вторник, 2 юни 2015 г.

Лакнауската ика и тонга (Ikka-tonga race)


Снимка: Arunangsu Roy Chowdhury 

Превод от френски език: Жана Русева
източник: сп. Свтилник

Вече всичко е готово за празника. В мига, когато първият слънчев лъч пронизва воала на мъглата, която се стеле край брега на реката, тълпата се раздвижва и най-ентусиазираните зрители с лакти се мъчат да се доберат до най-доброто място за наблюдаване на спектакъла. Организатори и полицаи са на крак за спазване на реда край многобройните павилиони разположени от двете страни на шосето. Изведнъж мощен рев се надига откъм стадиона и се понася над сводовете и колонадите, последван от невъобразим шум на тракащи по асфалта копита, както и на крясъците на жокеи-те и плясъка на камшиците - шум, от който настръхва кожата. Сигурно ще си помислите, че става дума за сцена от онзи прочут филм от края на петдесетте, и ще сбъркате. Това е надпревара на впрягове ика и тонга, която се провежда всяка година като част от традиционния празник на града - ежегоден фестивал, по време на който по улиците на гр. Лакнау се възпроизвеждат отколешни традиции като наследените от навабите (князете) на Авадх изискан дворцов етикет и стил на живот и поведение. В дните на фестивала културното наследство на града оживява, възкресяват се традиции в най-различни области - изкуство, гастрономия, образци на поведение.

Ика и тонга са подобни на колесници конски впрягове. Навремето, открити или закрити каляски са служели за превозни средства на местните владетели и благородници. Според социалния статус на притежателите им в тях били впрягани по 2, 4 или повече коня.
След нахлуването на англичаните и залеза на навабската власт в Авадх в края на XVIII в. и началото на XIX в. свързаните с новите обществено-политически и икономически реалности промени, наложили ограничения и икономии, което довежда до съкращаване на броя на използваните за впряговете коне и намаляване на размерите на огромните каляски, за да се превърнат те в по-малките и скромни ика и тонга. 

Всъщност наименованието ика произлиза от „едно" („ик"или „ек"означава „едно") и както името подсказва, ика е предназначена за един човек, докато тонга е семейно превозно средство, със седалки за четирима възрастни. Важна част от подготовката за участие в ежегодно провежданото състезание са грижите за добрата форма, здравето и красотата на главните участници- конете. За празничната надпревара кичат главите им с позлатени или посребрени украшения и ги обсипват богато от главата до копитата с пискюли, звънци, пера и друга украса. Особено внимание се отделя на гривата - в нея се вплитат златни и сребърни звънчета и пъстри серпентини. Всички аксесоари са от блестящ месинг, а покривалата- от богато бродирани тъкани, обшити с пайети. Участващите в състезанието коне се подлагат на специални програми, включващи масажи за тонизиране на мускулите. На конете се осигурява отлична храна: зародиши от нахут, брашно, мед, овес и просо. А също така - тайно! - и по някоя и друга глътка ром или местна ракия.

Тъй като в състезанието, са заложени и честта на водачите, състезателите с ика и тонга не разчитат само на красотата и добрата форма на конете, за да си осигурят победата. Ежегодно колите се подновяват и разкрасяват, освежават се тапицериите, месинговите аксесоари и лампи засияват.
А след като конете и колите биват така разкошно украсени, какво пък остава за водачите?! Всеки един се стреми да бъде най-красиво и разкошно облечен, за да спечели приза за елегантно облекло в традиционен стил. Техните дрехи напомнят тези на навабите: курта (дълга риза) от малмал или тангзе (много фини тъкани), богато бродирани в стила чикан (специфичен за Лакнау), тесни панталони (алигархи или чуридар) и бродирани със златна или сребърна сърма обувки, а на главата - дупали топи (характерна шапка). Задължително е полагането на специални козметични грижи, мустаците са постригани и тънки, сивеещите бради - боядисани с къна, а очите - очертани с каджал. Недопустимо е да се пропусне парфюмът върху дрехите и бетелът за ароматизиране на устата. Изискани до най-малката подробност, състезателите носят също гирлянди от жасмин около врата и китките на ръцете си - смята се, че деликатният аромат олекотява напрежението в атмосферата. По високоговорителя вече звучат последните повиквания всред вой от надути свирки и море развяти знамена, Коне и водачи са в позиция, напрегнати до крайност, осъзнавайки важната си задача и роля в състезанието. Сигнален изстрел и състеза¬нието започва.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...