Херодот за индийското злато (Herodotus on Indian gold)

Долината на река Инд и злато – две неща, които вървят ръка за ръка горе-долу през цялата история на човечеството.

Да си припомним култовия откъс от „Историята“ на Херодот, в която става въпрос за злато, мравки с големина на лисици, които преследват хора на камили....

----

„Народът на Индия е далеч по-многобройният от всички, които познаваме, и индийците докарват данък съответно спрямо всички останали народи – триста и шестдесет таланта златен пясък, това била двайсетата област (от тези, които плащат данък на Дарий)...

Неру за санскрит (Nehru on Sanskrit)

"Езикът е нещо неизмеримо по-широко от граматиката и филологията. Това е поетично завещание на духа на народа, на неговата култура и живо въплъщение на онези мисли и образи, под чието влияние те са се формирали. Значението на думите се мени от век на век и старите идеи се превръщат в нови, като често пъти запазват своята форма. Трудно е да се долови смисълът, а още повече духът на древните думи или на древната фраза. Необходим е известен романтичен и поетичен подход, ако искаме да проникнем в този стар смисъл и да разберем мислите на хората, говорили някога този език. Колкото по-богат и многообразен е езикът, толкова по-голяма става тази трудност. В санскрит, както и в другите класически езици, има множество думи, които притежават не само поетична красота, но и дълбоко значение и пораждат множество асоциации, които не могат да се предадат на език, чужд по своя дух и форма. Дори неговата граматика, неговата философия са наситени с дълбоко поетично съдържание. Може би именно затова един от старите санскритски речници е съставен в поетична форма...За нещастие, учените и специалистите рядко са поети, а за тълкуване на езика е нужен учен-поет." 

(Джавахарлал Неру, "Пробуждането на Индия")

За индийците от римския риторик Апулей (Apuleius)

"Индийците, многоброен трудолюбив народ, заселен по обширни земи, живеят на изток, далече от нас и близо до мястото,където океанът прави чупка, а слънцето изгрява – там, където звездите започват, а земята се свършва, отвъд земите на учените египтяни, на суеверните юдеи, на търговците набатеи, на облечените в развяващи се дрехи арзациди, на бедните откъм плодове итиреи и богатите с благовония араби. И така, аз се възхищавам на индийците не толкова заради купищата слонова кост, обилието на подправки или търговията с канела, нито пък за това, че топят умело желязото и имат сребърни рудници и златоносни реки, нито пък за това, че тъкмо при тях Ганг, най-великата от всички реки, мощната източна речна царица, на сто се разцепва, острови сто образува и сто пълноводни ръкави и в океана се впива с гигантска стоуста целувка.
Още по-малко се учудвам на това, че същите тези индийци, макар и да живеят там, където изгрява белият ден, имат тела черни като нощта; нито пък на това, че чудовищните им змейове завързват гибелни схватки с огромните слонове и са техни равностойни противници[...]

При тях има и различни видове занаяти. Там има едни хора, които не умеят нищо друго освен да пасат волове и затова са получили прозвището „воловари“. Има и хитри търговци, и сръчни стрелци, пускащи отдалеч своите стрели, и храбри бойци в ръкопашните схватки. Освен това при тях има още един забележителен вид хора, които се наричат „гимнософисти“. Аз се възхищавам най-много на тях. Те не са майстори нито в присаждането на лози, нито в прекопаването на земята; и не умеят нито да орат нивите, нито да промиват злато, нито да обяздват коне, нито да усмиряват бикове или пък да стрижат овце и да пасат кози.

Тогава какво? Вместо всичко това умеят едно-единствено нещо – да лелеят мъдростта и като наставници на стари години, и като юноши-ученици. Но най-много харесвам в тях това, че мразят духовната леност и бездействието. И така, когато масата е приготвена и всички юноши се прибират за ядене от различните места и след различните занимания, техните наставници, преди храната да е поставена, ги разпитват кой какво добро дело е извършил от изгрев-слънце до този миг на деня. Тогава един разказва как двама спорещи са го избрали за помирител и как от врагове ги е направил първи приятели, успявайки да заглади свадата, да възстанови дружбата и разпръсне подозренията; друг пък разказва как е изпълнил някаква заповед на родителите си; трети – как е узнал нещо, като или го е открил сам, или пък някой му го е обяснил; с една дума, всеки разказва по нещо. А който не е заслужил храната си с нищо, изхвърлят го навън да поработи гладен."

Апулей (124 – 170 сл.н.е.) , из "Апология"

Думичката "баини" (baini)

В Индия си имат думичка за тръстиковия или бамбуков кош, в който се пренасят змиите за танцовите им спектакли. Казва се बाईनी - баини. В Ebay е популярен артикул и се продава като кош за декорация. Навярно без дремещи вътре кобри!

Думичката "джунун" (junoon)

Думата जुनून (джунун) е една от най-често срещаните в хинди песните. Означава "лудост"; "безумие", но особен тип лудост - това е състоянието на обсебеност, което изпитваш поради любов. Най-интересното е, че думата произлиза от जिन्न или това, което знаем като "джин" или "дух". Тоест при любовта ти си като обесебен от дух.
Ислямската традиция представя джиновете като разумни същества с огнена или водна природа, можещи да приемат всякаква форма. Създадени са от Аллах от бездимен огън. Те могат да изпълняват всякакви желания.

Джиновете се раждат, растат, женят се помежду си, размножават се и умират подобно на хората. Измежду тях има лоши и добри, вярващи и невярващи, затова на Съдния ден ще бъдат питани – награждавани в Джанна (рая) или наказвани в Джаханнам (ада) също като хората.

В Делхи може да откриете и т.нар. 'Къща на джиновете", в която мюсюлмани от всички краища на града оставят дарове и молитви към духовете.

Хинди думичка, която си нямаме (karvat)

Една от любимите ни хинди думички, които си нямат еквивалнет в българския.

करवट (карват) – онази страна от тялото (лява или дясна), на която лежиш, спиш или почиваш. "Карват" също така се нарича и позицията на странично лежане. Индийците препоръчват лявата страна за здраве.

Тук на някой обожател на стъкмистиките, би му хрумнало да доказва културно-историческите връзки между българи и индийци, като направи паралел с думичката "креват". Все пак "страна, на която лежиш" и "нещо, на което лежиш" - има доста голяма близост, не мислите ли.

Да, ама думичката "креват" е гръцка.

Думата "пари" - откъде идва

Знаете ли, че думата "пари" идва у нас през посредничеството на турския, а думата по произход е персийска и освен това се съдържа в хинди.
Пара̀ идва от турското "para". Para е сребърна монета, пусната в обращение през 1623 г. при управлението на османския султан Мурад IV и става номинал на основна османска монетна единица. Първоначално е с тегло 1.10 gr, като постепенно намалява до 0,22 gr в началото на ХХ век. Оттогава стойността ѝ непрекъснато пада, докато не остава 1/40 от гроша. Сеченето на монетата от сребро се преустановява през 1857 г., когато се заменя с меден еквивалент.

В турския език днес "пара" (para) е нарицателно за пари.
Също като в турския и албанския името на тази парична единици в българския език и впоследствие в македонския литературен език се превръща в нарицателно наименование на парите.

В турския обаче думата навлиза от персийската лексема pārah, което означава "парче; късче". Същата фарси дума е оказала влияние и на хинди, където отново срещаме думата पारा (пара) с оригналното си значение на "парче, къс, фрагмент".

Ето ви типичен пример за двупосочно лексикално странстване - и на запад, и на изток.

Светът е едно семейство (World is one Family)

 अयं निजः परो वेति गणना लघुचेतसाम् ।

उदारचरितानां तु वसुधैव कुटुम्बकम् ॥

ayaṁ nijaḥ paro veti gaṇanā laghucetasām |

 udāracaritānāṁ tu vasudhaiva kuṭumbakam ||

“Това е мое, онова е негово” - така мисли само късоумният. Но за тези, които мислят с благороден ум, всички в света са едно семейство.

Хитопадеша

Санскритска шлока: граматически анализ

अयं – това
निजः – мое собствено
परो  –  от съществителното पर (пара) – друг
वेति – वा (или) + इति ( като кавички за цитат)
गणना – мислене, считане, мнение (среден род)
लघुचेतसाम् -  на плиткоумните (генетив; родителен падеж)
उदारचरितानां – на благородните (генетив; родителен падеж)
तु - но
वसुधैव –  земята действително (номинатив; женски род)
कुटुम्बकम् – семейство, род (среден род; номинатив)

Змията хапе само с повод (Snake bites only when provoked)

दुर्जनस्य च सर्पस्य वरं सर्पो न दुर्जन: ।

सर्पो दंशति  कालेन दुर्जनस्तु पदे पदे ।।

durjanasya ca sarpasya varaṁ sarpo na durjana: |

sarpo daṁśati kālena durjanastu pade pade ||

Ако трябва да избираш между лош човек и змия,

за предпочитане е змията пред човека;

змията хапе само с повод, човекът по всяко време.

Санскритска шлока: граматически анализ

दुर्जनस्य – лош човек (генeтив), दुर्जन м.р.
सर्पस्य – змия (генетив) सर्प , м.р
वरं – избиране, по-добре, за предпочитане
दंशति   - хапя (1 гл.клас), दश – неправилен глагол
कालेन – според обстоятелствата; с повод (инструментал)
तु – но (наречие)
पदे पदे – по всяко време, на всяка крачка (наречие)