Щатът Мадхя Прадеш се гордее и със своя архитектурен рай Пачмархи - живописен планински курорт сред възвишенията на планината Сатпура, разположен на около 200 км от Бхопал. Приятен климат, горички от саморасъл бамбук, горски поляни и гъсти вековни гори предлагат приятни разходки. Долината, прорязана от дълбоки проломи между изваяни от води и ветрове в красиви форми скали от червен пясъчник, придава допълнителен чар на пейзажа. Районът на Пачмархи предоставя редки възможности за наблюдаване на хищници и птици в естествената им среда. И тук скалите на възвишенията Махадев са изключително богати на рисунки предимно от периода между 500 г. и 1000 г., но има и датиращи отпреди над 10 000 години шедьоври.
Сутринта напарихме гърбовете си с топла вода, което си беше лукс за евтините хотели, в които отсядохме. Не взехме колела под наем, защото бяхме останали с едва 300 рупии, които решихме да спестим за храна. Тръгнахме към Пандав кайвс, където според местните нявга се приютявали изгнаниците от рода на Пандавите след битката с Кауравите, станала основна тема в епоса Махабхарата. Случихме да дойдем точно в навечерието на Шиваратри, когато тези места гъмжаха от хора от съседните щати, Гуджарат и Махаращра. Мнозина споделиха с нас, че свещените места тук са излекували техни стари травми и тежки болести, поради което всяка година се налага да идват и да оставят дарове в знак на благодарност.
Запътихме се към най-близкото възвишение, откъдето се надявахме да се открие добра гледка за обектива. Първо решихме да се подкрепим с малко ядки. Наоколо цареше тишина. Пред нас се стелеше зелено одеяло от дървесни корони. Бръкнах в раницата и извадих ценното пакетче с кашу. Отворих го, а опаковката съвсем леко изшумоли, при което от дърветата като зомбита с празен поглед, водени от неизвестна сила, започнаха да прииждат маймуни. Бързо прибрахме боеприпасите, докато не беше късно и си плюхме на петите.
Опитахме да подходим към върха от всички възможни страни, но пътят ни или бе пресечен от широки прорези или бе възпрепятстван от непреодолими скали. Слязохме надолу.
Точно тук понечих да направя снимка на две играещи деца, когато фотото отказа. Щрак и бяло петно. Отново щрак и отново нищо освен мъгла. Това беше последната ни снимка за това пътуване. Радващо е, че стана сега, а не преди месец и половина-два, когато тепърва започвахме обиколката. Щеше да е голямо нещастие да точим лиги толкова дълго за Индия, да дойдем и да ни се скапе апарата. От друга страна тукашните места бяха удивителни и заслужаваха да бъдат запечатани, както в сърцето, така и на снимки, които да споделим с останалите.
А отгоре на всичко точно когато се озовахме без апарат, наизлизоха толкова необикновени и интересни ситуации и картини, че нямаше как да не ме хване още повече яд.
Пачмархи беше известен с билките си. Вечерта влязохме в една билкова аптека. Собственикът сам забъркваше много от смесите, а самите билки често изкупуваше от местните племена. В магазинчето му се намираха лекове срещу затлъстяване, за отказване на алкохол, за проблеми с газоотделянето, алергии и косопад и най-интересното традиционна билка за стимулиране растежа на женските гърди. Собственикът беше много свестен човек, който с охота ни демонстрира силата и богатството на природната аптека. Първо отвори една кръгла кутия и само за секунди я поднесе под носа ми. В този миг почувствах нещо като удар в лицето и пронизване от куршум в мозъка. Очите ми се насълзиха. „Това е за хора с мигрена.” – каза той.
"А тези, които нямат мигрена, я получават одма!" - помислих си аз.
После ни мацнаха по челото и под носа по една капка от малко шишенце с кехлибарен цвят.Последва силно щипещо чувство като изливане на спирт върху рана. След тези опити не ни беше много до други експерименти. Вече се бяхме убедили в силата на билките му, но уви любопитството е голяма работа. Магазинерът ни поднесе малко колкото половин нокът листенце и ни накара да го сдъвчем. Оказа се, листо за отслабване. Развали ни доста сериозно нормалния вкус в устата, затова билкарят ни даде напълно несладка захар. После пък ни изсипа в длан нещо като сол, само че беше адски горчива. Така продължи да си играе с рецепторите ни, докато не стабилизирира положението с лъжица пчелен мед. Е, поне отметнахме вечерята.
Няма коментари:
Публикуване на коментар