неделя, 31 юли 2011 г.

За карма от Гийта Мехта



© Текст Гийта Мехта, "Karma Cola"
 Превод: Еленикиндия

 От всички философски термини в хиндуизма никой друг не може да се похвали с такава слава, както понятието карма. В най-популярния диалог, посветен на карма, намиращ се сред страниците на Бхагавадгита, задължително четиво за всеки правоверен хиндуист, Арджуна моли своя колесничар, въплътения бог Кришна, да му даде поне някакво разумно обяснение защо е необходимо да влиза в битка срещу своите учители, роднини и приятели.

„По-високо ти поставяш разума от действието, О Кришна, а защо към действия ужасни ме подтикваш?”

Кришна обаче не дава ни троха утеха за ума на Арджуна, нито дори утехата на лесните доводи, типични за войнствените и колонизиращи култури – справедлива война, свещена война, освободителна война. Кришна отговаря на Арджуновите жалби с неумолимите думи:

„Защото си заставен да действаш от природната си даденост. Само действието ще те освободи от привързаността на действието.”

Това е карма. Или поне така изглеждаше преди. Така нявга изглеждаше Кришна. Син гадняр. Но вече не. Сега карма се възприема като вид вибрация, а Кришна е хубавец с очи на кошута. Способността ни да разбираме природата на необходимостта изглежда силно ограничена, а карма придобива съвсем нови значения.

„Не мога да ходя в Лондон повече. Кармата там е твърде тежка за мен” – оплаква се ирански фризьор.

„Вчера катастрофирах с колата. Сигурно имам лоша карма” –жалва се мексикански студент.

„Този човек е опасен за околните. Има тежка карма – обснява нарокопласьор от Харлем.

„Дявол да го вземе! Нямахме карма в тая игра” – вайка се приятелката на комарджията.

„Дъщеря ми се казва Рани”, споделя майка от Германия. „В нощта, в която тя се роди в Гоа, приятелите ни в Лос Анджелис също се сдобиха с дъщеря и я кръстили Рани. С тях ни свързва такава силна карма.”

Съвпадение, късмет, дежа вю, всичко минава за карма.

четвъртък, 14 юли 2011 г.

Окованият слон


Като малък бях влюбен в цирка и най-много от всичко обичах животните. Особено слона, който беше любимо животно и на други, както разбрах по-късно. На всяко представление той демонстрираше невероятното си тегло, ръста и силата си...Но след номера и дори малко преди да излезе на арената стоеше все вързан за едно колче, забито в земята със закачена на крака му верига.
А колът беше само парченце дърво, забито едва няколко сантиметра в земята. И въпреки дебелата и здрава верига, ми беше съвсем ясно, че едно толкова силно животно, способно да изтръгне цяло дърво от корен, би могло много лесно да се освободи от кола и да избяга.
Тук явно има някаква загадка. Какво го спира тогава? Защо не бяга?
Когато бях на шест-седем години, още вярвах, че възрастните са много умни. И попитах един учител, един отец и един мой чичо за загадката на слона. Някой от тях ми обясни, че слонът не бягал, защото бил дресиран.
Тогава зададох съвсем ясно въпроса: „Щом дрсиран, защо го оковават?”
Не си спомням да съм получил никакъв смислен отговор. С времето забравих за слона и

събота, 25 юни 2011 г.

Кабир и неговите двустишия


Поетът Кабир (1440-1518 г.)е eдин от най-изтъкнатите представители на индийската средновековна поезия. В неговата философия и учение са синтезирани идеи и понятия както от хиндуизма, така и от мюсюлманския мистицизъм - суфизма. Кабир е яростен противник на религиозните практики и ритуали и проповядва почитането към Бога да се извършва само чрез повтаряне на неговото име, което е достъпно за всички хора и всички касти. Езикът на Кабир е ясен и директен, разбираем за обикновените хора, неподвластен на граматическит ограничения.
Основната форма, в която твори Кабир, е т.нар. доха или двустишие, както и т.нар. пада или строфа.
Ето и няколко двустишия, всяко от които представлява самостоятелно и завършено послание:

*Учителят е майстор грънчар, ученикът - глинен съд.
Докато го извайва, с eдната ръка го придържа, с другата го потупва.

събота, 11 юни 2011 г.

"Пример за вярност" - Упендранатх Ашк ...или Пример за "вярност"


Когато Салиг Рам се прибра вкъщи, не беше сам. С него беше красива девойка - с бяла кожа, стройна, с изразителни черти, с игриви очи и - безсрамна! На устните й грееше усмивка още по-ярка от червения цвят на бетела. Беше облечена с черно сари, на чийто фон златният кант блестеше като красивото й лице.

Васанти, облечена в стари изпокъсани дрехи, палеше печката. Дървата бяха влажни и въпреки че ги раздухваше, не се разгаряха. Очите й постоянно с насълзяваха от лютивия пушек. Щом видя мъжа си да влиза, се изправи. Салиг Рам, пиян и със залитване, мина покрай нея заедно с девойката и влезе във всекидневната. Като кукла, движена от невидима ръка, Васанти с въртеше на едно място, вперила немигащ поглед в тях.

Те седнаха на леглото във всекидневната.Васанти продължи да стои на едно място. С крайчеца на шала си взе да бърше насълзените си очи. Вместо да спре, влагата напираше още повече. От очите ли идваше, или от сърцето? Кой знае!
- Дай чаша! - изхриптя загрубял от алкохола пиянски глас. Васанти бързо взе от шкафа със съдове една блестяща чаша, избърса я и я донесе. Салиг Рам извади бутилка, сипа от това, което бе останало в нея, малко в чашата и я надигна, Васанти наля вода в друга чаша. Знаеше, че сега ще поиска вода. Салиг Рам хвърли чашата на пода и викна:

неделя, 5 юни 2011 г.

Акшардхам (Akshardham)


Мемориалът Акшардхам, какъвто e той по същество, макар да го наричат храм, прeдставлява обширен комплeкс на река Джамна (Ямуна) в Делхи и е една от най-популярните туристически дестинации в столицата на Индия.
Създателите му - последователи на сектата Сваминараян, която в голяма стeпeн e светска по своя характер, вярват във вродената в човешкитe същества доброта и в силата на природата. Това е и коeто този възхитителен комплeкс показва.
Акшардам е построен само за 5 години oт 11 хиляди работници доброволци. За изграждането му са използвани 12 000 тона бял мрамор (в хиндуизма този камък е символ на чистотата и вечния мир) и розов камък (символ на разцвета), донесен от Раджастан.
Любопитен факт е, че за строежа на основната сграда на храма не е използвано никакво желязо. Големите плочи били носени за ръчна изработка

четвъртък, 2 юни 2011 г.

Съвременни индийски автори: Рана Дасгупта и романът му "Токио: отменен"





Преди броени дни на българския пазар излезе превод на дебютния роман на индийския автор Рана Дасгупта - Токио: отменен. Миналата година отново издателство Жанет 45 издаде романа Соло от същия автор, който проследява живота и мечтите на Улрих - самотен стогодишен мъж от България. Авторът гостува у нас, за да представи лично книгата си прд българските читатели.

Рана Дасгупта е роден през 1971 г. в Кентърбъри. Отраства в Кембридж, учи в Бейлиол колидж, Оксфорд. Бил е маркетингов консултант в Лондон и Ню Йорк няколко години преди да се премести в Делхи, където живее и днес, и пише. Първата му книга “Токио: отменен” е приета радушно от читателите и критиката и е номинирана за наградата “Джон Люълин”. Носител на престижните литературни награди Not the Booker Prize (2009) и Commonwealth Writers’ Prize (2010) за романа „Соло”, който разказва надеждите и провалите на последното столетие през съдбата на един българин.

сряда, 25 май 2011 г.

"Шалимар клоунът"


Романът „Шалимар клоунът” на Салман Рушди е опрделян като най-добрата му творба след прославилата го „Сатанински строфи”. Поднесен с впечатляващо въображение напрeгнат многопластов разказ за унищожената от мимолeтно увлечение дълбока и драматична любов, разказ за ценности и устои, който прескача от Калифорния прз Франция и Англия до Кашмир и преплита най-бурните човешки страсти с най-смъртоносните явления на нашето време.

Из „Шалимар Клоунът”, С. Рушди, изд. ИнфоДАР, 2010






„Името й бе Индия. Това име никак не й харесваше. Никой не се казваше Австралия или Уганда, или Ингушетия,или Перу...Беше зачената на Изток – извънбрачно дете, родено посред огнена буря от възмущение, което бе преобърнало брака на баща й, а сетне бе сложило край и на дипломатическата му кариера, - но ако това бе достатъчно извинение, ако не представляваше трудност да окачаш родните места на хората на шиите им като камък, то тогава светът щеше да бъде пълен с мъже и жени с имена като Ефрат или Пизга, или Истаксиуатъл, или Улумулу. В Америка, дявол го взел, това не беше непозната практика, кото до известна степен оборваше аргумента й и успяваше да я раздразни дори много повече. Невада Смит, Индиана Джоунс, Тенеси Уилямс, Тенеси Ърни Форд – към всички тях тя запращаше мислени ругатни и им показваше среден пръст.
„Индия” все пак й с струваше погрешно, като чуждица, колониално, носещо намек за присвояван на реалност, която не й принадлежеше, и пред себе си винаги настояваше, че по никакъв начин не й приляга, не се чувстваше като Индия, макар цветът й да б наситен, а дългата й коса – сияйно черна. Не искаше да бъде обширен субконтинент или прекалена, вулгарна, взривоопасна, претъпкана, древна, шумна, нито мистична по какъвто и да било начин, свързана с Третия свят.”


Приятно четене!:)

събота, 21 май 2011 г.

Пролетна порция индийско кино

Днешната публикация решихме да посветим на няколко индийски филма. Неведнъж сме казвали, че в гледане, правене и обсъждане на филми минава половината ден на индиеца. Попитайте който и да е индиец за "диалог" от филм и веднага ще ви засипят със смешни или романтично-възвишени реплики на герои.
А ето и филмите, които последно гледахме с кратък коментар и линк към трейлърите им.
И ако все още смятате, че всички индийски филми са като онези от времето на Радж Капур и винаги в тях има слонове, които са наши приятели, то време е да пораздвижите представите си:)

събота, 14 май 2011 г.

Простите неща (Simple things)



Да бъдеш е просто,

да бъдеш някой - сложно.


Да правиш е просто
Да се опитваш - сложно.

Да приемаш е просто
да очакваш - сложно.

"Това е така" е просто
"Защо е така" - сложно.

"Сега" е просто
"Тогава" и "Когато" - сложно.

Мълчанието е просто
Словото - сложно.

Изражението е просто
Действието - сложно.

"Едно" е просто
"Две" - сложно.

Животът е прост
"Аз" и "Аз" го прави сложен.

"И" е просто
"Или" е сложно.

"Да" е просто
"Не" е сложно.

Красотата е проста
Дизайнът - сложен.

Обичта е проста
Взаимоотношенията са сложни.

Храната е проста
Рецептата - сложна

Здравето е просто
Лечението - сложно.

Истината е проста
Лъжата - сложна.

Истината е в простите неща
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...