![](http://4.bp.blogspot.com/_KNOIMA2Bkww/S4-yD8vrSrI/AAAAAAAABjM/q3FRtpx-jkE/s640/avtobus.jpg)
© Снимки: Еленикиндия, 2010
Това беше един от най-скапаните автобуси, в който някога сме се возили. Излязохме с пет пласта прах и мръсотия по себе си, все едно със седмици сме се скитали през пустинята. А най-интересното е, че в него се научихме да левитираме. Като друсне, отскачаш на две педи от седалката, а доде падаш се оглеждаш къде ли точно ще се приземят раниците ти.
![](http://2.bp.blogspot.com/_KNOIMA2Bkww/S4-yDT2vTkI/AAAAAAAABjE/2N9XVdYdMV0/s640/avtobus+2.jpg)
![](http://1.bp.blogspot.com/_KNOIMA2Bkww/S4-x6iHdSBI/AAAAAAAABi8/NPOWSyuTU0g/s640/ryka.jpg)
В Ориса местните жени имат много характерен вид - омъжените задължително носят по две стърчащи обеци на носа и често ръцете им са нашарени с татуировки, разкриващи семейното им положение.
![](http://1.bp.blogspot.com/_KNOIMA2Bkww/S4-x6bgKi-I/AAAAAAAABi0/iglncVEKdGQ/s640/lice.jpg)
![](http://3.bp.blogspot.com/_KNOIMA2Bkww/S4-x6RpoT8I/AAAAAAAABis/R_v29rG4HbM/s640/pazar.jpg)
В Баркул няма кой знае какво да се види - една уличка, няколко дюкянчета и страноприемници и много прииждащи за по няколко часа индийски туристи, които идваха не толкова да се насладят на най-голямата соленоводна лагуна в Индия,временен дом за хиляди прелетни птици от Централна Азия, колкото да посетят местния храм. За индиеца храмовият туризъм е на първо място и чак след него се нареждат природните забележителности.
![](http://2.bp.blogspot.com/_KNOIMA2Bkww/S4-x6GT8bTI/AAAAAAAABik/gZkM70XL580/s640/manja.jpg)
Продавачът ни предложи от онези тъмни изкусителни сладка най-вдясно. Попитахме го как се казват, че да разнесем славата им в родината, а той отговори: "Казват се индийски топки".
![](http://3.bp.blogspot.com/_KNOIMA2Bkww/S4-x51j2pPI/AAAAAAAABic/wa6V__0yPrk/s640/zname.jpg)
![](http://1.bp.blogspot.com/_KNOIMA2Bkww/S4-xb98UBKI/AAAAAAAABiU/n2NYr6xSFpw/s640/priateli.jpg)
Запознахме се с много начетени индийци от Бенгал, благодарение на чиято щедрост имахме шанса да си наемем лодка и да видим резервата. Трудно щяха да ни се откъснат от сърцето 600 рупии за двучасова разходка с лодка. Резерватът не бе особено атрактивен по това време, пък и имаше граница от стърчащи колове, които не позволяваха да влезем навътре. Преди време туристите се движели свободно с лодки и безпокоели гнездящите птици, което довело до тези мерки. В ущърб на туризма, но в полза на птиците.
![](http://1.bp.blogspot.com/_KNOIMA2Bkww/S4-xbkcBRsI/AAAAAAAABiM/yJ5E17X4YLI/s640/momche.jpg)
![](http://4.bp.blogspot.com/_KNOIMA2Bkww/S4-xbf9dY-I/AAAAAAAABiE/Y92QTMFRres/s640/lodka+i+ptici.jpg)
![](http://2.bp.blogspot.com/_KNOIMA2Bkww/S4-xbFrUdYI/AAAAAAAABh8/QarnunQ4TA8/s640/lodka.jpg)
![](http://1.bp.blogspot.com/_KNOIMA2Bkww/S4-xa7tw5LI/AAAAAAAABh0/hLqXjJJbcyE/s640/ptici.jpg)
Вечерта токът спря и аз трябваше да пасий-хилендарствам на меката жълта светлина на свещ. Не подозирах, че ни очаква тежка нощ. Не, не бяха нито комарите, нито твърдите като камик легла, а запознанството ни с едни истински факири на Вани Йога - йога на гласните струни. В 3 нощес избухна вулкан от човешка реч и тропане и всичката тази олелия беше заради съвсем обикновен храм.
Няма коментари:
Публикуване на коментар