В Пакистан може да опитате едно нещо, което на езика пущу се нарича "маджун". Това е нещо като сладкиш с канабис, но всъщност така звучи доста семпло на фона на това, което е включвало преди. Традиционната рецепта от времето на Бабур се състояла от тестиси от водно прасе, пъп от елен, вътрешности на новородено камилче, мозък от врабче, лапис лазули, сребърен варак, тигров саламандар, масло от нар, мед, канабис и щипка златен прах.
Бабур бил голям почитател на маджуна. Наследникът на тюрко-монголския завоевател Тимур първо обичал да попийва вино, но след като веднъж вкусил от маджуна, забравил за всяка друга наслада. Маджунът оказал такова смазващо въздействие върху бъдещия император на Индия, че често не бил в състояние да посещава вечерните молитви. Може и маджунът да е зад успеха му да покори Индия, знае ли човек?
Въпросната смес „маджун“ представлявала любовен елексир. Според поверието знанието за маджуна дошло от Гърция. Мощните афродизиаци заедно с вино, и смокини били сред основните стоки, които разменяли Чандрагупта Маурия и Селевк Никатор, наследник на Александър Велики. Юнани медицината (от юнан „гръцка"), практикувана от мюсюлманските лечители „хакими“, се развива в Багдад през VIII в., където благодарение на покровителството на халиф Харун ар-Рашид медицинското познание на Древна Гърция се съчетава с това на Арабия и Индия.
Няма коментари:
Публикуване на коментар