Индийците са големи деца (Indians are grown up children)

photo:Neetesh Kumar

"Дил то бачча хе, тхора качча хе, джи", сърцето е дете, леко недопечено. Една от любимите ни песни.

Няма по-големи деца от индийците, защото няма по-големи любопитковци от тях. Вечно искат да те разпитват за живота ти. Няма по-големи деца, защото още вярват в приказки за магии, призраци и таласъми и в това, че актьори като Амитабх Баччан са инкарнация на Вишну. Като деца са и защото могат да те изкарат извън релси с абсолютно неразгадаемото си, непредвидливо и неподатливо на разумни експликации поведение. Като деца са, защото просто идват при тебе и се запознават без да имат усвоените от нас изкуствени бариери. Като деца са и защото след като се запознаете и си размените пет реплики накръст, искат да те срещнат със семействата и родителите си, а по пътя ти задават възможно най-странния въпрос "Вече сме приятели, нали?" Като деца са, защото са страшно емоционални и докачливи. Един оставен в чинията залък или дребен недомислен жест може тутакси да смени израза на лицето им.

Овсен всичко друго стъпъването ни в Индия винаги е отключвало в нас ефекта на вдетеняването. Ние самите ставаме любопитни и търсещи като деца. Индия много бързо ни дезОКСИДЕНТира и ни настройва на вълна ОРИЕНТиране. За нула време започваш да отброяваш времето другояче - не с часове, а с мигове. Като децата. И като децата започваш да наблюдаваш и попиваш. 

Да, дил то бачча хе, джи! И така да си остане.

Винаги ли кравата в Индия е била свещена? (Was Indian cow always holy animal)

Много хора свързват Индия със свещената крава и забраната за консумиране на телешко. Знаете ли обаче, че това не винаги е било правило в индийската традиция? 

думичка на деня: Чай-пани ( Hindi idiom चाय-पानी)

думичка на деня:

Чай-пани ( चाय-पानी) (хинди) – буквално означава „чай и вода“. Това словосъчетание се отнася до онези парични и други материални стимули, предлагани на някого, често административен служител, за да свърши работата си точно и навреме. В езиците хинди и урду словосъчетанието няма негативна конотация. То си е неразделна част от държавния работен механизъм. Ако не предложиш достатъчно добър стимул на държавния чиновник, той може да ти направи недвусмилен намек за това, като ти каже: "Тука виждам водата, ама нещо ми убягва чаят

Вълчите сестри Амала и Камала (The feral children Amala and Kamala)

Синдромът Маугли – така се наричат случаите, при които деца растат и се формират в дива среда. Голяма част от "случаите Маугли" идват от района на Индия. Само в периода от 1843 до 1933 г. са записани поне 15 подобни случаи. Последният е от тази година, когато полицията в Уттар прадеш се натъкна на 8-годишно момиче, отгледано от маймуни.

Може би най-добре документираният от всички казуси е този със сестрите Амала и Камала (правилно е да се произнасят с потъмнено "а" по средата Амла и Камла). През 1920г. жителите на индийско село се обърнали към мисионерите с молба да ги отърват от ужасните призраци на джунглата. „Призраците” се оказали две момичета на 8 и 12 години. Те били открити от преподобния Джоузеф Сингх. Сингх успял да залови момичетата, след като дълго време наблюдавал пещерата, в която се укривали. Той бил поразен от факта, че двете тичали на четири крака, ловували заедно с вълците и спяли в обща бърлога с тях. 

Село Дхарнай – първото индийско село, изцяло на слънчева енергия (Dharnai village)

© списание Светилник, бр. 17
© Автор: Шрея Парийк

Както повечето индийски села, Дхарнай доскоро се бореше със зъби и нокти за своите елементарни електрически нужди, но днес вече не среща този проблем, тъй като се превърна в първото село в Индия, захранвано изцяло от слънчева енергия. Проектът на Гринпийс  обхваща не саможилищните постройки, а също и уличното осветление, болниците, училищата и търговските павильони. Ето и повече за историята и успеха на Дхарнай.
Децата временно прекратяват играта, за да се приберат у дома и да довършат домашните си, докато жените приготвят вечеря. Слънцето клони към заник, затова важната работа трябва да се свърши до 18:00, след което тъмните селски улички се изпразват. Навън по тъмно не е безопасно. Това е обичайният сценарий в голяма част от индийските села. Ако големите градове разполагат с достъп до 3G или 4G мобилна интернет връзка, по селата в Индия все още се борят за елементарно осветление.

Гхотул - една необичайна институция сред племето мурия (The unique ghotul among the muria triba)

Гхотул  може да се опише като независима, автономна детска република, в която неомъжените момичета и момчета живеят заедно и сами осигуряват прехраната си. Звучи невероятно, но това все още може да се види в родните земи на племето мурия в щата Чхатисгарх. Всички деца и младежи живеят отделени от селището на възрастните в голямо помещение с обща спалня. Редът се поддържа от специално назначени от тях отговорници. Животът в детския лагер е изпълнен с множество трудности и отговорности. Децата сами трябва да се справят с опасностите, да намират храна, да донасят припаси с вода и дърва. Освен това те са натоварени с отговорни обществени задължения по време на женитба или погребение, като от тях се очаква да изпълняват ритуалните танци и песни за празненствата. Но пък се радват и на голяма свобода.

Обгрижвай сина си пет години (Chanakya sloka)

photo:Veneet Vohra

लालयेत् पञ्च वर्षिणि दश वर्षिणि ताडयेत् ।

प्राप्ते तु षोडशे वर्षे पुत्रं मित्रवदाचरेत् ।।

lālayet pañca varṣiṇi daśa varṣiṇi tāḍayet |

 prāpte tu ṣoḍaśe varṣe putraṁ mitravadācaret ||

Обгрижвай сина си пет години, десет години го наказвай,

но стане ли на шестанйсет, се отнасяй с него като с приятел.

Чанакя (371-283 г.пр.Хр)

Граматически анализ:

लालयेत् (lālayet) – लल् (1 глаголен клас; потенциал) - обгрижвам, лигавя, глезя

पञ्च (pañca)– пет

वर्षिणि (varṣiṇi) (локатив) – години

दश (daśa)– десет

ताडयेत् (tāḍayet) – (потенциал от तड ; 10 глаголен клас) – удрям

तु (tu)– но

प्राप्ते (prāpte) – стане ли, като стане (локатив)

षोडशे वर्षे (ṣoḍaśe varṣe)– на шестнайсет (локатив)

पुत्रं (putraṁ) – син (акузатив)

मित्रवत (mitravat) – като приятел (неизмен.)

आचरेत (ācaret)–  обръщам се към, отнасям се към, третирам  (потенциал от आचर)

Кое прави лъва господар на животните (what makes the lion)

न अभिषेको न सम्स्कारः सिंहस्य कियते वने ।

विक्रमार्जितसत्वस्य स्वयमेव मृगेंद्रता ॥

na abhiṣeko na samskāraḥ siṁhasya kiyate vane |

vikramārjitasatvasya svayameva mṛgeṁdratā ||

Нито миропомазването, нито инициацията правят лъва господар на животните в гората. Той става такъв благодарение на собствения си кураж 

Граматически анализ:

अभिषेको (abhiṣeko) – церемония по встъпване в длъжност, миропомазване (м.р.)
सम्स्कारः (सम्स्कारः) – инициация, освещаване (м.р.)
न (na)– отрицателна частица, „нито”
सिंहस्य (siṁhasya) – на лъв (ген.) – м.р.
कियते (kiyate) –  въпросителното местоимения kiyat - колко, до колко, а също и "малко"
वने (vane)– в гората (лок.) – ср.р.
विक्रम (vikrama) – смелост (м.р.)
अर्जित (arjita)– придобит (мин.пас.причастие) от अर्ज (1 клас)
सत्वस्य (satvasya)– воин; силен, могъщ (от सत्वन् ) м.р (генетив и се отнася към лъва)
स्वयमेव (svayameva)– самостоятелно, сам
मृगेंद्रता (mṛgeṁdratā) – власт над животните” ( номинатив от  मृगेन्द्र,  "властелин на животните" )

Сексуалността и еротиката в Южна Индия (Eroticism in South India)

Хиндуистките религиозни текстове нерядко са открито и смущаващо еротични - в цяла Индия човек може да открие средновековни хиндуистки храмове, по чиито стени са изобразени живописни сцени на орален и групов секс. Най-прочутите такива храмови комплекси са в Кхаджурахо и в Конарк съответно в средния щат Мадхя прадеш и най-източния Ориса. В изкуството на Юга сексуалността е много въздействаща, но загатната, а не директно изобразена. Кръшните торсове, пищните бюстове. Фигурите никога не са съвсем голи и за разлика от тези в Кхаджурахо не са представени по време на койтус. В плен са на сексуалното жeлaние, но сякаш застинало във вечността, в мига преди то да бъде изконсумирано.

В известен смисъл нищо от това не е изненадващо. Сексуалността винаги е била възприемана в Индия като допустима и дори изискана тема за изучаване. По традиция на нея се гледа като на съществена част от естетиката, а шрингара раса, тоест еротичната естетическа емоция, е една от деветте раси, съставляващи класическата естетическа система на хиндуизма. Чувственост и еротика се долавя не само в архитектурата и изобразителното изкуство, но и в смайващо красивата поезия от този период: "Ръцете й са прелестни като бамбукови вейки, очите й преливат от покой. Далеч е тя, почти недостижима. Сърцето ми тупти лудешки, орач с вол един на влажна нива, която е готова да поеме семена" или "любимата ми подрънква с гривни, докато рачета лови, но изведнъж се спира тя с наведена глава, косата скрива й лицето... Ще почака да премине вечерната тъга и през нощта ще ме дари изцяло с насладата на своята гръд." 

Юдео-християнската религиозна традиция, която набляга най-вече върху греховността на плътта, върху опасностите от сексуалността и върху идеализирането на половото въздържание и девствеността, започва своя мит за сътворението със създаването на светлината. За разлика от нея, най-древният хиндуистки текст „Ригведа“ започва своя мит за сътворението с кама - любовното желание: в началото имаше желание, бог изпита желание и желанието беше бог (* това все пак е само един от космогоничните митове)
    

В хиндуистката концепция кама е една от трите основни цели на човешкото съществуване заедно с дхарма - дълга или нравствения закон, и артха - материалните придобивки. Може би още по-учудващо е, че същите еротични тревоги, които откриваме в светската литература на класическа Индия, се долавят също толкова отчетливо и в религиозната на бога, бог, приел вида на човек. 
Божественото трябва да носи в себе си чувственото и красивото.

Ако статуята беше непривлекателна и грозна, щеше ли някой да се моли пред нея? 

В текстовете на „Шилпа Сутра“, които са древноиндийските ръководства като скулптори, са определени нормите за правилното изобразяване на всяко божество. Индийските скулптори са убедени, че ако тези пропорции не са идеални, божеството не може да се всели в статуята. "Ние, скулпторите, се стремим да овладеем занаята си до съвършенство, за да съумеем да предаваме красотата на божествата. Само тогава божеството ще привлича поклонници. Само тогава ние, скулпторите, ще бъдем достойни за традицията, която сме наследили от предците си", казва един от тях.


Уилям Далримпъл