Както човек изоставя старите си дрехи, така... (vāsāṁsi jīrṇāni yathā )

снимка: Telegrpaph

превод: Elenikindia

वासांसि जीर्णानि यथा विहाय नवानि गृह्णाति नरोऽपराणि । 

तथा शरीराणि विहाय जीर्णा- न्यन्यानि संयाति नवानि देही ।।२२।। 

-Bhagavadgita 2.22 

Транслитерация:

vāsāṁsi jīrṇāni yathā vihāya navāni gṛhṇāti naro'parāṇi |
 tathā śarīrāṇi vihāya jīrṇā nyanyāni saṁyāti navāni dehī 


Превод:

Както човек изоставя старите си дрехи и приема нови, така душата изоставяйки старите (използваните) тела, приема нови, други.

- Бхагавадгита 2.22

Граматически анализ:

Бхудж - столицата на Къчх (Bhuj - the capital of Kutch)

© Elenikindia

За честта и цареубийството в Индия (Excerpt from "The Golden Bough" by James Frazer)

 
 Из "Златната клонка, Джеймс Фрейзър

В описаните дотук случаи народът оставя божествения цар или жрец да запази длъжността си, докато външен дефект, видим симптом на слабо здраве или напреднала възраст не ги предупреди, че той не може повече да изпълнява божествените си задължения, но не го умъртвява, докато не се проявят такива признаци. По всяка вероятност обаче е имало народи, които са смятали, че не е сигурно да чакат да се проявят дори и най-малките доказателства за повяхване и предпочитали да умъртвят царя, докато е все още в разцвета на силите си. Затова определяли срок, след който не може повече да управлява, и когато му свърши времето, той трябва да умре, като определеният срок е достатъчно къс да изключи вероятността от физическо сриване. В някои части на Южна Индия например периодът бил дванадесет години. Според древен пътешественик в провинция Килакар „има езически молитвен дом и в него стои идол, който те много почитат, а всеки дванадесет години му правят голямо празненство и там се събират всички езичници да пируват. Храмът притежава много земя и получава големи доходи. Тази провинция си има цар, който управлява не повече от дванадесет години — от празник до празник. Толкова време и живее, т.е. когато изминат дванадесетте години, в деня на гощавката се събират безброй хора и се похарчват много пари за храна за брахманите. За царя правят дървена платформа и я покриват с коприна и този ден с голяма церемония и под звуците на музика той най-напред отива да се къпе в една вана, после при идола, да му се моли, а накрая се качва на платформата и там, пред всички, взема много остри ножове и започва да си реже носа, после ушите и устните и всичките си крайници, стреми се да махне колкото се може повече месо от себе си и бърза да го разхвърли, докато загуби толкова кръв, че започне да губи свяст и тогава сам прерязва гърлото си. И той прави тази жертва за идола, а който желае да управлява други дванадесет години и да приеме това мъченичество от любов към идола, трябва да присъствува и да гледа какво става и на същото място го издигат за цар.“

Отново в Майсур (Mysore again)

    © Elenikindia

Лакнауската ика и тонга (Ikka-tonga race)

Снимка: Arunangsu Roy Chowdhury 
Превод от френски език: Жана Русева
източник: сп. Свтилник

Вече всичко е готово за празника. В мига, когато първият слънчев лъч пронизва воала на мъглата, която се стеле край брега на реката, тълпата се раздвижва и най-ентусиазираните зрители с лакти се мъчат да се доберат до най-доброто място за наблюдаване на спектакъла. Организатори и полицаи са на крак за спазване на реда край многобройните павилиони разположени от двете страни на шосето. Изведнъж мощен рев се надига откъм стадиона и се понася над сводовете и колонадите, последван от невъобразим шум на тракащи по асфалта копита, както и на крясъците на жокеи-те и плясъка на камшиците - шум, от който настръхва кожата. Сигурно ще си помислите, че става дума за сцена от онзи прочут филм от края на петдесетте, и ще сбъркате. Това е надпревара на впрягове ика и тонга, която се провежда всяка година като част от традиционния празник на града - ежегоден фестивал, по време на който по улиците на гр. Лакнау се възпроизвеждат отколешни традиции като наследените от навабите (князете) на Авадх изискан дворцов етикет и стил на живот и поведение. В дните на фестивала културното наследство на града оживява, възкресяват се традиции в най-различни области - изкуство, гастрономия, образци на поведение.

Приятелят се тества по време на беда (vyasane mitraparīkṣā)

Снимка: Sahil Lodha 
Превод: Elenikindia

व्यसने मित्रपरीक्षा

 शूरपरीक्षा रणाङ्गणे भवति । 

विनये भृत्यपरीक्षा 

दानपरीक्षा च दुर्भिक्षे ॥

vyasane mitraparīkṣā 

śūraparīkṣā raṇāṅgaṇe bhavati | 

 vinaye bhṛtyaparīkṣā 

 dānaparīkṣā ca durbhikṣe ||

Приятелят се тества по време на беда

смелият воин се тества на бойното поле

слугата се тества чрез своето подчинение

щедростта се тества по време на глад

Граматически анализ:

дословният словоред е: 

тестването на приятеля е по време на беда
тестването на воина е на бойното поле
тестването на слугата е чрез неговото подчинение
тестването на щедростта е по време на глад

व्यसने - (ср.род, локатив) - беда, нещастие 

मित्र - परीक्षा - (композит; номинатив)  тестване на приятел

शूरपरीक्षा - (композит;номинатив) тестване/изпит на смелия воин 

रणाङ्गणे (ср.род, локатив) - на бойното поле

भवति - (от гл. корен "бху", тр.лице) - е

विनये (м.р. локатив) - в подчинение, смирение

भृत्यपरीक्षा (композит, номинатив) - тест/изпитът на слугата. (интересна е етимологията на бхритя - "човек, който трябва да бъде издържан", от глагола "бхрит" - нося, издържам

दानपरीक्षा (композит; номинатив) тест за щедрост

च - съюзът "и"

दुर्भिक्षे (ср.род локатив) - глад, букв. "недостиг на провизии"

Самовъзхвалата на Вак - Ригведа Х.125 (The self-praise of Vak- Rigveda 10.125)

Химн 125 от десетата мандала на Ригведа се счита за един от най-емблематичните текстове на ведическата култура, закодирал в себе си дълбокото познание на ведическите поети жреци за същността и функцията на звука и на езика като творяща енергия. Химнът е образец на жанра атмастути, тоест „себевъзхвала“. Тази жанрова разновидност поражда разгорещена полемика сред специалистите, защото по своя структурен модел се различава съществено от формата на стандартния химн в Ригведа от типа „стути“, „възхвала“. Ключова характеристика на тези, малко на брой химни в паметника, засвидетелствани най-вече в последната, десета мандала, е т.нар. „аз- форма“. Божеството, в чиято чест се изпълнява химнът, „говори“ в първо лице единствено число или по-точно поетът жрец се превъплъщава в конкретното божество адресат на посланието на адептите. Божеството сякаш „се вселява“ в поета жрец и по този начин се приближава максимално до своите адепти, които могат да го преживеят и усвоят, а не само да го почитат като нещо външно и безкрайно далечно. Би могло да се каже, че химните от типа атмастути функционират на феноменологично равнище като сложен психологически инструмент за преобразуване на съзнанието на реципиента.

Самовъзхвалата на Вак - Ригведа Х.125

Превод от санскрит: проф. Милена Братоева

Бангалор (Bangalore)

 © Elenikindia & Stefo Manchev

За Кали юга най-добро е щедростта (In Kali Yuga generosity is the best)

   © Santu Mondal

   © Elenikindia

तपः परं कृतयुगे त्रेतायां ज्ञानमुच्यते

 द्वापरे यज्ञमित्यूचुः दानमेकं कलौ युगे

- पराशरस्मृति

tapaḥ paraṁ kṛtayuge tretāyāṁ jñānamucyate
dvāpare yajñamityūcuḥ dānamekaṁ kalau yuge

- Parāśarasmṛti

В златната епоха Крита аскезата (била) най-доброто, за сребърната епоха Трета се казва, че това било знанието.
Казват, че в бронзовата епоха Двапара на първо място били жертвоприношенията,
а в епохата на раздора Кали юга на първо място е щедростта.

- Парашарасмрити

Хазартът е заемал много важна роля в древността. Не случайно четирите еона (вселенските епохи) носят имената на термини от хазарта – крита (четворка); трета (тройка); двапара (двойка); кали (ек, единица). За зарове се използвали подобни на орехи плодове на дърво, известно като вибхитака. Играело се е с голям брой зарове, като целта била играчът да хвърли число кратно на четири (крита) – символ на златната епоха.