неделя, 18 ноември 2018 г.

Гризачите, хрускащи живота (On the etymology of the word for mouse)




Когато кажем „плъх“, в главата ни изскачат образи на сметище, канализационни шахти, мръсотии, болести, зарази, изгризани мокети и изровени дупки. Плъхът е напаст, обитател на нечистото, враг на селянина, разрушител на имуществото. Като индолог не мога да не направя паралел със санскрит. 

Санскриткската дума за мишка е „мушака“ (मूषक) и е дериват от глаголния корен „муш“ със значение „крада“, „задигам“. Мишката се препитава, като краде и поради своите низки навици, поради своята лакомия и „гризкаво“ дребнотемие тя олицетворява евтините страсти и нисши емоции. В митологията на хиндуизма те се изобразяват в нозете на божествата и въплъщават проблемите и тревогите, с които изобилства битието на глухия и слепия за бога и трансцендентното. „Няма нищо по-разрушително за тялото от тревогата, а този, който вярва поне малко в Бог, няма причина да се тревожи въобще“, казва Махатма Ганди.

Гризачите в човешкия свят са онези на вид нищожни и досадни проблеми, които ловко се измъкват от решенията ни или които все ни надхитрят и нищят нервната ни система. Онази сметка, която не можеш да изчистиш, онзи шофьор, който те засича, съседът, който пали кофата за смет под проснатото пране, пъпката на носа в неподходящия момент, теча на бойлера, който все избива, спрелия интернет, верижката с ключове, която не намираш, когато бързаш за работа. Това са плъховете в ежедневието ни, крадците на безценния дар, наречен живот, гризачите, хрускащи от покоя и радостта.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...