Изложба "Моята Индия" (Exhibititon "My India")

Специалност Индология, СУ „Св. Климент Охридски”, 

Индологическа фондация „Изток–Запад“ и 

Посолство на Република Индия ви канят на

МОЯТА ИНДИЯ | अपना-अपना भारत

изложба на студенти от специалност Индология

Куратор: Александър Богданов

25 септември – 6 октомври 2017 г. 

Галерия „Алма Матер“, Ректорат на СУ, Северно крило. 

Окриване: 25.09 от 18:00 часа

Моята Индия. Личната, съкровената Индия. Индия като език, като общуване. Индия като път. Индия, усетена и преживяна от студентите в специалност Индология в СУ „Св. Климент Охридски“, които в края на обучението си имат възможност да отидат на едногодишна специализация в Централния институт по хинди в Агра, Индия. За тях това е първата истинска среща със страната, чиито езици, литература, история и култура изучават в продължение на четирите години на бакалавърската програма. Непосредствена среща с хората, с божествата, с древното и модерното, със свещеното и профанното, с очакваното и неочакваното. Среща чрез езика и отвъд него. Среща чрез песните и филмите, чрез храната. Среща през хиляди километри пътуване с влак. Среща в какфонията от звуци и кратките мигове тишина.

Изложбата представя фотография, колажи и видео монтажи, придружени от текстове на български език и хинди, които повеждат на своеобразно синестетично пилигримско пътешествие до онези скрити и лични образи на Индия, които всеки от участниците грижливо пази в ума и сърцето си. 

Изложбата обединява настоящи и дипломирани студенти на специалността, които са преминали курса на обучение в Централния институт по хинди в Индия през последните 15 години. Събитието се посвещава на 70-годишния юбилей от обявяването на Независимостта на Индия.

Санскритска шлока - 50 (Sanskrit sloka - 50)

लोभात्  क्रोधः प्रभवति लोभात् कामः प्रवर्तते

लोभात् मोहश्च नाशश्च लोभः पापस्य कारणम् |

lobhāt krodhaḥ prabhavati lobhāt kāmaḥ pravartate

lobhāt mohaśca nāśaśca lobhaḥ pāpasya kāraṇam

От алчността се поражда гнева,

от алчността възниква желанието.

От алчността следва илюзията и упадъка,

алчността е причина за греха.

Махабхарата, 12.152.4

Граматически анализ:

लोभात्  - от алчността ( аблатив;м.р) लोभ  
क्रोधः – гняв (номинатив; м.р.)
प्रभवति – се поражда (1 гл. клас) – от प्र-भू
कामः – желание (номинатив; м.р)
प्रवर्तते – възниква (1 гл.клас) – от प्र-वृ
मोहश्च – मोहः (номинатив), илюзия (м.р.) в съчетание със  च (съюз "и")
नाशश्च – नाशः (номинатив) разруха, упадък (м.р)  в съчетание със  च (съюз "и")
पापस्य – за греха (генетив) पाप – м.р.
कारणम् – причина (номинатив) – ср.р.

За племето хунза и пословичното им здраве (On the myths of hunza tribe)

Има две племена, които са любими на веге сайтовете, сайтовете за самолечение и алтернативна медицина, Ню Ейдж порталите и псевдо-научните списания - това са индийското племе тода и пакистанското хунза. Като отвориш някой сайт или списание от горните категории неизменно ще прочетеш, че тези пастири били пълни вегетарианци и на това дължали пословичното си дълголетие.


Ето и цитат от списание Осем: "През 1984 г. на летище „Хийтроу" в Лондон слизат двама хунзийци. Когато на паспортния контрол разглеждат паспорта на единия... бум! Пише, че е роден през 1823-а, човекът е на 160 години! Заговарят го... и помни събития от по-миналия век.В племето до 100-годишна възраст хората се движат постоянно, играят на игри. Жените на 40 са като момиченца, често раждат на 65, нерядко доживяват 120-130 години."

За племето тода, при които сме се отбивали в нашите пътувания, вече сме писали колко е глупаво да се твърдят подобни лъжи при положение, че първата етнографска книга, в която се зачете човек, опровергава тези измислици. Даже цитирахме преведената на български "Златната клонка" на Фрейзър - там има за жертвоприношенията на тода.

За хунза нещата са абсолютно същите. През 1955 г. Джеръм Родейл пише книгата „Здравите хунзи“ (Healthy Hunzas), в която разказва историята на древното пакистанско племе Хунза, приписвайки им свръхчовешки качества и дълголетие. В книгата си Родейл твърди, че хунзите живеят в крепко здраве до 145-годишна възраст благодарение на стриктната си вегетарианска диета от плодове, кайсиеви ядки и зърнени храни.

Още от първите справки в книгите и енциклопедиите става ясно, че хунза не само не са вегетарианци, но и страдат от всички модерни болести. Средната им продължителност на живот не е по-дълга от тази на останалите пакистански племена, което значи не повече от 53 години. Според клиничните изследвания, на които попаднах (CLARK1 963; HARADA аnd MIYOSHI 963; GILES 1984, 351) страдат доста често от ревматизъм, паразити, катаракт, дизентерия, апендисит, туберкулоза, сърдечни заболявания и др.

Не само това, ама и духовете на планината, в които вярват те, приемат единствено козата за свещено животно и храна. Духовете се наричат "пари", а "битан" е избранникът да общува с тях и да ги умилостява, така че да се избегнат лавини, болести и всякакви други социални беди. Битан задължително предлага на боговете кървави жертви, а част от способностите му, които доказват връзката му с боговете, е способността да пие директно кръв от пожертвеното животно, а както споделя един от потомствените шамани - битан Ибрахим - "когато пиеш кръвта от врата на козата, тя им вкус на най-хубавото мляко, което се намира в планините. Докато аз пия кръвта, знам, че боговете също пият от нея" (M. H. SIDKY 1994: 78)

И отново си спомняме за шлоката, че "съмнението е най-висшата форма на знание"

Индийците са големи деца (Indians are grown up children)

photo:Neetesh Kumar

"Дил то бачча хе, тхора качча хе, джи", сърцето е дете, леко недопечено. Една от любимите ни песни.

Няма по-големи деца от индийците, защото няма по-големи любопитковци от тях. Вечно искат да те разпитват за живота ти. Няма по-големи деца, защото още вярват в приказки за магии, призраци и таласъми и в това, че актьори като Амитабх Баччан са инкарнация на Вишну. Като деца са и защото могат да те изкарат извън релси с абсолютно неразгадаемото си, непредвидливо и неподатливо на разумни експликации поведение. Като деца са, защото просто идват при тебе и се запознават без да имат усвоените от нас изкуствени бариери. Като деца са и защото след като се запознаете и си размените пет реплики накръст, искат да те срещнат със семействата и родителите си, а по пътя ти задават възможно най-странния въпрос "Вече сме приятели, нали?" Като деца са, защото са страшно емоционални и докачливи. Един оставен в чинията залък или дребен недомислен жест може тутакси да смени израза на лицето им.

Овсен всичко друго стъпъването ни в Индия винаги е отключвало в нас ефекта на вдетеняването. Ние самите ставаме любопитни и търсещи като деца. Индия много бързо ни дезОКСИДЕНТира и ни настройва на вълна ОРИЕНТиране. За нула време започваш да отброяваш времето другояче - не с часове, а с мигове. Като децата. И като децата започваш да наблюдаваш и попиваш. 

Да, дил то бачча хе, джи! И така да си остане.

Винаги ли кравата в Индия е била свещена? (Was Indian cow always holy animal)

Много хора свързват Индия със свещената крава и забраната за консумиране на телешко. Знаете ли обаче, че това не винаги е било правило в индийската традиция? 

думичка на деня: Чай-пани ( Hindi idiom चाय-पानी)

думичка на деня:

Чай-пани ( चाय-पानी) (хинди) – буквално означава „чай и вода“. Това словосъчетание се отнася до онези парични и други материални стимули, предлагани на някого, често административен служител, за да свърши работата си точно и навреме. В езиците хинди и урду словосъчетанието няма негативна конотация. То си е неразделна част от държавния работен механизъм. Ако не предложиш достатъчно добър стимул на държавния чиновник, той може да ти направи недвусмилен намек за това, като ти каже: "Тука виждам водата, ама нещо ми убягва чаят

Вълчите сестри Амала и Камала (The feral children Amala and Kamala)

Синдромът Маугли – така се наричат случаите, при които деца растат и се формират в дива среда. Голяма част от "случаите Маугли" идват от района на Индия. Само в периода от 1843 до 1933 г. са записани поне 15 подобни случаи. Последният е от тази година, когато полицията в Уттар прадеш се натъкна на 8-годишно момиче, отгледано от маймуни.

Може би най-добре документираният от всички казуси е този със сестрите Амала и Камала (правилно е да се произнасят с потъмнено "а" по средата Амла и Камла). През 1920г. жителите на индийско село се обърнали към мисионерите с молба да ги отърват от ужасните призраци на джунглата. „Призраците” се оказали две момичета на 8 и 12 години. Те били открити от преподобния Джоузеф Сингх. Сингх успял да залови момичетата, след като дълго време наблюдавал пещерата, в която се укривали. Той бил поразен от факта, че двете тичали на четири крака, ловували заедно с вълците и спяли в обща бърлога с тях. 

Село Дхарнай – първото индийско село, изцяло на слънчева енергия (Dharnai village)

© списание Светилник, бр. 17
© Автор: Шрея Парийк

Както повечето индийски села, Дхарнай доскоро се бореше със зъби и нокти за своите елементарни електрически нужди, но днес вече не среща този проблем, тъй като се превърна в първото село в Индия, захранвано изцяло от слънчева енергия. Проектът на Гринпийс  обхваща не саможилищните постройки, а също и уличното осветление, болниците, училищата и търговските павильони. Ето и повече за историята и успеха на Дхарнай.
Децата временно прекратяват играта, за да се приберат у дома и да довършат домашните си, докато жените приготвят вечеря. Слънцето клони към заник, затова важната работа трябва да се свърши до 18:00, след което тъмните селски улички се изпразват. Навън по тъмно не е безопасно. Това е обичайният сценарий в голяма част от индийските села. Ако големите градове разполагат с достъп до 3G или 4G мобилна интернет връзка, по селата в Индия все още се борят за елементарно осветление.

Гхотул - една необичайна институция сред племето мурия (The unique ghotul among the muria triba)

Гхотул  може да се опише като независима, автономна детска република, в която неомъжените момичета и момчета живеят заедно и сами осигуряват прехраната си. Звучи невероятно, но това все още може да се види в родните земи на племето мурия в щата Чхатисгарх. Всички деца и младежи живеят отделени от селището на възрастните в голямо помещение с обща спалня. Редът се поддържа от специално назначени от тях отговорници. Животът в детския лагер е изпълнен с множество трудности и отговорности. Децата сами трябва да се справят с опасностите, да намират храна, да донасят припаси с вода и дърва. Освен това те са натоварени с отговорни обществени задължения по време на женитба или погребение, като от тях се очаква да изпълняват ритуалните танци и песни за празненствата. Но пък се радват и на голяма свобода.