"Езикът е нещо неизмеримо по-широко от граматиката и филологията. Това е поетично завещание на духа на народа, на неговата култура и живо въплъщение на онези мисли и образи, под чието влияние те са се формирали. Значението на думите се мени от век на век и старите идеи се превръщат в нови, като често пъти запазват своята форма. Трудно е да се долови смисълът, а още повече духът на древните думи или на древната фраза. Необходим е известен романтичен и поетичен подход, ако искаме да проникнем в този стар смисъл и да разберем мислите на хората, говорили някога този език. Колкото по-богат и многообразен е езикът, толкова по-голяма става тази трудност. В санскрит, както и в другите класически езици, има множество думи, които притежават не само поетична красота, но и дълбоко значение и пораждат множество асоциации, които не могат да се предадат на език, чужд по своя дух и форма. Дори неговата граматика, неговата философия са наситени с дълбоко поетично съдържание. Може би именно затова един от старите санскритски речници е съставен в поетична форма...За нещастие, учените и специалистите рядко са поети, а за тълкуване на езика е нужен учен-поет."
(Джавахарлал Неру, "Пробуждането на Индия")
Няма коментари:
Публикуване на коментар