вторник, 14 септември 2010 г.

Санскритска поема в снимки ( संस्कृत कविता )




© Снимки: ЕЛЕНИКИНДИЯ и Бай Стефо

Създателю,

песен искам да ти посветя,
ала щом отворя устни да запея
като звук от счупено стъкло
гласът ми раздира тишината.
------------------------------------------




О, Господарю на Вселената,

искам прекрасен танц на теб да посветя,
ала забравил себе си, потопен в танца,
тъпча с нозе невинните цветя,
пълзящите твари и техните домове.
-----------------------------------------------



О, Повелителю на Небесата,

искам красива поема на теб да посветя,
ала щом застана пред белия лист,
думите бягат от мен, сякаш ги е страх
както гълъбът от ястреба, невежият от мъдростта.
------------------------------------------




О' Господарю,

да можех да ти направя статуетка от дърво,
ала щом заставя ръцете да дялат твоя образ,
неуверени, колебливи, треперещи,
една друга те се нараняват.
----------------------------------------



О, Повелителю на Любовта,

да можех да ти посветя своята любов,
ала всеки път щом започна да обичам,
опянен, отдаден и привързан,
душата ми троши на парчета чуждото сърце.
-------------------------------------



О, Самосъщи

да можех да посветя на теб живота си,
ала той е като красива, но празна чаша,
и всеки път щом започна да живея,
безмилостният, непобедим Яма убива нещо в мен.
–––––––––––––––––––-



О, Боже,

не мога нищо да ти дам.
От мене няма полза.
-------------------



Тогава Бог отвърнал:

"Това не е истина.
Току що ти ми посвети тази молитва.
Това е достатъчно."



1 коментар:

  1. Всъщност най-великите неща са простички - за беда често го забравяме и претрупваме с ненужни орнаменти вярата (било то в Бог, в сила някаква, Вселената или Природата), отношенията си с хората, отношението към себе си...и в крайна сметка изпускаме най-важното от всичко - че нещата са истински и ценни, само когато ги правим с любов.

    ОтговорИзтриване

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...