Бхагавадгита представлява интегрална част от древноиндийския епос Махабхарата, експлицираща целта, характера и дълбокия смисъл на основното събитие – битката на Курукшетра. През хилядолетното си съществуване текстът е функционирал и самостоятелно както в устната така и в писмената традиция. Той е един от основните авторитети на знанието и учението за същността на живота и съвършенството, и методите за постигането им, преподавани в различните школи на традиционната индийска образователна система гуру-шишя парампара.
Виталната сила на знанието, въплътено в Бхагавадгита трансцендентира границите на времето и културното пространство. И до днес текстът функционира с характерната си авторитетност, част от която са продължаващите коментаторски и преводачески (на съвременни индийски и неиндийски езици) традиции.
Разбирането на Бхагавадгита изисква определена интелигентност, предварителна образованост и надлежно обучение по текста, за да бъде преодоляна огромната бездна от културно-езикови и мисловни различия, стояща между древния слово и съвременния човек.
От сравнително по-достъпните в това отношение части на Гита е 12-та глава, посветена на себеусъвършенстването чрез неотклонна преданост, чистота и изпълнена с любов отдаденост в практиките за постигането на върховната себереализация.
Бхагавадгита
Глава XII
Арджуна¹ каза:
1. Във връзка с казаното, кои постигат повече умения в йога – бхактите², които Те почитат изцяло съсредоточени в проявеното, или може би които почитат единствено неразрушимото, непроявеното?
Светлосияйният³ каза:
2. Които съсредоточили ума в Мен, непрекъснато всъщността, почитат Мен⁴, отдадени чрез най-висша вяра – тях Аз считам за върховни йоги.
3. И онези, които Ме почитат като неразрушим, неописуем, непроявен, всепроникващ, невъобразим, неизменен, неподвижен, вечен,
4. напълно овладели всички сетивата, винаги с неизменно установен разум, отдадени на благополучието на всички същества – те също постигат Мен.
5. По-голямо е страданието на онези, които насочват мислите в непроявеното, защото непроявеното движение с мъка се постига от телесните.
6. Но които, отдадени на Мен, Ми поднасят всички действия и, насочвайки мислите чрез неотклонно наблюдение на проявеното, почитат Мен.
7. На тях, пребиваващите с мислите в Мен, много скоро ставам Аз спасител, о, Партха⁵, от океана на смъртоносната самсара.
8. Съсредоточи ума единствено в Мен, подслони разума в Мен, след това ще живееш в Мен – няма съмнение.
9. Ако не си способен да съсредоточиш ума неподвижно в Мен, тогава пожелай да Ме постигнеш чрез упражнения по йога , о, Дхананджая⁶.
10. Ако и за упражнения не си способен, тогава поднеси всяко действие на Мен – като извършваш действията заради Мен, също ще постигнеш съвършенство.
11. Ако и за това нямаш сили, тогава, подслонен в единение с Мен, покорил ума и интелекта, откажи се от резултатите на всички действия.
12. Защото от упражняването по-висше е знанието, от знанието по-висше е осъзнатото самовглъбяване, от осъзнатото самовглъбяване по-висша е отречеността от резултата на действието – от отречеността веднага възниква покой.
13. Който към всички същества е не зложелател, а истински приятел и е състрадателен, без чувство за „аз“ и „мое“, уравновесен в щастие и нещастие, всепрощаващ,
14. удовлетворен, непрекъснато практикуващ йога, самоконтролиран, решителен, разтворил ума и разума в Мен – който е така отдаден, той Ми е любим.
15. От който света не се обезпокоява и който от света не се обезпокоява, който е свободен от радост, завист, страх, възбуда – той Ми е любим.
16. Който нищо не очаква и е чист, благоразумен, безпристрастен, неуниващ, изцяло отречен от всички начинания – който е така отдаден на Мен, той Ми е любим.
17. Който нито се възторгва, нито ненавижда, нито скърби, нито въжделява, изцяло отречен от благоприятното и неблагоприятното – който е изпълнен с неотклонна вяра и любов, той Ми е любим.
18. Безпристрастен към враг и приятел, към почит и неуважение, еднакъв в студ и пек, в щастие и нещастие, освободен от привързаност,
19. еднакъв при укор и възхвала, мълчалив мъдрец, доволен от всичко в което и както и да пребивава тялото, без свой дом – мъжът, който е укрепил разума в Мен, изпълнен с предана вяра и любов, Ми е любим.
20. И които изцяло следват гореказаното за тази изпълнена с дхарма⁷ блажена амрита⁸, богати от вяра, отдадени с любов на Мен, Върховния – тези бхакти са Ми най-много любими.
Ом-Тат-Сат.
Така в известната „Бхагавадгита“, принадлежаща към най-мъдрите упанишади, в знанието за брахмана, в учението по йога, в беседата между Кришна и Арджуна, се нарича дванадесета глава: БХАКТИ-ЙОГА
Превод от санскрит: Йорданка Боянова, доайен на специалност Индология в Софийския университет "Св.Климент Охридски"
* Обяснителните бележки по-долу се отнасят за Бхагавадгита само и не обхващат характерните значения, отнасящи се до епическия сюжет и художествената структура на Махабхарата като цяло.
¹ Един от най-любимите ученици на Върховния Учител по йога Кришна-аватара.
² Мн.ч. от бхакта (санскр.) – ученик, практикуващ бхакти [– йога], т.е. пълно разтваряне на егоцентричната сила на ума чрез предано-отдадено, подкрепено с висша вяра и любов, осъзнато съзерцаване на върховната същност в проявленията (сагуна бхакти), или като непроявена (ниргуна бхакти) с цел нейното крайно постигане.
³ Епитет на Кришна –проявление (аватара) на трансцендентната вселенска същност като върховна, божествена личност, приемаща човешка форма като Върховен Учител.
⁴ Обозначаването на различните форми на личното местоимение „аз“ с главна буква денотира всички дхармични (вж. бел. 7) силопроявления на трансцендентната вселенска същност.
⁵ „син на Притхи (Кунти)“. Матроним на Арджуна.
⁶ „победител на богатствата“. Епитет на Арджуна.
⁷ Поддържаща хармонията, порядъка и доброто макро-космическа сила, проявена като вселенски закони, закономерности и принципи на битие, на които е подложено и от които зависи и съществуването на човека.
⁸ безсмъртие; „нектар“ на безсмъртието, блаженството.
Няма коментари:
Публикуване на коментар