© автор: Чейтаня Триведи
превод: Елица Константинова
Веднъж си намерих два камъка. Камъни като камъни, но всеки със свои желания. Единият ми разказа колко много обича цветята. Би искал да живее в храм. Да бъде божество. Харесват му молитвите. И риданията. И свитите гърла.
И изпадащите в екстаз лицемери. Възторжени викове, церемонии, звънчета, молби, дарове, какво ли няма там! Цялата земя стене.
-Така е - отвърнах. - Със сигурност ще те изваят с образа на някое
божество.
Другият камък рече:
-Аз искам да живея в сърцето ти. Пусни ме! Колко му е!
Стъписах се.
Що за камък си ти! Виж земята колко е голяма! Има толкова реки,
в които да потънеш и да опознаеш себе си. Ето тук, в планината, можеш
да се издигнеш като скала и да заявиш желанията си. Има и пътища, където само да застанеш и ще показваш пътя на хората. Пък добре, да оставим това! Има стъклени къщи, които можеш да чупиш и ако няма друго, има невзрачни пътеки, по които да спъваш минувачи. Можеш да дадеш урок на човека. Какъв е смисълът да се скриеш от света в едно сърце, вместо да си живееш самостоятелно?
- Не искам да виждам света - отговори ми камъкът, - а да го разбера. А не можеш да разбереш света, ако не живееш в нечие сърце.
Аз замълчах.
из "В Танца на Времето" - съвременна индийска проза
ЧЕЙТАНЯ ТРИВЕДИ
Представител на младото поколение писатели в Индия, Чейтаня Триведи е автор на сборника разкази „Радост" (2001), определян от литературните критици като „съкровищница със скъпоценности". В сборника са включени сто и пет белетристични миниатюри, показателни за изключителното проникновение и художественост, които може да постигне творецът в този жанр.
Няма коментари:
Публикуване на коментар