петък, 1 юни 2018 г.

Индийският герб (Indian state emblem)

Националният герб на Република Индия е символ на индийското послание за мир и добронамереност към целия свят. Лъвският капител с чакра (колело), разположена между кон и бик от двете страни, е владетелската инсигния на маурския император от III в. пр. Хр. Ашока. Оригиналът се съхранява в Археологическия музей в Сарнатх, край Варанаси в Утар Прадеш. Шедьовърът на Маурите, който е изваян от пясъчник чунар, някога величествено е красял колона на Ашока в Сарнатх - място, дълбоко тачено от будистите по цял свят. Сарнатх, който в момента лежи в развалини, се намира на 10 км североизточно от Варанаси - свещен индийски град, разпо- ложен там, където се сливат три реки: Ганг, Ямуна и митическата Сарасвати. Археологическите останки в Сарнатх дори и днес привличат хиляди будистки поклонници, историци, студенти и туристи от Индия и цял свят. 

Сарнатх е едно от четирите най-свещени места в будистките легенди. Това е мястото, където Буда е завъртял Колелото на Закона, след като е постигнал Просветление. Всичко това намира израз в образа на лъвския капител - символът на Буда като Шакя-симха (Лъвът на шаките, родът, към който принадлежи Буда). Колоната в Сарнатх първоначално е имала предназначението да символизира великото колело с двадесет и четири спици. Има четири животни - слон, кон, бик и лъв, изваяни релефно на мястото, където е изобразено колелото, символизиращо четирите посоки на света. Това може да се интерпретира в традицията на ведическата митология, като се вземе предвид факта, че в Ригведа лъвът се разглежда като цар на гората, бързо галопиращият кон - като возило на бога Слънце, а бика - като возило на бог Индра. 

Със смелия замисъл, прецизните пропорции и хармоничност това творение предизвиква възхищението на зрителя и припомня за първата проповед на Буда в Сарнатх. Четири лъва се издигат на върха на Сарнатхския капител и всеки от тях е разположен с лице към една от четирите посоки на света. Позата и напрегнатите им крайници свидетелстват за въображението на един талантлив майстор-художник. Лицата им, както и свободно веещите се гриви, подчертаните контури на изваяните им тела и изкусното релефно моделиране разкриват точната и уверена ръка на майсторите-художници в двора на Маурите. Характерното за времето на Маурите ослепително шлифоване придава на колоната и лъвския капител една пълна завършеност, мекотата на камъка и една жива и до днес сияйност, макар хиляди години колоната да е била изложена на слънце, дъжд и прах. Умението за постигане на гладкост и блясък вероятно се корени в местно майсторство в изкуството за обработка на камък, наследство на епохата на династията Мауря от цивилизацията на Долината на Инд от третото хилядолетие преди Хр. Скулптурите и колоните от Маурския период са свидетелство за най- възвишен талант и финес по отношение на устойчивия блясък, постигнат чрез техника, вероятно наследена от потомствени каменоделци. Според някои специалисти изключителният блясък, който придава кристално лъскава полировка на каменната повърхност, е постигнат навярно чрез мъчителното изглаждане с пила от полускъпо-ценния камък ахат.

източник: сп. Светилник

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...