Неприличните елементи в Ашвамедха ( Indecent elements of Asvamedha ritual)

   
© Elenikindia

Един от най-пищните ведически ритуали е ашвамедха (бук. "приношение на кон"). Дотолкова живописен и зрелищен, че чак древните коментатори се шегували с него. Един от тях е Брихаспати, основателят на сектата Чарвака, който дръзва да осмива публично някои от елементите в ритуала, като например момента, в който царицата държи фалоса на коня и имитира съвкупление. ( В Madhava Sarvadarshanasamgraha) 

Ритуалът изобилства от интересни елементи – в него участва и човек с особен статут, а именно „син на проститука“, който има задачата да убие куче с „четири очи“ (т.е което има две петна над очите). Извършва го с тояга от дърво нар. сидхрака. В случая кучето символизира врага и злото, което бива унищожено от Варуна. Този, който убива коня пък се нарича „шамитри“ (укротителя), тъй като го удушава и с това укротява. 

След като конят е умъртвен, жените на царя-поръчител му веят с ветрила, умиват го, а царицата имитира съвкупление с мъртвия кон и докато държи фалоса му рецитира доста неприлични стихове за размера и естеството на конската гордост. Някои звучат така „Нека могъщият, безстрашен мъжки, този, който хвърля семето, положи своето семе в мен“. В този момент принасящият вика на коня „Вдигни й бедрата и й го дай“ (VS 23; TS 7.4 SB 13.2.8-9) След като царицата уж поеме семето, в крайна сметка прехвърля неговата живителна сила от коня към своя съпруг - царя. Защото именно за това се провежда ашвамедха - да дари царя-поръчител с дълголетие, мъжество, смелост, а царството му - с благоденствие.

Дори литургическите текстове се смущават от eстеството на ритуала щом предписват изпяването на стих, който да "освежи с хубав дъх устата" на участниците. (VS 23.22) Въпреки полулярността и важността на този ритуал, макар и често цитиран или споменаван в текстовете, станците, които съдържат неприличен език са претърпели сериозна цензура, като никога не са превеждани напълно. Може би само Уенди Донигер го е правила. Ралф Грифит, който пръв превежда текста от санскрит на английски през далечната 1899 г. умишлено пропуска сцената с коня и фалоса, като обяснява това с невъзможността (или по-скоро нежеланието) да бъдат възпроизведени тези дръзки стихове. По-късните текстове директно цензурират епизода или умишлено го пропускат. 

Тук там остават следи от еротичния характер на ритуала в някои късни истории. Например има една история (H 118.11- 39), в която Индра се превръща в ритуалната жертва, за да има полов контакт с царицата, на която е хвърлил око. Индра все пак е голям развратник в митологията. Всъщност идеята на бога-гърмовержец била с това си действие да провали ритуала, защото се страхувал от мощта, която церемонията щяла да даде на цар Джанмеджая.