сряда, 10 март 2010 г.

Марвари - коне със синя кръв ( Marwari - horses with royal blood)


     © текст: Elenikindia
          снимки: интернет

В Индия има една уникална порода коне, за която малко хора знаят. Нарича се „марвари“ по името на района, където се е развъждала, а именно – в сърцето на раджастанската пустиня. Не малко фолклорни песни възпяват изящната стойка, храбростта и лоялността на марварските коне. Произходът им не е съвсем ясен, но се предполага, че са се появили в резултат на кръстоска между арабска и туркменска порода. Резултатът бил впечатляващ - средновисок кон с изключително здрави копита, издръжлив на пустинни условия и дълги лишения. Неговата най-голяма особеност са ушите. Те са извити навътре и се събират в крайщата, така че почти образуват дъга. Това позволява на коня да извръща ушите си на 180 градуса.

понеделник, 8 март 2010 г.

ГМ Геноцид в Индия (GMO genocide)


   
    Децата не могат да бъдат утешени. Безмълвни от шока, те му отвръщат със сълзи. Сгушват се в майка си, докато приятели и съседи подготвят тялото на баща им за кремация в пламъците, горящи върху напуканата безплодна земя близо до дома им. Пламъците обгръщат тялото, a Ганджанан на 12 и Калпана на 14 се изправят пред тежкото си бъдеще. Шанкара Мандаукар се е надявал, че синът и дъщеря му ще имат по-добър живот по време на икономическия бум в Индия, но сега те ще са принудени да робуват за по няколко жълти стотинки дневно. Безимотни и бездомни, те ще са най-бедните от най-бедните.

     Шанкара, уважаван фермер, любящ съпруг и баща се самоуби. Преди по-малко от 24 часа, когато загуби земята си заради дългове, той изпи чаша инсектицид. Неспособен да плати еквивалента на двугодишните си приходи, той изпаднал в тежко отчаяние. Не виждал друг изход. Все още имаше следи в праха, където се е гърчил в предсмъртната си агония. Другите селяни гледали отстрани, знаейки че всеки опит да го спасят ще е излишен. Можели само да наблюдават как тялото му се свива, докато той крещи и повръща. Викайки от болка, той изпълзял до една пейка пред скромния си дом, намиращ се на сто мили от Нагпур в Централна Индия. След час спрял да издава какъвто и да било звук. А после спрял и да диша. В неделя в пет следобед животът на Шанкара Мандукаукар свършил.

     Съседите се бяха събрали за молитва пред семейната къща. Нирмала Мандаукар на 50 г. разказа как се втурнала обратно от полето, за да види съпруга си мъртъв. “Той беше любящ и загрижен човек” каза тя, докато плачеше тихо, “но просто не можа да го понесе. Страданието бе прекалено тежко. Загубихме всичко”.
Реколтата на Шанкара пропадна – два пъти. Разбира се, гладът и нищетата са част от древната история на Индия. Но смъртта на един уважаван фермер се обяснява по друг, доста по-модерен и зловещ начин: генетично модифицирани култури.

    На Шанкара, както и на милиони други индийски фермери, му е било обещано, че ще пожъне нечувана реколта и печалба, стига да премине от традиционни към ГМ семена. Подлъган с обещани бъдещи богатства, той взима заем за да купи ГМ семена. Но когато реколтата се проваля, е въвлечен в спираловидни дългове – без доходи.

     И така Шанкара става един от 125 000 земеделци, които се самоубиват в резултат на безскрупулната употреба на Индия като тестов район за генно модифицираните култури.

     Кризата, наречена от активистите “ГМ геноцид” скоро бе посочена от принц Чарлз. Той каза, че ГМО се превръщат в “глобален морален проблем” – и че е дошло времето да се прекрати безспирното им нашествие.

     Във видео конференция със столицата на Индия – Делхи, той разгневи биотехнологичните лидери и някои политици като заклейми “отвращаващия брой самоубийства на дребни фермери в Индия, който идва от …. провала на много от ГМ културите.”

     Срещу принца се изправиха мощни ГМ лобисти и водещи парламентаристи, твърдящи че генетично модифицираните култури са преобразили индийското земеделие, предоставяйки безпрецедентно високи добиви. Те твърдят, че и останалата част от света трябва да приеме настъпването на “бъдещето” и да следва същия път.

     Кой казва истината? За да разбера, отидох в “самоубийствения кръг” в щата Махаращра. Това, което последва, бе дълбоко покъртително и има изключително важни последствия за страните, включително и Великобритания, в които се води дебат относно това дали да се допусне навлизането на семена, манипулирани от заобикалящи природните закони учени.

     Според официалните данни на Индийското министерство на земеделието наистина има дълбока хуманитарна криза. Повече от 1000 фермери се самоубиват всеки месец. Обикновените селски хора сега са подложени на бавна смърт. Повечето пият инсектициди, скъпата субстанция, която са им казали, че няма да им се налага да ползват, ако приемат да садят скъпите ГМ семена. Изглежда много от тях са задлъжнели към местни лихвари – фермерите са взели заеми, които не могат да върнат. Про-ГМО експертите казват, че истинската причина се крие в селската бедност, алкохолизма, сушата и “фермерския стрес”. Но по време на четиридневния ми престой в епицентъра на бедствието аз открих, че това не е цялата история.

     В едно малко село, което посетих, се бяха самоубили 18 фермери, заради неспособността си да изплатят ГМ дългове. Имаше и случаи, в които съпругите поемаха фермите от починалите им съпрузи – само за да се самоубият и те самите.

    Лата Рамеш на 38 г. се отравя с инсектицид, след като реколтата й пропада – две години след като съпругът й изчезва, когато се оплита в ГМ дългове. Тя оставя десетгодишното си дете – Рашан – на близките си. “Той плаче, когато мисли за майка си”, казва лелята на починалата жена, седейки в сянката близо до полето.

     Село след село, семействата разказваха как са били обвързани с дългове, след като са били склонили да купят ГМ вместо традиционните семена памук. Цената е внушителна: 10 британски лири за 100 грама ГМ семена, в сравнение с по малко от 10 лири за 1000 пъти повече традиционни. Но продавачите на ГМ и правителствата обещали на земеделците, че това са “магически семена”, даващи по-високи реколти, по които не виреят паразити и насекоми. А в борбата да се промотират ГМ семена, традиционните видове били премахнати от няколко правителствени резерва.

    Властите имали интерес да промотират тази нова биотехнология. В опитите си да избяга от отчайващата бедност след Независимостта, индийското правителство се съгласява да позволи на новите биотехнологични гиганти като американския пазарен лидер Монсанто да продават произведените от тях семена.

     През 80-те и 90-те Международният валутен фонд отпуска заеми на Индия в знак на благодарност за това, че тя допуска западни компании. Индия е втората по брой на населението страна в света – повече от един милиард души. Тези заеми спомагат за началото на една икономическа революция. Но въпреки че в градове като Мумбай и Делхи има икономически бум, животът на земеделците значително се влошава и се връща обратно в тъмните векове. Земите, върху които се засяват ГМ семена са се удвоили за две години – до повече от 17 млн. акра. Но много земеделци е трябвало да платят жестока цена. Не само, че не са “магически семена”, ами и “устойчивите на вредители породи” се оказват опустошавани от паразити.

     Никой не предупреждава земеделците, че тези семена ще изискват два пъти повече вода. А това се оказва границата между живота и смъртта. Поради спада на дъждовете от последните две години много от ГМ културите просто изсъхват и умират, оставяйки фермерите заробени в дългове без възможност да ги изплатят.
Земеделците вземат заеми от традиционни лихвари на невъобразимо висока цена. Стотици хиляди малки фермери са пред риск да загубят земята си заради това, че скъпите семена се провалят. А тези, които продължават да се борят, са изправени пред нова криза. В миналото, когато реколтата е била лоша, фермерите все пак са успявали да запазят семената и да засадят пак през следващата година. Но не можеш да направиш това при ГМО. Защото ГМ семената съдържат така наречената “технология терминатор”, което означава, че те са модифицирани по такъв начин, че да дават ялови семена. Като резултат фермерите трябва да купуват нови и нови семена всяка година на същите страшно високи цени. За някои това наисина се оказва границата между живота и смъртта.

     Например, случаят на Суреш Бхаласа, друг фермер, който беше кремиран тази седмица и остави жена и две деца.

    Нощта се спуска след церемонията, а съседите се събират отвън, докато свещените крави се прибират от полето. Семейството му не се съмнява, че проблемите им започват от момента, в който са били посъветвани да купят BT Cotton, генно модифицирано растение, създадено от Монсанто.

    “Сега сме разорени”, казва 38 годишната съпруга на починалия. “Купихме 100 грама BT Cotton. Реколтата ни пропадна два пъти. Съпругът ми се депресира. Той отиде на полето, легна в памука и погълна инсектицида.” Селяните го натоварили на рикшата и се отправили към болницата по черния път. “Той викаше, че е пил инсектицид и че съжалява”, каза тя, докато семейството й и съседите се тълпяха около дома й, за да покажат почитта си. “Когато стигнаха до болницата, той вече беше мъртъв”.

     На въпроса дали мъртвецът е бил “пияница” и дали е страдал от други “социални проблеми”, както твърдят про-ГМО експертите, кротките, достойни хора избухнаха гневно. “Не! Не!”, възкликна един от братята на починалия човек. “Суреш беше добър човек. Той си пращаше децата на училище и си плащаше данъците.”
“Той бе удушен от тези магически семена. Те ни продават семената, твърдейки, че няма да ни трябват скъпи пестициди, но това не е така. Трябва да купуваме същите семена от същата фирма всяка година. Това ни убива. Моля ви кажете на света какво се случва тук.”

     Монсанто признава, че повишаването на дълга е “фактор в тази трагедия”. Но посочват, че производството на памук е скочило двойно през последните седем години. Говорител на компанията добави, че има други причини за тази скорошна криза, като например “закъснял дъжд” или суша, както и че самоубийствата винаги са били част от селския живот в Индия. Те също показват и проучванията, според които индийските фермери искат ГМ семена. Не е учудващо, предвид агресивната маркетингова стратегия на компанията.

     По време на разследванията ми в Махарастра попаднах на трима “независими” изследователи, търсещи в селата информацията за самоубийствата. Те настояваха, че ГМ семената са само с петдесет процента по-скъпи, но по-късно признаха, че разликата е 1000%.

     (А след това говорителят на Монсанто твърди, че цената на техните семена е само “двойно по-висока” от цената на официалните не-ГМО семена, но призна че разликата може да бъде по-голяма, ако са продавани по-евтини традиционни семена от “безскрупулни” търговци, които често продават “фалшиви” ГМ семена, предразположени към заболяване.)

     Поради слуховете, че правителството може да компенсира за починалите хора, много земеделци казаха, че са отчаяни и се нуждаят от всякаква форма на помощ. “Просто искаме да се отървем от проблема си” казва един. “Искаме само помощ, за да не умираме повече така”.

     Принц Чарлз е ужасен от окаяното положение на фермерите и техните самоубийства, затова създаде благотворителна фондация (Bhumi Vardaan Foundation), за да помогне на засегнатите да промотират органични индийски сортове, а не генномодифицирани.

       Индийските фермери вече започват да се борят. Организират масови демонстрации, протести против разпространителите на семена, а правителството на един от щатите даде Монсанто под съд, заради непоносимите цени на ГМ семената.

      Но това се случи твърде късно за Шанкара Мандаукер, който дължеше 80,000 рупии (около 1000 английски лири), когато отне живота си. “Казах му, че ще оцелеем” казва вдовицата му, докато мракът се спуска, а децата й все още стоят край нея. “Казах му, че ще намерим начин. Той каза, че е по-добре да умре.”

      Но дългът не умира със съпруга й: ако не намери начин да го върне, тя няма да има как да праща децата си на училище. Те ще загубят земята си и ще се присъединят към хилядите, които се тълпят да просят край пътищата на тази гигантска и хаотична страна.

     Жестоко е, че децата страдат най-много от този “ГМ Геноцид” – самото поколение, което уж щеше да се бъде освободено от бедността и мизерията чрез “магическите семена”. Тук, в самоубийствения кръг в Индия, цената на генетично модифицираното бъдеще е смъртоносно висока.

Препратка от http://nookofselene.wordpress.com/2010/03/01/gm-genocide-india/

четвъртък, 4 март 2010 г.

Любимият ден на Шива ( The favourite day of Shiva)



Филмче от Шиваратри малко преди да ме оберат. Е, какво да се прави? Нали на всеки празник е редно да има раздаване - къде доброволно, къде не!


В зората на света Богове и Демони се събрали, за да разбъркат всеобхватния океан, ала от него избила отрова. Тя била толкова токсична, че заплашвала да унищожи целия Всемир. Единственото спасение било някой да погълне отровата, затова Боговете отишли при Шива и го помолили той да се нагърби с тази тежка задача. Шива се съгласил и изпил отровата, от което гърлото му посиняло. За да облекчи ефекта на отровата, Луната увила змия около врата на Шива и оттогава Той е изобразяван със синьо гърло и змия около шията.

Твърди се, че веднъж съпругата на Шива, Парвати, го попитала кой му е любимия ден, а Шива отвърнал, че това била 13-та нощ от новолунието на месец магха или 12-13 февруари по нашия календар.

Ние точно в този ден случихме да бъдем на най-святото място в цяла Централна Индия, посветено на Шива - скалите и пещерите на планинското селище Пачмархи. Във въздуха витаеше особено напрежение - религиозна еуфория смесена с мириса на сандалови пръчки. Хора от всички краища се стичаха с тризъбци в ръце, за да дарят листа от бел и светен ориз на изображенията на Шива и да окъпят с вода, мляко и мед приличните на фалоси образувания в пещерите Джата Шанкар.

Гледката беше неописуема, но ден преди поклонението апаратът ни сдаде багажа и ние трябваше да се задоволим само с видеото от празничната автогара.

Баркул и птиците (Barkul and the birds)


© Снимки: Еленикиндия, 2010

Това беше един от най-скапаните автобуси, в който някога сме се возили. Излязохме с пет пласта прах и мръсотия по себе си, все едно със седмици сме се скитали през пустинята. А най-интересното е, че в него се научихме да левитираме. Като друсне, отскачаш на две педи от седалката, а доде падаш се оглеждаш къде ли точно ще се приземят раниците ти.




В Ориса местните жени имат много характерен вид - омъжените задължително носят по две стърчащи обеци на носа и често ръцете им са нашарени с татуировки, разкриващи семейното им положение.

четвъртък, 25 февруари 2010 г.

Гмуркане в спокойствието ( Gopalpur-on-sea)

© Снимки: Еленикиндия, 2010

Във влака за Берхампур се запознахме с Махен - млад мъж с добри обноски, занимаващ се с маркетинг, който в началото даваше вид на непристъпен. Извъди се изключително интересен човек.

- Всички сме еднакви - поде той - Всички сме хора, имаме две очи, две уши и прочие, но се различаваме по трите "Е" - Education (образованието), Environment (средата,в която си израсъл), Experience (опита). Тези три неща съставляват нашия мироглед, нашия ум. Ние се различаваме единствено в главата. Затова когато пътувам, обичам да срещам хора и да питам за живота и културата в техните страни.

Слязохме в Берхампур в 20:30. В гайда не пишеше нищо за това място и дори не знаехме дали има къде да отседнем. Оказа се, че е бъкано с хотели и хостели само че за пореден път случихме на небивал късмет. Точно сега и точно тук се провеждаха изпити по инженерство и като че всички млади инженери се бяха домъкнали с багажа си тук. Значи ако не беше претъпкано заради някой празник, щеше да е заради изпити или заради военните или заради белите туристи, или заради още бог знае какво! Аман! Обиколихме всички възможни хотели - първо пеш, после с велорикша и накрая авторикша, та даже и агент си имахме в лицето на един загрижен за нашето оцеляване индиец, който също се опитваше да ни издейства скромна стая, обикаляйки с мотоциклета си. Уви, нямаше ни един останал ключ по хотелските табла, а отчаянието ни налегна с пълна сила след като установихме, че даже онзи рушащ се, а може би недостроен хотел, в който човек не би предположил, че е възможно да спи нещо различно от плъх, беше тъпкан до козирката от студенти. След двайстия хотел бяхме обезверени, недоспали, с пълни пикочни мехури, празни стомаси и все още без покрив над главите. Нямахме друг избор освен

понеделник, 22 февруари 2010 г.

Градът на перлите (Pearl City)


© снимки: Еленикиндия, 2010



  Основан от Кули Кутуб шах през 1591 г., град Хайдарабад – главният град на щата Андхра прадеш, е петият по големина в Индия. Той носи славата на минало величие и разкош, които в нашето съвремие отлично съчетава с високите технологически постижения на човечеството. Развитият тук център ХАЙТЕК-СИТИ превръща Хайдарабад в символ на разрастващия се конгломерат от многонационални компании, т.нар. Сайберабад, и в една от силиконовите долини на Индия.

   През 400-те години на своето развитие метрополисът с космополитно градско население, носител на разнообразни култури, езици и религии, с великолепните си паметници на културата и обществени сгради, които свидетелстват за минал разкош, запазва спецификата на източната си култура, въпреки огромния си напредък и в най-авангардните индустриални направления. Дори честваните из цяла Индия религиозни и сезонни народни празници, свързани с промяната на годишните времена, жътвата и др., тук имат своя специален колорит и аромат.

неделя, 21 февруари 2010 г.

Резерват за птици Ранганатиту (Ranganatittu bird sanctuary)

   © текст и снимки: Еленикиндия, 2010

   ПО-ДОБРЕ ДА ОСТАРЕЕМ, ГЛЕДАЙКИ ПТИЦИТЕ, ОТКОЛКОТО ВЗИРАЙКИ СЕ В ЧАСОВНИКА.

   Всеки път, когато отидеш ей така на тихо и спокойно сред природата , било то в резерват за птици, парк за елени или ботаническа градина, не може да не забележиш следните две особености – десетки спотайващи се в храсталаците романтично настроени индийски двойки, които единствено на такива места си позволяват да изразят, макар все така срамежливо, чувствата си и момчешки групи, дошли на тиферич, за да послушат на тихо не песента на природата, а някои от любимите си поп парчета. Дори най-бедният хлапак вече притежава gsm и то не какъв да е, а задължително музикален, с голям капацитет и богат набор от песни. За тези хора музиката е неизменна част от битието, малко релакс за ума в безконечния поток от шумове и глъч.

четвъртък, 18 февруари 2010 г.

Тара- Тарини (Tara-Tarini temple )

© Снимки: Еленикиндия, 2010

Малък и наблъскан автобус с висящи на гроздове пътници се е запътил към Тара-Тарини – един от древните центрове на шактизма в Индия. И отново в автобуса случихме на добросърдечен човек, който ни съпроводи до подножието на храма и по свое желание плати рикшата за трима ни. 

Храмът се намира на 30 км от Берхампур край бреговете на река Рушикуля. Разположен е на хълм и до него се стига по два начина - “мързелив” и “юначен”. “Мързеливият” включва издигане с лифт и е за обездвижените, затлъстели, пасивни семейства, който не желаят да цапат вратовете си с пот, а “юначният” е за бедните и отдадените на вярата, които знаят, че всяка капка пот по 999-те стъпала догоре пречиства мислите им. Ние избрахме първо мързеливия, за да имаме сили да слезем по по-юначния. 

Горе на върха пазеха храма типичните за Ориса лъвоподобни същества със страховити гримаси и еректирали пениси. Досами храма стоеше чудно, изцяло обагрено в червено дърво. Всеки почел богините завързваше червен конец или оставяше червена гривна на някои от клоните на дървото, поради което то изглеждаше така сякаш бе пламнало в огнени пламъци. Самият храм не представляваше нещо особено. Два антропоморфизирани каменни изображения на гогините Тара и Тарини, чийто образи присъстват в почти всеки дом в Южна Ориса. Всъщност става дума за добре познатати ни Кали (Тъмната), която в Бенгал и Ориса е известна и като Тара. Култът към Тара бързо става централен и в космологията на будизма от школата Махаяна, където великата богиня е почитана като съпруга на бодхисаттва Авалокитешвара. Именно през будизма тя се завръща в хиндуизма с това си име.

Тара означава "звезда". 
Някой учени проследяват култа към нея до месопотамските богини на звездите Ищар и Астарта. Английската дума "стар" и Тара са с общ индоевропейски корен, развил се през персийското "ситара", гръцката "астер", латинското "стела". Наричат я и с други имена като „Господарката на здрача", „Надхитрилата смъртта"; „Тази, която обича кръв", „Изцапаната в кръв" и др. И макар да има силен апетит към животинска кръв, в Тара Тантра (5.15) се казва категорично, че предпочита човешка кръв и по-специално кръвта от челото, ръцете и гърдите на поклонниците. 
В своя страховит аспект Тара е подпомагана от други проявления на женското божествено начало - шайка тъмнокожи и нeукротими тантристки богини, които на свой ред разполагат с цяла армия от чакали, фурии и духове. По-голямата част от тези богини (Десетте Махавидя) са въплъщение на всичко, което обикновено се смята за възмутително, отвратително или табу. На миниатюрите, които илюстрират тантристките текстове виждаме, че богините предпочитат да се сношават с трупове, а не с богове, като обкрачват мъртвия върху горящата погребална клада и го съживяват със своята божествена сила. Страховита и зловеща фигура, Кали или Тара според индийските представи въплъщава божественото и демоничното - свирепа и жестока като демон, но в същото време тя самата посича демони и унищожава враговете на човека и боговете. И нейният отблъскващ вид и смущаващо поведение намират логическо обяснение, когато вникнем по-надълбоко във философията на тантризма. 
Смята се, че култът към Тара-Тарини е с племенен произход, но впоследствие е бил трансформиран в хиндуистки.   

вторник, 16 февруари 2010 г.

Хвърляне на бебе за здраве ( Baby Tossing ritual )



Източник: БГНЕС

Властите в южната част на Индия планират да наложат забрана на вековен обичай родители да хвърлят бебетата си от върха на храмове, предаде АФП.

Ритуалът се извършва от 500 години всяка първа седмица на декември на много места в района на индийския щат Карнатака.

Селяните хвърлят бебета от върха на хиндуистки храм върху одеяло, държано от събралата се отдолу тълпа.

Всяка година на събитието присъстват хиляди хора.

Те вярват, че ритуалът носи добро здраве, дълъг живот на детето и просперитет на семейството.

Според местните нито едно бебе не е пострадало по време на ритуала. Изглежда обаче властите възнамеряват да прекратят практикуването му.
-------------------------------------------------------------------------------------

Everyone hopes to have a healthy baby, but some parents in India literally go to great heights bring their kids good health!

Worshippers at this Muslim shrine in western India drop babies from a tower for good luck. The babies are tossed from the tower onto a cloth sheet more than 50 feet below.

This 500-year-old ritual is thought to bring the children good health. People say there have never been any accidents.
Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...