вторник, 4 май 2010 г.

Племето Бхили - воини, крадци, изгнаници ( The Bhil tribe - warriors, thieves, outcasts)


© текст: Еленикиндия
снимки: интернет

Наименование и език

Името Бхил обозначава редица етнически общности, населяващи хълмовете и горите на Раджастан и съседните щати, Гуджарат и Мадхя Прадеш. Някои извеждат името им от дравидското билла или биллу със значението „лък”, което обяснява важното място на лъка сред племето. Името бхил включва и доста разнородни племена, тъй като с него са обобщавани туземните народи в региона. Езикът на бхилите има своите диалекти и регионални различия, но всички те произхождат от гуджарати – индоарийски език, говорен в щата Гуджарат.

Бхилите като воини и крадци

Бхилите се прославили в миналото като силни борци за независимост. Заради характера на местообитанията им и изолираността от останалото индийски население, те успели да запазят много от племенните си черти и обичаи.
Макар че малко се знае за произхода им, смята се, че те са сред най-старото автохтонно население на полуострова. Имат тъмна кожа и нисък ръст. Свързват ги с дравидските и прото-дравидските народи на Южна Азия. Някои изследователи твърдят, че сред дивите народи, споменавани в древната санскритска литература, са и бхили. Санскритски текст от края на 6 век сл.хр. споменава името на бхилски водач, възседнал слон, който се противопоставя на намерението на друг водач да премине през планината Виндхя.



    Към 7 век различни раджпутски родове започнали да се заселват в западна Индия и да подчиняват местното население. Някои бхили се противопоставили на нашествениците и се укрили във вътрешността. Други групи явно приели завоевателите по мирен начин и дори се смесили с тях. Има и други елементи, разкриващи връзката между бхили и раджпути. Бхилите участвали в раджпутските коронации. В някои щати било често явление многоуважаван бхил да постави церемониален знак (тика) от собствената си кръв на челото на новоизбрания раджа. В този обичай историците виждат силно скрепяваща връзка между двата народа и следи от отколешната историческа мощ на бхилите. Фигурата на бхилски вожд е открита върху емблемата на царство Мевар в Удайпур), Раджастан.

Бхилите обаче били третирани коренно различно от маратхи. Хиндуисткото кралство на маратхите безмилостно преследвало и изтрепвало бхилите. Историческите анали говорят за цели общности, които били напълно заличени от лицето на земята. Бхилите се изнесли към своите крепости в планините. Оттам те нападали близките равнинни села и обирали пътниците, преминаващи през земите им.

Въпреки че репутацията им на разбойници и крадци е дълбоко преекспонирана, бхилите наистина създавали сериозни главоболия за местните. Британското правителство в Индия, което взело контрол над региона през 19-и век, сформирало специален военен отряд, който да укроти сприхавия нрав на племето.
Бхилите също така взели ключово участие в племенната съпротива през 19-и и 20-и век в борбата със социалната и политическа несправедливост. През 1840г. бил създаден и корпус от бхили, който подкрепил британците в опита им да отучи племето от "дивашките им обичаи" и да подпомогне социализирането им.

Фолклор и вярвания

Във фолклора си бхилите често изтъкват своята самобитност и „другост” спрямо хиндуисткото множество. В една от историите им за произхода се разказва за Махадео, Великия Творец, (по-късно станал аспект на бог Шива) който унил и нещасетен, си почивал в една гора, когато зърнал една неземно красива девойка и напълно забравил своите мъки. Творецът бил прилъстен от нея и на двамата им се народила голяма челяд. Едно от децата обаче било грозно и уродливо. Махадео истински се вбесил, когато грозният му син убил любимия му бивол и го прокудил. Всички Бхили вярват, че са потомци на този изгнаник. Има множествао разновидности на историята за произхода им, но това, което обединява всички е присъствието на някаква вина,нещастие, злодеяние, кръвосмешение, което довело до появата на народа им.


Бхилите, макар и сериозно хиндуизирани, са анимисти. Светът около тях се състои от свръхестествени сили. Те са особено суеверни. Вярват силно в урочасването и черната магия, затова се предпазват, като носят защитни амулети. Единствено специален знахар, наречен бхопа, притежава сетивата да разпознава черномагьосниците и вещерите, обикновено жени. Заподозрените преминават през изпитание, с което да докажат чистотата си, ако не е опетнена от мръсна постъпка, и при провал, биват измъчвани и убивани. Сред животните на почит са тигърът, конят, дивото прасе, паунът и врабчето. В момента освен природните стихии бхилите почитат и хиндуистките божества Хануман и Кали. Някои бхили като бхилала, които изтъкват по-аристократичното си потекло, заради бракосъчетанията си с раджпути, са усвоили редица хиндуистки практики, включително кастовата йерархия и често се обръщат към брахманистки служители за своите празници. Въпреки тези тенденции все още 90 процента от тях вярват и следват племенните култове.


Бхилите често се включват в големите инидийски празници като Холи, Дивали и Дашера и по свой начин ги дообогатяват. Например Холи при тях е още по-ожесточен и празничен, отколкото сред хиндуистите. Празникът трае десет дни, а седмица преди него честват Бхагоря, в който младите любовници получават официално разрешение да имат полов контакт. Момъкът изсипва цветен прах върху главата на момичето, което харесва, и ако тя отвърне със същото, двойката получава своята така желана свобода. В по-късен етап връзката им ще бъде официално осветена.

При раждане на дете цялото село се оглушава от барабанене на тъпани. Пеят се химни, и се даряват сладки и алкохол, с които да се умилостиви Шитала Мата, Богинята на Едрата шарка, от която се боят всички примитивни народи в Индия. Първите инициационни практики за новороденото са даване на име според някакви външни признаци или обстоятелства, обръсване на косата след първите месеци и татуиране на мъжките отрочета по китката и предмишницата в малко по-късен етап.


При смърт бхилите кремират покойника след период на оплакване, а бебетата и жертвите на едрата шарка се погребват. На мястото на кремацията при мъжете-покойници се поставя резбован дървен стълб или каменна плоча, на които мъртвецът е изобразен като възседнал кон и държащ меч и щит в ръцете си. След 10-12 дни се провежда „празника на смъртта”, по време на които се спретва пиршество в чест на мъртвеца. Една от целите на празника освен да вдигне духа на пострадалите от раздялата е да задоволи желанията на душата на умрелия. Кои са те, това може да каже само шаманът бхопа.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...