© Elenikindia & Vanya Topalska
Названието катхакали е съчетание от две думи на езика малаялам, говорен в Керала - катха (история, разказ) и кали (театрална игра, изпълнение). Появата на изкуството се отнася към XVI век, но оттогава насам то e многократно усъвършенствано и усложнявано, за да придобие днешната свръхдетайлност и натруфеност по отношение на грима, облеклото и движенията. Безспорно най-атрактивната част от драмата е гримът. Това, което го прави още по-впечатляващ е, че процедурата по нанасянето му отнема няколко часа. Освен че е носител на красота, гримът изпълнява и функцията на код, чрез който внушенията достигат по-ясно до зрителя. За незапознатия зрител героите на сцената биха изглеждали комично – хора със зелени лица, с бял контур около устата, облечени в рокли, наподобяващи отворени парашути. Познаващият кода обаче би видял съвсем друго. Той знае, че видът на грима варира според типажа на героя, който актьорът има за цел да представи. Ако героят е благородник, ще преобладава зеленото и задължително ще има бяла брада, изработена от хартия и оризова паста. Ако е аскет, ще преобладава жълтият цвят. Демоните и злите същества по правило имат черни лица с червени бради и бели перкоподобни поставки на носа.
Няма коментари:
Публикуване на коментар