Долината на река Инд и злато – две неща, които вървят ръка за ръка горе-долу през цялата история на човечеството.
Да си припомним култовия откъс от „Историята“ на Херодот, в която става въпрос за злато, мравки с големина на лисици, които преследват хора на камили....
----
„Народът на Индия е далеч по-многобройният от всички, които познаваме, и индийците докарват данък съответно спрямо всички останали народи – триста и шестдесет таланта златен пясък, това била двайсетата област (от тези, които плащат данък на Дарий)...
[...]Голямото количество злато, за което стана дума и от което на царя доставят споменатия златен прах, индийците придобиват по следния начин. Източната част на Индия е пясъчна; защото ние познаваме тези земи и е истина това, което се говори за тях – че първи обитатели на Източна Азия, там където изгрява слънцето, са индийците; защото наистина индийската земя на изток е пустиня поради пясъка. Има много индийски племена и те говорят различни езици; от тях едни са номади, а други – не; някои живеят в блатата и се хранят със сурова риба, която улавят, плавайки на тръстикови лодки...; други индийци, които живеят на изток от онези, са номади, които ядат сурово месо и се наричат падайой.
В тази пустиня и пясък се въдят мравки на големина по-малки от куче, но по-големи от лисица; и царят на персите има няколко уловени оттам. Тези мравки, които си правят жилища под земята, разкопават пясъка по същия начин като мравките у елините; и по външен въд са твърде подобни с елинските; а разкопаваният пясък е златоносен. За този пясък биват изпращани в пустинята индийците, всеки с впряг от три камили, като от двете страни теглела по една мъжка камила, а в средата – една женска камила; индиецът възсяда женската, измисляйки с хитрост как да я отдели от малките й и да я впрегне, защото камилите им не са по-бавни от конете, а освен това могат да носят много по-голям товар[...]
Та индийците по такъв начин с такива впрягове след зряло обмисляне тръгват за златото, така че да бъдат там през най-големите жеги и да го грабнат, защото в жегата мравките изчезват под земята[...] Щом дойдат на това място, индийците напълват торбите, които носят, по най-бързия начин с пясък и тръгват обратно; защото мравките веднага ги подушват, както всъщност разказват някои перси, и ги подгонват. По бързина нямат равни на себе си, така че ако индийците не вземат преднина, докато мравките се събират, никой от тях не би се спасил. Мъжките камили, тъй като наистина са по-слаби в бягането от женските, започват да се влачат и тогава една по една ги отвързват от впряга; а женските си спомнят за малките си камилчета, които им липсват, и не се отпускат. Та по този начин индийците се сдобиват с по-голямата част от златото, както твърдят персите; друго злато рядко се намира в страната и то се копае. (III.99-106)
Херодот - История, част първа. (пр. Петър Димитров).
----
През 1984г. френският изследовател Мишел Песел твърди, че е разплел загадката на разказаната от Херодот легенда. Местните селяни в Кашмир в миналото пресявали златоносния пясък от разровените дупки на мармотите. Къде са мармотите и къде мравките, ще каже някой. Но експериментите показват, че препредаването на информация от човек на човек винаги води до сериозни загуби и отклонения по трасето. Мармотът, който живее в земята, като нищо може да се превърне в гигантска мравка, че и кръвожадна при това, докато стигне Гърция. Може пък Херодот да е преувеличил "лекиинко", че да допринесе за „екзотиката“ на полуострова или да предпази Хималаите от нови вълни от златотърсачи? Един бог знае какво му е било в главата
Няма коментари:
Публикуване на коментар