© Снимки: Еленикиндия, 2008
-->
Бунди е градът, който бе вдъхновил известния писател Ръдиард Киплинг да започне работа върху „Ким”.
Той беше повече от очарователен.
-->
Влизането в двореца ни се отрази освежаващо .
-->
Къщи с небесно син цвят и традиционни жилища хавели, с пищни орнаменти и богато минало.
-->
Пред нас проблясваха удивителни тюркоазени и златни стенописи, повечето от които свързани с бог Кришна.
Да, такъв е индийският английски. Както го говорят, така и го пишат. Тук снимането с видео камера трябва да е "забранено", но думата е обезобразена до неузнаваемост.
-->
Темите и мотивите по стените бяха типични за моголския стил - сватбена процесия, батални и ловни сцени от живота на махараджите.
-->
Като че бяхме нахлули в маймунско заведение, с табела на входа: „За хора влизането е забранено!“.
Малки стъпала водеха към покрива, където се простират дрехите и се пускат хвърчила.
Куки, един необикновен човек с невероятна история, ни заведе там, където малцина чужденци бяха стъпвали - в каньон, осеян с праисторически находки, които той сам бе открил.
-->
Все едно земята бе разпорила гръдта си и бе показала сърцето си, туптящо с живот и пръскащо красота.
-->
Тук за момент забравихме за типичния Раджастан и навлязохме в една влажна, свежа, зелена „пустиня“, каквато не бяхме виждали досега.
Храмове, наподобяващи тези в Кхаджурахо има на много места в Индия.
-->
Комплексът от храмове с еротичен привкус по архитектура приличаше досущ на своя знаменит брат-близнак в Мадхя Прадеш, но отстъпваше по мащабност и разнообразие.
На "човката" на тази скала е кацнал египетски лешояд, който след малко ще литне под заплахата от приближаващата Елена.
Няма коментари:
Публикуване на коментар