"В къщи вечно свети" - посвещавам на Алек (To my son Aleksy)

Благословия (A blessing)

तिलवत् स्निग्धं मनोऽस्तु वाण्यां गुडवन्माधुर्यम्

तिलगुडलड्डुकवत् सम्बन्धेऽस्तु सुवृत्तत्त्वम् ।

tilavat snigdhaṃ mano'stu vāṇyāṃ guḍavanmādhuryam 

tilaguḍalaḍḍukavat sambandhe'stu suvṛttattvam 

Нека умът бъде деликатен като сусамовото семе, нека думите бъдат сладки като гур (кафява захар), нека има доброта във взаимоотношенията тъй както сусамовото семе и кафявата захар (си взаимодействат ) в едно ладду (известен индийски сладкиш)

Средновековното царство Виджаянагар (Vijayanagar's history)

© Снимка: Elenikindia
© Из "Поглед към историята на Индия" на Джавахарлал Неру

Измежду държавите, за които говорихме в предходното писмо, Виджаянагар има най-дълга история. Много чужденци дошли да я посетят и оставили описания за нея и едноименната й столица. Сред тях били: италианецът Николо Конти, който пристигнал във Виджаянагар през 1420 г; Абдур Разак от Херат - пратеник от двора на Великия хан в Централна Азия - през 1443 г.; португалецът Паес - през 1522 г., и мн. др. Съществува и история на държавите в Южна Индия, в която централно място е отредено на Биджапур. Тя е написана на персийски от Ферища по времето на Акбар, не много дълго след периода, който разглеждаме. Съвременните исторически описания обикновено са твърде пристрастни и преувеличени, но от тях получаваме полезна информация. Не са ни известни много такива анали за предмюсюлманските времена в Индия, с изключение на Раджатарангини от Кашмир. Затова историята на Ферища била истинско събитие. След нея се появили и други. От разказите на чуждестранните посетители във Виджаянагар получаваме една пьлна и безпристрастна обрисовка на града. Те не са просто описания на ужасните войни, които често избухвали. Затова ще ти представя части от тях.

Небесният свят е огън - откъс от Чхандогия Упанишад 5.4.1 -5.6.2 (Chandogiya Upanisad)

Оригинален текст:

 
    © Elenikindia

Транслитерация на текста:

asau vāva loko gautamāgniḥ  tasyāditya eva samit raśmayo dhūmaḥ  

ahar arciḥ  candramā aṅgārāḥ  nakṣatrāṇi visphuliṅgāḥ || ChUp_5,4.1 ||

tasminn etasminn agnau devāḥ śraddhāṃ juhvati |

 tasyā āhuteḥ somo rājā saṃbhavati || ChUp_5,4.2 ||

parjanyo vāva gautamāgniḥ  tasya vāyur eva samit  abhraṃ dhūmaḥ | vidyud arciḥ  aśanir aṅgārāḥ  hrādunayo visphuliṅgāḥ || ChUp_5,5.1 ||

tasminn etasminn agnau devāḥ somaṃ rājānaṃ juhvati  

tasyā āhuter varṣaṃ saṃbhavati || ChUp_5,5.2 ||

pṛthivī vāva gautamāgniḥ  tasyāḥ samvatsara eva samit  

ākāśo dhūmaḥ rātrir arciḥ diśo 'ṅgārāḥ avāntaradiśo visphuliṅgāḥ || ChUp_5,6.1 

tasminn etasminn agnau devā varṣaṃ juhvati | 

tasyā āhuter annaṃ saṃbhavati || ChUp_5,6.2 ||

Превод на текста:

Небесният свят ей там, Гаутама, е огън. Слънцето е неговото гориво, лъчите му са димът, денят е неговият пламък, луната - неговите въглени, звездите - неговите искри.

В този огън боговете принасят своята вяра и от това възлияние се ражда цар Сома.

Дъждовният облак, Гаутама, е огън. Вятърът е неговото гориво, мъглата - неговият дим, светкавицата - неговите пламъци, мълнията - неговите въглени, гръмотевицата - неговите искри.

В този огън боговете принасят цар Сома и от това възлияние се ражда дъждът.

Земята, Гаутама, е огън. Годината е нейното гориво, пространството - нейният дим, нощта - нейният пламък, четирите посоки - нейните въглени, четирите полупосоки - нейните искри.

В този огън боговете принасят дъжда и от това възлияние се ражда храната.

Да прекрачиш леглото на гуру и последствията от това (gurutalpa)

В стадия на ученичеството (брахмачаря), задължителен за всеки от кастата на брахманите, най-важно било спазването на строго сексуално въздържание. Младият ученик отивал в дома на своя учител, където трябвало да се фокусира върху изучаването на свещените текстове и други дисциплини като философия и граматика. Въздаржанието имало съвсем прагматична страна. Тъй като по време на този период ученикът възмъжавал и съзрявал полово, опасността от интимност била особено голяма. Като имаме предвид канона, според който възрастта на жената трябало да бъде една трета от тази на мъжа, то в миналото като нищо между ученика и младата съпруга на учителя можело да прехвърчат искри, та даже и пожар да пламне. Затова за да се презастрохават от подобни прегрешения, създателите на свещения канон решили да поотрежат краката на тоя вид опасности със строги забрани и още по-строги наказания.

Законът на рибите (The law of fish - matsya nyaya)

Един от онтологичните страхове пред древния индиец бил този от беззаконието. Беззаконието като навсякъде било равнозначно на престъпност, бунтове, глад и най-лошото – на преустановяване на ритуалните задължения, на които се крепи мирозданието според жреческите представи на индо-арийте. С една дума светът се връща към изначалното състояние на хаос. Точно този страх от беззаконието е родил апотеоза към царя, засвидетелстван в множество текстове, сред които и в Рамаяна (2.57): „Река без вода, гора без трева, стадо без пастир е тази земя, която няма свой цар“. 

Аз се моля на Парвати и Парамешвара (vande pāravatīparameśvarau)

वागर्थौ इव संपृक्तौ वागर्थौ प्रतिपत्ताये जगतः पितरौ वन्दे पारवतीपरमेश्वरौ

vāgarthau iva saṃpṛktau vāgarthau pratipattāye jagataḥ pitarau vande pāravatīparameśvarau

Аз се моля на Парвати и Парамешвара, родители на света, свързани както речта със смисъла, да ме дарят със знанието за речта (словото) и смисъла.

                                                                             - "Рагхувамша", Калидаса

Граматика:

vāgarthau - речта и смисъла (акузатив дв.число)

iva - като (сравнителна частица)

saṃpṛktau - съединени, свързани (пасивно причастие от "самприч")

vāgarthau - речта и смисъла (дв.число ; акузатив)

pratipattāye - за постигане (датив от "пратипатти")

jagataḥ - на света (родителен падеж, ед.ч.)

pitarau - родители (акуз. дв. число)

vande - аз се моля (сегашно време, 1 лице от глагола "ванд"

pāravatīparameśvarau - на Парвати и Парамешвара (акуз. дв.число)

Don't worry, be Hampi

  © Снимки: Elenikindia & Vanya Topalska

   Don’t worry be Hampi или Be Hampi not grumpy са два от най-разпространените надписи на тениски из Хампи. И наистина такова безвремие е обхванало тия места, че няма как настроението ти да не "хампияса". Времето в Хампи е като вконачило се подобно на всички онези хиляди издялани фигури, пръснати из градчето. Абсолютно неподвижно, непоклатимо. Вечер седиш на пластмасово столче на руфтопа с джинджифилов чай в ръка, хлътнал си в посипалата се като черен прах нощ и съзерцаваш бледото очертание на храма Вирупакша и изронените от бурите на времето скали. Наоколо е море от мрак. Само храмът като крайбрежен фар стои насред тъмата и праща своята спасителна дрезгава светлина към удавниците от света на блуждаещите. Небето е огромно и като поръсено със звездни капчици.

Многоликият образ на бога-юноша Сканда в санскритската литературна традиция

The many-faced nature of Kumara-Skanda in the sanskrit literature tradition

The history of worship of Kumara-Skanda, the eternally young god of war, is remarkable for its dynamic and undulating developement. From a deity, combining plenty of folklore and tribal elements with limited local significance it rises to a prominent and spread all over North India cult, flourishing in many dynasties between 2th BC and 5th AC only to fade into obscurity and spread downward to the South, where it is still venerated with pomp under the name of Murugan. In this work I attempt to trace back the genesis and evolution of the image of Skanda with its its complexity and multiplicity by researching the most important Indoeuropean heritage – the Sanskrit literature – and to outline the basic religio-political reasons which brought up the transformation of his character from a demonic personage with dangerous conduct into god of war and protector of the brahmanic orthodox.

Многоликият образ на бога-юноша Сканда в санскритската литературна традиция 

    автор: Николай Янков
© източник: "От Индия към Индия" -  сборник

       Историята на култа към Кумара-Сканда, вечно младия бог на войната, е забележителна по ред причини. Образът му се развива изключително динамично и вълнообразно - от божество, съчетаващо много фолклорни и племенни елементи с тясно локално значение, то си проправя път в ортодоксалната брахманическа ситема и се превръща в универсален за Индия хиндуистки бог, чиито култ процъфтява по време на управлението на редица династии между II в.пр. Хр и Vв.сл.Хр., за да залезе напълно в северна Индия до края на VII век и да пренесе своя пламък на юг, където до ден днешен е почитан под образа на Червения Бог – Муруган. Основна цел на настоящия доклад е да проследи генезиса и еволюцията на Кумара-Сканда с неговата характерна разнородност и многопластовост, като се опирам на най-значимото индоевропейско наследство - санскритската литература - и да откроя основните религиозно-политически причини, довели до трансформацията на неговия образ от демоничен персонаж с опасно поведение в бог на войната и закрилник на ортодокса.