Самовъзхвалата на Вак - Ригведа Х.125 (The self-praise of Vak- Rigveda 10.125)

Химн 125 от десетата мандала на Ригведа се счита за един от най-емблематичните текстове на ведическата култура, закодирал в себе си дълбокото познание на ведическите поети жреци за същността и функцията на звука и на езика като творяща енергия. Химнът е образец на жанра атмастути, тоест „себевъзхвала“. Тази жанрова разновидност поражда разгорещена полемика сред специалистите, защото по своя структурен модел се различава съществено от формата на стандартния химн в Ригведа от типа „стути“, „възхвала“. Ключова характеристика на тези, малко на брой химни в паметника, засвидетелствани най-вече в последната, десета мандала, е т.нар. „аз- форма“. Божеството, в чиято чест се изпълнява химнът, „говори“ в първо лице единствено число или по-точно поетът жрец се превъплъщава в конкретното божество адресат на посланието на адептите. Божеството сякаш „се вселява“ в поета жрец и по този начин се приближава максимално до своите адепти, които могат да го преживеят и усвоят, а не само да го почитат като нещо външно и безкрайно далечно. Би могло да се каже, че химните от типа атмастути функционират на феноменологично равнище като сложен психологически инструмент за преобразуване на съзнанието на реципиента.

Самовъзхвалата на Вак - Ригведа Х.125

Превод от санскрит: проф. Милена Братоева

1. Аз крача с Рудрите¹ и с Васавите², Аз – с Адитите³ и с всички богове. Аз поддържам двамата – Митра и Варуна⁴, Аз – Индра⁵и Агни⁶, аз – двамата Ашвини⁷.

2. Аз поддържам буйния Сома⁸, аз – Тващри⁹, и Пушан¹⁰, и Бхага¹¹. Аз дарявам дарове на усърдния в своите възлияния, на патрона на жертвените приношения, на стриващия Сома.

3. Аз съм повелителката, сбираща богатствата, най-мъдрата, първата сред достойните за жертвоприношения. Мен боговете разпределиха многократно на много места, да пребивавам в много проявления.

4. Чрез мен се храни онзи, който вижда, който диша, който чува изреченото. Без дори да подозират, те зависят от мен. Чуй ме, мъдрецо! Аз изричам за теб достойното (?което е достойно) да бъде чуто.

5. Аз именно изричам сама това, което радва боговете и хората. Когото възлюбя, него правя властелин, него – жрец, него – риши¹², него – мъдрец.

6. Аз опъвам за Рудра¹³ лъка, за да прониже със стрела мразещия свещените слова. Аз предизвиквам сред хората крамола, аз прониквам на Небето и на Земята. 

 7. Аз създавам Бащата, начело на света, моето лоно е водата в океана. Оттам се разпростирам и докосвам даже Небето с глава.

8. Аз именно духам като вятъра, обгърнала всички същества [достигам] отвъд Небето, отвъд Земята – толкова съм величествена.


 Бележки:

¹ Букв. „синовете на Рудра“. Клас от божества, наричани още Марути, въплъщение на силата на бурите и на ветровете. Въпреки че са синове на Рудра, те се асоциират устойчиво с Индра, който е техен предводител. Те представляват неговата свита, армия. Всичките Марути са братя помежду си и са на една и съща възраст. Тяхна майка е кравата Пришни. Б.пр.

² Васу означава буквално „добър“, „богат“, „богатство“. Васавите са клас божества, чийто основен представител е Индра. Б.пр.

³ Букв. „синове на Адити“. Адити означава „необвързана“, „безгранична“, „свободна“ и е името на напълно абстрактно женско божество. Синовете на Адити са клас от абстрактни божества, разглеждани най-често като соларни. Най-старият „списък“ на боговете от този клас включва шест Адитя, а именно: Варуна, Митра, Аряман, Бхага, Дакша и Амша. В други текстове техният брой се увеличава до осем, а в късната и след-ведическата традиция – до дванадесет. Б.пр.

⁴ Митра и Варуна принадлежат към най-древните пластове на индоиранската митология. Функционално те образуват дуалното божество Митраваруна, на което са посветени 23 химна в Ригведа. Двамата богове са основни представители на боговете Адити. Съгласно традиционното тълкуване Митра се асоциира със Слънцето и с деня, а Варуна – с Луната и с нощта. Варуна се разглежда от някои учени като персонификация на идеята за „разпореждане“, а Митра – на идеята за „съюзяване“ и „договаряне“, изхождайки от етимологията на името му, което означава „приятел“, „другар“. Б.пр.

⁵ Централен бог във ведическия пантеон, почитан като демеург и покровител на гръмотевиците. На него са посветени приблизително 300 химна в Ригведа. Бог войн, който побеждава различни демонични същества, персонифициращи сушата и мрака. Б.пр. ⁶ Богът на огъня. В съзнанието на ведическите индийци Агни се асоциира, от една страна, със светлината и топлината на жертвения огън, а от друга – с неговата изпепеляваща жаркост.

⁷ Названието ашвин означава буквално „притежаващ кон/коне“, или „имащ отношение към коне“. Образът на двамата небесни „ездачи“ се вписва, до голяма степен, в универсалната представа за боговете близнаци в световната и по-конкретно индоевропейска митология. Почитат се преди всичко като небесни лечители. Б.пр.

⁸ Букв. „стрит“, „смлян“. Название на мистично растение бог, на което са посветени изцяло химните в деветата мандала („цикъл“) на Ригведа. Сома се асоциира трайно в ригведийските химни с дневната, със слънчевата светлина и с утринното развиделяване. Растението, наречено Сома, се явявя ключов компонент на древната индоарийска ритуална практика. Б.пр.

⁹ Букв. „дърводелец“. Абстрактен бог, почитан като небесния занаятчия, който придава форма на различни дадености, например той оформя зародиша в утробата. Б.пр.

¹⁰ Бог покровител и познавач на пътищата, който премахва всички препядствия и опасности. Почита се като бог на богатствата и благоденствието. Б.пр.

¹¹ Букв. „разпределящият“, „даряващият“; думата означава освен това „богатство“, „късмет“, „благо“, „част“. Абстрактно божество от класа на Адитите. Б.пр.

¹² Поет жрец, пророк, който, благодарение на творческата си интуиция, „вижда“ невидимата за останалите божествена истина за космическия Порядък и я закодира в своите ритуални песнопения, възхвали и молитви. Б.пр.

¹³ Букв. „ревящия бог“. Ведическите поети експонират неговия страховит вид, както и разрушителната му природа. В същото време, обаче, те подчертават неговата мъдрост и интелигентност, и дори неговата благосклонност и доброжелателност, заради които е наричан Шива. Рудра се почита и като бог лечител и познавач на билките. Б.пр.

източник: Литературен светилник