Санскритска поема в снимки ( संस्कृत कविता )

© Снимки: ЕЛЕНИКИНДИЯ и Бай Стефо

Създателю,

песен искам да ти посветя,

ала щом отворя устни да запея

като звук от счупено стъкло

гласът ми раздира тишината.

------------------------------------------

О, Господарю на Вселената,

искам прекрасен танц на теб да посветя,

ала забравил себе си, потопен в танца,

тъпча с нозе невинните цветя,

пълзящите твари и техните домове.

-----------------------------------------------

О, Повелителю на Небесата,

искам красива поема на теб да посветя,

ала щом застана пред белия лист,

думите бягат от мен, сякаш ги е страх

както гълъбът от ястреба, невежият от мъдростта.

------------------------------------------

О' Господарю,

да можех да ти направя статуетка от дърво,

ала щом заставя ръцете да дялат твоя образ,

неуверени, колебливи, треперещи,

една друга те се нараняват.

----------------------------------------

О, Повелителю на Любовта,

да можех да ти посветя своята любов,

ала всеки път щом започна да обичам,

опянен, отдаден и привързан,

душата ми троши на парчета чуждото сърце.

-------------------------------------

О, Самосъщи

да можех да посветя на теб живота си,

ала той е като красива, но празна чаша,

и всеки път щом започна да живея,

безмилостният, непобедим Яма убива нещо в мен.

–––––––––––––––––––-

О, Боже,

не мога нищо да ти дам.

От мене няма полза.

-------------------

Тогава Бог отвърнал:

"Това не е истина.

Току що ти ми посвети тази молитва.

Това е достатъчно."