"Къде са минавали ордите на великите моголи?...Къде е "Тронът на Соломон"? Къде са пътищата на странника Христос? Къде е отразена бон-шаманската религия на демоните? Къде са градините на Джахангир-Шалимар? Къде са пътищата на Памир, Лхаса, Хотан? Къде е тайнствената пещера Амаранта? Къде е пътеката на великия Александър към забравената Таксила? Къде са стените на Акбар? Къде е учил Ашвагхоша? Къде са мъдрите камъни на владетеля Ашока? Всичко е преминавало през Кашмир. Тук са старите пътища на Азия. И всеки керван проблясва като брънките, свързващи великото тяло на Изтока."
Н.Рьорих
Тръгнахме към долината Ару, за да се поразтъпчем сред природата. Джипът ни остави в живописна долина, от която дъхът ни сякаш секна. Зеленият ѝ цвят беше толкова наситен и жив, че погледът ми се разми и навлажни.
Това беше най-тихото и райско място за хора, които обичат чистия планински въздух, съчетан с уханието на борове, смола и животинска тор.
Колкото повече се изкачвахме нагоре, толкова повече се приближавах към България. Долу в ниското ни приветстваха чинари със своите подобни на длани нарязани листа, каквито можем да видим по поречието на Струма или Арда, а горе ни посрещнаха гигантски по размери борове като тези в гората Черночето край Широка лъка.
Няма коментари:
Публикуване на коментар