© снимки: Еленикиндия, 2007
Освен шоколадово царство,Удхагамандалам представлява и царство на музеите и градините. Има музеи на чая, на розата, на восъчните фигури, на цветя, правени от копринени влакна.
Целият район на Нилгири (Сините планини) е пластик-фрий зона. Няма продавач, който да ти връчи найлонова торбичка.
Тук всяко цвете е част от пъстра растителна мозайка, жива картина, рисувана от майстор градинар.
Тук беше размахвал четката не човек, а самият божествен Градинар.
Гора от гигантски столетници. Голяма част от дърветата бяха от различни краища на света – японски кедър, американски бор и т.н
Тази кола е "дар от Иисус". Всичко е документирано, ако не вярвате.
Оттук нататък навлязохме във вълшебно царство от стройни като стълбове евкалиптови и акациеви дървета, чаени и кафеени насаждения, полета от картофи и моркови, разположени терасовидно като в Мачу Пикчу.
Нашият тамилски водач.
Бате Ники се разтоварва, като рита топка с 13-14 годишни хлапета. Надморската височина на града като цяло затруднява организма и Ники се запъхтяваше на всяка крачка, докато малките бяха като фурии.
Няма коментари:
Публикуване на коментар