурското управление и бил особено впечатлен от Чанакя, тогава министър, съветник и преди всичко напътстващ Чандрагупта негов най-приближен съратник. Чанакя, по-познат като Каутиля, е автор на известния трактат “Артхашастра” (Наука за управлението), в който измежду другите теми са изложени и основните правила при воденето на отношения с други народи. Самият Каутиля е бил безскрупулен в практикуването на изкуството и хитростта на дипломацията. За него всички средства, необходими за осъществяването на държавническото изкуство и отношенията с външния свят, са честни, доколкото са в интерес на собствената държава. Именно тази е и прокламираната от Макиавели идея десет века по-късно. Забележително е, че много преди Клаузевиц, Каутиля е отбелязал, че “войната е продължение на държавната политика с други средства”. Но в синхрон с индийския етос, Каутиля е допълнил, че "войната трябва винаги да служи на големите политически цели, а не да става цел сама по себе си”.
Установените от Чандрагупта контакти между Индия и Западния свят продължават и по време на властването на сина му Биндусара. Пратени от Птоломей, владетел на Египет, посланици пристигали в Маурския двор в столицата Паталипутра. Антиох, синът на Селевк, също изпраща свои представители в Паталипутра. Великият император Ашока, внукът на Чандрагупта, доразвива тези контакти. Той се качва на престола през 273 г. пр. Хр. и управлява Индия в продължение на 40 години. По това време страната се развива като важен международен център, предимно поради бързото разпространение на будизма. Посланиците и пратениците на Ашока достигат на запад Египет, Сирия, Гърция; на север - Централна Азия; на изток - Бирма (днешен Мианмар), Сиям (днешен Тайланд) и др. Владетелят дори изпраща сина си Махендра и дъщеря си Сангхамитра на о-в Цейлон (днешна Шри Ланка) с посланието на Буда. От първия век на християнската ера нататък малко по малко индийски колонии започват да се простират на изток и югоизток - в Цейлон, Бирма, Малайзия, Ява, Суматра, Борнео, Сиям, Камбоджа. Именно поради тази причина дипломатическите, икономическите и културните контакти с тези райони нарастват през периода. Учени от Индия и Китай редовно пътуват и в двете посоки и се превръщат в неофициални посланици на страните си. Индийци, като Кашяп Матанга и някои други, поемат дълго и трудно пътуване към Китай. Най-изтькнатите китайци, предприели такова нелеко пътуване към Индия, са Фа Сиен (V в. сл. Хр.) и Сюен Цан (VII в. сл. Хр.). Владетелят на Северна Индия Харшавардхана и съвременният му китайски император от династията Тан също са си обменяли посланици.
Друг известен пътешественик из Индия през XI в. сл. Хр. е персиецът Ал-Бируни. Два века по-късно той е бил последван от арабина Ибн Батута. Обширните знания на последния за страните, простиращи се от Египет до Гуам, са били използвани от делхийския султан Мохаммад бин Тугхлак (1326-1351) по нов начин. Той назначава Батута за свой посланик. По времето на управлението на неговия син Джахангир (наричан още Салим) те са били разбити в морска битка от британците в индийски води. Скоро след това, през 1615 г. Сър Томас Роо, посланик на английския крал Джеймс I, се представя в двора на Джахангир. Моголската империя видимо отслабва при управлението на Аурангзеб (внук на Джахангир) и след смъртта му послед-вал бързият й упадък. През този период дипломатическата активност спада значително, а и напористите британци предпочитали хитростта пред дипломацията.
През дългите години на британското господство над Индия за дипломацията не може да се каже много. Партията Индийски национален конгрес (ИНК) обаче започва да развива виждането на Индия за света, още в годините на борбата за отхвърляне на британската власт. ИНК оказва подкрепа на борбите за свобода в различни краища на света - осъжда Хитлер и неговия национализъм, Мусолини и неговия фашизъм, японския авантюризъм. ИНК застава в подкрепа на световния мир и пълното разоръжаване и решава страната да остане настрана от силовите блокове. Независимо че това е била позицията на един потиснат народ, тя достига до правителствата по света. Когато през 1947 г. Индия става свободна, тя избира демократичния път и се придържа към него, независимо че демокрациите край нея забуксуват.
Колкото до външната политика, страната вече има богат опит и не са й необходими големи усилия в тази посока. Независимата индийска външна политика идва като продължение на политиката, развивана през вековете, дори и по време на освободителните борби. Трябва да се отбележи, че съществува пълен национален консенсус за принципите, целите и начина на водене на външната политика. Наред с твърдата си подкрепа за освободителните борби и движенията срещу апартейда Индия заема челно място в Движението на необвързаните страни, което добива сила в годините на Студената война. Краят на Студената война беше най-епохалното събитие на XX в. Ню Делхи не загуби време в приспособяване на политиката си към новата международна реалност. Паралелно с поддържането на традиционно приятелските отношения с Русия и страните, били някога част от Съветския съюз, Индия не пропусна нито една възможност да изгради приятелски отношения и със САЩ, въпреки че Ню Делхи не отстъпи от позицията си относно подписването на договора и режима за неразпространение на ядрените оръжия.
Отношенията на Индия със съседите й от Южна Азия, а именно Бангладеш, Бутан, Малдивската република, Непал и Шри Ланка са топли и приятелски. Колкото до Китай, е ясно, че горчивото минало на спорния граничен проблем е забравено и двете страни поставят ново начало в отношенията си, изградено на основата на диалог. Въпросът с Пакистан обаче продължава да е заплетен. Повече от 55 години Ню Делхи опитва да нормализира двустранните отношения, но без успех. Пакистан отвръщаше с инвазията на племената през 1948 г., агресиите от 1965 г. и 1971 г., предателското нахлуване по Линията на контрол в каргилския сектор на индийския щат Джаму и Кашмир през 1998 и нарастващ пограничен тероризъм от 1988 насам. Терористичната атака срещу парламента в Ню Делхи на 13 декември 2001г. бе момент на най-голямо изпитание за индийската дипломация. Тя успя да покаже далновидността си, съдействайки на САЩ да успокои ситуацията. Деескалацията на напрежението отбеляза триумф за индийската дипломация.
Няма коментари:
Публикуване на коментар