Към началото на новата ера болшинството хиндуисти били или вишнуити, или шиваити, т.е признавали единия от двамата богове, Вишну и Шива, за висш и единствен, а всички останали божества се възприемали като негово проявление, еманация. Хиндуизмът е по същество търпима религия, в която по-скоро всичко се асимилира, интегрира и адаптира, отколкото да се отрича или критикува по безапелационен начин. Гоненията на верска основа не са непознати в Индия, но са сравнително редки за дългата история на полуострова. Най-силно и грозно се проявява насилието и нетърпимостта в сблъсъка с исляма от 13-ти век насам. Днес вишнуитът в повечето случаи не отрича Шива, но го възприема като друга, в някаква степен по-малко божествена еманация на своя Вишну, точно както за последователния шиваит Вишну е по-скоро друго лице на могъщия Шива. Брахма, третият бог от тримурти, така и никога не се превръща в лично култово божество, а е отъждествяван ту с Вишну, ту с Шива, без да се слива с тях. Самият Брахма заради прегрешения не получава свои светилища, където да бъде почитан самостоятелно. В цяла Индия има едва няколко, които са нему посветени.
В миналото обаче вътрешнорелигиозната конкуренция между трите божества в борбата за върховенство винаги е била оспорвана и ожесточена. Има множество легенди от Пураните, в които Брахма, Вишну и Шива спорят кой е по-по-най. Самите Пурани се класифицират в три направления според това кое божество взима превес в текстовете. Тоест има Пурани, които са в лоното на шиваизма, такива, които спадат към вишнуизма и трети, които са по-скоро неутрални и затова се наричат "Брахма пурани". Както може да си представите, всяко направление хвърля камъни в градината на другото, като използва митовете и легендите за легитимиране на своето превъзходство. С последствията от тези спорове се обяснява например появата на култа към другата божествена форма, която обаче винаги е опредялана като еретическа и като своеобразно отклонение от верния път. Например след един такъв спор Брахма проклиня Вишну, като го обрича да му се народят заблудени последователи, на вид ортодоксални брахмани, ала всъщност лъжливи. Тук се визира школата панчаратра, тантрическо учение в рамките на Вишнуизма, което ортодоксалните вишнуити не одобряват.
Друг текст от Пураните обяснява, че Нараяна (Вишну) създал света и умишлено го направил амбивалентен, населен със светци и еретици. Кои били еретиците в очите на вишнуитите - разбира се, че техните конкуренти - шиваитите. Подобно обяснение се среща и в други митове, в които богът-творец скрил истинското знание и поставил безброй изпитания до него под формата на еретически учения, сред които шиваизма. Във вишнуитските пурани често се разказва за това, че имало времена, когато всички хора почитали Вишну, но праведните им души запълнили рая, докато адът останал пуст, което не било по божия план. Затова Вишну със своята магическа сила създал лъжливи учения като Няя и Пашупата (разклонение на шиваизма). Същото твърдят последователите на Панчаратра. Първоначално всички хора били към тази школа и населели селенията на Вишну след смъртта си. Това нарушило баланса, не останали хора за Ада. Затова Вишну решил да създаде 5 еретични учения, които да се конфронтират по между си – йога, самкхя, будизъм, джайнизъм и шиваизъм.
Историята познава един своеобразен опит за обединяване на двете основни направления - вишнуизъм и шиваизъм.
Този компроми се случва чрез култа към божеството Хари-Хара - божество с двойно име, резултат от съчетаването на култовите имена на Вишну - Хари, и на Шива - Харa. Тази култова и религиозно-съзнателна симбиоза означава и съчетаване на функциите и атрибутите на двамата. Чрез нея се изразява единството на самата идея за бог. Срещат се и храмове, посветени едновременно и на двете божества. Трябва да се подчертае още веднъж, че в хиндуизма, където не съществува понятието църква, естествено няма и понятие като отлъчване от църквата, или анатема. Хиндуизмът по-скоро ще интегрира в себе си всички инакомис- лещи, всички ереси и отклонения, най-много да се опита да ги дискредитира и принизи до нещо с по-нисък статут, за да придаде важност на друго.Създаването на концепцията за тримурти с всички произтичащи от нея духовни и интелектуално-религиозни последици бележи на практика качествено нов етап в развитието на хиндуизма. От този момент нататък може да се говори за хиндуизма като цялостно ново духовно явление в културното пространство на Индия, за превръщането му в религиозен комплекс, който създава облика на духовността на целия субконтинент.
Няма коментари:
Публикуване на коментар