петък, 7 юли 2017 г.

Село Дхарнай – първото индийско село, изцяло на слънчева енергия (Dharnai village)



© списание Светилник, бр. 17
© Автор: Шрея Парийк

Както повечето индийски села, Дхарнай доскоро се бореше със зъби и нокти за своите елементарни електрически нужди, но днес вече не среща този проблем, тъй като се превърна в първото село в Индия, захранвано изцяло от слънчева енергия. Проектът на Гринпийс  обхваща не саможилищните постройки, а също и уличното осветление, болниците, училищата и търговските павильони. Ето и повече за историята и успеха на Дхарнай.
Децата временно прекратяват играта, за да се приберат у дома и да довършат домашните си, докато жените приготвят вечеря. Слънцето клони към заник, затова важната работа трябва да се свърши до 18:00, след което тъмните селски улички се изпразват. Навън по тъмно не е безопасно. Това е обичайният сценарий в голяма част от индийските села. Ако големите градове разполагат с достъп до 3G или 4G мобилна интернет връзка, по селата в Индия все още се борят за елементарно осветление.

Гхотул - една необичайна институция сред племето мурия (The unique ghotul among the muria triba)


Гхотул  може да се опише като независима, автономна детска република, в която неомъжените момичета и момчета живеят заедно и сами осигуряват прехраната си. Звучи невероятно, но това все още може да се види в родните земи на племето мурия в щата Чхатисгарх. Всички деца и младежи живеят отделени от селището на възрастните в голямо помещение с обща спалня. Редът се поддържа от специално назначени от тях отговорници. Животът в детския лагер е изпълнен с множество трудности и отговорности. Децата сами трябва да се справят с опасностите, да намират храна, да донасят припаси с вода и дърва. Освен това те са натоварени с отговорни обществени задължения по време на женитба или погребение, като от тях се очаква да изпълняват ритуалните танци и песни за празненствата. Но пък се радват и на голяма свобода.

четвъртък, 8 юни 2017 г.

Обгрижвай сина си пет години (Chanakya sloka)

photo:Veneet Vohra

लालयेत् पञ्च वर्षिणि दश वर्षिणि ताडयेत् ।
प्राप्ते तु षोडशे वर्षे पुत्रं मित्रवदाचरेत् ।।

lālayet pañca varṣiṇi daśa varṣiṇi tāḍayet |
 prāpte tu ṣoḍaśe varṣe putraṁ mitravadācaret ||

Обгрижвай сина си пет години, десет години го наказвай,
но стане ли на шестанйсет, се отнасяй с него като с приятел.

Чанакя (371-283 г.пр.Хр)


Граматически анализ:

लालयेत् (lālayet) – लल् (1 глаголен клас; потенциал) - обгрижвам, лигавя, глезя
पञ्च (pañca)– пет
वर्षिणि (varṣiṇi) (локатив) – години
दश (daśa)– десет
ताडयेत् (tāḍayet) – (потенциал от तड ; 10 глаголен клас) – удрям
तु (tu)– но
प्राप्ते (prāpte) – стане ли, като стане (локатив)
षोडशे वर्षे (ṣoḍaśe varṣe)– на шестнайсет (локатив)
पुत्रं (putraṁ) – син (акузатив)
मित्रवत (mitravat) – като приятел (неизмен.)
आचरेत (ācaret)–  обръщам се към, отнасям се към, третирам  (потенциал от आचर)


понеделник, 22 май 2017 г.

Кое прави лъва господар на животните (what makes the lion)



न अभिषेको न सम्स्कारः सिंहस्य कियते वने ।
विक्रमार्जितसत्वस्य स्वयमेव मृगेंद्रता ॥

na abhiṣeko na samskāraḥ siṁhasya kiyate vane |
vikramārjitasatvasya svayameva mṛgeṁdratā ||

Нито миропомазването, нито инициацията правят лъва господар на животните в гората. Той става такъв благодарение на собствения си кураж 


Граматически анализ:

अभिषेको (abhiṣeko) – церемония по встъпване в длъжност, миропомазване (м.р.)
सम्स्कारः (सम्स्कारः) – инициация, освещаване (м.р.)
न (na)– отрицателна частица, „нито”
सिंहस्य (siṁhasya) – на лъв (ген.) – м.р.
कियते (kiyate) –  въпросителното местоимения kiyat - колко, до колко, а също и "малко"
वने (vane)– в гората (лок.) – ср.р.
विक्रम (vikrama) – смелост (м.р.)
अर्जित (arjita)– придобит (мин.пас.причастие) от अर्ज (1 клас)
सत्वस्य (satvasya)– воин; силен, могъщ (от सत्वन् ) м.р (генетив и се отнася към лъва)
स्वयमेव (svayameva)– самостоятелно, сам
मृगेंद्रता (mṛgeṁdratā) – власт над животните” ( номинатив от  मृगेन्द्र,  "властелин на животните" )

Сексуалността и еротиката в Южна Индия (Eroticism in South India)


Хиндуистките религиозни текстове нерядко са открито и смущаващо еротични - в цяла Индия човек може да открие средновековни хиндуистки храмове, по чиито стени са изобразени живописни сцени на орален и групов секс. Най-прочутите такива храмови комплекси са в Кхаджурахо и в Конарк съответно в средния щат Мадхя прадеш и най-източния Ориса. В изкуството на Юга сексуалността е много въздействаща, но загатната, а не директно изобразена. Кръшните торсове, пищните бюстове. Фигурите никога не са съвсем голи и за разлика от тези в Кхаджурахо не са представени по време на койтус. В плен са на сексуалното жeлaние, но сякаш застинало във вечността, в мига преди то да бъде изконсумирано.

В известен смисъл нищо от това не е изненадващо. Сексуалността винаги е била възприемана в Индия като допустима и дори изискана тема за изучаване. По традиция на нея се гледа като на съществена част от естетиката, а шрингара раса, тоест еротичната естетическа емоция, е една от деветте раси, съставляващи класическата естетическа система на хиндуизма. Чувственост и еротика се долавя не само в архитектурата и изобразителното изкуство, но и в смайващо красивата поезия от този период: "Ръцете й са прелестни като бамбукови вейки, очите й преливат от покой. Далеч е тя, почти недостижима. Сърцето ми тупти лудешки, орач с вол един на влажна нива, която е готова да поеме семена" или "любимата ми подрънква с гривни, докато рачета лови, но изведнъж се спира тя с наведена глава, косата скрива й лицето... Ще почака да премине вечерната тъга и през нощта ще ме дари изцяло с насладата на своята гръд." 


Юдео-християнската религиозна традиция, която набляга най-вече върху греховността на плътта, върху опасностите от сексуалността и върху идеализирането на половото въздържание и девствеността, започва своя мит за сътворението със създаването на светлината. За разлика от нея, най-древният хиндуистки текст „Ригведа“ започва своя мит за сътворението с кама - любовното желание: в началото имаше желание, бог изпита желание и желанието беше бог (* това все пак е само един от космогоничните митове)
    
В хиндуистката концепция кама е една от трите основни цели на човешкото съществуване заедно с дхарма - дълга или нравствения закон, и артха - материалните придобивки. Може би още по-учудващо е, че същите еротични тревоги, които откриваме в светската литература на класическа Индия, се долавят също толкова отчетливо и в религиозната на бога, бог, приел вида на човек. 
Божественото трябва да носи в себе си чувственото и красивото.

Ако статуята беше непривлекателна и грозна, щеше ли някой да се моли пред нея? 

В текстовете на „Шилпа Сутра“, които са древноиндийските ръководства като скулптори, са определени нормите за правилното изобразяване на всяко божество. Индийските скулптори са убедени, че ако тези пропорции не са идеални, божеството не може да се всели в статуята. "Ние, скулпторите, се стремим да овладеем занаята си до съвършенство, за да съумеем да предаваме красотата на божествата. Само тогава божеството ще привлича поклонници. Само тогава ние, скулпторите, ще бъдем достойни за традицията, която сме наследили от предците си", казва един от тях.


Уилям Далримпъл

понеделник, 10 април 2017 г.

Геният на тирето - Джагадиш Бос (Jagadish Bose)

Джагадиш Бос е сред най-значителните учени на Бенгалския ренесанс. Той е първият ин­диец, пробил си път до затворения дотогава клуб на западна­та наука. Бос изобретил един от първите полупроводници, за което получил с неохота първия в Индия патент. (Години на­ред Бос се съпротивлявал с мотива, че научните постижения принадлежат на целия свят.) Освен това провеждал експери­менти с радиовълни, и според някои свидетелства, дори изо­бретил радиото години преди Маркони.

Бос имал много общи неща с приятеля си Рабиндранат Та­гор. Също като него, и той взаимствал много от Запада, но в никакъв случай не е бил просто продукт на Запада. Научният му подход, също като поезията на Тагор, бил силно повлиян от индийския му светоглед. За Бос, поетът и ученият имат обща цел: „да открият единството в объркващото разнообразие и пъстрота“ Двамата с Тагор били монисти. Те вярвали, че Все­лената, макар да изглежда невероятно разнообразна, е едно цяло, и нищо не може да съществува извън него.

Кариерата на Бос променяла няколко пъти траекторията си под ударите на лични трагедии, или, на езика на Теорията на хаоса, бифуркационни точки. Разклонения на пътя. Запи­сал се в медицинско училище в Лондон, след което най-веро­ятно го чакала успешна, но незабележима лекарска кариера, но се заразил от мистериозна болест. Състоянието му се вло­шавало от миризмите в залата за дисекции. Било непоносимо. Неохотно, Бос напуснал медицинското училище и се качил на влака за Кеймбридж. Там изучавал физика, химия и биология. За своя най-голяма радост той открил, че се е натъкнал на ис­тинското си призвание - чисто научното изследване.

неделя, 9 април 2017 г.

Моулинонг - най-чистото селце в Азия (Mawylynong - Asia's cleanest village)



автори: Еленикиндия
публикувано в сп.Светилник, 18 брой, 2016

На фона на националната кампания за почистване на страната „Свачх Бхарат Абхиян“, инициирана от премиера Нарендра Моди, малкото селце Моулинонг в източния щат Мегхалая добива все по-голяма популярност заради славата си на най-чистото село не само в Индия, но и в цяла Азия. Поне като такова го обявява списанието „Открий Индия“ още през 2003 г.

Кое прави селцето толкова по-различно от останалите? Навярно това, че за всеки от общо 600-те жители в него – от малчуганите до старците – чистенето е превърнато в ежедневен ритуал. Хвърлените по земята боклуци и опаковки заедно с кравешката тор са част от топографията на голяма част от азиатските населени места. Именно това подтиква  премиера Моди през октомври 2014 г. да стартира кампания, с която да бъдат приведени във вид не само селските региони, но и големите градове в страната. Кампанията ще завърши през 2019 г., когато се отбелязват 150 години от рождението на Ганди. Селцето Моулинонг вече е отличено от премиера като абсолютен образец в това отношение за цялата страна. Действително жителите му се гордеят с факта, че във всички домове вече са създадени самостоятелни тоалетни и че на тяхна територия никой външен човек не би могъл да открие дори следа от боклук, шума или животински изпражнения.

четвъртък, 16 март 2017 г.

Дейвид Хеър и Индия (David Hare and India)


Днес се случва това, а същото се е случило и в началото на юни 1842 година. Улиците плувнали във вода, каретите хвърляли кал по минувачите. Неприятните условия обаче не попречи­ли на няколкостотин души, повечето индийци, да присъстват на едно погребение. С наведени глави и натежали сърца, те вървели редом с ковчега на Дейвид Хеър, шотландски часов­никар, който се превърнал в просветител и филантроп. Чув­ствата били силни. „Хората ридаеха, като че ли са осиротели след смъртта му“, разказва един свидетел на събитието. Един от ораторите възхвалявал Хеър като „защитник на каузата на модерното образование, вестител на ерата на разума в държа­ва, потънала във вонящото блато на суеверията, безстрашен борец за свобода, истина и справедливост... приятел на хора­та без приятели“.

сряда, 15 март 2017 г.

думичка за деня: Frotteur


Френското Frotteur [frawt-ER] се отнася за онзи странен индивид сред навалицата в автобуса или площада, който се забавлява като допира чатала си плътно в задните части на дамите, стоящи пред него.

Сещаме се за няколко такива ситуации, които са се случвали както на нас, така и на наши приятелки и трябва да признаем, че нито един от тях няма връзка с Франция, но пък франсетата си имат думичка за "тая работа". В Индия не сме чували за конкретно наименование на тази толкова почитана"професия" (работещите я просто се знаят като "личар-лафанга" сиреч "отрепки", но пък престъплението си има име и то се нарича breast stroke (отъркването става най-фино, докато маневрираш между хората в тълпата и държиш ръцете си на нивото на гърдите или като симулираш падане)

А иначе явно френското Frotteu е голяма работа щом се е домогнало до международно признание, защото като влезете в уикипедия може да прочетете за понятието фротеризъм - вид сексуална девиация, при която сексуалното удовлетворение се постига чрез търкане на полови органи в непознати.

Честито на печелившите, които се возят в автобус номер 9 и 72 в час пик.

вторник, 14 март 2017 г.

думичка за деня: саугат (सौगात)



думичка за деня:

Време е за подаръци, нали? Е, като сме на тая вълна, нека ви кажем един любопитен факт. Даже не един, ами цели два. В хинди има една думичка „саугат“ (सौगात), която означава не просто "подарък", а "подарък, който се дава при завръщане от дълго пътуване". Обикновено завърналият се е този, който трябва да донесе специално подаръче за близките си. А близките, ако им е домъчняло за госта, го посрещат с вкусна гозба. И ние българите го правим, ама си нямаме специална думичка за това.

Нямаме си и немското Drachenfutter [DRACH-ern-FOOT-er] Буквално това означава „фураж/храна за дракони“, но думата препраща към онези подаръци, които немските съпрузи правят на съпругите си, когато се прибират у дома след голямо закъснение или след като предния ден са сгазили здраво лука с някоя прибързана реплика. Тогава именно мъжът предлага на жената малко фураж, т.е извинително подаръче като кутия с бонбони, цветя, някой хубав парфюм. :)

понеделник, 13 март 2017 г.

думичка за деня: аюбован


Понякога е много хубаво, когато в един език имаш една единствена дума за „добро утро“; „добър ден“; „добър вечер“ „лека нощ“ и „довиждане“. И особено ако думата е красива като синхалийското „аюбован“ (официалния език на Шри Ланка), което означава „бъди дълголетен“. Тук не става въпрос за бедност на езика, а за едно по-различно отношение в начина, по който човек посреща и изпраща отсрещния. Представете си колко хубаво би било българското „здравей“, което е също толкова красиво като поздрав, да се използва в гореспоменатите случаи.

Аюбован от нас и успешна седмица!

събота, 11 март 2017 г.

Само безстрашният може да изповядва ненасилие (Only the fearless can follow ahimsa)

статията е публикувана в сп."Йога за всички", 37 бр. (2014)

Като тръгнем от централната гара Ню Делхи, минем покрай Червената крепост и портите на Делхи, излизаме на десния бряг на река Ямуна, покрай която се стелят паркове. На това място, известно като Раджгхат, се издига една от най-почитаните светини - черна мраморна платформа с размера на погребална клада, на която е изсечен простият и скръбен възглас „О, Рам“ – думите, с които Ганди напуска този свят, думите, изтръгнали се в мига, в който трите куршума пронизали тялото му на 30 януари 1948 г. На шестия път, колкото са общо на брой извършените срещу него опити за убийство, атентатът успява, с което индийският народ собственоръчно убива „бащата на своята независимост“.

През целия си живот Ганди се опитва да пречисти въздуха от черните облаци на болката и страха, от киселинните дъждове на грубите нападки и насилието, от отровния газ на пошлите мисли и дела. А най-големият му успех е, че успява да пренесе от абстрактния небесен свят на думите позабравените принципи на истинност, чистота и ненасилие и да ги посее тук на земята в коравата, дори безплодна почва на политиката. Принципите, които проповядва Ганди, не са новост – той е от бания (търговската каста), характеризиращи се със своето пуританство, строго вегетарианство и религиозен консерватизъм. Нещо повече – отраснал е в Гуджарат, където доктрината за ненасилие, истина и чистота е част от хилядолетната традиция на джайнизма. Самият той признава, че Бхагавадгита, джайнизмът и Толстой оформят житейската му философия. 

Салман Рушди за религията (Salman Rushdie on Religion)


Салман Рушди бе толкова потресен от една наскорошна вълна от религиозни кланета в Индия, че написа цяла статия под надслов „Религията, както винаги, е отровата в кръвта на Индия". 

Ето и неговия заключителен параграф:

„Има ли нещо, което да уважаваме в това, а и в което и да е друго от престъпленията, които напоследък се вършат почти ежедневно из целия свят в името на религията? Колко добре умее религията да издига тотеми, да не говорим за фаталните последствия, и колко лесно се съгласяваме да убиваме заради тях! А когато убиваме прекалено често, се притъпяват и моралните ни сетива, което пък ни улеснява да го правим отново и отново.“

петък, 10 март 2017 г.

Ахимса – централна доктрина в индийската култура (Ahimsa - central principle in the Indian culture)

автор: ЕлиНики
източник: Йога за всички, брой 26

    Всички ние живеем в един свят на постоянно получаване. Слънцето ни дарява със своята топлина и светлина. Въздухът и вятърът ни довяват дъха на живота. Облаците ни обливат с водите си. Океаните, моретата и реките напояват земята и тя ражда всякакви видове растения, семена, плодове. Нашите тела са съставени от всички тези дарове. А с какво всъщност ние се отблагодаряваме на тази щедра природа? Когато нещо е в изобилие, ние не го споделяме с друг, а взимаме повече от полагаемото. Въпреки че получаваме предостатъчно, ние позволяваме на пренебрежението, страха, апатията и егоизма да ни заслепят и не оценяваме щедростта на Майката Земя. Докога ли природата ще търпи нашата неблагодарност? Макар и кратък, ние можем да направим престоя си на тази планета смислен и пълноценен, ако изберем и решим да живеем по природните и вселенски закони.

четвъртък, 9 март 2017 г.

Рабиндранат Тагор (7 май 1861 - 7 август 1941)(Rabindranath Tagore)

Всеки Ренесанс има нужда от Ренесансов човек. Флорен­ция има Леонардо. Единбург има Дейвид Хюм. Калкута има Рабиндранат Тагор. Поет, есеист, драматург, активист и Но­белов лауреат, той олицетворява пълния разцвет на бенгал­ския Ренесанс. Макар да носел толкова много дини под една мишница, към края на живота си той обобщил своето съ­ществуване с три думи: „Аз съм поет“. За Тагор всичко друго било вторично, производно на това. Което ни води към една очевидна, но въпреки това важна характеристика на хората, които водят креативен живот - те се виждат като хора, кои­то водят творчески живот и не се страхуват да го кажат. „Аз съм математик“, отсича Норберт Винер в заглавието на авто­биографията си. Гертруд Щайн отива още една крачка напред, като смело заявява „Аз съм гений!“
Днес Калкута повече боготвори, отколкото чете Тагор. Образът му - винаги с дълга, надиплена се брада и мъдри очи, заобиколени със ситни бръчици, е навсякъде. Песните му гър­мят от високоговорители но улиците. Книжарниците са от­делили цели секции за трудовете му. „Трябва да прочетете Тагор“, ми казва всеки, след което ми цитират Йейтс, който из­рекъл знаменитата фраза, че да прочетеш един стих от Тагор е достатъчно, за „да забравиш всички грижи на света“. Има два вида гении: едните ни помагат да разберем света, а други­те - да забравим за съществуването му. Тагор успява да нрави и двете.

сряда, 8 март 2017 г.

Бен­галският ренесанс (The Bengali Renaissance)


Някъде между 1840 и 1920 година Калкута е била една от културните столици на света, сърце на творческия разцвет, който обхващал изкуствата, литературата, науката и рели­гията. Градът дава на света първия азиатски Нобелов лауре­ат, един носител на „Оскар“, изумителна литература, която не е нито западна, нито източна, (в Калкута се издавали повече книги от където и да е другаде, с изключение на Лондон), как­то и един уникално нов и различен начин на общуване, наре­чен „аdda ”. (Adda e групов разговор, форма на интелектуален обмен между членове на една общност или група, които първоначално са били от същия социал­но-икономически слой, но процесът се демократизира в модерните вре­мена. Адда е най-популярна сред младежите, които принадлежат към така наречената „средна класа интелигенция“. Въпреки че Калкута се смята за родното място на Ада културата, Сатяджит Рай (в своя филм „Agant.uk“) проследява произхода на традицията до провежданите в Древна Гърция по времето на Сократ или Платон редовни интелектуални диалози. Ада е предпочитано занимание за свободното време в Индия и Бангладеш) И това е само началото. 

неделя, 26 февруари 2017 г.

Томас Джеферсън за Индия (Thomas Jefferson on India)


„Ние говорим за една светска Индия, (...) За някои определението „светска" е нещо противоположно на „религиозна", което очевидно не е вярно. То може да означава само едно - държава, в която всички религии се ползват с еднакво уважение и са равнопоставени пред закона. Впрочем Индия има отколешен опит с религиозната толерантност. (...) А и в страна като нея, с толкова много култове и религии, някакъв национализъм би могъл да се изгради единствено на основата на секуларизма.“

(Томас Джеферсън, 1743-1826)

петък, 24 февруари 2017 г.

Джавахарлал Неру за религията (Jawaharlal Nehru on Religion)


"Гледката на т.нар. религия (особено пък организираната) в Индия, а и навсякъде другаде, винаги ме е изпълвала с покруса. Често се улавям, че я заклеймявам и ми се ще да разчистя това блато. Почти винаги зад нея се спотайват сляпата вяра и реакционността, догмата и лицемерието, суеверието, експлоатацията и браненето на нечии тесни интереси.“ 

Джавахарлал Неру (1889–1964)

Стив Джобс за Индия (Steve Jobs on India)

"Връщането в Америка беше по-голям културен шок, отколкото пристигането в Индия. Хората в селските райони на онази страна не използват ума си като нас; използват интуицията си и тя е по-развита, отколкото на който и да е друг народ по света. Интуицията е много силно нещо, по-силно от интелекта според мен. Това оказа голямо влияние върху работата ми.

Западното рационално мислене не е вродено у човека; то се усвоява и е огромно постижение на Западната цивилизация. В индийските села хората не го заучават. Научават се на друго, което в някои отношения е по-ценно, но в други не е. Това е силата на интуицията и придобитата чрез опита мъдрост.

Когато се върнах след седем месеца по индийските села, осъзнах цялата лудост на Западния свят, но оцених и способността му за рационално мислене. Ако просто седнеш и се отпуснеш, ще установиш колко неспокоен е умът ти. Когато се опиташ да го укротиш, това само ще влоши нещата, но с течение на времето той ще се успокои и когато това стане, долавяш по-фини неща — тогава интуицията ти започва да разцъфва, а стане ли това, вече виждаш нещата по-ясно и си по-близко до реалността. Умът ти просто преминава на бавна скорост и ти виждаш грамадния мащаб на мига. Виждаш много повече, отколкото си виждал преди. Това е дисциплина, която се постига с практика."

Стив Джобс пред своя биограф Уолтър Айзъксън

събота, 4 февруари 2017 г.

До Розмари Де Мео и нейните читатели (To Rosemary De Meo)

Не обичаме да критикуваме. Когато критикуваш, всъщност си придаваш важност, сякаш гледаш от позицията на по-добрия, по-достойния, за когото изречените критики не важат, а както някой бе казал: „Не се смей, ако смениш името, шегата ще стане за твоя сметка.“ В България всички сме критикари, сочим с пръст, независимо дали някой е заседнал в калта или излиза от нея, и го замеряме с кал, а не си даваме сметка, че и да уцелим, и да не уцелим, все си цапаме ръцете. И не само тях.

Но не можем и да подминем лъжата, особено когато е дългоопашата и те гъделичка с опашката си по корема.

Преди време се обърнахме в писмо до обичания от нас Стефан Цанев за неточностите в сходствата между думи от езика хинди и българския, които дава в своя първи том на "Български хроники" (не че такива няма, има, но не и тези, които е изредил в книгата си, явно подведен от драсканиците на Петър Добрев). Но той, като човек с голяма душа, не криеше в публичните си изказвания, че той не е историк и че на "Българските хроники" не трябва да се гледа толкова като на реалната история на България,за което в никакъв случай не претендира, колкото като на една поема за българския народ. Историята на България така, както би изглеждала, ако бъде написана от истински поет, милеещ за родината си и обичащ да чете история. В този смисъл грешките и неточностите му са оправдани и маловажни.

Този път писмото ни е до Розмари Де Мео и нейните читатели. Надяваме се, че тя ще има доблестта на Стефан Цанев да признае художествеността си в "изобретяването" на българските традиции или поне читателите й да "имат очите" да го съзрят.

вторник, 17 януари 2017 г.

За значението на мантрата Сваха (The meaning of Svaha)

 статията е публикуванa в сп. Йога за всички, бр 42 (2014)

Защо по време на огнени церемонии се изрича мантрата сваха?

Амантрака крия на сяат - предписват свещените текстове на Индия или иначе казано - „нито един ритуал не бива да се извършва без изпълнението на мантра“. Звуците, думите и фразите, използвани ритуално винаги са играели из ключително важна роля в култовата и религиозна практика на всяка цивилизация, но в индийската те се отличават с уникална устойчивост и значимост. Ведическите ритуали се трансформират радикално - растението бог Сома е заменено от други субстанции; животинската жертва се замества с растителна; сложните публични ритуали се опростяват до степен, в която нямат нищо общо с изначалната си форма. Единствено мантрата в продължение на три хилядолетия се съхранява като неотменна част от култовата и религиозната практика на Индия. Мантрата е най-същественият елемент, както във ведическата яджна, така и в съвременната хиндуистката пуджа, затова тя се счита за „пъпната връв”, захранваща духовните традиции на целия южноазиатски субконтинент.

събота, 14 януари 2017 г.

Небето помни на Константин Каменов - ревю


Много тъпо е, когато някой афишира с невежеството си и още по-тъпо, когато му се дава шанс да заразява и други с мисловните си скатологии. В крайна сметка ясно е, че мозъкът е орган като всеки друг, който при едни еволюира повече, при други си остава рудиментарен, но трябва ли да оставяме читателите да падат жертви на подобни австралопитеци, бълващи екскременти. Защото Константин Каменов е поредният сладоледопродавач, станал "историк" за един ден, който си пробутва идиотизмите, та даже и обявил война на БАН, които не знаели друго освен да пишат лъжливи история и учебници.

четвъртък, 12 януари 2017 г.

Деванагари – „град на безсмъртните” (Devanagari - city of immortals)

Деванагари – „град на безсмъртните”

статията е публикувана в брой 40 на сп. Йога за всички
     
 Санскрит (а също и хинди, непали, маратхи и повечето индийски езици) използва писменост, позната в света като деванагари, чийто най-точен превод е „божествена градска писменост.” Нагари означава „градски” защото градът въплъщава в себе си идеята за ред, подредба,организираност, сложност и изящество – нещо, което важи особено много за изтънчената логика и структура на санскритския език. Не на последно място думата подсказва, че азбуката е създадена в рамките на голям град – целенасочено противопоставяне на естествената, опростена и злободневна реч, която в древна Индия е била позната като пракрит. Под дева трябва да разбираме „божествен” или „небесен”. От една страна, това говори за сакралността на азбуката, от друга - препраща към нейната непреходност. Писмеността е трайна, устойчива, надхвърляща обикновените времеви рамки и в някакъв смисъл се доближава до идеята за безсмъртието на боговете. Затова и другата по-метафорична интерпретация на значението на деванагари е „град на боговете (безсмърните)”