петък, 11 ноември 2011 г.

Дивали - празник за всички богове (Diwali)



©  текст: Н.Янков
снимки: Интернет

Какво е Дивали?

Дивали, или Дипавали е един от най-важните религиозни празници за хиндуистите. Той е индийският еквивалент на християнската Коледа и Нова година. Празник, който мало и голямо обича заради уюта на домашните обреди, размяната на подаръци, вкусните гозби и всеобщото улично веселие. Дивали означава „низ от светлини“. Това е празник на светлината като проявление на доброто и на живота, фееричен израз на победата на знанието над тъмата на невежеството.

Кога е Дивали?

Същинският Дивали се отбелязва винаги в новолунието от месец Ашвини, когато е най-тъмната нощ от годината. Но подготовката за него започва няколко дни преди това, а самите чествания траят общо пет дни.

Дните преди Дивали

* Освежаване на дома

Целият празник е едно нежно приканване и трепетно очакване на Лакшми, Богинята на богатството и благоденствието, равносилно на вълнението, с което децата чакат дядо Коледа да влезе в къщата и да ги дари с богатство и подаръци. Затова подготовката за празника включва обстойно почистване и освежаване на дома и покъщнината. Но това не е обикновено почистване, а свещенодействие.
Домът задължително трябва да сияе от чистота,
за да привлече вниманието на богинята. Само най-чистите домове ще заслужат нейната благословия. Затова дните преди Дивали служат да се варосат наново олющените стени или да се пребоядиса цялата къща.

* Ранголи

На прага на дома, на пода или стените в къщата се изрисуват свещени изображения – ранголи. Цветните форми с изображения на божества, цветя и животни, геометрични фигури или мантри внасят красота и защита в семейното огнище. Някои от символите се предават от поколение на поколение, други са плод на детското въображение. Важното при направата на ранголи е линиите, описващи фигурата да не се прекъсват никъде, за да не се позволи нахлуването на зловредна сила в него. Тъй като Дивали е тясно свързан с Лакшми, много често нейният образ е вплитан в дизайна на ранголи. Тя е рисувана в червени и златни краски, седяща смирено върху лотос, символ на красотата и благоденствието, с четири ръце, олицетворяващи четирите опорни стълба в живота на индиеца: дхарма – праведност ; кама – желанието ; артха – богатството и мокша – освобождението от цикъла на прераждане. Често с цветни бои от естествени ( а вече и изкуствени) материали се правят стъпки, водещи към дома или офиса, които да насочват Лакшми в уречения час.

* Търговците

Търговците намаляват цените, като най-драстичните намаления ще са на самия Дивали, когато се надяват да завършат годината с положителен баланс. Първият клиент за деня се смята за олицетворение на Лакшми и продавачът не трябва да се пазари твърде много с него, за да не го изгуби, което би довело до неуспехи през идната година. Може да му подари нещо сладко, да го почерпи чай. Много магазини се запасяват със сладки изделия или подменят старата стока с традиционни продукти за Дивали – бои, фойерверки, светилници, цветя, сладки.

На места като Махаращра се чества Говатса Двадаши. "Го" означава крава, а "ватсу" - теле. "Двадаши" е дванайсет, което ще рече, че това е 12-ят ден от месеца и на него се почита кравата и телето. Историята, свързана с този ден, разказва за крал Притху, син на тиранина Вена заради които Земята спряла да ражда. Притху хукнал да преследва Земята, изобразявана като крава и я издоил, с което върнал плодородието в кралството.

Първи ден (тази година се падна на 24.10)

Всеки ден от Дивали набляга върху различен аспект от битието. Първият ден е познат като Дхънтерас. "Дхън" означава богатство, а "терас" - тринайсет. Този ден, 13-я от месеца, се смята за изключително благоприятен за купуване на бижута. Една от легендите разказва, че някога Девите (Боговете) и Асурите (Демоните) се надпреварвали да се сдобият с еликсира на безсмъртието. За тази цел трябвало да разбъркат Световния океан, наричан още Млечен океан. Подобно на биенето на мляко, от което се получава масло, от биенето на Световния океан изникнал Дханвантари, основателят на Аюрведа и един от първите хирурзи в света, който носел със себе си съд пълен с Амрита, нектара на безсмъртието.
Оттук възникнало и поверието сред индийците, че купуването на съдове на този ден е много благоприятно за дома. Затова и на същия ден аюрведичните лекари в Индия празнуват рождението на своята практика и почитат нейния основател Дханвантари.

Сега е моментът за всеки хиндуист да се отърве от старите дрехи и да купи нови. Всеки украсява дома с цветя и гирлянди. В нощта на Дхънтерас семействата запалват първите "дия" или "дийпак" - традиционна маслена лампа от глина, при която памуковият фитил се потапя в гхи или растително масло.

Нетърпеливите момчета пускат първите фишеци. Чуват се първите гърмежи.

Според друга легенда шестнайсетгодишният син на цар Хима бил обречен да умре от змийско ухапване четири дни след женитбата си. На четвъртата нощ след сватбата им младата съпруга засипала входа към спалнята на съпруга си с украшения и със златни и сребърни монети и запалила множество светилници. Тогава започнала да пее и да разказва истории. Когато Яма, Богът на Смъртта, пристигнал, преобразен като змия, бил заслепен от ярката светлина и не могъл да влезе в спалнята на принца. Тогава се покачил върху купчината украшения и монети и останал цяла нощ, омаян от песните на принцесата. На сутринта тихичко си тръгнал.

Така младата жена спасила съпруга си от смъртта. Оттогава насам на този ден винаги се прави यमदीप दान (Ямдийп дан)– светилници горят през цялата нощ в чест на Яма, за да предпазят къщата от ненавременна смърт.

Втори ден

Вторият ден се нарича Чхоти Дивали или Малък Дивали, защото предхожда същинския Дивали. Другото му име е Нарака Чатурдаши – 14-я ден от месеца, на който се вярва, че Кришна победил демона Нарака.
Според легендата Наракасура бил син на Бхудеви и му било отредено да не може да бъде убит от никого, освен от майка си.
Наракасура се сдобил с огромна мощ и всял хаос и разруха във вселената. Отвлякъл 16 хиляди и 100 девойки, все дъщери на богове и мъдреци.
Един ден нещо блещукащо привлякло вниманието му. Оказало се, че това са обиците на Адити – майката на боговете. Без колебание той се спуснал и откраднал обиците й, което съвсем разгневило боговете. Те отишли при Кришна за помощ и той им обещал да победи Наракасура. Тръгвайки за бойното поле той взел и съпругата си Сатябхама, която била превъплъщение на майката на демона, Бхудеви.
По време на битката Кришна бил ударен от стрела на Наракасура и изпаднал в безсъзнание. Тогава Сатябхама взела лъка му, прицелила си и повалила демона. Някои смятат, че Кришна нарочно се престорил на умрял, защото знаел, че Наракасура можел да бъде победен единствено от ръцете на собствената си майка.
След битката Кришна се завърнал вкъщи преди изгрев и намазал тялото си с ароматно масло, за да измие кръвта на Наракасура.
Оттук и традицията на този ден по изгрев хиндуистите да се къпят в масла като част от ритуално умиване на мръсотията и греховете. Умиването в този ден е равносилно на очистването във водите на Ганг. Даропришенията са насочени към Кришна, но и към предците, за които хората си спомнят на този ден.

В същото време този ден е познат и като Кали Чаудас или Бхут чатур, когато Кали, а на места Шива се появява със своята орда от кръвожадни духове и зли сили, които изпитват удоволствие да внасят смут и хаос в човешкия свят. Черномагьосниците са особено активни в този ден. Обикновените хора правят всичко възможно, за да се предпазят от уроки, избягват да нощуват на открито и да стоят сами, защото зловредни влияния биха могли да ги обсебят и да се хранят чрез тях. В същото време мнозина се отдават на медитация върху образа на Шива, защото отвъд страха, отвъд опасното лице на Шива стои неговата любов и благодат, които са несравними по сила и въздействие.

В щата Гуджарат пък майките, родили наскоро дете, празнуват неговото първо Дивали по следния начин: Майката взима торена пита, в която поставя къс от захарна тръстика и светилник. Майката гушва детето и обикаля от къща на къща с питата, като моли от всеки стопанин за няколко капки гхи, които да поддържат светилото. Смята се, че детето, като олицетворение на чистата душа, като новодошъл пътник от Отвъдното, дава светлина на душите в Питрилока, света на праотците.

Третият ден – същинският Дивали

Най-популярната легенда, свързана с този ден, е връщането на Рама и Сита от изгнание в техния роден град, Айодхя. В тяхно отсъствие земята страдала и не давала плод, а царството било в пълен упадък. С връщането им всичко отново разцъфтяло и хората ги посрещнали с пътека от светлини и огромно почитание.

Този ден се нарича още Лакшми пуджа, тъй като в центъра на почитанието е Лакшми. Хиндуистите прекарват часове в приготвянето на голямо разнообразие от ястия и сладка. От всяка къща ухае на кофта къри, зеленчуци в сладък сос, панийр макхани и сладки като ладду, джалеби и кхийр. Роднини, приятели и съседи взаимно си раздават сладки в израз на щедрост и споделена благодат.

Дивали бележи началото на новата година за банкери и търговци. Това е идеалният ден да откриеш нов бизнес или да се преместиш в нов офис. В този ден се вадят счетоводните книги, за да бъдат благословени от Лакшми или Ганеш. На третата страница от счетоводната книга брахманът (свещеникът) изписва редица пъти името на Лакшми (по точно нейния епитет Шри – благоденствие) по начин, по който се изобразява пирамида от думи. Тоест на най-долния ред името на Лакшми се изписва например десет пъти, на горния – девет , на по-горния – осем и така, докато се стигне самия връх на пирамидата, където името й е изписано веднъж. На същата страница се поставя бетелово листо и свещеникът прави Арти над книгата. После се раздава храна на гостите, а брахманът казва: Нека новата година бъде честита и изпълнена с несметни багатства или Mangalmay ho nutan varsh...barhe sampada ho utkarsh...

На този ден всеки занаятчия почита инструмента, който му носи хляб. Фризьорът слага своите ножици на олтара и им дава приношения. Шивачът пречиства своите шевни машини с благовония. Дърводелецът- своето длето, лодкарите – своите лодки, а миньорите поставят на олтара парче въглен.

Когато небето е потънало в най-черната тъма и новата луна е в своя апогей,се палят низове от светлинки. По первазите, из ъглите, пред къщите и в двора. Не само домовете, цели улици и квартали засияват в светлини. Светлината в този ден е в своя апогей и озарява и земята, и небето. Някои домакинства остават прозорците отворени, за да улеснят идването на Лакшми. Да отвориш дома си за Лакшми е да отвориш сърцето си за бъдещото, да се довериш на милостта на боговете, да повярваш в добрината навред.

Във всяка къща се отделя място за нов олтар, украсен с статуи и изображения на божества, най-често Лакшми и Ганеш. Прави се ръчно или се купува от магазина малък макет на глинена къщичка – хатри - предназначена за дом на Лакшми. Тя се поставя грижливо на платформата и пред нея се прави пуджа.
На Лакшми се поднася сребърен поднос, отрупан с цветове, ориз и монети. В центъра му стои дийпак. След като се вярва, че Лакшми се е появила като дар от разбъркването на млечния океан, нейни изображения, както и различни монети се окъпват грижливо в мляко и се боядисват в аленочервено подобно на цветовете на лотуса. Сетне бащата разказва или прочита откъс от Рамаяна, а майката запява песен за успех и сполука....

Други вече са на улиците и бият мощно тъпани, гърмят фишеци, надават олелия от викове и се опитват да прогонят с музика и врява Алакшми – противника на доброто и успеха.

Четвърти ден

Денят след Дивали е първият ден от Новата година. На север го почитат като Говардхан пуджа. В този ден се почита Кришна, покровителя на краварите, който спасил тяхната общност от сигурна гибел. Обзет от завист Индра, Гръмовержецът, пленил всички крави и предизвикал поройни дъждове, които щели да отнесат всичко. В този момент се появил Кришна, който освободил кравите и повдигнал свещената планина Говардхана, за да я използва като чадър над своите любимци – краварите.

В чест на това далечно събитие рогата на кравите и биковете се боядисват в червено, а краварите досущ като нашите коледари обикалят подпийнали от къща на къща и събират подаръци от хората, които са ги наели за кравари. После краварите благославят дома: “Нека този дом расте като захърна тръстика, нека се пълни както когато Ганг среща Ямуна.”

В Пенджаб пък жените правят цял селски пейзаж от кравешка тор. Първо правят изображение на Кришна, полегнал зад планини, в които са закрепили тревни стъбълца и туфи от памук или парцали. Слагат по няколко топки за добитък и още няколко дребни фигури на пастири, облечени в дрипи. До селския пейзаж слагат бъркалка, пет тръстикови стебълца, ориз и дийпък. После се канят краварите, които благославят сцената, а домакините ги черпят с мляко и ориз.

В Уттар Прадеш, Бихар и Мадхя Прадеш жителите пресъздават подвига на Кришна, като издигат символични купчини (планини) от кравешка тор, които украсяват с цветя и пред които правят пуджа.

На юг в Махаращра, Карнатака и Тамил наду дравидите наричат този ден Бали Пратипада и разказват, че на този ден Вишну надлъгва демона Бали и го праща в Подземното царство.
Цар Бали бил асура, демон и бил известен със смелостта и праведността си. Той бил добър управник, а освен това бил щедър и великодушен и не отказвал исканията на поданиците си. Властта се му разпростряла дотолкова, че заплашвала самите богове. Тогава те отишли при Вишну и го помолили да прати Бали там, където му е мястото – в Подземния свят.
Вишну се превъплътил в беден брахман-джудже на име Вамана и отишъл при Бали.
- Велики кралю, дочух, че ти си мъдър и справедлив управник и не би отказал милостиня на беден брахман като мен - рекло му джуджето.
- Кажи, джудже, с какво да те даря? - попитал го Бали.
- Не желая много, велики кралю, дай ми само три крачки земя.
- Хехе! Ти си бил твърде скромен, скъпи госте. Пожелай си още нещо.
- Господарю, не ми трябва повече. И на тези три крачки ще съм доволен.

Когато цар Бали склонил на искането на Вамана, джуджето започнало да се уголемява, докато приело истинската си форма на Вишну в своите вселенски размери. С първата си крачка той покрил Небесния свят, а с втората – цялата Земя. Тогава, за да не наруши обещанието си, цар Бали предложил на Вишну да стъпи върху собствената му глава, за да изпълни и третата си крачка.

Вишну бил много впечатлен от щедростта и смирението на Бали и му позволил в един ден през годината да се връща при поданиците в земното си царство. От тогава до днес този ден се нарича Бали Пратипада.

На този ден Парвати победила своя съпруг Шива ( в игра на зарове. После била надвита от сина си Сканда на същата игра, а след това Ганеша победил Сканда. Днес тази легенда се разиграва в семейни условия. На този ден хазартът и залагането са в своята стихия. Вярва се, че всяка малка победа ще донесе големи успехи през годината. Това е като цяло време на късмет, в което се гадае и занапред.

Последният ден

Нарича се Бхай Дудж – ден на братя и сестрата. Братята се канят в домовете на сестрите, а те от своя страна изписват тилак на челата им в израз на обич и закрила. После на всеки дават по пет зрънца нахут, които трябва да погълнат цели, за да им донесе пълнота в живота. Сестрите често казват молитва за добруването на братята си и ги замерят с оризови зърна за добър късмет. След тези ритуали братята застават с лице на изток и получават бонбони и даряват сестрите си с подаръци, поднесени на сребърен поднос – бижута, сладки, дрехи.

На този ден са едни от най-мощните и грандиозни светлинни ефекти и гърмежи.

Друго име на този ден е Яма двития. Легендата разказва, че на този ден Яма, Богът на Смъртта посетил своята сестра Ями или Ямуна. Ями го посрещнала с Арти церемония и богата трапеза. Яма от своя страна възнаградил сестра си с дарове. Смята се, че те двамата са първата човешка двойка, родоначалниците на човека.

Дивали при сикхите


За сикхите Дивали е време, в което се почита освобождението от пленничество на един от техните духовни наставници – гуру Харгобинд . Учителят им се прочул с великодушието си, тъй като отказал пред моголския император да приеме своето помилване, ако не бъдат освободени и другите заложници – 52 хинду принцеси. В крайна сметка императорът склонил. За да възпоменат събитието сихките украсяват Златния храм в Амритсар с безброй светлини.

Дивали за джайните



За джайните Дивали отбелязва постигането на нирвана от основателя на религията им Джина Махавира. В нощта преди Дивали джайните се молят на своя наставник за подкрепа и напътствие. На следващия ден четат своите свещени текстове и прекарват часовете в строг пост, което е в пълен контраст с пищните трапези за Дивали при хиндуистите. Джайните също палят множество дийпък в домовете си, но продиктувани от вярата, че тези светилници символизират стремежа на човек да поднови духа на мъдростта, тъй като когато Махавира починал той отнесал със себе си светлината на божественото знание.

Дивали за будистите


На този ден според техните предания император Ашока приел будзма, затова го наричат Ашок Виджаядашами. Ашок е един от основните разпространители на будизма, който по негово време бил в пълен разцвет. Прекарват деня в рецитирани на мантри и молитви.

Дивали за мюсолманите



За шиитите този ден е ден на траур. Ден, в който се отдава почит на страданията на Хюсейн, причинени от ръцете на сунитите. За да изкупат техните грехове някои мъже нанасят прорезни рани върху телата си. По-често обаче мъжете ще нанасят силни и ритмични удари по гърдите си, докато пеят молитвени песни. Скръбта и траурът на този ден се подчертават и от това, че жените свалят своите бижута и украшения, а мъжете носят черни дрехи и рецитират моменти от Битката в Кербала. Борци и танцьори пресъздават моменти от битката, отнела живота на Хюсейн. Щом някое понечи да пие вода или безалкохолна напитка, той е длъжен да си спомни жаждата, която мъчела Хюсейн и войските му, докато били в плен. Мюсюлманите в Индия се събират за шествие по улиците, в което изнасят изящни и красиви реплики от гробницата на Хюсейн.

Няма коментари:

Публикуване на коментар

Related Posts Plugin for WordPress, Blogger...